Монголска народна република

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Монголска народна република
Бүгд Найрамдах Монгол Ард Улс
19241992
Знаме
Знаме
    
Герб
Герб
Национален девиз
Пролетарии от всички страни, съединявайте се!
Национален химн
Химн на монголската народна република
Местоположение на МНР
Местоположение на МНР
Континент Азия
Столица Улан Батор
Eзици
Официални монголски
Религия
Форма на управление
История Студена война
Площ
Общо (1992) 1 564 116 km2
Население
По оценка от 1992 2,318,000
Валута Тугрик
Предшественик
Цин (17-20 век) Цин (17-20 век)
Наследник
Монголия Монголия
Днес част от Монголия
Монголска народна република в Общомедия

Монголската народна република е името на Монголия в периода 1924 – 1992. Социалистическа страна образувана в резултат от завършилата с победа на 11 юли 1921 г. Монголска народна революция, първата социалистическа революция извън СССР в историята поставила край на 500 годишното робство на Китайската империя над Монголия. По тази причина Монголия е втората социалистическа държава в света след СССР. Страната има висш орган на държавната власт – Президиум на Великия народен хурал. Изпълнителната власт се осъществява от Министерският съвет – правителството. Законодателната власт се осъществява от Великият народен хурал както се нарича народното събрание на държавата. Дели се на 18 провинции (аймака) подразделящи се на сомони (общини).

История[редактиране | редактиране на кода]

Предистория на Монголската народна революция[редактиране | редактиране на кода]

През 1911 г. в Китайската империя избухва революция. Нейният лидер Сун Ятцен основава партията Гоминдан сваля последния китайски император Пу-И който е непълнолетен и слага край на монархията, като Китай е провъзгласен за република. Монголските земи към този момент от 500 г. се намират под китайско императорско владичесвто. Виждайки че империята се разтърсва от промяна, монгоските арати (скотовъдци) започват брожение прерастващо във опит за въстание. Монголската аристокрация - аристократи и будистки свещеници, макар и вярноподана на имперски Китай вижда възможност за частична независимост на монголските територии. В Китай обаче Сун Ятцен отказва да преговаря с тях имайки различия поради факта че Ятцен е републиканец, монголската аристокрация е феодална, а също и заради това че силата на Китай все още е в ръцете на императорските генерали командири на китайската армия (която е старата императорска армия, нераспусната след китайската революция), които не са напълно лоялни на Гоминдана. Така монголските аристократи се обръщат към Руската империя, като император Николай II проявява разбиране и с руска помощ, след преговори с Китай, през 1911 г. е предоставена на външна Монголия (северната част на монголските територии, докато южните части, известни като вътрешна Монголия, остават в китайска територия) частична автономия. Назначен е управител на областта в лицето на духовния будистки водач на Монголия Богдо Хехен VIII, тибетец по произход, получил след автономията името Бгдо Хан. През 1915 г. юридически се оформя въпросът с автономията на монголските земи, след подписване на споразумение между Руската империя и Китай в град Кяхта, като в монголската история този период от 1911 до 1921 г. е наричан Богдоханска Монголия. След започването на Първата светова война през 1917 г. Китайската република обявява, че счита да анулира споразумението от Кяхта, и да премахне автономията на Монголия.

Подготовка, начало и победа на Монголската народна революция[редактиране | редактиране на кода]

След края на Първата световна война, Китай, възползвайки се от започналата в Русия Велика октомврийска социалистическа революция през 1919 г., анулира Кяхтенското споразумение и окупира отново Монголия, премахвайи напълно автономията. Богдо Хан се подчинява на китайската окупация, но скоро в далечния изток започва да се проявява Руската гражданска война между червената армия и белогвардейците. Вследствие на боеве през 1920 г. региона на монголските земи се завзема временно от азиатската конна дивизия на белогвардееца генерал барон Роман фон Унгерн-Щернберг. Богдо Хан се обръща към Щернберг за помощ срещу китайската окупация, но белогвардееца се съгласява на частична помощ, като окаже натиск с военни средства върху китайските войски да напуснат Монголия, без обаче да иска юридическо признаване от Китай на независимост на Монголия. В това време се създават две народно-освободителни монголски групи от скотовъдци (арати), които претендират за пълно прогонване на китайския неприятел, за освобождение и независимост на Монголия и за прогонването на барон Унгерн Щернберг от монголска територия. През 1920 г. двете групи създават Монголската народна партия. Едната група е начело с Дамдин Сухе Батор и Солийн Данзан, другата е начело с Хорлоогийн Чойбалсан. И двете се обединяват в единна партия за национално и социално освобождение - искат не само изгонването на китайските окупатори и белогвардейците, но и лишаването на монголската аристокрация от феодали и монголското будистко духовенство от власт и установяване на социалистически строй в Монголия. През 1920 г. монголските революционери се срещат в Иркутрск и в Москва с представители на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) на Съветска Русия и лично със съветския лидер Владимир Ленин, на които срещи те получвават подкрепа за монголска социалистическа революция и военна помощ от Съветска Русия. Вследствие в Далечния изток е изпратена 5 та армия на Червената армия, а монголците формират Монголското народно опълчение – военни отряди за борба срещу китайските войски и белогвардейците. През 1921 г. монголските отряди и червената армия преминават в настъпление и нанасят поражение на китайската гоминдановска армия, като принуждават Китай да напусне монголската територия, след което към отрядите се присъединява Хатан Батор-Маскаржав, който командва автономната стража на монголския Богдо Хан. Така обединените монголски отряди и червената армия атакуват през пролетта на 1921 г. конните войски на белогваредейците начело с барон Унгерн Фон Щернберг и на 11 юли 1921 г. им нанасят съкрушително поражение, а самия Унгерн е пленен в битката.

Образуване на социализма в Монголия и Монголската народна република[редактиране | редактиране на кода]

След това начело с Дамдин Сухе-Батор монголските народни отряди се отправят към столицата на автономна Монголия Урга, където образуват Народно правителство начело с Дамдин Сухе-Батор и обявавят независимостта на страната от Китай и социалистическия строй в Монголия, като Богдо Хан признава властта на новото монголско правителство и столицата се прекръства от Урга на Улан-Батор. Създадени са от революционните отряди на МНП въоръжените сили на държавата именувани Монголска народно-революционна армия. На втория си конгрес през 1921 г. Монголската народна партия се преименува в Монголска народно-революционна партия и отказвайки се от селско-аратския си съсловен принцип, приема идеите на Марксизма и Ленинизма, а за председател на Централния комитет е избран Дамдин Сухе Батор, докато секретари на ЦК на МНРП са избран Хорлоогийн Чойбалсан и Солийн Данзан, а за военен министър - получилия генералско военно звание Хатан Батор - Маскаржав. Макар в периода 1921-1924 г. монголската държава да е запазена като монархия (но със социалистически строй) с държавен глава Богдо Хан, през 1924 г. той умира и на 26 ноември 1924 г. е провъзгласена Монголската народна република. В началото неин държавен лидер е Дамдин Сухе Батор, но през 1923 г. - година преди да е провъзгласена МНР той умира, а скоро умира и военния министър генерал Хатан Батор - Маскаржав. Начело на Монголската държава застава Хорлоогийн Чойбалсан - най-близкият сподвижник на Сухе-Батор и негов заместник в партията. Чойбалсан е в началото военен министър и лидер на МНРП, но е фактически лидер на Монголската народна република. През 1929-1930 г. Чойбалсан е Председател на Президиума на Великия народен хурал, а през периода 1939-1952 г. е Председател на Министерския съвет на Монголската народна република. През 1935 г. Хорлоогийн Чойбалсан става маршал на МНР - най-високият военен чин в Монголия. На следващата 1936 г. той сключва Договор със СССР за отбрана на Монголия и СССР, според който в Монголия се стационират съветски войски. През 1939 г. Япония завладява част от Китай, напада Монголия при река Халхин-Гол, в която битка монголските войски заедно със съветските войски удържат победа над японската армия. Макар в далечния изток на монголско-съветския фронт да не се водят бойни действия в периода 1940-1945 г., за разлика от други азиатски региони, през 1945 г. Монголия и СССР обявяват война на Япония, в която Квантунската армия е разгромена за няколко седмици от съветската армия и монголските войски. След войната МНР получава дипломатическо признание от всички останали, освен СССР страни, ставайки победител във Втората световна война. През 1952 г. Чойбалсан умира и го наследява Юмжагийн Цеденбал. Той успява да включи Монголия в Съвета за икономическа взаимопомощ -1962 г., дейно подпомага Северна Корея и Виетнам през периода 1952-1976 г., както и Лаос и Камбоджа през периода 1979-1984 г. по време на военните конфликти в тези държави. През 1984 г. Цеденбал е сменен на постовете си от Жамбийн Батмунх - дотогавашен министър-председател на Монголия, министър-председател на Монголия става Думаагийн Содном. Макар че не са сред горещите привърженици на модела на Перестройка в СССР на съветския лидер Михаил Горбачов, Батмунх и Содном провеждат икономически реформи в МНР, като по съветски пример през 1990 г. организират промяна на еднопартийната система с многопартийна, дори са организирани демонстрации в подкрепа на многопартийната система, а Жамбийн Батмунх и Думаагийн Содном през март 1990 г. подават оставките си, като на мястото на Батмунх е избран Пунсалмагийн Очирбат - дотогава министър на външноикономическите връзки и снабдяването, който от 1991 г. е избран за Президент на Монголия, а министър-председател на Монголската народна република е избран Шаравин Гунгадорж – дотогава зам. председател на Министерския съвет на Монголия и министър на земеделието и хранителната промишленост. Монголската народно-революционна партия си запазва властта, която сама упражнява до 2010 г., а след това връщайки си името Монголска народна партия управлява в коалиция с други политически партии. Националния празник на страната и до днес е запазен 11 юли – Денят на Народната рволюция в Монголия. Страната става член на Движението на необвързаните страни след разпада на СИВ -1991 г. През 1992 г. Президента на Монголската народна република Пунсалмагийн Очирбат създава нова Конституция, в която името на държавата е променено на Монголия.


  • Селско стопанство
Животновъдство – 23,4 млн. животни (данни: 1958)
60% – овце
18% – кози
10% – едър рогат добитък
9% – коне
3% – камили
Растениевъдство – отглеждат се:
фуражи
зърнени култури
лен
коноп и др.
  • Промишленост
Добив на:
каменни въглища
желязна руда
манган
калай
злато
сребро
волфрам
Развити са също и хранително-вкусовата, кожарската и текстилната промишленост
  • Транспорт (данни: 1959)
железни пътища
1700 km
шосета
6000 km
  • Монетна единица
тугрик
1 тугрик = 100 мунгу
100 монголски туринка = 29,25 български лева (1962)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Атлас на света, София 1963