ДШК

ДШК
	Тежката картечница ДШК образец 1938 г.
Страна	СССР
Тип	Тежка картечница
История на производство и служба
Създаване	1938 г.
Производител	Тулски оръжеен завод, СССР
На въоръжение	1938 г. – понастоящем
На служба при	списък на страните
Конфликти	Втора световна война, Виетнамска война, Шестдневна война, Война от Йом Кипур, Чадско-либийски конфликт, Ирано-иракска война, Ливанска гражданска война, Гражданска война (в • Ангола, Афганистан • Етиопия • Сомалия, Югославски войни, • Гражданска война в Либия, • Гражданска война в Сирия), Война в Персийския залив (1990 – 1991), Война в Ирак (2003), Война в Донбас и др.
Произведени бройки	1 000 000
Варианти	ДШКМ
Габаритни характеристики
Маса	33,5 kg (тяло); 157 kg (с колесен лафет)
Дължина	1625 mm
Дължина на цевта	1070 mm
Работни характеристики
Действие	Газово-възвратен механизъм; с личинково затваряне на затвора
Пълнител	Патронна лента за 50 патрона
Боеприпаси	12,7 × 100 mm
Мерни прибори	открит/оптичен
Скорострелност	600 – 1200; (зенитен режим)
Начална скорост	840 – 860 m/s
Ефективна стрелба	3500 m
	ДШК в Общомедия

Разчетът на сержант Фьодор Конопльов води огън по самолети в Ленинград, 9 октомври 1942 г.

ДШК (Индекс ГРАУ – 56-П-542) е голямокалибрена тежка картечница под патрон 12,7 × 108 mm. Разработена на основата на конструкцията на голямокалибрената тежка картечница ДК.

През февруари 1939 г. ДШК е приета на въоръжение от РККА под обозначението „12,7 mm голямокалибрена картечница Дегтярьов– Шпагин образец 1938 г.“.

При съхраняване на принципа на работа на автоматиката и схемата на затваряне на канала на ствола на картечницата ДК, е напълно променен механизмът за подаване (той осигурява подаването на патронната лента или отдясно, или от лявата страна). Съответно променена е и конструкцията на патронната лента (т.нар. тип „краб“ – „рак“). Дулната спирачка има също различна конструкция.

Голямокалибрената картечница обр. 1938/46 г. се отличава със сравнително голяма ефективност на стрелбата. По дулна енергия, която съставлява от 18,8 до 19,2 кДжаул, тя превъзхожда почти всички съществуващи системи картечници от подобен калибър. Благодарение на това е постигнато голямо пробивно действие на куршума по бронирани цели: на далечина 500 m тя пробива стоманена броня, висока твърдост, с дебелина 15 mm (20 mm броня средна твърдост тип RHA).

Картечницата обладава достатъчно висок темп на стрелбата, което обуславя ефективност на стрелбата по бързодвижещи се цели. Съхраняването на високия темп на стрелба, независимо от увеличаването на калибъра, способства за въвеждане на буферно устройство в спусъка картечницата. Твърд буфер смекчава също и ударите на подвижните части на системата в крайно задно положение, което благоприятно влияе на живучестта на детайлите и точността на стрелбата.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Заданиета за създаване на първата съветска голямокалибрена картечница, предназначена, най-напред за борба със самолети на височини до 1500 метра, е дадено на, към този момент вече доста опитен и добре известен, оръжейника Дегтярьов през 1929 г. По-малко от година след това Дегтярьов представя за изпитания своята картечница калибър 12,7 mm, и от 1932 г. започва малкосерийно производство на картечницата с обозначение ДК (на руски: Дегтярёв, Крупнокалиберный – Дегтярьов, голямокалибрена). Като цяло ДК повтаря по конструкция ръчната картечница ДП-27 и има подаване от сменяеми барабанни пълнители за 30 патрона, поставяни на картечницата отгоре. Недостатъците на подобна схема за подаване (обемност и голямо тегло на пълнителите, ниска практическа скорострелност) водят до спирането на ДК през 1935 г. от производство и решение за нейното усъвършенстване. Към 1938 г. конструкторът Шпагин разработва модул за лентово подаване за ДК.

