ДШК

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
ДШК
12,7-мм станковый пулемёт ДШК образца 1938 года (3-1).jpg
Тежката картечница ДШК образец 1938 г.
Националност Съюз на Съветските Социалистически Републики Съюз на Съветските Социалистически Републики
Тип Тежка картечница
История на производство и служба
Създаване 1938 г.
Производител Тулски оръжеен завод, Съюз на Съветските Социалистически Републики Съюз на Съветските Социалистически Републики
На въоръжение 1938 г. - понастоящем
На служба при списък на страните
Конфликти Втора световна война, Виетнамска война, Шестдневна война, Война от Йом Кипур, Чадско-либийски конфликт, Ирано-иракска война, Ливанска гражданска война, Гражданска война (в • Ангола, АфганистанЕтиопияСомалия, Югославски войни, • Гражданска война в Либия, • Гражданска война в Сирия), Война в Персийския залив (1990 – 1991), Война в Ирак (2003), Война в Донбас и др.
Варианти ДШКМ
Габаритни характеристики
Маса 33,5 kg (тяло)
157 kg (с колесен лафет)
Дължина 1625 mm
Дължина на цевта 1070 mm
Работни характеристики
Действие Газово-възвратен механизъм
с личинково затваряне на затвора
Пълнител Патронна лента за 50 патрона
Боеприпаси 12,7 × 100 mm
Скорострелност 600 – 1200
(зенитен режим)
Начална скорост 840 – 860 m/s
Ефективна стрелба 3500 m
ДШК в Общомедия
ДШК на брониран влак, 1941 г.
Разчета на сержант Фьодор Коноплев води огън по самолети в Ленинград, 9 октомври 1942 г.

ДШК (Индекс ГРАУ – 56-П-542) – голямокалибрена тежка картечница под патрон 12,7 × 108 mm. Разработена на основета на конструкцията на голямокалибрената тежка картечница ДК.

През февруари 1939 г. ДШК е приета на въоръжение от РККА под обозначението „12,7 mm голямокалибрена картечница ДегтярьовШпагин образец 1938 г.“.

При съхраняване на принципа на работа на автоматиката и схемата на затваряне на канала на ствола на картечницата ДК, е напълно изменен механизма за подаване (той осигурява подаването на патронната лента или отдясно, или от лявата страна). Съответно променена е и конструкцията на патронната лента (т.нар. тип „краб“ – „рак“). Дулната спирачка има също различна конструкция.

Голямокалибрената картечница обр. 1938/46 г. се отличава със сравнително голяма ефективност на стрелбата. По дулна енергия, която съставлява от 18,8 до 19,2 кДжаул, тя превъзхожда почти всички съществуващи системи картечници от подобен калибър. Благодарение на това е постигнато голямо пробивно действие на куршума по бронирани цели: на далечина 500 m тя пробива стоманена броня, висока твърдост, с дебелина 15 mm (20 mm броня средна твърдост тип RHA).

Картечницата обладава достатъчно висок темп на стрелбата, което обуславя ефективност на стрелбата по бързодвижещи се цели. Съхраняването на високия темп на стрелба, независимо от увеличението на калибра, способства за въвеждане на буферно устройство в спусъка картечницата. Твърд буфер смягчава също и ударите на подвижните части на системата в крайно задно положение, което благоприятно влияе на живучестта на детайлите и точността на стрелбата.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Заданиета за създаване на първата съветска голямокалибрена картечница, предназначена, най-напред за борба със самолети на височини до 1500 метра, е дадено на, към този момент вече доста опитен и добре известен, оръжейника Дегтярьов през 1929 г. По-малко от година след това Дегтярьов представя за изпитания своята картечница калибър 12,7 mm, и от 1932 г. започва малкосерийно производство на картечницата с обозначение ДК (Дегтярёв, Крупнокалиберный – Дегтярьов, голямокалибрена). Като цяло ДК повтаря по конструкция ръчната картечница ДП-27 и има подаване от сменяеми барабанни пълнители за 30 патрона, поставяни на картечницата отгоре. Недостатъците на подобна схема за подаване (обемност и голямо тегло на пълнителите, ниска практическа скорострелност) водят до спирането на ДК през 1935 г. от производство и решение за нейното усъвършенстване. Към 1938 г. конструктора Шпагин разработва модул за лентово подаване за ДК.

На 26 февруари 1939 г.[1] усъвършенстваната картечница е приета на въоръжение в РККА под обозначението „12,7 mm голямокалибрена картечница Дегтярьов – Шпагин образец 1938 година – ДШК“[2].

Серийното производство на ДШК започва през 1940 – 41 година.

