Сухе Батор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сухе Батор.

Дамдин Сухе Батор
народен герой на Монголия
Дамдин Сухе Батор 
Роден: 2 февруари 1893 г.
Починал: 20 февруари 1923 г. (30 г.)
Първият паметник на Сухе Батор, гр. Улан Батор

Дамдин Сухе Батор (на монголски: Дамдины Сүхбаатар; презимето е Дамдин, а Сухе Батор е личното име) е народен герой на Монголия.

Той е водач на Монголската народна революция от 1921 г., военен министър на Държавата Монголия и главнокомандващ въоръжените сили на страната (1921 - 1923).

Роден е в бедно семейство в Урга (дн. Улан Батор), регион Външна Монголия на тогавашната китайска империя Цин. Отрано започва да работи. След обявяването на независимостта на страната (1911) постъпва на военна служба и попада (1912) в новосъздаденото с руска помощ военно училище. След школата, с подофицерско звание вахмистър, е назначен в картечен ескадрон. Жени се официално (1913) за своята спътница Янжмаа, от която вече имал дете. За участие в потушаване на въоръжен метеж (1918) получава званието батор (герой) и оттогава започва да се нарича Сухе Батор. Напуска военната служба и започва работа в печатница в Урга с.г.[1]

След окупирането на Урга от китайски войски (1919) се включва в нелегална антикитайска група. Групите се обединяват и приемат името Монголска народна партия. Урга е завзета (4 февруари 1921) от белогвардейци начело с генерал Роман фон Унгерн-Щернберг. Сухе Батор е назначен за главнокомандващ монголската революционна армия, започва да набира бойци и влиза във временното правителство. Неговото опълчение печели военни победи и нови привърженици. Белите предават без бой столицата Урга и на 11 юли с.г. временното правителство придобива официален статут, а Сухе Батор става военен министър.

Умира скоропостижно след простуда[2] в Урга. Вдовицата му Янжима, приела след неговата смърт презимето Сухбаатарън, става видна деятелка на МНРП, заема длъжността председател на Великия народен хурал (парламента) на Монголия (фактически държавен глава на страната) през периода 1953-1954 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Инесса Ивановна Ломакина. Монгольская столица, старая и новая. – М.: КМК, 2006. ISBN 5-87317-302-8 – с. 87
  2. Настольный календарь. — М.: Политиздат, 1983.