Кирил Москаленко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кирил Москаленко
съветски маршал
Маршал Кирил Москаленко
Маршал Кирил Москаленко

Звание Маршал на Съветския съюз
Години на служба 1920 – 1985
Служи на Flag of the Soviet Union.svg СССР
Род войски Пехота
Командвания 38-ма армия,
40-та армия,
Московски военен окръг
Битки/войни Гражданска война в Русия
Зимна война,
Велика Отечествена война
Награди Два пъти Герой на СССР,
Орден „Ленин“ и др.

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Погребан Новодевическо гробище, Москва, Русия
Кирил Москаленко в Общомедия

Кирѝл Семьонович Москалѐнко (на руски: Кирѝлл Семёнович Москалѐнко) е виден съветски военачалник, два пъти Герой на СССР, маршал на Съветския съюз. Член на ЦК на КПСС от 25 февруари 1956 г. и депутат във Върховния съвет на СССР от II-ри до XI-ти конгрес.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 май 1902 г. в село Гришино на Екатеринославска губерния (понастоящем в Красноармейски район на Донецка област на Украйна). По народност е украинец. В Червената армия постъпва през 1920 г. и участва в Гражданската война в Русия.

Кирил Семьонович завършва артилерийско отделение в Харковската общовойскова школа за старшини през 1922 г. Член на ВКП(б) от 1926 г. Изкарва курсове за усъвършенстване на командния състав на артилерията на РККА през 1928 г. и курсове за усъвършенстване на висшия команден състав към Военната академия „Дзержински“ – през 1939 г. Назначен е на длъжност командир на артилерията на 51-ва стрелкова дивизия. Участва в Зимната война и е награден с орден „Червено знаме“. От май 1941 г. е командир на 1-ва артилерийска противотанкова бригада, която е сформирана от резерва на Върховното командване в Луцк, в състава на 5-та армия от Киевския специален военен окръг.

На тази длъжност, генерал-майорът от артилерията Москаленко посреща Великата Отечествена война. Бригадата под негово ръководство, през 1941 г. участва в отбранителните боеве за Дубно – Луцк – Броди, в сражения край градовете Луцк, Владимир-Волинский, Ровно, Торчин, Новоград-Волинский, Малин, в Киевската операция и др. Москаленко не губи присъщото му хладнокръвие, съхранява остротата на мисълта си, личната храброст, и винаги е линиите на предните батареи, стрелящи с право мерене. По съветски отчети за по-малко от месец непрестанни боеве бригадата унищожава над 300 танка на противника [1]. За бойни успехи, мъжество и храброст, на 23 юли 1941 г., Кирил Семьонович е награден с орден „Ленин“.

От септември Москаленко е назначен за командир на 15-ти стрелкови корпус от състава на 5-та армия на Югозападния фронт и воюва в сраженията край градовете Чернигов, Нежин, Ичня и Пирятин. После командва конно-механизирана група войски от 13-та армия на същия фронт. В дните на контранастъплението на съветските войски край Москва участва в Елецката операция, в разгрома на елецката групировка на противника и освобождението на Елец.

През декември 1941 г. Москаленко е назначен за заместник-командир на 6-та армия от Югозападния фронт, а после и за неин командир. Под негово командване, армията участва в Барвенково-Лозовската операция и освобождението на градовете Изюм и Лозовая. От 12 февруари 1942 г. е командир на 6-ти кавалерийски корпус, от март до юли 1942 г. – на 38-ма армия, участвала във Валуйско-Росошанската операция, а след преобразуването ѝ е назначен за командир на 1-ва танкова армия, с която воюва в сраженията на далечните подстъпи на Сталинград (юли – август 1942 г.). От август е командващ на 1-ва гвардейска армия и взима участие в Сталинградската битка.

През октомври 1942 г. командва 40-та армия, с която воюва в боевете на Дон, първото освобождение на Харков, Курската битка и форсирането на Днепър.

С Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 23 октомври 1943 г. „за мъжество и героизъм, проявени при форсирането на Днепър и укрепването на плацдарма на западния ѝ бряг“, на генерал-полковник Кирил Семьонович Москаленко е присвоено званието Герой на Съветския съюз.

До края на войната отново е командващ на 38-ма армия, с която освобождава Киев, Дукла, Острава и Прага.

След войната Москаленко е командир на армия, от 1948 г. – на войските на Московския район за ПВО (преименуван после в окръг ПВО). От 1953 г. е командир на войските на Московския военен окръг.

Участва в ареста на Лаврентий Берия – на 26 юли 1953 г., заедно с маршал Жуков, го арестува по време на заседание на Президиума на Върховния съвет. В следващите 6 месеца, заедно с Руденко разследва делото. През декември Върховния съд на СССР намира ръководителя на тайните служби за виновен и на 23 декември Берия е разстрелян.

На 11 март 1955 г. на Кирил Семьонович е присвоено воинското звание маршал на Съветския съюз. От 1960 г. е главнокомандващ на ракетните войски със стратегическо предназначение и заместник-министър на отбраната. От 1962 г. е главен инспектор към Министерството на отбраната на страната. „За заслуги към Родината в развитието и укрепването на въоръжените сили на СССР“ на 21 февруари 1978 г. е награден с втори медал „Златна звезда“. От 1983 г. е в групата на генералните инспектори към Министерството на отбраната.

Кирил Семьонович Москаленко умира на 17 юни 1985 г. в Москва и е погребан в Новодевичето гробище.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Воински звания[редактиране | редактиране на кода]

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ru)) Награден лист за връчване на правителствена награда на 1-ва артилерийска противотанкова бригада от 5-та армия
    (от книгата На Юго-Западном направлении. Воспоминания командарма. Том I. Нашествие Глава 1-ва – на страницата militera.lib.ru)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Москаленко, Кирилл Семёнович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.