ДШК се използват в качеството на зенитни, в качеството на оръжие за поддръжка на пехотата, поставя се на бронетехника (в края на 1930-те г. една картечница е поставена на опитен бронеавтомобил на ЛБ-НАТИ и още една – на опитния броневик ЛБ-62[3], по-късно започват да ги поставят на леки танкове Т-40) и малки кораби (в т.ч. торпедни катери). В съответствие със щата на стрелковата дивизия на РККА № 04/400 – 416 от 5 април 1941 г., щатния брой зенитни картечници ДШК в дивизия трябва да съставлява 9 броя.

Към началото на Великата Отечествена война Ковровския механически завод вече е произвел около 2 хил. картечници ДШК[4].

На 9 ноември 1941 г. е прието постановление на ГКО № 874сс „За усилване и укрепване на противовъздушната отбрана на Съветския Съюз“, което предвижда преразпределението на картечниците ДШК за въоръжаване на създаваните подразделения на войските за ПВО.

Към началото на 1944 г. са произведени над 8400 картечници ДШК[4].

До края на Великата Отечествена война са произведени над 9 хиляди картечници ДШК[2], в следвоенното време производството им продължава.

Модернизирана пехотна картечница

По опита на войната картечницата е модернизирана (изменени са конструкцията на възела за подаване на лентата, закрепването на ствола), и през 1946 г. е приет на въоръжение от Съветската армия под обозначението ДШКМ (Дегтярёв, Шпагин, крупнокалиберный модернизированный – Дегтярьов, Шпагин, големокалибрена, модернизирана (Индекс ГАУ – 56-П-542М). При това, първите 250 броя ДШКМ са произведени през февруари 1945 г. – още преди оръжието да е официално прието на въоръжение[2].

Танкова зенитна картечница

Като зенитна картечница ДШКМ се поставя на танковете Т-10, Т-54, Т-55, Т-62 и други бойни машини, във варианта за поставяне на бронетехника картечницата има наименуванието ДШКМТ или краткото ДШКТ.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Големокалибрената картечница ДШК представлява автоматично оръжие, построено на газоотводния принцип. Затварянето на ствола се осъществява с две бойни личинки, шарнирно закрепени на затвора, за издатини в страничните стени на стволната кутия. Режима на огъня е само автоматичен, ствола е несваляем, оребрен за по-добро охлаждане, снабден с дулна спирачка.

Подаването се осъществява от неразглобяема метална лента, подаването на лентата е от лявата страна на картечницата. При ДШК устройството за подаване на лентата е изпълнено във вид на барабан с шест открити камери. Барабана при своето въртене подава лентата и едновременно извлича от нея патроните (лентата има незатворени звена). След пристигането на камерата на барабана с патрон в долно положение патрона се подава в патронника от затвора. Механизма на устройството за подаване на лентата е осъществен с помощта на разположена от дясната страна ръчка, люлееща се във вертикалната плоскост, когато на нейната долна част въздейства ръчката за зареждане, твърдо свързана със затворната рама. При картечницата ДШКМ барабанният механизъм е заменен с по-компактен с плъзгачи, също задвижван от аналогична ръчка, свързана с ръкохватката за зареждането. Патрона се извлича от лентата долу и след това се подава право в патронника.

В задния края на цевната кутия има монтирани пружинни буфери на затвора и затворната рама. Огъня се води от задно шептало (с отворен затвора), за управление на огъня се използват две ръкохватки накрая и сдвоени спусъци. Прицела е на рамата, на лафета има крепления за зенитен ракурсен прицел.

Картечницата използва универсалния лафет система Колесников. Лафета има сваляеми колела и стоманен щит, а при използване на картечницата като зенитна колелата и щита се свалят, а задната опора се разгръща, образувайки тринога. Освен това, картечницата в ролята на зенитна се комплектова със специални наплечни приклади. Основният недостатък на този лафет е неговото голямо тегло, ограничиваващ мобилността на картечницата. Освен на лафет, картечницата се използва и в куполни установки, на дистанционно управляеми зенитни установки, на корабни издигнати установки.

Производство[редактиране | редактиране на кода]

На въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Страните в които ДШК е бил на въоръжение.
Зенитната картечница ДШКМ на танк Т-55.
ДШКМ във виетнамската армия.

ДШКМ е състоял или състои на въоръжение в над 40 армии в света, произвежда се от Китай (Тип 54), Пакистан, Иран и някои други страни. Картечницата ДШКМ се използва в качеството на зенитна на съветските танкове от следвоенния период (Т-54/55, Т-62) и на друга бронетехника (БТР-155). Понастоящем във ВС на Русия картечниците ДШК и ДШКМ практически напълно са заменени с големокалибрените картечници „Утьос“ и „Корд“, които са по-съвършени и съвременни.

