Кирил Москаленко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кирил Москаленко
Маршал на Съветския съюз
K.Moskalenko.jpg
Маршал Кирил Москаленко
Информация
Години на служба 1920 - 1985
Служил на Flag of the Soviet Union.svg СССР
Род войски Пехота
Командвания 38-ма армия,
40-та армия,
Московски военен окръг
Битки Гражданска война в Русия
Зимна война,
Велика Отечествена война
Отличия Два пъти Герой на СССР,
Орден „Ленин“ и др.

Живял 11 май 1902 - 17 юни 1985 г.
Роден Romanov Flag.svg с. Гришино,
Екатеринославска губерния, Руска империя
Починал Flag of the Soviet Union.svg Москва, СССР
Кирил Москаленко в Общомедия

Кирѝл Семьонович Москалѐнко (на руски: Кирѝлл Семёнович Москалѐнко) е виден съветски военачалник, два пъти Герой на СССР, маршал на Съветския съюз. Член на ЦК на КПСС от 25 февруари 1956 г. и депутат във Върховния съвет на СССР от II-ри до XI-ти конгрес.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 11 май 1902 г. в село Гришино на Екатеринославска губерния (понастоящем в Красноармейски район на Донецка област на Украйна). По народност е украинец. В Червената армия постъпва през 1920 г. и участва в Гражданската война в Русия.

Кирил Семьонович завършва артилерийско отделение в Харковската общовойскова школа за старшини през 1922 г. Член на ВКП(б) от 1926 г. Изкарва курсове за усъвършенстване на командния състав на артилерията на РККА през 1928 г. и курсове за усъвършенстване на висшия команден състав към Военната академия „Дзержински“ - през 1939 г. Назначен е на длъжност командир на артилерията на 51-ва стрелкова дивизия. Участва в Зимната война и е награден с орден „Червено знаме“. От май 1941 г. е командир на 1-ва артилерийска противотанкова бригада, която е сформирана от резерва на Върховното командване в Луцк, в състава на 5-та армия от Киевския специален военен окръг.

На тази длъжност, генерал-майорът от артилерията Москаленко посреща Великата Отечествена война. Бригадата под негово ръководство, през 1941 г. участва в отбранителните боеве за Дубно - Луцк - Броди, в сражения край градовете Луцк, Владимир-Волинский, Ровно, Торчин, Новоград-Волинский, Малин, в Киевската операция и др. Москаленко не губи присъщото му хладнокръвие, съхранява остротата на мисълта си, личната храброст, и винаги е линиите на предните батареи, стрелящи с право мерене. По съветски отчети за по-малко от месец непрестанни боеве бригадата унищожава над 300 танка на противника [1]. За бойни успехи, мъжество и храброст, на 23 юли 1941 г., Кирил Семьонович е награден с орден „Ленин“.

От септември Москаленко е назначен за командир на 15-ти стрелкови корпус от състава на 5-та армия на Югозападния фронт и воюва в сраженията край градовете Чернигов, Нежин, Ичня и Пирятин. После командва конно-механизирана група войски от 13-та армия на същия фронт. В дните на контранастъплението на съветските войски край Москва участва в Елецката операция, в разгрома на елецката групировка на противника и освобождението на Елец.

През декември 1941 г. Москаленко е назначен за заместник-командир на 6-та армия от Югозападния фронт, а после и за неин командир. Под негово командване, армията участва в Барвенково-Лозовската операция и освобождението на градовете Изюм и Лозовая. От 12 февруари 1942 г. е командир на 6-ти кавалерийски корпус, от март до юли 1942 г. - на 38-ма армия, участвала във Валуйско-Росошанската операция, а след преобразуването ѝ е назначен за командир на 1-ва танкова армия, с която воюва в сраженията на далечните подстъпи на Сталинград (юли - август 1942 г.). От август е командващ на 1-ва гвардейска армия и взима участие в Сталинградската битка.

През октомври 1942 г. командва 40-та армия, с която воюва в боевете на Дон, първото освобождение на Харков, Курската битка и форсирането на Днепър.

С Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 23 октомври 1943 г. „за мъжество и героизъм, проявени при форсирането на Днепър и укрепването на плацдарма на западния ѝ бряг“, на генерал-полковник Кирил Семьонович Москаленко е присвоено званието Герой на Съветския съюз.

До края на войната отново е командващ на 38-ма армия, с която освобождава Киев, Дукла, Острава и Прага.

След войната Москаленко е командир на армия, от 1948 г. - на войските на Московския район за ПВО (преименуван после в окръг ПВО). От 1953 г. е командир на войските на Московския военен окръг.

Участва в ареста на Лаврентий Берия - на 26 юли 1953 г., заедно с маршал Жуков, го арестува по време на заседание на Президиума на Върховния съвет. В следващите 6 месеца, заедно с Руденко разследва делото. През декември Върховния съд на СССР намира ръководителя на тайните служби за виновен и на 23 декември Берия е разстрелян.

На 11 март 1955 г. на Кирил Семьонович е присвоено воинското звание маршал на Съветския съюз. От 1960 г. е главнокомандващ на ракетните войски със стратегическо предназначение и заместник-министър на отбраната. От 1962 г. е главен инспектор към Министерството на отбраната на страната. „За заслуги към Родината в развитието и укрепването на въоръжените сили на СССР“ на 21 февруари 1978 г. е награден с втори медал „Златна звезда“. От 1983 г. е в групата на генералните инспектори към Министерството на отбраната.

Кирил Семьонович Москаленко умира на 17 юни 1985 г. в Москва и е погребан в Новодевичето гробище.

Награди[редактиране | edit source]

Воински звания[редактиране | edit source]

Съчинения[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((ru)) Награден лист за връчване на правителствена награда на 1-ва артилерийска противотанкова бригада от 5-та армия
    (от книгата На Юго-Западном направлении. Воспоминания командарма. Том І. Нашествие Глава 1-ва - на страницата militera.lib.ru)

Външни препратки[редактиране | edit source]

Portal:Кирил Москаленко
Уикипедия разполага с
Портал:Втора световна война


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Москаленко, Кирилл Семёнович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.