Хафизула Амин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хафизула Амин
Генерален секретар на ЦК на Народна демократична партия на Афганистан
Мандат 14 септември 1979 г.[1] – 27 декември 1979 г.
Предшественик Нур Мухамад Тараки
Наследник Бабрак Кармал
Председател на президиума на революционния съвет
Мандат 14 септември 1979 г. – 27 декември 1979 г.
Министър на отбраната
Мандат 28 юли 1979 г. – 27 декември 1979 г.
Лични данни
Роден
Починал
Националност Флаг на Афганистан Афганистан
Религия Ислям
Деца 2[2]
Полит. партия Народна демократична партия на Афганистан
Университет Кабулски университет
Професия учител
Хафизула Амин в Общомедия

Хафизула Амин (на пущу: حفيظ الله امين‎‎) е афганистански политик по време на Студената война.

Роден е в Пагман. Завършва Кабулския университет и работи като учител. След няколко години в тази професия отива в САЩ да учи. Посещава Съединените щати за втори път и се връща в Афганистан.

Започне кариерата си в радикалната политика. Кандидат е в парламентарните избори през 1965 г., но не успява да спечели място в парламента. Той е сред водещите организатори на Априлската революция, която сваля правителството на Мохамед Дауд Кан.

Краткото председателство на Амин е белязано от спорове от началото до края. Съветският съюз, който твърди, че Амин е агент на ЦРУ[3], се намесва в Афганистан, като се позовава на двадесетгодишния договор за приятелство между Афганистан и Съветския съюз. Амин е убит от съветите през декември 1979 г. като част от операция Буря-333, след като управлява малко повече от 3 месеца.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Хафизула Амин е роден в Пагман на 1 август 1929 г. Баща му, държавен служител, умира, когато Амин е още малък. Благодарение на брат си Абдула, учител в начално училище, Амин успява да посещава началното и средното училище, което от своя страна му позволява да постъпи в университета в Кабул. След като изучава математика там[4], той също завършва в колеж за учители в Кабул и става учител. Амин по-късно става директор на престижната гимназия „Авесина“, а през 1957 г. напуска Афганистан за да учи в Колумбийския университет в Ню Йорк, където учи за магистърска степен в образованието, но не завършва.[5] Там, Амине е привлечен от марксизма, а през 1958 г. става член на Социалистическия прогресивен клуб на университета. Когато се завръща в Афганистан, Амин става преподавател в Кабулския университет, както и за втори път – директор на гимназия „Авесина“. През този период, Амин се запознава с комуниста Нур Мухамад Тараки. Около това време Амин се отказва от длъжността си като директор на гимназията „Авесина“, за да стане ректор на колежа Дарул Муалимен.

Твърди се, че Амин се радикализира по време на втория си престой в Съединените щати през 1962 г., когато се записва в работната група в университета в Уисконсин. Амин учи в докторската програма в Колумбийския университетски учителски колеж, но започва да пренебрегва проучванията си в полза на политиката. През 1963 г. става ръководител на асоциацията на афганистанските студенти в колежа. Когато се завръща в Афганистан в средата на 1960-те години, заминава за Москва. Там Амин се среща с афганистанския посланик в Съветския съюз, стария си приятел Али Ахмад Попел, бивш афганистански министър на образованието. По време на краткия си престой, Амин става още по-радикализиран. Някои хора, Наби Мишдак например, не вярват, че пътува за Москва, а по-скоро за Западна Германия и Ливан. По времето, когато се връща в Афганистан, комунистическата Народна демократична партия на Афганистан (НДП) вече е провела конституционния си конгрес, който е през 1965 г. Амин се кандидатира от НДП за парламентарните избори през 1965 г. и губи с по-малко от 50 гласа.

През 1966 г., когато е разширен Централният комитет на НДП, Амин е избран за член без право на глас, а през пролетта на 1967 г. той придобива пълноправно членство. Постоянството на Амин във фракцията на Халк на НДП се увеличава, когато той е единственият, избран в парламента на парламентарните избори през 1969 г. Когато НДП се разделя на фракционни линии през 1967 г., между халкистите, водени от Нур и Пархамитите, водени от Бабрак Кармал, Амин се присъединява към халкистите. Като член на парламента, Амин се опитва да спечели подкрепата на патунците във въоръжените сили. Според биографията за Амин, той използва позицията си на член на парламента за борба срещу империализма, феодализма и реакционните тенденции и се бори срещу „гнилия“ режим – монархията. Самият Амин казва, че използва своето членство в парламента, за да преследва класовата борба срещу буржоазията[6].

В този период отношенията между халкистите и пархамите се влошават. Амин, единственият член на парламента на Халк, и Бабрак Кармал, единственият член на парламента в Паркам, не си сътрудничат. Амин по-късно, по време на краткия си престой във властта, споменава тези събития с горчивина. След арестуването на колегите си членове Дастагир Паншери и Салех Мохамад Зеари през 1969 г., Амин е сред водещите членове на партията и все още е най-висш член на партията към момента на освобождаването им през 1973 г.

Управление на Дауд[редактиране | редактиране на кода]

От 1973 г. до обединението на НДП през 1977 г., Амин е втори след Тараки в „Халкистка“ НДП.

