Боеве на подстъпите към Сталинград

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Боеве на подстъпите към Сталинград
Втора световна война
Развой на бойните действия между 22 юли и 12 септември 1942 г. Условни обозначения: ххххх – разграничение между полосите на съветските фронтове; хххх – армия; ххх – корпус
Развой на бойните действия между 22 юли и 12 септември 1942 г.
Условни обозначения: ххххх – разграничение между полосите на съветските фронтове; хххх – армия; ххх – корпус
Информация
Период 17 юли – 12 септември 1942 г.
Място СССР
Страни в конфликта
Flag of the Soviet Union.svg СССР Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия

Боевете на подстъпите към Сталинград от 17 юли до 12 септември 1942 година са началният етап на Сталинградската битка, в която един на друг се противопоставят Съветският съюз и Нацистка Германия. Германските войски настъпват на широк фронт и изтласкват съветската отбрана първо на левия бряг на река Дон, а впоследствие и до Волга. Този успех на немците им дава възможност да щурмуват самия Сталинград през септември – ноември същата година.

Ход на военните действия[редактиране | редактиране на кода]

Бойни действия край Дон[редактиране | редактиране на кода]

На 17 юли предните части на 6-а немска армия на Фридрих Паулус (в състав от 14 дивизии след прехвърлянето на съединения към група армии „А“) са пресрещнати при големия завой на Дон – на рубежа на реките Чир и Цимла. В продължение на шест дни съветските войски, подпомагани от авиацията на 8-а въздушна армия на генерал Хрюкин (над 700 самолетоизлитания за периода), удържат първия отбранителен рубеж. Пропада опитът на германците за овладяване от движение на Калач на Дон – най-краткия път към Волга. Командването на 6-а армия е принудено преждевременно да вкара в боя част от главните си сили, тъй като темпът на придвижване значително спада – до 12 – 15 км на денонощие. Руснаците печелят ценно време за доукрепяване на града и за усилване на войските си в района – на 22 юли в състава на Сталинградския фронт допълнително са придадени 2 стрелкови дивизии, танков корпус, 4 отделни танкови бригади, 2 изтребителни бригади и няколко отделни полка. На 26 и 27 юли започват да пристигат и предислоцираните от Далечния изток 6 стрелкови дивизии. За немското командване и за Хитлер става очевидно, че на сталинградското направление предстои среща с нова силна групировка на съветските войски.[1] С придвижването на група армии „А“ към Кавказ, районът на сталинградските боеве все повече заплашва нейния тил. Без овладяването на града, устойчивостта на целия южен фронт на германците е под въпрос. По този начин, от сражението при Волга все повече зависят настъпателните планове на ОКВ. Затова, само две седмици след като е изпратена на юг, 4-та танкова армия е върната на сталинградското направление, а 6-а армия е значително подсилена. На 19 юли към нея е включен 14-и танков корпус (2 дивизии) от резерва на ОКХ, на 20 юли е върнат и 51-ви армейски корпус (в състав 3 дивизии), а на 22 юли пристига и една охранителна дивизия. Така, за кратко време, в района на големия завой на Дон, немците създават най-плътната групировка войски по целия Източен фронт – нейните флангове се осигуряват от 8-а италианска и 3-та и 4-та румънски армии.

Придвижвайки се в югоизточно направление, войските на 6-а немска армия до вечерта на 22 юли излизат на главната полоса на отбраната на Сталинградския фронт – на 120 км от града. На разсъмване на следващия ден, северният фланг на германците започва настъпление срещу деснофланговите дивизии на 63-та армия. На 25 юли в атака е хвърлено в боя и южното крило – ударът е нанесен по 229-а и 214-а стрелкови дивизии, командвани съответно от полковник Сажин и генерал Николай Бирюков.

