Зенитна картечница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Разчета на сержант Фьодор Коноплев води огън по самолети в Ленинград (ДШК), октомври 1942 г.
Счетворена зенитно-картечна установка образец 1931 г. От обикновения „Максим“ се различава с наличието на устройство за принудителна циркулация на водата и по-голяма вместителност на картечните ленти – за 1000 патрона вместо обикновените за 250. С използването на зенитни мерници, установката може да води ефективна стрелба по нисколетящи самолети на противника (максимално на височини до 1400 m при скорости до 500 km/h). Тези установки също често се използват и за поддръжка на пехотата.

Зенитна картечница – картечница с кръгов обстрел и много голям ъгъл на възвишение (ъгъл на наводка по вертикала), предназначена за борба с авиацията на противника. Като зенитни – танкови, бронетранспортьорни, казематни и корабни картечници обикновено се използват пехотните картечници, с определени видоизменения с оглед особеностите на монтажа и експлоатацията на съответните обекти.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Зенитный пулемёт“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.