Константин Рокосовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Константин Рокосовски
маршал
RokossovskyKK.jpg
Информация
Битки Първа световна война,
Втора световна война
Отличия Герой на Съветския съюз

Живял 21 декември 18963 август 1968 г.
Роден
Починал
3 август 1968 г. (71 г.)
Друга работа полски министър на отбраната
Константин Рокосовски в Общомедия

Маршал Константин Рокосовски (на руски: Константѝн Ксавѐрьевич (Константѝнович) Рокоссо̀вский; на руски: Konstanty Rokossowski - Конста̀нти Рокосо̀вски) е съветски и полски военачалник и политик - вицепремиер (1952-1956) и министър на отбраната (1949-1956) на Полша, депутат и др.

Член на КПСС от март 1919 г. Кандидат-член на ЦК на КПСС от 1961 г. Член на Политбюро на Централния комитет на ПОРП (1950-1956). Депутат във Върховния съвет на СССР и в Сейма на Полша, член на ВЦИК на РСФСР (1936-1937).

Рокосовски (отдясно) с Жуков (в центъра) в Берлин, 1945 г.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 декември 1896 г. Родното място на Рокосовски не е уточнено - според много източници е роден във Варшава, докато други със същата увереност твърдят, че е роден в град Великие Луки (Псковска област, Северозападна Русия), а семейството се пренася във Варшава скоро след раждането му. Родът Рокосовски принадлежи към полската аристокрация (шляхта) и е дал много кавалеристи. Баща му Ксаверий Юзефович Рокосовски е железопътен инспектор в Русия, а майка му Антонина Овсянникова е рускиня, учителка. Останал сирак на 14-годишна възраст, Константин преживява, работейки във фабрика за чорапи, а след известно време и като чирак каменоделец. Доста по-късно правителството на Полската народна република използва този факт за пропаганда, твърдейки, че Рокосовски е участвал в построяването на Понятовския мост във Варшава. По някое време Константин решава да русифицира името си, като промени презимето си от Ксавериевич на Константинович.

Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

След избухването на Първата световна война през 1914 г. Рокосовски се записва като кавалерист в Каргополския драгунски полк на руската армия. Само след няколко дни служба е награден пред строя с „Георгиевски кръст“ 4-та степен. За 3 години служба достига до чин унтерофицер и е награден с 3 Георгиевски медала. През октомври 1917 г. се записва като червеногвардеец, а после и в редовете на Червената армия. През 1919 г. постъпва в Болшевишката партия. По време на Гражданската война в Русия командва последователно ескадрон, отделен дивизион, отделен кавалерийски полк. Младият командир се отличава с мъжество и безстрашие: по време на кампаниите срещу белогвардейците на Колчак на 2 пъти получава най-високото отличие на Съветска Русия - ордена „Червено знаме“. В същото време, въпреки отличните характеристики, придвижването нагоре в йерархията е затруднено от полския му произход.

Между световните войни[редактиране | редактиране на кода]

След Гражданската война Рокосовски учи във Военната академия „Фрунзе“ и достига до офицерско кавалерийско звание. През 1923 г. се жени за Юлия Петровна Барминой, а 2 години след това се ражда дъщеря му Ариадна. От 1926 до 1928 г. служи като военен инструктор в Монголия. На следващата година съветското правителство подписва Хабаровския протокол с Китай и Рокосовски е назначен в състава на част със специално предназначение, охраняваща Китайско-източната железопътна линия до нейната продажба на Япония през 1935 г. През 1936 г. вече е командир на кавалерийски корпус.

По време на службата си в Далечния изток Рокосовски е сред първите, които осъзнават мощта на бронетанковите сили. Той защитава идеята за създаването на силни бронетанкови части в Червената армия. Това го довежда до конфликт с много от старите командири, особено със Семьон Будьони, който все още фаворизира кавалерийската тактика.