Към края на деня, имайки превъзходство в техника и жива сила, немските войски успяват да извършат пробив на десния фланг на 64-та армия. Командването на Сталинградския фронт решава да нанесе контраудар по противника. В помощ на ръководството е изпратен началникът на Генералния щаб – генерал Александър Василевски. Подготвения в кратки срокове контраудар е нанесен на 25 – 27 юли. Той не успява да донесе съществена промяна в създалото се положение, но все пак „...провали плана на противника да обкръжи и унищожи 62-ра армия, и не му позволи да осъществи стремителен скок за овладяването на Сталинград от движение“.[2]

Командването на 6-а армия включва почти всичките си сили в сражението. Упоритите боеве на десния бряг на Дон принуждават Върховното командване на Вермахта да изпрати още подкрепления – 17-и и 11-и армейски корпуси. Пристигналата на 1 август 4-та танкова армия незабавно е хвърлена в боя, със задачата да нанесе удар от югозапад – по пътя Тихорецк – Сталинград. С цел усилване на 6-а армия, са привлечени и частите ѝ, намиращи се на участъка Вешенская, Павловск. Там те са заменени от 8-а италианска армия.

Ставката, информирана от разузнаването си за изнасянето на немските танкови части, предприема незабавни мерки – на външния пояс на отбраната е разположена 57-а армия на генерал Фьодор Толбухин, а откъснатата от Севернокавказкия фронт 51-ва армия на генерал Коломиец, също е придадена към защитата на Сталинград. Мероприятията по разполагането на войските обаче не са извършени навреме и още на 2 август, 48-и немски танков корпус, подхождащ към Котелниковски от юг, помита току-що пристигналите 4 батальона от 208-а стрелкова дивизия на 64-та армия.

Във връзка с изостреното положение на армията, нейният командир – генерал Михаил Шумилов, взема решение да усили левия ѝ фланг, като създаде специална оперативна група под командването на своя заместник – генерал Василий Чуйков. До вечерта на 4 август в групата влизат 4 дивизии, 2 бригади и 2 полка реактивна артилерия. Не достигат обаче боеприпаси и напълно липсват зенитни картечници и оръдия. Левия фланг на групата се оказва напълно открит, тъй като отстъпващата към Елиста 51-ва армия е откъсната на 90 км. Взето е решение групата да се изтегли на брега на река Аксай, където да води отбрана в 50-километрова полоса. На участъка на външния отбранителен пояс Капкинский, Абганерово се изнася и 126-а стрелкова дивизия.

В същото време продължават боевете на големия завой на Дон. Под силния натиск на немските части, съветските войски се оттеглят на външния пояс на отбраната, а на места даже изоставят и този рубеж. Голяма помощ на сухопътните войски оказват 8-а въздушна армия и авиацията за далечно действие. Особено се отличава 434-ти изтребителен авиационен полк на майор Клешчев (за 18 дена летците на полка провеждат 144 въздушни боя и свалят 36 немски самолета) и 150-и бомбардировъчен полк на подполковник Полбин (за 4 дена полка унищожава 40 танка и 50 автомобила на врага).

Прегрупиране на противниците[редактиране | редактиране на кода]

Така в началото на август ясно се очертават две оперативни направления – едното на северозапад, от района на Вертячий, Калач, а другото – на югозапад, от района на Аксай. Затова Ставката решава да раздели Сталинградския фронт на два самостоятелни – Сталинградски (63-та, 21-ва, 4-та танкова и 62-ра армия, и 28-и танков корпус) и Югозападен (64-та, 57-а, 51-ва, и 1-ва гвардейска армия, 8-а въздушна армия, какго и всички други отделни части, намиращи се на южния фас на външния пояс на отбраната). За главнокомандващ на новия фронт от 7 август е назначен генерал Андрей Ерьоменко.

На 10 август завършват започналите на 17 юли сражения на далечните подстъпи към Сталинград. Немските войски ликвидират окончателно плацдармите на руснаците на десния бряг на Дон и излизат на външния пояс на отбраната на града. Загубено е обаче ценно време.

