Кирил Мерецков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кирил Мерецков
съветски маршал
Маршал Кирил Мерецков
Маршал Кирил Мерецков

Звание маршал
на Съветския съюз
Години на служба 1918 – 1968
Служил на Flag of the Soviet Union.svg СССР
Род войски пехота
Командвания Различни фронтове и
военни окръзи
Битки/войни Гражданска война в Русия, Зимна война,
Втора световна война
Награди Герой на СССР,
Орден „Ленин“ и др.

Роден
Починал
Подпис Signature of Kirill Meretskov.jpg
Кирил Мерецков в Общомедия

Кирѝл Афана̀сиевич Мерецко̀в (на руски: Кирѝлл Афана̀сьевич Мерецко̀в) (7 юни 1897, с. Назарево, Московска губерния - 30 декември 1968 г., Москва) е маршал на Съветския съюз (1944), Герой на СССР (1940).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Участник в Гражданската война в Русия. Мерецков завършва Военната академия на РККА през 1921 г. В периода 1924 - 1932 г. служи в щаба на Московския военен окръг. През 1936 - 1937 г. е в Испания в качествата си на военен съветник. През 1939 - 1940 г. е командващ войските на Ленинградския военен окръг. По време на Зимната война командва армия. През юни 1940 г., на него, заедно с Георгий Жуков и Иван Тюленев, първи е присвоено званието армейски генерал. В периода август 1940 - януари 1941 г. е началник на Генералния щаб, а после - заместник на народния комисар по отбраната. През юни 1941 г. е арестуван и е подложен на дълги разпити и издевателства - приписан му е военен заговор, заедно с Григорий Щерн, по-късно Дмитрий Павлов и други. За разлика от тези военачалници, Мерецков не е разстрелян веднага, а в критичния момент на войната, след лично обръщение към Сталин, е освободен. Впоследствие става свидетел при разследването на престъпленията на НКВД при Хрушчов през 50-те.

По време на Великата Отечествена война командва 7-ма армия, а после - фронтове на Северното направление (от декември 1941 до февруари 1944 - Волховския, до края на войната - Карелския). Участва в деблокирането на Ленинград (операция „Искра“). Завършва войната на територията на Норвегия. През 1944 г. получава званието маршал на Съветския съюз, орден „Победа“ и най-високите награди на Норвегия. В хода на военните действия срещу Япония e командир на 2-ри Далекоизточен фронт.

След войната Мерецков командва войски на различни военни окръзи, в това число и на Московския - (19471949). В периода1955 - 1964 г. е помощник на министъра на отбраната на СССР - отговаря за висшите военно-учебни заведения. Кандидат-член на ЦК на КПСС от 1939 до 1956 г., член на Централната ревизионна комисия на КПСС от 1956 до 1961 г.

Марка на СССР от 1977 г., с лика на маршал Мерецков

Мерецков умира на 30 декември 1968 г. Урната с праха му се съхранява в Кремълската стена. На негово име през 1975 г. е кръстена улица в Москва, а през 1978 г. - новата магистрала през Красноселския район на Ленинград (улица „Маршал Мерецков“). В столицата на Карелия — град Петрозаводск, има улица и площад „Маршал Мерецков“, а също така – паметна плоча и паметник.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Мерецков, К. „Неколебимо, как Россия“. Москва. 1965 г.
  • Мерецков, К. ((ru)) На службе народу. Москва. Политиздат. 1968 г.
  • Мерецков, К. „Моя юность“. Москва. 1975 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Егоров, П. „Маршал Мерецков“. Москва. 1974 г.
  • Цунц, М. „В огне четырех войн“. Москва. 1972 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Мерецков, Кирилл Афанасьевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.