Пу И

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пу И
ᡦᡠ ᡳ
Китайски император
Puyi-Manchukuo.jpg
Роден
Починал
Погребан Баодин, Китай

Етнос Манджури
Религия Будизъм
Управление
Период 2 декември 190812 февруари 1912
Предшественик Гуансюй
Наследник Монархията е отменена
Други титли император на Манджоугуо (1934 – 1945)
Семейство
Деца 0 няма

Уебсайт
Пу И в Общомедия

Айсин Джоро Пу И, известен накратко като Пу И (на китайски: 溥儀; * 7 февруари 1906, † 17 октомври 1967), е последният император на Китай и дванадесетият император от манджурската династия Цин.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Император Пу И

Пу И управлява от 1908 г. под регентството на вдовстващата императрица Лонгю и своя баща Жаифенг (принц Чун), до свалянето на империята и провъзгласяването на Синхайската република в Китай в 1912 г.

През 1934 г. Пу И е провъзгласен за император на марионетната държава Манджоугуо в региона Манджурия на североизточен Китай, която е откъсната от Република Китай и е под властта на Японската империя. Управлението на Пу И в Манджоугуо продължава до нахлуването на съветските войски през август 1945 г. Прекарва известно време във военен лагер край Хабаровск, а през 1950 г. е екстрадиран в Китай, където е в трудов лагер в град Фушун. Освободен е през 1959 г. със специално разрешение на Мао Дзедун.

В началото на 60-те години на XX век Пу И заема длъжността на градинар в Пекин. След като заявява, че приема комунистическата власт в Китай, бившият император става съветник на Мао Дзъдун в политико-консултативния съвет.

В киното[редактиране | редактиране на кода]

На Пу И е посветен филмът на Бернардо БертолучиПоследният император“ от 1987 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Пу И. Первая половина моей жизни. Воспоминания Пу И – последнего императора Китая. М.: Прогресс, 1968.
  • Пу И. От император до гражданин. С., Народна култура, 1992.
  • Пу И. Последний император. M., Вагриус, 2006 (Мой ХХ век).