На 26 февруари 1939 г.^[1] усъвършенстваната картечница е приета на въоръжение в РККА под обозначението „12,7 mm голямокалибрена картечница Дегтярьов – Шпагин образец 1938 година – ДШК“^[2].

Серийното производство на ДШК започва през 1940 – 41 година.

ДШК се използват в качеството на зенитни, в качеството на оръжие за поддръжка на пехотата, поставя се на бронетехника (в края на 1930-те г. една картечница е поставена на опитен бронеавтомобил на ЛБ-НАТИ и още една – на опитния броневик ЛБ-62^[3], по-късно започват да ги поставят на леки танкове Т-40) и малки кораби (в т.ч. торпедни катери). В съответствие с щата на стрелковата дивизия на РККА № 04/400 – 416 от 5 април 1941 г., щатния брой зенитни картечници ДШК в дивизия трябва да съставлява 9 броя.

Към началото на Великата Отечествена война Ковровския механически завод вече е произвел около 2 хил. картечници ДШК^[4].

На 9 ноември 1941 г. е прието постановление на ГКО № 874сс „За усилване и укрепване на противовъздушната отбрана на Съветския съюз“, което предвижда преразпределението на картечниците ДШК за въоръжаване на създаваните подразделения на войските за ПВО.

Към началото на 1944 г. са произведени над 8400 картечници ДШК^[4].

До края на Великата Отечествена война са произведени над 9 хиляди картечници ДШК^[2], в следвоенното време производството им продължава.

Модернизирана пехотна картечница: Основна статия: ДШКМ

По опита на войната картечницата е модернизирана (изменени са конструкцията на възела за подаване на лентата, закрепването на ствола), и през 1946 г. е приет на въоръжение от Съветската армия под обозначението ДШКМ (на руски: Дегтярёв, Шпагин, крупнокалиберный модернизированный – Дегтярьов, Шпагин, големокалибрена, модернизирана (Индекс ГАУ – 56-П-542М). При това, първите 250 броя ДШКМ са произведени през февруари 1945 г. – още преди оръжието да е официално прието на въоръжение^[2].

Танкова зенитна картечница: Основна статия: ДШКТ

Като зенитна картечница ДШКМ се поставя на танковете Т-10, Т-54, Т-55, Т-62 и други бойни машини, във варианта за поставяне на бронетехника картечницата има наименованието ДШКМТ или краткото ДШКТ.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Големокалибрената картечница ДШК представлява автоматично оръжие, построено на газоотводния принцип. Затварянето на ствола се осъществява с две бойни личинки, шарнирно закрепени на затвора, за издатини в страничните стени на стволната кутия. Режимът на огъня е само автоматичен, стволът е несваляем, оребрен за по-добро охлаждане, снабден с дулна спирачка.

Подаването се осъществява от неразглобяема метална лента, подаването на лентата е от лявата страна на картечницата. При ДШК устройството за подаване на лентата е изпълнено във вид на барабан с шест открити камери. Барабана при своето въртене подава лентата и едновременно извлича от нея патроните (лентата има незатворени звена). След пристигането на камерата на барабана с патрон в долно положение патрона се подава в патронника от затвора. Механизмът на устройството за подаване на лентата е осъществен с помощта на разположена от дясната страна ръчка, люлееща се във вертикалната плоскост, когато на нейната долна част въздейства ръчката за зареждане, твърдо свързана със затворната рама. При картечницата ДШКМ барабанният механизъм е заменен с по-компактен с плъзгачи, също задвижван от аналогична ръчка, свързана с ръкохватката за зареждането. Патронът се извлича от лентата долу и след това се подава право в патронника.

В задния края на цевната кутия има монтирани пружинни буфери на затвора и затворната рама. Огъня се води от задно шептало (с отворен затвор), за управление на огъня се използват две ръкохватки накрая и сдвоени спусъци. Прицелът е върху рамата, на лафета има крепления за зенитен ракурсен прицел.

