Портал:Съветски съюз

 Астрономия  България  География  Изкуство  Личности  Математика  Медицина  Наука  Философия  Технология

редактиране  Портал Съветски съюз Съюз на съветските социалистически републики (на руски: Союз Советских Социалистических Республик; с абревиатура: СССР, наричан още Съветски съюз) е първата социалистическа държава в света, разположена на територията на континентите Европа и Азия. Тя съществува в периода от 1922 до 1991 г., като наследява Съветска Русия, създадена от болшевиките сред преврата в Руската империя. Представлява съюз на 15 отделни съветски републики, има силно централизирано управление, еднопартийна система (единствена партия – КПСС) и планова икономика. До 1922 г. законодателната власт е съсредоточена в Конгреса на Съветите на СССР, а от 1938 г. във Върховния съвет на СССР. За целия период се сменят 8 ръководителя на Съветския съюз, от 1953 г. заемали длъжността – генерален секретар на ЦК на КПСС. Официална валута е съветската рубла. Най-голям град и столица на страната е град Москва. Обхваща площ от 22 402 200 квадратни километра. Населението на страната според преброяването през 1926 г. е 147 028 хил. души, преди съветско-германската война на преброяването през 1941 г. е 198 712,7 хил. души, а на преброяването направено след войната през 1950 г. е 179 274 хил. души. През 1991 г., в края на своето съществуване е направено преброяване, според което населението е 289 943 хил. души. редактиране  Ръководители Владимир Ленин (1922–1924) Йосиф Сталин (1924–1953) Георгий Маленков (1953) Никита Хрушчов (1953–1964) Леонид Брежнев (1964–1982) Юрий Андропов (1982–1984) Константин Черненко (1984–1985) Михаил Горбачов (1985–1991) редактиране  Посланици на Съветския съюз в България Фьодор Разколников (1934 – 1938)  · Анатолий Лаврентиев (1939 – 1940)  · Александър Лаврищев (1940 – 1944)  · Дмитрий Федичкин (1944)  · Степан Кирсанов (1945 – 1948)  · Михаил Бодров (1948 – 1954)  · Юрий Приходов (1954 – 1960)  · Георгий Денисов (1960 – 1963)  · Николай Органов (1963 – 1967)  · Александър Пузанов (1967 – 1972)  · Владимир Базовски (1972 – 1979)  · Никита Толубеев (1979 – 1983)  · Леонид Греков (1983 – 1988)  · Виктор Шарапов (1988 – 1991) редактиране  Посланици на България в Съветския съюз Димитър Михалчев (1934 – 1936)  · Никола Антонов (1936 – 1939)  · Тодор Христов (1940)  · Иван Стаменов (1940 – 1944)  · Димитър Михалчев (1944 – 1946)  · Найден Курдаланов (1948 – 1949)  · Стела Благоева (1949 – 1954)  · Карло Луканов (1954 – 1956)  · Любен Герасимов (1956 – 1963)  · Стоян Караджов (1963 – 1967)  · Стоян Иванов (1967 – 1973)  · Димитър Жулев (1973 – 1986)  · Георги Панков (1986 – 1990)  · Владимир Велчев (1991 – 1992) редактиране  Въоръжени сили Червена армия е едно от названията на въоръжените сили на Съветския съюз. Създадена е на 23 февруари 1918 г. До 1946 г. носи названието Работническо-селска червена армия (на руски: Рабоче-крестьянская Красная армия, съкр. РККА), а след това е преименувана на Съветска армия. За неин основател се счита един от главните дейци на т.