Монголска народна република

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Монголска народна република
Бүгд Найрамдах Монгол Ард Улс
 
1924 — 1992  
Знаме Герб
Национален девиз
Пролетарии от всички страни, съединявайте се!
Национален химн
Химн на монголската народна република

Местоположение на Монголска народна република

Местоположение на МНР
Континент Азия
Столица Улан Батор
Официален език монголски
История Студена война
Площ
 - Общо (1992) 1 564 116 km²
Население  
 - По оценка от 1992 2,318,000
Валута Тугрик
Днес част от Монголия
редактиране

Монголската народна република е името на Монголия в периода 1924 – 92. Социалистическа страна образувана в резултат от завършилата с победа на 11 юли 1921г Монголска народна революция, първта социалистическа революция извън СССР в историята поставила край на 500 годишното робство на Китайската империя над Монголия. По тази причина Монголия е втората социалистическа държава в света след СССР. Страната има висш орган на държавната власт – Президиум на Великия народен хурал. Изпълнителната власт се осъществява от Министерският съвет – правителството.Законодателната власт се осъществява от Великият народен хурал както се нарича народното събрание на държавата. Дели се на 18 провинции (аймака)подразделящи се на сомони (общини).

История[редактиране | редактиране на кода]

Предистория на Монголската народна революция[редактиране | редактиране на кода]

През 1911г в Китайската империя избухва революция.Нейния лидер Сун Ятцен основава партия Гоминдан сваля последния китайски император Пу-И който е непълнолетен и слага край на монархията, като Китай е првъзгласен за република. Монголските земи към този момент от 500 г се намират под китайско императорско владичесвто.Виждайки че империята се разтърсва от промяна, монгоските арати (скотовъдци) започват брожение прерастващо във опит за въстание. Монголската аристокрация - аристократи и будистки свещеници, макар и вярноподана на имперски Китай вижда възможност за частична независимост на монголските територии.В Китай обаче Сун Ятцен отказва да преговаря с тях имайки различия поради факта че Ятцен е рпубликанец, а монголската аристокрация е феодална, а също и заради това че силата на Китай все още е в ръцете на императорските генерали командири на китайската армия( която е старата императорска армия, нераспусната след китайската революция), които не са напълно лоялни на Гоминдана. Така монголските аристократи се обръщат към Руската империя който император Николай II проявява разбиране и с руска помощ след преговори с Китай, през 1911г е предоставена на външна Монголия (северната част на монголските територии, докато южните части известни като вътрешна Монголия остават в китайска територия) частична автономия. Назначен е управител на областта в лицето на духовния будистки водач на Монголия Богдо Хехен VIII, тибетец по произход, получил след автономията името Бгдо Хан.През 1915г юридически се оформия въпросът с автономията на монголските земи, след подписване на споразумение между Руската империя и Китай в гр. Кяхта, като в монголската история този период от 1911 до 1921г е наричан Богдоханска Монголия.След започването на Първата светова война през 1917г Китайската република обявява че счита да анулира споразумението от Кяхта, и да премахне автономията на Монголия.

Подготовка, начало и победа на Монголската народна революция[редактиране | редактиране на кода]

След края на Първата световна война Китай възползвайки се от започналата в Русия Велика октомврийска социалистическа революция през 1919г анулира Кяхтенското споразумение и окупира отново Монголия премахвайи напълно автономията.Богдо Хан се подчинява на китайската окупация, но скоро в далчния изток започва да се проявява Руската гражданска война между червената армия и белогвардейците.Вследствие на боеве през 1920г региона на монголските земи се завзема временно от азиатската конна дивизия на белогвардееца генерал барон Роман фон Унгерн-Щернберг. Богдо Хан се обръща към Щернберг за помощ срещу китайската окупация, но белогвардееца се съгласява на частична помощ, като окаже натиск с военни средства върху китайските войски да напуснат Монголия, без обаче да иска юридическо признаване от Китай на независимост на Монголия. В това време се създават две народно-освободителни монголски групи от скотовъдци (арати) които претендират за пълно прогонване на китайския неприятел, за освобождение и независимост на Монголия и за прогонването на барон Унгерн Щернберг от монголска територия.През 1920г двете групи създават Монголската народна партия. Едната група е начело с Дамдин Сухе Батор и Солийн Данзан, другата е начело с Хорлоогийн Чойбалсан. И двете се обединяват в единна партия за нционално и социално освобождение - искат не само изгонването на китайските окупатори и белогвардейците, но и лишаването на монголската аристокрация от феодали и монголското будистко духовенство от власт и установяване на социалистически строй в Монголия. През 1920г монголските революционери се срещат в Иркутрск и в Москва с представители на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) на Съветска Русия и лично със съветския лидер Владимир Ленин на които срещи те получвават подкрепа за монголска социалистическа революция и военна помощ от Съветска Русия. Вслдествие в Далечния изток е изпратена 5 та армия на Червената армия, а монголците формират Монголското народно опълчение – военни отряди за борба срещу китайските войски и белогвардейците.През 1921г монголските отряди и червената армия преминават в настъпление и нанасят поражение на китайската гоминдановска армия, като принуждават Китай да напусне монголската територия, след което към отрядите се присъединява Хатан Батор-Маскаржав, който командва автономната стража на монголския Богдо Хан.Така обединените монголски отряди и червената армия атакуват през пролетта на 1921г конните войски на белогваредейците нчело с барон Унгерн Фон Щернберг и им нансят на 11 юли 1921г съкрушително поражение, и самия Унгерн е пленен в битката.

