Емирство Афганистан
За режима на талибаните със същото име вижте Ислямско емирство Афганистан.
| Емирство Афганистан د أفغانستان امارت | |
| 1823 – 1926 | |
.svg) Знаме .svg) Герб | |
 Местоположение на Емирство Афганистан. | |
| Континент | |
|---|---|
| Столица | Кабул |
| Официален език | пущунски |
| Религия | сунитски ислям |
| Форма на управление | емирство |
| История | 19 век |
| Основаване | 1823 г. |
| Разпадане | 1926 г. |
| Площ | |
| 652 225 km² | |
| Население | |
| По оценка от 1920 г. | 5 000 000 души |
| Валута | афганска рупия |
| |
| Днес част от |  Афганистан |
.svg){kind=small}
Емирство Афганистан (на пущунски: د أفغانستان امارت) е историческо емирство между централна и южна Азия, просъществувало между 1823 – 1926 г., което през 1879 – 1919 г. е британски протекторат. Днес това е ислямска република Афганистан.
Емирството се отделя от дуранийската империя, когато Дост Мохамед Хан, основател на династия Баракзай в Кабул, надделява. Историята на емирството е тясно свързана с „Голямата игра“ между Руската империя и Обединеното кралство, които се борят за надмощие в Централна Азия. Този период се характеризира с разширяването на европейските колониални интереси в Южна Азия. Емирство Афганистан продължава войната със сикхската империя, което води до нахлуването в Афганистан на британски ръководени индийски сили, които напълно разбиват афганистанците през 1842 г., но не изпълняват първоначалните си военни цели. Въпреки това, по време на Втората англо-афганистанска война, британците отново побеждават афганистанците и този път поемат контрола над Афганистан.
История[редактиране | редактиране на кода]
Ескалирали няколко години след създаването на емирството през 1837 г., руските и британските интереси са в конфликт между Мохамед Шах на Иран и Дост Мохамед Хан, което води до избухването на първата англо-афганистанска война, водена между 1839 г. и 1842 г.[1] По време на войната, Великобритания окупира страната за да предотврати руски контрол над Афганистан и да ограничи руската експанзия. Войната завършва с временна победа за Великобритания, която обаче трябва да се оттегли, така че Дост Мохамед Хан идва на власт отново.[2]
След смъртта му през 1863 г., той е наследен от сина си Шер Али Хан. Въпреки това, три години по-късно, по-големият му брат Мохамед Афзал Хан го отстранява. През 1868 г. Мохамед Афзал Кан също е свален и заменен като емир от Шер Али, който се връща на трона. Шер Али прекарва няколко години в изгнание в Русия. Неговото завръщане като емир предизвиква нови конфликти с Великобритания. Впоследствие, британците нахлуват в Афганистан на 21 ноември 1878 г. и емир Шер Али е принуден да избяга отново в Русия, но умира през 1879 г. в Мазари Шариф.[3] Неговият наследник Мохамед Якуб Хан, търси решения за мир с Русия и им дава по-голяма роля във външната политика на Афганистан. Въпреки това, когато британският пратеник сър Луис Каванари е убит в Кабул на 3 септември 1879 г., британците предлагат да приемат Абдур Рахман Хан като емир. Британците сключват мирен договор с афганистанците през 1880 г., и отново се оттеглят през 1881 г. от страната. Афганистан през 1893 г. принуждава британците за съгласие за линията Дуранд, която все още преминава през зоната на пущуните и е възможна анексия на една трета от Афганистан към Британска Индия.[4]
След края на войната, емир Абдур Рахман Хан спира реформите и потушава множество въстания. След неговата смърт през 1901 г. синът му Хабибула Хан го наследява и продължава с реформите. Той търси помирение с Великобритания, което завършва през 1905 г. с мирен договор с Русия. В Първата световна война, Афганистан остава, въпреки германските и османските усилия, неутрален. През 1919 г. Хабибула Хан е убит от политически опоненти.[5]
Малко по-късно избухва трета война с британците, която продължава три месеца.[6][7][8][9] Тази война приключва с договора от Равалпинди, след което афганистанците са в състояние да възобновяват правото си на напълно независима държава.[10] Новият емир Амануллах Кан започва реформиране на страната и е коронован през 1926 г. за падшах (крал) на Афганистан и основава Кралство Афганистан.[11]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Shultz, Richard H., Dew, Andrea J. Insurgents, Terrorists, and Militias: The Warriors of Contemporary Combat. Columbia University Press, 22 август 2006. ISBN 9780231503426.
- ↑ Baxter, Craig. The First Anglo–Afghan War // Federal Research Division, Library of Congress. Afghanistan: A Country Study. Baton Rouge, LA, Claitor's Pub. Division, 23 септември 2011. ISBN 1-57980-744-5.
- ↑ Dupree: Amir Sher Ali Khan
- ↑ Smith, Cynthia. A Selection of Historical Maps of Afghanistan – The Durand Line // Library of Congress, August 2004. Посетен на 11 февруари 2011.
- ↑ Islam and Politics in Afghanistan, Olesen, page 101
- ↑ Dijk, Ruud van, Gray, William Glenn, Savranskaya, Svetlana. Encyclopedia of the Cold War. Routledge, 13 май 2013. ISBN 9781135923105.
- ↑ Adamec, Ludwig W. Historical Dictionary of Afghanistan. Scarecrow Press, 1 януари 2012. ISBN 9780810878150.
- ↑ Aryana, ancient Afghanistan.
- ↑ Jawed, Mohammed Nasir. Year Book of the Muslim World. Medialine, 1 януари 1996.
- ↑ Barthorp 2002, с. 27 & 64
- ↑ Afghanistan // World Statesmen. Посетен на 9 ноември 2015. (на английски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Emirate of Afghanistan в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |