Западният фронт е оперативно-стратегическо обединение на Червената армия на СССР по време на Втората световна война.

Формиране, бойни действия и разформироване

Формирането на Западния фронт става на 22 юни 1941 г. на базата на Западния особен военен окръг, във връзка с нахлуването на германските войски на територията на СССР.

Командващи на фронта са:

армейски генерал Дмитрий Григориевич Павлов (22 – 30 юни 1941);
генерал-лейтенант Андрей Иванович Ерьоменко (30 юни – 2 юли 1941)
маршал Семьон Константинович Тимошенко (2 – 19 юли 1941)
генерал-лейтенант Андрей Иванович Ерьоменко (19 – 29 юли 1941)
маршал Семьон Константинович Тимошенко (30 юли – 12 септември 1941)
генерал-полковник Иван Степанович Конев (12 септември – 12 октомври 1941)
армейски генерал Георгий Константинович Жуков (13 октомври 1941 – 26 август 1942)
генерал-полковник Иван Степанович Конев (26 юли 1942 – 27 февруари 1943)
генерал-полковник, от 27 август 1943 армейски генерал Василий Данилович Соколовски (28 февруари 1943 – 15 април 1944)
генерал-полковник Иван Данилович Черняховски (15 – 24 април 1944)

Участия в бойни действия през 1941 г.

На 22 юни 1941 г. в състава на фронта влизат 3-та, 4-та, 10-а и 13-та армии, които съставляват 45 дивизии (24 стрелкови, 12 танкови, 6 моторизирани, 2 кавалерийски и 4-ти въздушно-десантен корпус приравнен към дивизия). Против Западния фронт противникът съсредоточава най-мощната си групировка войски – групата армии „Център“ с командващ генерал-фелдмарщал Федор фон Бок в състав 4-та и 9-а полеви армии и 2-ра и 3-та танкови групи, всичко 50 дивизии, в т.ч. 31 пехотни, 9 танкови, 6 моторизирани, 3 охранителни и 1 кавалерийска.

Белосток-Минско сражение (22 юни – 8 юли)

В Белосток-Минското сражение войските на Западния фронт претърпяват тежко поражение. Голяма част от фронта попада в обкръжение и е унищожена като бойна сила. От своя 625 000 състав фронтът загубва около 420 000 души, а в ръцете на противника попада голямо количество военна техника. Цялата вина за поражението Сталин възлага на командващия фронта армейски генерал и Герой на Съветския съюз Дмитрий Григориевич Павлов, който на 30 юни е отстранен от командването, на 4 юли е арестуван и след кратко следствие е разстрелян на 22 юли, заедно с началник-щаба на фронта генерал-майор Владимир Ефимович Климовских, началника за свръзка на фронта генерал-майор Андрей Терентиевич Григориев, началника на артилерията на фронта генерал-лейтенант Николай Александрович Клич, командира на 14-и механизиран корпус генерал-майор Степан Илич Оборин и командващия на 4-та армия Александър Андреевич Коробков.

Смоленско сражение (юли – септември 1941)

В началото на Смоленското сражение Западния фронт претърпява ново тежко поражение, на наличието на Третия Стратегически ешелон (фронт на Резервните армии), разположен в неговия тил не позволява на противника да излезе на оперативен простор. На 24 юли от състава на лявото крило на фронта е сформиран Централния фронт (13-та и 21-ва армии), а на 14 август на левия му фланг – Брянския фронт. В началото на август 1941 в състава на фронта влизат: 22-ра, 29-а, 30-а, 19-а, 16-а и 20-а армии. До 10 септември 1941 Западния фронт води тежки боеве, след което получава заповед да премине към отбрана.

Московска битка (октомври – декември 1941)

В началото на октомври 1941 г. фронтът отбранява участък с дължина 340 km, от Осташков до Елня и в съставът му влизат 6 армии: 22-ра, 29-а, 30-а, 19-а, 16-а и 20-а. На 2 октомври немската група армии „Център“ започват настъпление в участъка на Западния фронт, добиват сериозни успехи и обкръжават основните сили на фронта в района на Вязма. Във „Вяземския котел“ попадат в обкръжение три армии: 16-а, 20-а и 19-а, като щабът на 16-а армия предава своите дивизии на 19-а армия и излиза от обкръжение. освен това в обкръжение се оказват и две армии от Резервния фронт (24-та и 32-ра). На 5 октомври 31-ва и 32-ра армии на Резервния фронт са предадени на Западния фронт. На 10 октомври войските на Западния и Резервния фрон са обединени в единен Западен фронт под командването (от 13 октомври) на армейски генерал Георгий Константинович Жуков. На 12 октомври в състава на фронта са предадени войски от Московския Резервен фронт. На 11 ноември от разформирования Брянски фронт в състава на Западния фронт е предадена 50-а армия. На 15 ноември 1941 г. немската група армии „Център“ възобновяват настъплението към Москва. В хода на отбранителния етап на Московската битка в състава на фронта са предадени 1-ва Ударна армия и 20-а армия. Немското настъпление постепенно замира пред вратите на Москва и на 6 декември 1941 г. Западния фронт при поддръжката на Калининския и Югозападния фронт преминава в контранастъпление в резултат на което войските на групата армии „Център“ претърпяват тежко поражение и са отблъснати по-далеч от Москва.

Участия в бойни действия през 1942 г.

През януари 1942 г. Западния фронт възобновява настъплението с цел заедно с Калининския и Брянския фронт да обкръжи и разгроми основните сили на немската група армии „Център“. По това време командващ на фронта продължава да е армейски генерал Георгий Константинович Жуков. Въпреки това, проведената от 8 януари до 20 април 1942 г. Ржевско-Вяземска операция не се увенчава с успех. През цялата 1942 г. и зимата на 1942 – 1943 г. Западния фронт води тежки боеве на централното стратегическо направление (Първа Ржевско-Сичовска операция, Втора Ржевско-Сичовска операция), но не постига забележими успехи. На 26 август 1942 г. за командващ на фронта е назначен генерал-полковник Иван Степанович Конев, който остава на този пост до 27 февруари 1943 г.

Участия в бойни действия през 1943 и 1944 г.

На 22 февруари 1943 г. започва ново настъпление на Западния фронт, като задачата му е била да поддържа действията на съветските войски за разгрома на немската група армии „Център“, но то отново се указва неудачно и не постига успех, поради което на 28 е назначен нов командващ на фронта армейски генерал Василий Данилович Соколовски.

Постоянните активни действия на съветските войски принуждават групата армии „Център“ на 2 март 1943 г. да започват организирано отстъпление от ржевско-вяземския плацдарм. Съветските войски започват преследване на отстъпващия противник (втора Ржевско-Вяземска операция) и към 31 март 1943 г. ржевската издатина на фронта е ликвидирана.

По време на Курската битка бойните действия на Западния и Брянския фронт започват на 12 юли 1943 г., проявяващи се вконтранастъпление по северната част на Курската дъга (Орловска стратегическа настъпателна операция „Кутузов“). Основният удар нанася 11-та гвардейска армия (бившата 16-а армия на генерал-лейтенант Иван Христофорович Баграмян) от района на Козелск, а вспомагателния удар – 50-а армия (генерал-лейтенант Иван Василиевич Болдин. На 12 юли в състава на Западния фронт е предадена 11-та армия (генерал-лейтенант Иван Иванович Федюнински), а на 18 юли – 4-та танкова армия (генерал-лейтенаант от т/в Василий Михайлович Баданов) и 2-ри гвардейски кавалерийски корпус (генерал-майор Владимир Викторович Крюков).

В края на 1943 г. от състава на фронта са извадени и са предадени на Брянския фронт 11-а гвардейска армия, 11-а армия, 4-та танкова армия и 2-ри гвардейски корпус. На Западния фронт е поставена задача по провеждането на Смоленската операция (7 август – 2 октомври 1943 г., операция „Суворов“) и за тази цел към фронта са присъединени 21-ва и 68-а армии, 5-и механизиран и 3-ти гвардейски кавалерийски корпуси.

След освобождението на Смоленск от есента на 1943 до пролетта на 1944 г. западния фронт предприема редица(общо 11) неудачни настъпателни операции с цел завземането на на Витебск и Орша. Поради тази причина на 15 април 1944 г. армейски генерал Василий Данилович Соколовски е свален като командващ на фронта и на негово място е назначен генерал-полковник Иван Данилович Черняховски.

На 24 април 1944 г. Западният фронт е преименуван на Трети Белоруски фронт, след което започва подготовката за Белоруската стратегическа настъпателно операция.

Съставни армии

3-та армия – генерал-лейтенант Василий Иванович Кузнецов (22 юни – 1 август 1941)
4-та армия – генерал-майор Александър Андреевич Коробков (22 юни – 8 юли 1941); генерал-лейтенант Леонид Михайлович Сандалов (8 – 24 юли 1941)
5-а армия – генерал-майор от артилерията, от 9 ноември 1941 генерал-лейтенант от артилерията Леонид Александрович Говоров (18 октомври 1941 – 25 април 1942); генерал-лейтенант Иван Иванович Федюнински (25 април – 15 октомври 1942); генерал-полковник Яков Тимофеевич Черевиченко (15 октомври 1942 – 21 февруари 1943); генерал-лейтенант Виталий Сергеевич Поленов (21 февруари – 24 октомври 1943); генерал-лейтенант Николай Иванович Крилов (24 октомври 1943 – 24 април 1944)
10-а армия – генерал-майор Константин Дмитриевич Голубьов (22 юни – 5 юли 1941); генерал-лейтенант Филип Иванович Голиков (1 ноември 1941 – 1 февруари 1942); генерал-майор, от 5 юни 1942 генерал-лейтенант Василий Степанович Попов (2 февруари 1942 – 3 април 1944); генерал-лейтенант Василий Дмитриевич Крюченкин (5 – 12 април 1944)
11-а армия – генерал-лейтенант Антон Иванович Лопатин (12 – 14 юли 1943); генерал-лейтенант Иван Иванович Федюнински (14 – 30 юли 1943)
13-а армия – генерал-лейтенант Пьотър Михаййлович Филатов (22 юни – 8 юли 1941); генерал-лейтенант Фьодор Никитич Ремезов (9 – 13 юли 1941); генерал-лейтенант Василий Филипович Герасименко (14 – 26 юли 1941); генерал-майор Константин Дмитриевич Голубьов (26 юли – 16 август 1941)
16-а армия – генерал-лейтенант Михаил Фьодорович Лукин (22 юни – 8 август 1941); генерал-майор, от 11 септември 1941 генерал-лейтенант Константин Константинович Рокосовски (10 август 1941 – 16 юли 1942); генерал-лейтенант Иван Христофорович Баграмян (16 юли 1942 – 16 април 1943)
19-а армия – генерал-лейтенант Иван Степанович Конев (юли – 10 септември 1941); генерал-лейтенант Михаил Фьодорович Лукин (10 септември – 20 октомври 1941); генерал-лейтенант Иван Василиевич Болдин (20 октомври – 24 ноември 1941)
20-а армия – генерал-лейтенант Фьодор Никитич Ремезов (2 – 5 юли 1941); генерал-лейтенант Павел Алексеевич Курочкин (5 юли – 8 август 1941); генерал-лейтенант Михаил Фьодорович Лукин (8 август – 10 септември 1941); генерал-лейтенант Филип Афанасиевич Ершаков (11 септември – 20 октомври 1941); генерал-майор Макс Андреевич Рейтер (9 март – 29 септември 1942); генерал-майор Николай Иванович Кирюхин (12 октомври – 4 декември 1942); генерал-лейтенант Михаил Семьонович Хозин (4 декември 1942 – 5 януари 1943); генерал-майор Николай Ерастович Берзарин (5 януари – 20 март 1943); генерал-майор Аркадий Николаевич Ермаков (20 март – 22 юли 1943)
21-ва армия – генерал-лейтенант Василий Филипович Герасименко (22 юни – 6 юли 1941); генерал-полковник Василий Иванович Кузнецов (10 – 24 юли 1941); генерал-лейтенант Николай Иванович Крилов (12 юли – 24 октомври 1943); генерал-лейтенант Евгений Петрович Журавльов (24 октомври 1943 – 25 февруари 1944); генерал-лейтенант Василий Иванович Швецов (25 февруари – 24 април 1944)
22-ра армия – генерал-лейтенант Филип Афанасиевич Ершаков (2 юли – 28 август 1941); генерал-майор Василий Александрович Юшкевич (28 август – 19 октомври 1941)
28-а армия – генерал-лейтенант Владимир Яковлевич Качалов (21 юли – 4 август 1941)
29-а армия – генерал-лейтенант Иван Иванович Масленников (21 юли – 19 октомври 1941)
30-а армия – генерал-майор Василий афанасиевич Хоменко (29 юли – 19 октомври 1941); генерал-майор Дмитрий Данилович Лелюшенко (18 ноември – ср. декември 1941); генерал-лейтенант Дмитрий Данилович Лелюшенко (30 август – 1 ноември 1942); генерал-майор, от 14 февруари 1943 генерал-лейтенант Владимир Яковлевич Колпакчи (1 ноември 1942 – 16 април 1943)
31-ва армия – генерал-майор Василий александрович Юшкевич (7 – 21 октомври 1941); генерал-майор Виталий Сергеевич Поленов (22 юли 1942 – 27 февруари 1943); генерал-майор, от 9 септември 1943 генерал-лейтенант Владимир Алексеевич Глудзовски (27 февруари 1943 – 24 април 1944)
32-ра армия – генерал-майор Сергей Владимирович Вишневски (10 – 12 октомври 1941)
33-та армия – комбриг Дмитрий Платонович Онуприенко (12 – 25 октомври 1941); генерал-лейтенант Михаил Григориевич Ефремов (25 октомври 1941 – 19 април 1942); армейски генерал Кирил Афанасиевич Мерецков (4 май – 8 юни 1942); генерал-лейтенант Михаил Семьонович Хозин (18 юни – 18 октомври 1942); генерал-лейтенант, от 9 септември 1943 генерал-полковник Василий Николаевич Горсов (18 октомври 1942 – 13 март 1944); генерал-полковник Иван Ефимович Петров (13 март – 12 април 1944); генерал-лейтенант Василий Дмитриевич Крюченкин (12 – 24 април 1944)
39-а армия – генерал-майор Николай Ерастович Берзарин (21 януари – 24 април 1944)
43-та армия – генерал-лейтенант Пьотър Петрович Собенников (3 – 10 октомври 1941); генерал-лейтенант Степан Дмитриевич Акимов (10 – 29 октомври 1941); генерал-майор, от 13 юни 1942 генерал-лейтенант Константин Дмитриевич Голубьов (29 октомври 1941 – 30 септември 1942)
49-а армия – генерал-лейтенант Иван Григориевич Захаркин (12 октомври 1941 – 3 юни 1943); генерал-майор, от 9 септември 1943 генерал-лейтенант Иван Тихонович Гришин (3 юни 1943 – 24 април 1944)
50-а армия – генерал-лейтенант Иван Василиевич Болдин (10 ноември 1941 – август 1943)
61-ва армия – генерал-лейтенант Павал Алексеевич Белов (12 март – юни 1943)
68-а армия – генерал-майор, от 9 септември 1943 генерал-лейтенант Евгений Петрович Журавльов (юни – 24 октомври 1943)
1-ва ударна армия – генерал-лейтенант Василий Иванович Кузнецов (29 ноември 1941 – 2 февруари 1942)
11-а гвардейска армия – генерал-лейтенант Иван Христофорович Баграмян (16 април – 30 юли 1943)
3-та танкова армия – генерал-лейтенант Прокофий Логвинович Романенко (август – 19 септември 1942)
4-та танкова армия – генерал-лейтенант от т/в Василий Михайлович Баданов (20 – 30 юли 1943)
1-ва сапьорна армия – генерал-майор от инж/в Михаил Петрович Воробьов (24 декември 1941 – 21 февруари 1942)
1-ва въздушна армия – генерал-лейтенант от авиацията Тимофей Фьодорович Куцевалов (5 май – 18 юли 1942); генерал-майор от авиацията, от 17 март 1943 генерал-лейтенант от авиацията Сергей Александрович Худяков (18 юли 1942 – 26 май 1943); генерал-лейтенант от авиацията Михаил Михайлович Громов (26 май 1943 – 24 април 1944)

Източници

Большая Советская энциклопедия, Фронты Советских Вооружённых Сил во время Великой Отечественной войны 1941 – 45, т. 28, стр. 103 – 104

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Западный фронт (Великая Отечественная война)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.