Картечницата използва универсалния лафет система Колесников. Лафетът има сваляеми колела и стоманен щит, а при използване на картечницата като зенитна колелата и щитът се свалят, а задната опора се разгръща, образувайки тринога. Освен това, картечницата в ролята на зенитна се комплектова със специални наплечни приклади. Основният недостатък на този лафет е неговото голямо тегло, ограничиваващ мобилността на картечницата. Освен на лафет, картечницата се използва и в куполни установки, на дистанционно управляеми зенитни установки, на корабни издигнати установки.

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Иран: лицензионно производство на Defense Industries Organization под индекса MGD;^[5]^[6]^[7]^[8]
Китай: бивш производител, произвежда се под индекса Тип 54;^[6]^[9]
Пакистан: произвежда се от фирмата Pakistan Ordnance Factories под индекса Тип 54;^[6]^[10]
Румъния: по състояние началото на 2015 г., ДШКМ се произвежда на предприятието „Куджирски механичен завод“ (филиал на компанията Romarm) в град Куджир^[6]^[11]^[12]
СССР: бивш производител^[6]
Чехословакия: произвежда се под индекса TK vz. 53 (Těžký kulomet vzor 53)^[6]
Югославия: бивш производител^[6]

На въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Страните в които ДШК е бил на въоръжение.

Зенитната картечница ДШКМ на танк Т-55.

ДШКМ във виетнамската армия.

ДШКМ е състоял или състои на въоръжение в над 40 армии в света, произвежда се от Китай (Тип 54), Пакистан, Иран и някои други страни. Картечницата ДШКМ се използва в качеството на зенитна на съветските танкове от следвоенния период (Т-54/55, Т-62) и на друга бронетехника (БТР-155). Понастоящем във ВС на Русия картечниците ДШК и ДШКМ практически напълно са заменени с големокалибрените картечници „Утьос“ и „Корд“, които са по-съвършени и съвременни.

Афганистан^[13]
Албания^[13]
Алжир^[13]
Ангола^[13]
Армения^[13]
Азербайджан^[13]
Бангладеш^[13]
Беларус^[13]
България^[13]
Камбоджа^[13]
Кабо Верде^[13]
Централноафриканска република^[13]
Чад^[13]
Чили^[14]
Република Конго^[13]
Куба^[13] – първите картечници чехословацко и съветско производство постъпват на въоръжение през 1961 г.
Кипър^[13]
Чехословакия^[9]
Чехия^[13] – бивш ползвател, заменена с Браунинг М2.
Демократична република Конго^[13]
Египет^[13]
Екваториална Гвинея^[13]
Еритрея^[13]
Етиопия^[13]
Финландия^[13] – бивш ползвател, заменена с НСВ
Грузия^[13]
Гана^[13]
Гвинея^[13]
Гвинея-Бисау^[13]
Унгария^[13]
Индонезия^[13]
Иран^[15]
Ирак^[13]
Израел^[13]
Казахстан^[13]

Киргизстан^[13]
Лаос^[13]
Либия^[13]
Северна Македония^[13]
Мадагаскар^[13]
Мали^[13]
Малта^[13]
Мозамбик^[13]
Никарагуа^[13]
Нигерия^[13]
Северна Корея^[13]
Пакистан^[15]
Китай^[9] – бивш ползвател, заменена с Тип 85, W85 и QJZ-89
Перу^[13]
Русия^[13] – бивш ползвател, заменена с НСВ и Корд.
Сърбия^[13] – бивш ползвател, заменена с НСВ.
Сейшелски острови^[13]
Сиера Леоне^[13]
Словакия^[13]
Сомалия^[13]
СССР^[9]
Сирия^[13]
Танзания^[13]
Того^[13]
Туркменистан^[13]
Уганда^[13]
Украйна^[13]
Виетнам^[13]
Йемен^[13]
Югославия – първите 257 броя ДШК частите на НОАЮ получават през 1944 г.^[15]^[16]
Замбия^[13]
Зимбабве^[13]

