Семьон Тимошенко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Семьон Тимошенко
съветски маршал
Маршал Семьон Тимошенко
Маршал Семьон Тимошенко

Звание Маршал на Съветския съюз
Години на служба 1915 – 1960
Служил на Flag of Russia.svg Руска империя
(1915 – 1918)
Flag of the Soviet Union.svg СССР
Командвания Народен комисар на
отбраната на СССР
Битки/войни

Първа световна война Гражданска война в Русия Полско-съветска война Зимна война Втора световна война

Награди Герой на Съветския съюз,
Орден „Победа“ и др.

Роден
Починал
Семьон Тимошенко в Общомедия

Семьон Константѝнович Тимошѐнко (на руски: Семён Константѝнович Тимошѐнко) (18 февруари 189531 март 1970), е висш съветски командир от Втората световна война, маршал на Съветския съюз (от 1940 г.).

През септември 1939 г. командва част от съветските войски (Украинския фронт), които нахлуват в Полша шестнадесет дни след германското нахлуване. В резултат на този „освободителен поход“[1] Съветският съюз окупира Западна Украйна. В началото на 1940 г. води бойните действия срещу Финландия в Зимната война. От май 1940 до юли 1941 г. е народен комисар (съветски термин за „министър“) на отбраната на СССР[1].

След нападението на Германия срещу Съветския съюз (22 юни 1941 г.) Тимошенко оглавява за кратко време Ставка на главното командване на въоръжените сили. На 2 юли е определен за командващ войските на Западния фронт, а впоследствие и на цялото Западно направление, което прикрива най-прекия път на германците към Москва – този през Минск и Смоленск. В хода на Смоленското сражение в началото на август четири от армиите на маршал Тимошенко са разгромени, но немското настъпление е временно спряно.[2]

През май 1942 г. Тимошенко ръководи Югозападния и Южния фронт в Харковската битка, която започва обещаващо, но завършва с тежко поражение за Червената армия заради недоброто обезпечение на фланговете на настъпващите войски и ненавременната заповед за отстъпление на частите, застрашени от обкръжение[3]. При последвалите реорганизации на съветското командване Тимошенко губи поста си начело на Югозападното направление, но остава командващ фронт. Невъзстановени от загубите в предходните сражения, войските му са принудени да отстъпят от Източна Украйна под натиска на немците в началото на юли 1942 г. За няколко дни Тимошенко командва отбраната на подстъпите към Сталинград, в големия завой на Дон.[4] През есента на 1942 г. му е дадено командването на Северозападния фронт, начело на който остава до март 1943 г. Впоследствие до капитулацията на Германия през май 1945 г. Тимошенко служи като представител на Ставката и координатор на бойни операции в различни участъци на Източния фронт.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Великая отечественная война 1941 – 1945. Энциклопедия (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), стр. 714; Тимошенко (взето от сайта 60 лет великой победе на 5.6.2008)
  2. Zabecki, D. World War II in Europe: An Encyclopedia (Taylor & Francis, 1999, ISBN 0824070291), стр. 1688
  3. Бешанов, В. Год 1942 – „учебный“, Харвест 2003, стр. 211 – 234 (от сайта Проект „Военная литература“, 5.6.2008)
  4. История Второй мировой войны 1939 – 1945, „Воениздат“, Москва 1973, т. 5, Начало Сталинградской битвы (от сайта История России, 5.6.2008)