Образуване на социализма в Монголия и Монголската народна република[редактиране | редактиране на кода]

След това начело с Дамдин Сухе-Батор монголските народни отряди се отправят към столицата на автономна Монголия Урга, където образуват Народно правителство начело с Дамдин Сухе-Батор и обявавят независимостта на страната от Китай и социалистическия строй в Монголия, като Богдо Хан признава властта на новото монголско правителство и столицата се прекръства от Урга на Улан-Батор.Създадени са от рволюционните отряди на МНП въоръжените сили на държавата именувани Монголска народно-революционна армия.На 2 рия си конгрес през 1921г Монголската народна партия се преименува в Монголска народно-революционна партия, и отказвайки се от селско-аратския си съсловен принцип приема идеите на Марксизма-Ленинизма, а за председател на Централния комитет е избран Дамдин Сухе Батор, докато секретари на ЦК на МНРП са избран Хорлоогийн Чойбалсан и Солийн Данзан, а за военен министър - получилия генералско военно звание Хатан Батор- Маскаржав. Макар в периода 1921-1924г монголската държава да е запазена като монархия ( но със социалистически строй) с държавен глава Богдо Хан, през 1924г той умира и на 26 ноември 1924г е провъзгласена Монголската народна република. В началото неин държавен лидер е Дамдин Сухе Батор, но през 1923г - година преди да е провъзгласена МНР той умира, а скоро умира и военния министър генерал Хатан Батор -Маскаржав.Начело на Монголската държава застава Хорлоогийн Чойбалсан - най близкия сподвижник на Сухе-Батор и негов заместник в партията.Чойбалсан е в началото военен министър и лидер на МНРП, но е фактически лидер на Монголската народна република. През 1929-1930г Чойбалсан е Председател на Президиума на Великия народен хурал, а през 1939-1952г е Председател на Министерския съвет на Монголската народна република. През 1935г Хорлоогийн Чойбалсан става маршал на МНР- най високия военен чин в Монголия.На следващата 1936г той сключва Договор със СССР за отбрана на Монголия и СССР, според който в Монголия се стационират съветски войски.През 1939г Япония завладяла част от Китай напада Монголия при река Халхин-Гол в която битка монголските войски заедно със съветските войски удържат победа над японската армия.Макар в далечния изток на монголско-съветския фронт да не се водят бойни действия в периода 1940-1945г за разлика от други азиатски региони, през 1945г Монголия и СССР обявяват война на Япония която Квантунска армия е разгрмена за няколко седмици от съветската армия и монголските войски.След войната МНР получава дипломатическо признание от всички останали, освен СССР страни, ставайки победител във Втората световна война. През 1952г Чойбалсан умира и го наследява Юмжагийн Цеденбал. Той успява да включи Монголия в Съвета за икономическа взаимопомощ -1962г, дейно подпомага сверна Корея и Виетнам през 1952-1976г, както и Лаос и Камбоджа 1979-1984 по време на военните конфликти в тези държави.През 1984г Цеденбал е сменен на постовете си от Жамбийн Батмунх - дотогавашен министър-председател на Монголия, министър-председател на Монголия става Думаагийн Содном.Макар че не са сред горещите привърженици на модела на Перестройка в СССР на съветския лидер Михаил Горбачов, Батмунх и Содном провеждат икономически реформи в МНР, като по съветски пример през 1990г организират промяна на еднопартийната система с многопартийна, дори са организирани демонстрации в подкрепа на многопартийната система, а Жамбийн Батмунх и Думаагийн Содном през март 1990г подават оставките си, като на мястото на Батмунх е избран Пунсалмагийн Очирбат - дотогава миниустър на външноикономическите връзки и снабдяването, който от 1991г е избран за Преидент на Монголия, а министър-председател на Монголската народна република е избран Шаравин Гунгадорж – дотогава Зам.председател на Минисетрския съвет на Монголия и министър на земеделието и хранителната промишленост. Монголската народно-революционна партия си запазва властта която сама упражнява до 2010г а след това връщайки си името Монголска народна партия управлява с коалиция с други политически партии. Националния празник на страната и до днес е запазен 11 юли – Денят на Народната рволюция в Монголия . Страната става член на Движението на необвързаните страни след разпада на СИВ -1991г.През 1992г Президента на Монголската народна република Пунсалмагийн Очирбат създава нова Конституция в която името на държавата е променено на Монголия.


  • Селско стопанство
Животновъдство – 23,4 млн. животни (данни: 1958)
60% – овце
18% – кози
10% – едър рогат добитък
9% – коне
3% – камили
Растениевъдство – отглеждат се:
фуражи
зърнени култури
лен
коноп и др.
  • Промишленост
Добив на:
каменни въглища
желязна руда
манган
калай
злато
сребро
волфрам
Развити са също и хранително-вкусовата, кожарската и текстилната промишленост
  • Транспорт (данни: 1959)
железни пътища
1700 km
шосета
6000 km
  • Монетна единица
тугрик
1 тугрик = 100 мунгу
100 монголски туринка = 29,25 български лева (1962)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Атлас на света, София 1963