Щурм срещу двореца на Хафизула Амин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дворецът на Хафизула Амин, 1987 г.
Фото Михаил Евстафиев

Щурмът срещу двореца на Хафизула Амин (операция „Щорм-333“) е част от Войната в Афганистан, в хода на която отряд от Група „А“ (повече известна като спецчасти „Алфа“) на КГБ провежда операция по унищожаването на Хафизула Амин - президента на Афганистан, в резиденция „Таджбек“, разположена в покрайнините на Кабул, на 27 декември 1979 г.

Решението за щурма взима ръководителят на КГБ Юрий Андропов още преди навлизането на съветските войски в Афганистан [1]. Формален предлог било обвинението, че Хафизула Амин е агент на ЦРУ, въпреки че именно той настоява за пристигането на съветските войски. [2].

Участници в нападението[редактиране | edit source]

Ръководството на атаката се осъществява от полковник Григорий Бояринов. Участниците в щурма са разделени на 2 групи: „Гръм“ (24 души), с командир М. Романов (заместник-началник на Групата «Альфа»), и „Зенит“ (30 души), ръководена от Я. Семьонов (от бъдещите спецчасти „Вимпел“).

Във втория ешелон се намират бойците от така наречения „мюсюлмански“ батальон на майор Х. Т. Халбаев (520 души) и 9 рота, командвана от старши лейтенант Валерий Востротин (80 души). Нападателите са облечени в униформи на армията на Афганистан, без военни отличителни знаци, с бяла превръзка на ръкава.[3]

Щурмът[редактиране | edit source]

Атаката започва в 19:30 ч. местно време. Огнева поддръжка осъществяват 2 самоходни зенитни установки ЗСУ-23-4 „Шилка“. Към двореца се придвижва група „Зенит“ на 3 БТР-а, 1 машина е ударена от охраната на Х. Амин. Подразделения от мюсюлманския батальон осигурява външния периметър. Нахлулите в двореца бойци прочистват зданието етаж по етаж, хвърляйки в помещенията гранати и пускайки по ред изстрели с автомати.

Загуби[редактиране | edit source]

В хода на щурма на „Таджбек“, продължил около 40 минути, спецчастите губят 5 души. Почти всички участници в операцията са ранени[4]. Загива Хафизула Амин, неговият син и около 200 души от неговата охрана.

Резултати[редактиране | edit source]

Въпреки че във военен план операцията е проведена безупречно, самият факт на убийството на държавния глава на Афганистан се приема от международната общественост като свидетелство за съветска окупация на Афганистан, а следващите ръководители на страната Бабрак Кармал и Мухамед Наджибула са считани за марионетни лидери.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. А.Гуськов. Первый герой Афганской войны Россія, Москва, 20.12.2002 г. (публикация службы внешней разведки России), http://svr.gov.ru/smi/2002/ros20021220.htm
  2. Протокол заседания политбюро ЦК КПСС 18 март 1979 година http://psi.ece.jhu.edu/~kaplan/IRUSS/BUK/GBARC/pdfs/afgh/afg79pb.pdf
  3. Спецназ России N 12 (87) Декабрь 2003 года
  4. [1]

Вижте също[редактиране | edit source]