В културата[редактиране | редактиране на кода]

  • Сдвоените ДШК се използват от рейнджърите при отбраната на форта от арахнидите във филма на Пол ВерховенЗвездни рейнджъри“.
  • В компютърната игра Метро 2033 са щатно оръжие и се стрещат повсеместно. Също от ДШК е направена и автоматичната помпа „Абзац“
  • В Far Cry 3 и Far Cry 4 ДШК меже да се видятпоставени на автомобили, лодки и катери.
  • В Uncharted 4 ДШК може да се стрещне при противника с укрепена броня.
  • В компютърната игра World of Tanks в качеството на един от вариантите на въоръжение на танка Т-60.
  • В компютърната игра War Thunder е в качеството на зенитка на база от ГАЗ-ААА и в качеството на допълнително въоръжение за ИС-2, Т-54, ИСУ-122, ИСУ-122С, ИСУ-152, ИС-4М и ИС-3.
  • В оръжейния симулатор-игра „World of Guns:Gun Disassembly“ може да се види реалното функциониране на 3D модел на ДШК.

Бойно използване[редактиране | редактиране на кода]

  • Велика отечествена война – използва се от СССР от самото начало на всички направления през цялата война. Използва се в качеството на пехотна и зенитна каречница. Големият калибър позволява на картечницата ефективно да се бори со много цели, дори и средни бронеавтомобили. В края на войната ДШК масово се поставя като зенитен на куполите на съветските танкове и САУ за самоотбрана на машината в случай атака по въздуха и от яисоките етажи в градските боеве.
  • използва се от армията на Гренада по време на нахлуването на САЩ през 1983 г.
  • Афганската война (1979 – 1989) (както от страна на ВС на СССР, така и от душманите).
  • В гражданските войни в Либия и Сирия се използва както от правителствените войски, така и от бунтовниците.
  • По време на войните в Чечня в 1994 – 2000 (използва се от чеченска страна).
  • ДШК се използва и по време на въоръжения конфликт в изтона Украйна. От 2 септември 2014 ДШК започват да постъпват в доброволческите батальони на ВСУ. Също така ДШКМ състои на въоръжение от 79-та отделна десантно-щурмова бригада[17] и 128-ма планинско-пехотна бригада. През септември 2015 г. за 81-ва десантно-щурмова бригада на украинската армия една картечница ДШК е преоборудвана в еднозарядна снайперска винтовка и е предадена за изпитания[18]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Р. М. Португальский. Первые и впервые. М., ДОСААФ, 1988. стр.80
  2. а б в Крупнокалиберный станковый пулемёт системы Дегтярёва – Шпагина обр. 1938 г. (ДШК) // В. А. Кашевский. Пехотное оружие Второй мировой войны. Минск, ООО „Харвест“, 2004. стр.289 – 291
  3. М. В. Коломиец. Броня на колёсах. История советского бронеавтомобиля 1925 – 1945 гг. М.: „Яуза“, ООО „Стратегия КМ“, „Эксмо“, 2007. стр.377
  4. а б Оружие Победы. / колл. авт., отв. ред. В.Н. Новиков. 2-е изд. М., „Машиностроение“, 1987. стр.253
  5. Defense Industries Organization – INDIVIDUAL COMBAT INDUSTRIES GROUP (ICIG):
  6. а б в г д е ж Weapon
  7. www.smallarmssurvey.org
  8. www.mindexcenter.ir
  9. а б в г Miller, David. The Illustrated Directory of 20th Century Guns. London, Salamander Books Ltd., 2001. ISBN 9781840652451.
  10. Pakistan Ordnance Factories
  11. полковник А. Филинов, капитан М. Тополь. Военная промышленность Румынии // журнал „Зарубежное военное обозрение“, № 4 (817), 2015. стр.33 – 41
  12. romarm.ro
  13. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе Jane's Infantry Weapons 2009/2010. 35th. Coulsdon, Jane's Information Group, 27 януари 2009. ISBN 9780710628695.
  14. Gander, Terry J.; Hogg, Ian V. Jane’s Infantry Weapons 1995/1996. Jane’s Information Group; 21 edition (May 1995). ISBN 978-0-7106-1241-0.
  15. а б в G3 Defence Magazine August 2010
  16. Освободительная миссия советских вооружённых сил на Балканах / отв. ред. д. ист.н. А. Г. Хорьков. М., „Наука“, 1989. стр.65
  17. Батальон Феникс получил вооружение 40-60-х годов // "Корреспондент.NET" от 8 сентября 2014
  18. ВДВ України випробовують нову гвинтівку калібру 12.7 мм // "Військове телебачення України" от 1 октября 2015

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • И. Глотов. Советское стрелковое оружие за 40 лет // "Военный вестник", № 2, 1958.
  • Федосеев С. ДуШКа калибра 12,7 мм (рус.) // Оружие: журнал. – 2009. – № 02. – С. 12 – 22. – ISSN 1728 – 9203.
  • Федосеев С. ДуШКа калибра 12,7 мм (рус.) // Оружие: журнал. – 2009. – № 03. – С. 1 – 3, 52 – 62. – ISSN 1728 – 9203.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „ДШК“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.