Война в Афганистан (1979 – 1989)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Война в Афганистан (1979 – 1989)
Муджахидини в Конар, 1987 г.
Информация
Период24 декември 1979 – 15 февруари 1989 г.
(9 години,  1 месец и 22 дни)
МястоАфганистан
Резултат• Женевско споразумение
• Изтегляне на съветската армия
• Продължаване на афганистанската гражданска война
Страни в конфликта
Flag of the Soviet Union.svg СССР
Афганистан Афганистан
Оказват военна помощ:
България България
Румъния Румъния
Flag of East Germany.svg ГДР
Унгария Унгария
Монголска народна република Монголия
Flag of Jihad.svg Афганистански муджахидини
Подкрепяни от:
Flag of the United States.svg САЩ
Flag of Saudi Arabia.svg Саудитска Арабия
Flag of Pakistan.svg Пакистан
Flag of Iran.svg Иран
Flag of the People's Republic of China.svg Китай
Flag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания
Командири и лидери
Flag of the Soviet Union.svg Юрий Тухаринов
Flag of the Soviet Union.svg Борис Громов
Flag of the Soviet Union.svg Валентин Вареников
Flag of the Soviet Union.svg Павел Грачов
Flag of the Soviet Union.svg Борис Ткач
Афганистан Бабрак Кармал
Афганистан Мохамед Наджибула
Flag of Jihad.svg Гулбедин Хекматияр
Flag of Jihad.svg Бурханудин Рабани
Flag of Jihad.svg Мухамад Наби
Flag of Jihad.svg Сибгатула Моджадеди
Flag of Jihad.svg Сайед Гайлани
Flag of Jihad.svg Юнус Халес
Flag of Jihad.svg Шах Масуд
Flag of Jihad.svg Джалалудин Хакани
Flag of Jihad.svg Абдул Хак
Flag of Jihad.svg Исмаил-хан
Сили
80 – 104 000 съветски военнослужещи
50 – 130 000 от армията на ДР Афганистан [1]
150 000 [2]
Жертви и загуби
14 453 убити [3], 53 753 ранени [4]около 3,5 милиона (плюс цивилни)
SovietInvasionAfghanistanMap.png
Война в Афганистан в Общомедия

Войната в Афганистан (декември 1979 – февруари 1989) е военен конфликт на територията на Афганистан, един от етапите на гражданската война в страната, включващ присъствието на място на военен контингент съветски войски.

В конфликта участват въоръжени сили на просъветското правителство на Демократична република Афганистан, от една страна, и въоръжената опозиция (муджахидини), от друга.

Борбата е за пълен политически контрол над територията на Афганистан, като в конфликта е пряко намесена армията на СССР, изпратена с решение на Политбюро на ЦК на КПСС, за подкрепа на правителството в Кабул.

В хода на военните действия муджахидините получават подкрепа от специалисти от САЩ [5], от европейски страни от НАТО, Китай, както и от специалните служби на Пакистан.

Причини[редактиране | редактиране на кода]

Една от причините за началото на гражданската война в Афганистан е стремежът за подкрепа на просъветското правителство в Кабул, което поддържа концепцията на социализма в страната. Правителството идва на власт в резултат на Априлската революция. То се сблъсква с мощна съпротива срещу своите политически, икономически и социални стратегии. Отчасти навлизането в страната на съветски войски цели противопоставянето на възможното укрепване в страната на ислямския фундаментализъм, подтикнат от Ислямската революция в Иран през 1979 година. Неспособно да се справи с недоволството на въстаниците, афганистанското правителство се обръща за помощ към Съветския съюз.

Съветски части в Кабул, 1986 година.

Падането на просъветското правителство в Кабул би нанесло силен удар по марксистко-ленинската теория, изповядваща, че обществото се формира винаги от просто към съвършено и от феодализъм към комунизъм. Така политическият удар би се пренесъл върху външнополитическата позиция на СССР, а това е щял да бъде първият подобен неуспех на съветското правителство след Втората световна война.

На теория едно от последствията при успех на муджахидините би било разпространението на фундаментализма, което да дестабилизира съветските републики в Средна Азия.

На международно ниво е заявено, че СССР влиза в Афганистан на принципите на „пролетарския интернационализъм“ и в отговор на нееднократните молби на ръководството на страната, и лично от президента Хафизула Амин, за оказване на военна помощ в борбата с антиправителствените сили.

Решението[редактиране | редактиране на кода]

Окончателното решение за изпращане на военен контингент в Афганистан е взето на 12 декември 1979 година от Политбюро на ЦК на КПСС и е оформено със секретно постановление № 176/125[6].

Ход на войната[редактиране | редактиране на кода]

1979[редактиране | редактиране на кода]

Международен отзвук[редактиране | редактиране на кода]

Външните министри на 34 ислямски държави приемат резолюция, с която заклеймяват съветското нахлуване. Те призовават съветските войски незабавно да се оттеглят от Афганистан.

Декември 1979 – февруари 1980 – Окупация[редактиране | редактиране на кода]

Първата фаза на съветското нахлуване включва битки на армията на СССР с различни групи на афганистанската съпротива. Съветската войска нахлува през два сухопътни маршрута и един въздушен коридор, като набързо установява контрол над големите градски центрове и военни бази. Наличието на съветски войски не внася необходимото спокойствие в държавата, а изостря положението. Съветските войници често се сблъскват с градски въстания.

Март 1980 – април 1985[редактиране | редактиране на кода]

Войната в този период се развива в нова насока. Съветските войски са окупирали градовете и комуникационните възли, докато муджахидините, разделени на малки групи, водят партизанска война.

Край на войната[редактиране | редактиране на кода]

През февруари 1986 г. в реч на XXVII конгрес на КПСС Михаил Горбачов съобщава за план за поетапно извеждане на съветските войски от Афганистан. През есента на същата година са изведени 6 полка, но останалите съветски войници продължават подкрепата за правителството на Наджибула На 14 април 1988 в Женева са подписани споразумения ме­ж­ду Па­ки­ста­н и Аф­га­ни­ста­н, като САЩ и СССР участват като га­ран­ти, за урегулиране на конфликта (преговорите за това се водят още от 1982 г.). В съ­от­вет­ст­вие с тях съветските войски напускат Афганистан между 15 май 1988 и 15 февруари 1989 г.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]