Кирил Мерецков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кирил Мерецков
Kirill Afanasievich Meretskov 1.jpg
Маршал Кирил Мерецков
Информация
Звание маршал
на Съветския съюз
Служба 1918 - 1968
Служил на Flag of the Soviet Union.svg СССР
Род войски пехота
Командвания Различни фронтове и
военни окръзи
Битки Гражданска война в Русия, Зимна война,
Втора световна война
Отличия Герой на СССР,
Орден „Ленин“ и др.

Живял 7 юни 189730 декември 1968 г.
Роден
Починал
Кирил Мерецков в Общомедия


Кирѝл Афана̀сиевич Мерецко̀в (на руски: Кирѝлл Афана̀сьевич Мерецко̀в) (7 юни 1897, с. Назарево, Московска губерния - 30 декември 1968 г., Москва) е маршал на Съветския съюз (1944), Герой на СССР (1940).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Участник в Гражданската война в Русия. Мерецков завършва Военната академия на РККА през 1921 г. В периода 1924 - 1932 г. служи в щаба на Московския военен окръг. През 1936 - 1937 г. е в Испания в качествата си на военен съветник. През 1939 - 1940 г. е командващ войските на Ленинградския военен окръг. По време на Зимната война командва армия. През юни 1940 г., на него, заедно с Георгий Жуков и Иван Тюленев, първи е присвоено званието армейски генерал. В периода август 1940 - януари 1941 г. е началник на Генералния щаб, а после - заместник на народния комисар по отбраната. През юни 1941 г. е арестуван и е подложен на дълги разпити и издевателства - приписан му е военен заговор, заедно с Григорий Щерн, по-късно Дмитрий Павлов и други. За разлика от тези военачалници, Мерецков не е разстрелян веднага, а в критичния момент на войната, след лично обръщение към Сталин, е освободен. Впоследствие става свидетел при разследването на престъпленията на НКВД при Хрушчов през 50-те.


По време на Великата Отечествена война командва 7-ма армия, а после - фронтове на Северното направление (от декември 1941 до февруари 1944 - Волховския, до края на войната - Карелския). Участва в деблокирането на Ленинград (операция „Искра“). Завършва войната на територията на Норвегия. През 1944 г. получава званието маршал на Съветския съюз, орден „Победа“ и най-високите награди на Норвегия. В хода на военните действия срещу Япония e командир на 2-ри Далекоизточен фронт.

След войната Мерецков командва войски на различни военни окръзи, в това число и на Московския - (19471949). В периода1955 - 1964 г. е помощник на министъра на отбраната на СССР - отговаря за висшите военно-учебни заведения. Кандидат-член на ЦК на КПСС от 1939 до 1956 г., член на Централната ревизионна комисия на КПСС от 1956 до 1961 г.

Марка на СССР от 1977 г., с лика на маршал Мерецков

Мерецков умира на 30 декември 1968 г. Урната с праха му се съхранява в Кремълската стена. На негово име през 1975 г. е кръстена улица в Москва, а през 1978 г. - новата магистрала през Красноселския район на Ленинград (улица „Маршал Мерецков“). В столицата на Карелия — град Петрозаводск, има улица и площад „Маршал Мерецков“, а също така - паметна плоча и паметник.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Мерецков, К. „Неколебимо, как Россия“. Москва. 1965 г.
  • Мерецков, К. ((ru)) На службе народу. Москва. Политиздат. 1968 г.
  • Мерецков, К. „Моя юность“. Москва. 1975 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Егоров, П. „Маршал Мерецков“. Москва. 1974 г.
  • Цунц, М. „В огне четырех войн“. Москва. 1972 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Мерецков, Кирилл Афанасьевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.