През 1937 г. Рокосовски е арестуван по скалъпено обвинение за връзки с японското и полското разузнаване - започнала е Голямата чистка на Сталин. След разпити, включващи изтезания (с изтръгнати нокти, 9 избити зъба и 3 счупени ребра) и 3 фалшиви разстрела, е изпратен в прочутия затвор „Кресты“ в Ленинград. Освободен е без обяснение през март 1940 г., със съдействието на бившия си командир Семьон Тимошенко - очевидно заради подготовката за война. След разговор със Сталин е реабилитиран с ранг командир на корпус в Червената армия. С въвеждането през същата година на генералските звания в армията му е присвоен чин генерал-майор. Рокосовски преминава от кавалерията в механизираните войски и е назначен в Киевския военен окръг.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

Битката при Москва[редактиране | редактиране на кода]

Началото на войната заварва генерал-майора като командващ 9-ти механизиран корпус. Въпреки че е недоокомплектован с танкове и транспортни средства, корпусът води активна отбрана през юни и юли 1941 г., отслабваща силите на противника, и отстъпва само по заповед. В най-тежките дни на август Рокосовски е назначен за командир на оперативна група, която има за задача да действа на стика между 16-та и 20-та армии на Западния фронт. Дадени са му няколко офицери, радиостанция и 2 автомобила. Останалото е длъжен да си намери сам: да спира и подчинява подразделенията и частите, които среща по пътя Москва - Ярцево. По-късно групата на Рокосовски е слята с понеслата тежки загуби 16-та армия, а генералът поема нейното командване. Тя получава задача да прикрива волоколамското направление към Москва. Там е възникнала особено трагична ситуация - няма съветски войски, пътят към столицата е открит, а голяма част от 16-та армия е или преподчинена, или е в обкръжение. Рокосовски използва частите, както може, и прикрива направлението. Под негово разпореждане постъпват сборен курсантски полк от военното училище „Върховен съвет на РСФСР“ (командир полковник Младенцев), 316-та стрелкова дивизия на генерал Панфилов и 3-ти кавалерийски корпус на генерал Доватор. Така около Москва е възстановена непрекъснатата линия на отбраната и през зимата на 1941-1942 г. се завързват упорити боеве.

Рокосовски има ключова роля в Битката при Москва. Той е командващ армия под ръководството на маршал Георгий Жуков. На 18 ноември Рокосовски иска да изтегли войските на по-изгодни позиции, но Жуков категорично отхвърля искането. Командващият армията се обръща директно към началника на Генералния щаб маршал Борис Шапошников, който след оглед на ситуацията нарежда незабавно изтегляне. Жуков реагира веднага - пренебрегва заповедта на по-висшия офицер и заповяда на Рокосовски да остане на старите позиции. Впоследствие 16-та армия е унищожена, а германците завземат стратегически плацдарм на източния бряг на канала Москва-Волга в района на Яхрома. За битката при Москва Рокосовски е награден с орден „Ленин“. В началото на 1942 г. е прехвърлен към Брянския фронт.

Сталинградската битка[редактиране | редактиране на кода]

На 8 март Рокосовски е ранен от осколки от снаряд. Раната се оказва сериозна - засегнати са и вътрешни органи. Откаран е в московската болница за команден състав, където преминава лечение до 23 май. 3 дни след това пристига в Сухиничи и отново поема командването на 16-та армия. През лятото на 1942 г. хитлеристите напредват стремително към Сталинград и на 30 септември генерал-лейтенант Рокосовски е назначен за главнокомандващ Сталинградския фронт. С негово участие е разработена операция „Уран“ за обкръжаване и унищожаване на вражеската групировка край града. На 19 ноември 1942 г. войските на няколко фронта започват провеждането на операцията, а на 23-ти затварят кръга около 6-та армия на маршал Паулус. Върховната ставка поверява на Рокосовски разгрома на обезкървения противник. Под негово ръководство на 31 януари 1943 г. съветските войски пленяват фелдмаршал Фридрих Паулус, 24 генерали, 2500 офицери и 90-хилядна армия. 3 дни преди това Рокосовски е награден с току-що учредения орден „Суворов“. Победата в битката при Сталинград е решителния обрат в хода на войната.