В културата[редактиране | редактиране на кода]

Сдвоените ДШК се използват от рейнджърите при отбраната на форта от арахнидите във филма на Пол Верховен „Звездни рейнджъри“.
В компютърната игра Метро 2033 са щатно оръжие и се срещат повсеместно. Също от ДШК е направена и автоматичната помпа „Абзац“
В Far Cry 3 и Far Cry 4 ДШК може да се видят поставени на автомобили, лодки и катери.
В Uncharted 4 ДШК може да се стрещне при противника с укрепена броня.
В компютърната игра World of Tanks в качеството на един от вариантите на въоръжение на танка Т-60.
В компютърната игра War Thunder е в качеството на зенитка на база от ГАЗ-ААА и в качеството на допълнително въоръжение за ИС-2, Т-54, ИСУ-122, ИСУ-122С, ИСУ-152, ИС-4М и ИС-3.
В оръжейния симулатор-игра „World of Guns:Gun Disassembly“ може да се види реалното функциониране на 3D модел на ДШК.

Бойно използване[редактиране | редактиране на кода]

ДШКМ в Тулския държавен музей на оръжията.

Велика отечествена война – използва се от СССР от самото начало на всички направления през цялата война. Използва се в качеството на пехотна и зенитна картечница. Големият калибър позволява на картечницата ефективно да се бори с много цели, дори и средни бронеавтомобили. В края на войната ДШК масово се поставя като зенитен на куполите на съветските танкове и САУ за самоотбрана на машината в случай атака по въздуха и от високите етажи в градските боеве.

След края на войната картечницата ДШК се използва практически във всички локални конфликти. Някои от тях:

Войната в Западна Сахара – с помощта на картечници ДШК са свалени поне два самолета (BN-2 Defender на ВВС на Мавритания и реактивен F-5A на ВВС на Мароко).^[17]
използва се от армията на Гренада по време на нахлуването на САЩ през 1983 г.
Афганската война (1979 – 1989) (както от страна на ВС на СССР, така и от душманите). С помощта на ДШК душманите свалят редица съветски самолети и вертолети (в частност, реактивните изтребители-бомбардировачи Су-17 на 3 април 1986, 22 октомври 1986, 19 юни 1987)^[18]^[19]
В гражданските войни в Либия и Сирия се използва както от правителствените войски, така и от бунтовниците.
По време на войните в Чечня в 1994 – 2000 (използва се от чеченска страна).
ДШК се използва и по време на въоръжения конфликт в изтона Украйна. От 2 септември 2014 ДШК започват да постъпват в доброволческите батальони на ВСУ. Също така ДШКМ състои на въоръжение от 79-а отделна десантно-щурмова бригада^[20] и 128-а планинско-пехотна бригада. През септември 2015 г. за 81-ва десантно-щурмова бригада на украинската армия една картечница ДШК е преоборудвана в еднозарядна снайперска винтовка и е предадена за изпитания^[21].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Списък на картечниците

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Войници на Луфтвафе около трофейна ДШК, 1942 година
Американски пехотинци водят огън от ДШКМ на румънски URO VAMTAC в хода на съвместни американо-румънски маневри, 2009 година
ДШКМ на универсален лафет в музея на отбраната, Тел Авив.
Съветски ДШКМ във финландския музей Торп в Инкоо
Украински военнослужещи с ДШКМ на лафет – тринога
Казенникът на ДШК
Младши сержант А. Самигулин с голямокалибрената картечница ДШК-38. 8 юли 1941 година
Разчет на голямокалибрена картечница ДШК-38 на огнева позиция. 31 юли 1941 година
ДШК от 1938 г. във Виетнам