В продължение на няколко дни продължава усилването на немската група армии „Б“ за сметка на резервите на ОКХ – 52-ри армейски корпус е изпратен да осигури фланга ѝ откъм Астрахан, а авиацията на 4-ти въздушен флот се пребазира на летища по-близо до Волга. Съветското командване също използва няколкото дни затишие за прегрупиране – Сталинградския фронт е подчинен на главнокомандващия на Югоизточния – генерал Ерьоменко. Под негово командване приминават и Волжката военна флотилия на контраадмирал Рогачев, и Сталинградския корпусен район за ПВО на полковник Райнин. Като член на военния съвет на двата фронта, на 13 август е изпратен Никита Хрушчов. Формирана е нова въздушна армия – 16-а, на базата на две дивизии, изпратени от резерва на Ставката, към които са придадени още две от състава на 8-а въздушна армия. За осигуряване на левия фланг на фронта е изпратена 1-ва гвардейска армия (4 стрелкови дивизии) на генерал Кирил Москаленко, която се дислоцира в района на Иловлинская.

Боевете между Дон и Волга[редактиране | редактиране на кода]

В средата на август сраженията се пренасят на близките подстъпи на града. На 19 август, германците атакуват от северозапад с три армейски корпуса в участъка между Трьохостровская и Лученский. Задачата им е да излязат на Волга, северно от Сталинград. На 22 август германците овладяват в района на Песковатка (на десния бряг на Дон) плацдарм, широк 45 км, пробивайки външната отбрана на града. На плацдарма са съсредоточени 6 дивизии и на следващия ден настъплението продължава към Вертячий и Бородин. Силен удар е нанесен и по 98-а стрелкова дивизия и 28-и танков корпус на Червената армия, които са изтласкани на север. Не издържа и средния пояс на отбраната – изпратената на помощ 35-а гвардейска дивизия на генерал Василий Глазков пристига със закъснение и под натиска на немските части руснаците изоставят и тези позиции.

Едновременно с действията на северния участък, на 21 август са подновени и тежките боеве на западния и южния край на отбраната. Оттам настъпва 4-та немска танкова армия.

Особено тежък за съветските войски се оказва 23 август. 14-и танков корпус на германците пробива към Волга – в района на селището Ринок, северно от Сталинград. 62-ра армия е отрязана в града от останалите сили на фронта. Дясното крило на Сталинградския фронт (63-та, 21-ва, 1-ва гвардейска и 4-та танкова армии) незабавно нанася удар от север, но без успех. В същото време, на вечерта на 23 август, танковете на германците пробиват и от юг – в района на езерото Цаца, на дълбочина до 25 км. Контраатаките на съветските 64-та и 57-а армии временно забавят настъплението, но с прегрупиране (48-и танков корпус е изпратен към Абганерово), на 29 август германците успяват да пробият фронта на 64-та армия. Застрашени са тиловете на 64-та и 62-ра армии и Ерьоменко решава да изтегли войските на средната отбранителна линия. Но те не успяват да се оттеглят своевременно и на 31 август немските части пробиват и нея – в района на Гавриловка. Вечерта на 2 септември частите на армиите се оттеглят на вътрешния пояс на отбраната.

Отрязаната в града 62-ра армия минава под командването на Югозападния фронт. За оказване на практическа помощ, още на 25 август в Сталинград е изпратен и Георгий Жуков – заместник на върховния главнокомандващ Сталин. Веднага е взето решение за нови контраудари от северната страна, за да се отслаби натиска на германците към града. 24-та, 1-ва гвардейска и 66-а армия неколкократно се опитват да ликвидират образувания коридор, но безуспешно. На 12 септември германците се доближават на няколко километра от града. [3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hitlers Weisungen fur die Kriegfuhrung 1939 – 1945. стр. 196 – 198.
  2. А. Василевски. Дело на цял живот. София. 1976 г. стр.219
  3. История на Втората световна война 1939 – 1945. София. Военно издателство. 1978 г. т.5. стр.171 – 196

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]