Курската дъга[редактиране | редактиране на кода]

През февруари 1943 г. Рокосовски е назначен за главнокомандващ Централния фронт, който има важна роля в операциите през лятната кампания. От донесенията на разузнаването става ясно, че германците планират голямо настъпление в района на Курск. Командващите на някои фронтове предлагат да се развие успехът при Сталинград и да се проведе широкомащабна офанзива през лятото на 1943 г. Рокосовски е на друго мнение - смята, че за настъпление е нужно двойно, даже тройно превъзходство в силите, което липсва на съветските войски на това направление. За да се спре немската офанзива при Курск, е необходимо да се премине в отбрана. Необходимо е личният състав и бойната техника буквално да се укрият в земята.

Военачалникът се проявява като блестящ стратег и аналитик - въз основа на данните от разузнаването успява точно да определи участъка, на който хитлеристите ще нанесат главния удар, да създаде на този участък дълбоко ешелонирана отбрана и да съсредоточи там около половината от пехотата, 60% от артилерията и 70% от танковете. Новаторско решение също така е и артилерийската контраподготовка, проведена 3 часа преди началото на германското настъпление. Отбраната на Рокосовски се оказва толкова здрава и стабилна, че той успява да изпрати значителна част от резервите си на Ватутин, когато на южната страна на дъгата възниква опасност от пробив. Спряна е последната голяма германска офанзива на Източния фронт и съветските войски напредват стремително към Киев. Централният фронт е преименуван на Първи беларуски - отново под негово командване.

След битката при Курск Рокосовски е произведен в звание генерал-полковник, а след 3 месеца - в армейски генерал. Славата му се разнася по всички фронтове, става широко известен и на Запад като един от най-талантливите съветски военачалници. Рокосовски има огромна популярност и сред войниците.

Операция „Багратион“[редактиране | редактиране на кода]

В пълна сила талантът му се проявява през лятото на 1944 г. в операцията по освобождението на Беларус с условно название „Багратион“. Планът е разработен от маршалите Рокосовски, Василевски и Жуков. Стратегическата изненада в плана е предложението на Рокосовски да се нанесе удар по 2 главни направления, което осигурява обкръжаването на противниковите флангове на оперативна дълбочина и не дава възможност за маневри на германските резерви.

В известна случка, свързана с планирането на операцията, Рокосовски влиза в противоречие със самия Сталин, който в съответствие с дотогавашната съветска военна практика настоява за единичен пробив през германските линии. Генералът твърдо отстоява позицията си за 2 пробива. На 3 пъти е наредено на Рокосовски „да се върне и премисли“, но всеки път той се връща и дава същия отговор: „2 пробива, другарю Сталин, 2 пробива“. След третия път Сталин замълчава, приближава се до генерала и слага ръка на рамото му. Настъпва момент на напрежение, докато всички в стаята очакват еполетът на Рокосовски да бъде откъснат. Вместо това Сталин казва: „Твоята увереност говори за вярната ти преценка“ и дава заповед атаката да се извърши съгласно плана на Рокосовски.

На 22 юни 1944 г. съветските войски започват операция „Багратион“ - още през първия ден са унищожени 25 германски дивизии. На втория ден Сталин разбира, че решението на Рокосовски е гениално. На 29 юни генералът е произведен в звание маршал, а на 30 юли е награден с първата си „Златна звезда“ на „герой на Съветския съюз“. Към 11 юли са взети 105 хиляди пленници. Когато на Запад се усъмняват в количеството пленени в хода на операция „Багратион“, Сталин нарежда те да се преведат по улиците на Москва. От този момент той започва да нарича Рокосовски по име и презиме - чест, с която дотогава е удостоявал само маршал Шапошников.

След като разбиват германската група армии "Център", силите на Рокосовски бързо достигат източния бряг на Висла. През август избухва Варшавското въстание, ръководено от Армия Крайова, подчиняваща се на полското правителство в изгнание в Лондон. Сталин нарежда на маршала да не оказва помощ на съпротивата. В историята са останали много интерпретации на личното мнение на Рокосовски, който обаче се подчинява на заповедта.