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Р. М. Португальский. Первые и впервые. М., ДОСААФ, 1988. стр.80
↑ ^а ^б ^в Крупнокалиберный станковый пулемёт системы Дегтярёва – Шпагина обр. 1938 г. (ДШК) // В. А. Кашевский. Пехотное оружие Второй мировой войны. Минск, ООО „Харвест“, 2004. стр.289 – 291
↑ М. В. Коломиец. Броня на колёсах. История советского бронеавтомобиля 1925 – 1945 гг. М.: „Яуза“, ООО „Стратегия КМ“, „Эксмо“, 2007. стр.377
↑ ^а ^б Оружие Победы. / колл. авт., отв. ред. В.Н. Новиков. 2-е изд. М., „Машиностроение“, 1987. стр.253
↑ Defense Industries Organization – INDIVIDUAL COMBAT INDUSTRIES GROUP (ICIG):, архив на оригинала от 27 ноември 2013, https://web.archive.org/web/20131127044615/http://www.diomil.ir/pdf/Section1.pdf, посетен на 2013-11-27
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Weapon, архив на оригинала от 27 ноември 2013, https://web.archive.org/web/20131127044615/http://weaponsystems.net/weapon.php?weapon=BB03%20-%20DShK, посетен на 2013-11-27
↑ www.smallarmssurvey.org
↑ www.mindexcenter.ir, архив на оригинала от 26 ноември 2015, https://web.archive.org/web/20151126000753/http://www.mindexcenter.ir/product/doshka-127mm-machine-gun, посетен на 2017-04-01
↑ ^а ^б ^в ^г Miller, David. The Illustrated Directory of 20th Century Guns. London, Salamander Books Ltd., 2001. ISBN 9781840652451.
↑ Pakistan Ordnance Factories
↑ полковник А. Филинов, капитан М. Тополь. Военная промышленность Румынии // журнал „Зарубежное военное обозрение“, № 4 (817), 2015. стр.33 – 41
↑ romarm.ro
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с ^т ^у ^ф ^х ^ц ^ч ^ш ^щ ^ю ^я ^аа ^аб ^ав ^аг ^ад ^ае ^аж ^аз ^аи ^ак ^ал ^ам ^ан ^ао ^ап ^ар ^ас ^ат ^ау ^аф ^ах ^ац ^ач ^аш ^ащ ^аю ^ая ^ба ^бб ^бв ^бг ^бд ^бе Jane's Infantry Weapons 2009/2010. 35th. Coulsdon, Jane's Information Group, 27 януари 2009. ISBN 9780710628695.
↑ Gander, Terry J.; Hogg, Ian V. Jane’s Infantry Weapons 1995/1996. Jane’s Information Group; 21 edition (May 1995). ISBN 978-0-7106-1241-0.
↑ ^а ^б ^в G3 Defence Magazine August 2010, архив на оригинала от 25 март 2012, https://www.webcitation.org/66QZGFwrw?url=http://en.calameo.com/read/000127853fed679f5ecec, посетен на 2017-04-01
↑ Освободительная миссия советских вооружённых сил на Балканах / отв. ред. д. ист.н. А. Г. Хорьков. М., „Наука“, 1989. стр.65
↑ Пленники Сахары
↑ В. Марковский, И. Приходченко. Су-17 в бою. М.: Яуза, Эксмо, 2016. – С. 372, 374.
↑ Потери 1987
↑ Батальон Феникс получил вооружение 40-60-х годов // "Корреспондент.NET" от 8 сентября 2014
↑ ВДВ України випробовують нову гвинтівку калібру 12,7 мм // «Військове телебачення України» от 1 октября 2015

Литература[редактиране | редактиране на кода]

И. Глотов. Советское стрелковое оружие за 40 лет // „Военный вестник“, № 2, 1958.
Федосеев С. ДуШКа калибра 12,7 мм (рус.) // Оружие: журнал. – 2009. – № 02. – С. 12 – 22. – ISSN 1728 – 9203.
Федосеев С. ДуШКа калибра 12,7 мм (рус.) // Оружие: журнал. – 2009. – № 03. – С. 1 – 3, 52 – 62. – ISSN 1728 – 9203.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