Когато Мохамед Дауд Кан премахва монархията и създава Република Афганистан, Халкистка НДП предлага подкрепата си за новия режим, ако създаде Национален фронт, който вероятно да включва самата нея. В началото на режима си, Пархамитска НДП вече е установила съюз с Дауд и Кармал призовава за разпускане на Халикистите. Призивът на Кармал само влошава отношенията между двете крила. Тараки и Амин обаче имат късмет. Алиансът на Кармал всъщност вреди на позициите на партиите в афганистанската политика. Някои комунисти във въоръжените сили са разочаровани от правителството на Дауд и се обръщат към халкистите поради явната им независимост. Асоциацията на пархамитите с правителството на Дауд непряко води до преврата от 1978 г., ръководен от Халкистката НДП, известен като Революцията Сур. От 1973 г. до преврата от 1978 г. Амин отговаря за организирането на партийна работа в афганистанските въоръжени сили.

През лятото на 1977 г. официално се обединяват парламентарните групи на двете крила, които имат отделни генерални секретари, политбюра, централни комитети и други организационни структури. Една от причините за обединението е, че международното комунистическо движение, представено от Комунистическата партия на Индия, Иракската комунистическа партия и Комунистическата партия на Австралия, призовава за обединяване на партиите.

Априлска революция[редактиране | редактиране на кода]

На 18 април 1978 г. Мир Акбар Кихбер, главният идеолог на фракцията Пархам, е убит. Убийството му повдига верига от събития, които водят до превземането на властта от НДП 11 дни по-късно, на 27 април.[7] Убиецът никога не е установен, но се смята, че Амин е заповядал убийството. Погребението на Кихбер се превръща в голяма антиправителствена демонстрация. Дауд, започва масов арест на членовете на НДП 7 дни след погребението. Амин, който организира последвалата революция срещу Дауд, е един от последните членове на ЦК, които трябва да бъдат арестувани от властите. Неговият късен арест може да се счита за доказателство за липсата на информация от режима. Амин е водещият революционен организатор на партията. Липсата на осъзнаване от страна на правителството се доказва чрез арестуването на Тараки – арестът на Тараки е предварително зададен сигнал за начало на революцията. Когато Амин установява, че Тараки е арестуван, той нарежда революцията да започне в 9 часа на 27 април. Амин, за разлика от Тараки, не е в ареста, а вместо това е под домашен арест. Неговият син, Абдур Рахман, все още има свобода на движение. Революцията е успешна, благодарение на огромната подкрепа на афганистанските военни. Например подкрепата от министъра на отбраната Гулам Хайдар Расули, командира на сухопътните войски Аслам Уатанджар и началника на щаба на афганистанските военновъздушни сили Абдул Кадир.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Амин се доверява на Съветския съюз до самия край, въпреки влошаването на официалните отношения. Когато афганистанската разузнавателна служба предава на Амин доклад, че Съветският съюз ще нахлуе в страната и ще го свали, Амин твърди, че докладът е продукт на империализма. Противно на общото убеждение на Запада, Амин е информиран за решението на съветското правителство да изпрати войници в Афганистан. Генерал Тухаринов, командващ 40-та армия, се среща с афганистанския генерал-майор Бабаджан, за да договори влизането на съветските войски. На 25 декември Дмитрий Устинов издава официална заповед, в която се казва, че „Държавната граница на Демократична република Афганистан трябва да бъде премината по суша и въздух от силите на 40-та армия и военновъздушните сили на 25 декември“. Това е официалното начало на съветската инвазия в Афганистан.

Загрижен за безопасността си, Амин се мести от Президентския дворец, в центъра на Кабул, в двореца Таджбег, който преди това е седалището на Централния военен корпус на афганистанската армия. Дворецът е голям, със стени достатъчно здрави, за да издържат на артилерийски огън. Всички пътища към двореца са минирани, с изключение на един, на който са разположени тежки картечници и артилерия, които да го защитят. Външната защита на двореца е от Президентската гвардия, която се състои от 2500 войници и три танка T-54. Няколко съветски командири, участващи в убийството на Амин, смятат, че планът за атентат в двореца е „луд“. Няколко войници се колебаят, твърдейки, че в противоречие с това, което им казват техните командири Юрий Дроздов и Василий Колесник, че Амин, лидерът на правителството на НДП, е американски симпатизант и предател на революцията. Въпреки няколкото възражения, планът за убийството на Амин продължава.

По време на атаката Амин все още вярва, че Съветският съюз е на негова страна и казва на своя адютант: „Съветите ще ни помогнат“. Адютантът отговаря, че нападателите са те. Амин първоначално казва, че това е лъжа. Има различни разкази за това как Амин умира, но точните подробности никога не са потвърдени. Амин е убит или умишлено, или от „случайно избухване на огън“. Синът на Амин е смъртоносно ранен и умира скоро след това. Дъщерята му е ранена, но оцелява. На Гулабзой му е дадена заповед да убие Амин и Уатанджър, който по-късно потвърждава смъртта му.[8][9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hafizullah Amin. // Encyclopædia Britannica.
  2. Afgantsy: The Russians in Afghanistan 1979 – 89, by Rodric Braithwaite, p104
  3. КГБ – ЦРУ. Секретные пружины перестройки
  4. Hafizullah Amin
  5. Hafizullah Amin: Encyclopedia II – Hafizullah Amin – Early Years
  6. Валерий Аблазов. Война накануне войны. / Корж Г. П. Афганское досье. Харьков: Фолио, 2002. С. 31
  7. Афганистан: история войн от Александра Македонского до падения Талибана. – М.: Изд-во Эксмо. – с. 305 – 306.
  8. А.Гуськов. ПЕРВЫЙ ГЕРОЙ АФГАНСКОЙ ВОЙНЫ Россія, Москва, 20.12.2002 г. (публикация службы внешней разведки России).
  9. Andrew, Christopher, Mitrokhin, Vasily The Sward and the Shield: The Mitrokhin Archive and the Secret History of the KGB, chapter 23: Perseus Books Group, 2012
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hafizullah Amin“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.