В края на войната[редактиране | редактиране на кода]

През ноември за главнокомандващ на Първи беларуски фронт е назначен Жуков, а Рокосовски е прехвърлен във Втори беларуски фронт, имащ за задача да прикрива десния фланг на Жуков. Маршал Рокосовски провежда редица блестящи операции, в които е разгромена силната померанска групировка на противника. Умело маневрирайки с малобройните си танкови и механизирани съединения, фронтът достига устието на Одер в Северна Полша. В края на април войските на 2-ри беларуски фронт се свързват с британските сили на генерал Бърнард Монтгомъри в Северна Германия, докато маршалите Жуков и Конев имат честта да превземат Берлин. На 24 юни 1945 г., по решение на Сталин, Рокосовски командва Парада на победата на Червения площад в Москва.

След войната[редактиране | редактиране на кода]

Дейност в Полша[редактиране | редактиране на кода]

Със завършека на Втората световна война Рокосовски остава в Полша като главнокомандващ съветските войски в страната (т.нар. Северна войскова група). През октомври 1949 г., с установяването на комунистическото управление, президентът Болеслав Берут се обръща с молба към Сталин за съгласие за назначаването на Рокосовски като министър на отбраната на Полша. Заедно с това му е дадено и званието маршал на Полската народна република. С него остават няколко хиляди съветски офицери, назначени на длъжности в полските въоръжени сили или като военни съветници. Въпреки че по произход е от Полша, Рокосовски не е живял там близо 35 години и повечето поляци го смятат за съветски пратеник, още повече, че говори лошо полски и дори нарежда на войниците да се обръщат към него на руски. Както самият маршал горчиво описва: „В Русия казват, че съм поляк, а в Полша ме наричат руснак.“

През 1952 г. е назначен за заместник-председател на Министерския съвет на Полша, става и член на Политбюро на Централния комитет на Полската обединена работническа партия. Рокосовски работи по реорганизацията на полските въоръжени сили, по повишаването на нейната отбранителна способност и боеготовност според съвременните изисквания. Взима участие в подтискането на полското движение за независимост, сталинизирането и съветизирането на Полша, включително на въоръжените сили. Като главнокомандващ Рокосовски използва разни методи за потушаване на антисъветската активност. Сред най-прословутите са т.н. „трудови батальони“ във войската, в които са привиквани всички годни мъже, обявени за „социално или политически несигурни“, или които имат семейства на Запад. Изчислено е, че около 200 хиляди мъже са принудени да работят при непосилни условия в трудови лагери, често в каменоломни, въглищни или уранови мини. Над 1000 души умират в първите си дни, десетки хиляди са осакатени. Сред репресираните групи са също воините от армията на предвоенна Полша и от Армия Крайова.

След смъртта на Сталин (5 март 1953) и на полския президент Берут (12 март 1956) в Полша на власт се опитват да дойдат реформатори начело с Владислав Гомулка. На места избухват протести, като най-значими са в Познан през лятото на 1956 г. Рокосовски одобрява изпращането на армията срещу протестиращите. В резултат на излизането на над 10 000-на войска и 350 танка по улиците на Познан, загиват най-малко 74 цивилни. Маршалът отпътува за Москва в опит да убеди Никита Хрушчов да използва сила срещу полската държава, но след като Гомулка води успешни преговори със съветското правителство, Рокосовски е освободен от всички заемани от него постове и напуска Полша.

Завръщане в СССР[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането му на Рокосовски са възстановени всички съветски звания и награди. От ноември 1956 г. до януари 1958 г. е последователно заместник-министър на отбраната на СССР, главен инспектор на Министерството на отбраната и главнокомандващ на Закавказкия военен окръг. От януари 1958 г. до април 1962 г. е заместник-министър на отбраната и главен инспектор едновременно. През април Рокосовски отказва на Хрушчов да напише „очерняща и гнусна“ статия против Сталин и още на следващия ден е свален от длъжност. Близки до маршала (и най-вече несменяемият му адютант генерал-майор Кулчицки) обясняват отказа на Рокосовски не толкова с предаността му към Сталин, колкото с дълбокото му убеждение в това, че армията не бива да участва в политиката. До смъртта си на 3 август 1968 г. e главен инспектор на групата инспектори в Министерството на отбраната. Погребан е в некропола на Кремълската стена.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Portal:Константин Рокосовски
Уикипедия разполага с
Портал:Втора световна война
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Konstantin Rokossovsky“ и страницата „Рокоссовский, Константин Константинович“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.