12.7 mm (0.5") Degtjarev DShK M38 Heavy Machine Gun ((en))
М.Р. Попенкер. Крупнокалиберный пулемёт Дегтярёва – Шпагина ДШК / ДШКМ (СССР) / сайт „Современное стрелковое оружие мира“ ((ru))
Документальная телепрограмма „Пулемёт ДШК. Оружие ТВ“ в ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно ДШК

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „ДШК“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Р. М. Португальский. Первые и впервые. М., ДОСААФ, 1988. стр.80

[autogenerated1-2] а ^б ^в Крупнокалиберный станковый пулемёт системы Дегтярёва – Шпагина обр. 1938 г. (ДШК) // В. А. Кашевский. Пехотное оружие Второй мировой войны. Минск, ООО „Харвест“, 2004. стр.289 – 291

[3] М. В. Коломиец. Броня на колёсах. История советского бронеавтомобиля 1925 – 1945 гг. М.: „Яуза“, ООО „Стратегия КМ“, „Эксмо“, 2007. стр.377

[autogenerated2-4] а ^б Оружие Победы. / колл. авт., отв. ред. В.Н. Новиков. 2-е изд. М., „Машиностроение“, 1987. стр.253

[5] Defense Industries Organization – INDIVIDUAL COMBAT INDUSTRIES GROUP (ICIG):, архив на оригинала от 27 ноември 2013, https://web.archive.org/web/20131127044615/http://www.diomil.ir/pdf/Section1.pdf, посетен на 2013-11-27

[вс-6] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Weapon, архив на оригинала от 27 ноември 2013, https://web.archive.org/web/20131127044615/http://weaponsystems.net/weapon.php?weapon=BB03%20-%20DShK, посетен на 2013-11-27

[7] www.smallarmssurvey.org

[8] www.mindexcenter.ir, архив на оригинала от 26 ноември 2015, https://web.archive.org/web/20151126000753/http://www.mindexcenter.ir/product/doshka-127mm-machine-gun, посетен на 2017-04-01

[miller2001-9] а ^б ^в ^г Miller, David. The Illustrated Directory of 20th Century Guns. London, Salamander Books Ltd., 2001. ISBN 9781840652451.

[10] Pakistan Ordnance Factories

[11] полковник А. Филинов, капитан М. Тополь. Военная промышленность Румынии // журнал „Зарубежное военное обозрение“, № 4 (817), 2015. стр.33 – 41

[12] romarm.ro

[jones2009-13] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с ^т ^у ^ф ^х ^ц ^ч ^ш ^щ ^ю ^я ^аа ^аб ^ав ^аг ^ад ^ае ^аж ^аз ^аи ^ак ^ал ^ам ^ан ^ао ^ап ^ар ^ас ^ат ^ау ^аф ^ах ^ац ^ач ^аш ^ащ ^аю ^ая ^ба ^бб ^бв ^бг ^бд ^бе Jane's Infantry Weapons 2009/2010. 35th. Coulsdon, Jane's Information Group, 27 януари 2009. ISBN 9780710628695.

[gander1995-14] Gander, Terry J.; Hogg, Ian V. Jane’s Infantry Weapons 1995/1996. Jane’s Information Group; 21 edition (May 1995). ISBN 978-0-7106-1241-0.

[g3defencemag-15] а ^б ^в G3 Defence Magazine August 2010, архив на оригинала от 25 март 2012, https://www.webcitation.org/66QZGFwrw?url=http://en.calameo.com/read/000127853fed679f5ecec, посетен на 2017-04-01

[16] Освободительная миссия советских вооружённых сил на Балканах / отв. ред. д. ист.н. А. Г. Хорьков. М., „Наука“, 1989. стр.65

[17] Пленники Сахары

[18] В. Марковский, И. Приходченко. Су-17 в бою. М.: Яуза, Эксмо, 2016. – С. 372, 374.

[19] Потери 1987

[20] Батальон Феникс получил вооружение 40-60-х годов // "Корреспондент.NET" от 8 сентября 2014

[21] ВДВ України випробовують нову гвинтівку калібру 12,7 мм // «Військове телебачення України» от 1 октября 2015

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]

[21]