нар. „ленинска гвардия“ – Лев Давидович Троцки. На въвеждането на червената петолъчка като военен символ още при създаването на РККА се дължи преминаването на звездата и в държавната символика на младата съветска държава, а по-късно и на целия съветски блок. До разпадането на СССР през 1991 г., Съветската армия е най-многочислената в света с 5,1 млн. редовни военнослужещи. Военноморски бази на СССР в чужбина: Вльора, Албания (1955 – 1962); Сиенфуегос, Куба (от 1962 г.); Швиноуйшче, Полша (1945 – 1991); Росток, ГДР (1949 – 1990); Ханко (1940 – 1941) и Паркалаут (1944 – 1956), Финландия; Порт Артур, Китай (1945 – 1955); Камран, Виетнам (1979 – 2002, след 2014 г.); Тартус, Сирия (от 1971 г.); Сокотра, Йемен (от 1972 г.); Бербера, Сомалия (1964 – 1978); Нокра, Етиопия (1977 – 1991); Порт Саид, Египет (1967 – 1972); Триполи, Либия (1977 – 2011); Сфакс и Бизерта, Тунис; Сурабая, Индонезия (1962 – ?); Конакри, Гвинея. Военновъздушни бази на СССР в чужбина: Каир, Асуан и Мерса-Матрух, Египет; Асмара, Етиопия; Харгейса, Сомалия; Аден и ел Анад, Йемен; Хавана, Куба; Конакри, Гвинея; Луанда, Ангола; Камран и Дананг, Виетнам. редактиране  Войни Съветско-финландски войни (1918 – 1920, 1921 – 1922, 1939 – 1940, 1941 – 1944)  · Полско-съветска война (1919 – 1921)  · Интервенция в Синдзян (1934)  · Хасанска битка (1938)  · Втора световна война (1939 – 1941)  · Съветско-германска война (1941 – 1945)  · Съветско-българска война (5 септември – 28 октомври 1944)  · Съветско-японска война (9 август – 2 септември 1945)  · Корейска война (1950 – 1953)  · Унгарско въстание (1956)  · Конфликт в Конго (1960 – 1966)  · Гражданска война в Лаос (1960 – 1973)  · Конфликт на остров Дамански (1969)  · Гражданска война в Ангола (1975 – 2002)  · Война за Огаден (1977 – 1978)  · Война в Афганистан (1979 – 1989) редактиране  Население Населението на страната според преброяването през 1926 г. е 147 028 хил. души, преди съветско-германската война на преброяването през 1941 г. е 198 712,7 хил. души, а на преброяването направено след войната през 1950 г. е 179 274 хил. души. През 1991 г., в края на своето съществуване е направено преброяване, според което населението е 289 943 хил. души. Според преброяването през 1989 г. населението на СССР е 286,7 млн. души, от които (в млн. души): Руска СФСР (147,4), Украинска ССР (51,7), Узбекска ССР (19,9), Казахска ССР (16,5), Белоруска ССР (10,2), Азербайджанска ССР (7,0), Грузинска ССР (5,4), Таджикска ССР (5,1), Молдавска ССР (4,3), Киргизка ССР (4,2), Литовска ССР (3,6), Туркменска ССР (3,5), Арменска ССР (3,2), Латвийска ССР (2,6), Естонска ССР (1,5). Съставът на етническите групи в страната според преброяването на населението през 1989 г. от общо 285,7 млн. преброени е както следва: 145,1 млн. (50,8%) руснаци, 44,1 млн. (15,5%) украинци, 16,6 млн. (5,8%) узбеки, 10,0 млн. (3,5%) беларуси, 8,1 млн. (2,8%) казахи, 6,7 млн. (2,4%) азербайджанци, 6,6 млн. (2,3%) татари, 4,6 млн. (1,6%) арменци, 4,2 млн. (1,5%) таджики, 3,9 млн. (1,4%) грузинци, 3,3 млн. (1,2%) молдовани, 3,0 млн. (1,1%) литовци, 2,7 млн. (1,0%) туркмени, 2,5 млн. (0,9%) киргизи, 2,0 млн. (0,7%) германци, 1,4 млн. (0,5%) латвийци, 1,3 млн. (0,5%) евреи, 1,1 млн. (0,4%) поляци, 1,0 млн. (0,4%) естонци, и др. редактиране  Икономика Икономиката на Съветския съюз към този период е втора в света по БВП, като представлява около 20% от промишленото производство в света. Икономиката на СССР е изградена на базата на импортозаместващ модел на догонващо развитие, планово, с административно-командна система, с изключително високо ниво на милитаризация, монополизация, автаркия и разликата между нивото на икономическо развитие и нивото на личното потребление на своите граждани. Също така, според някои експерти, съветската икономика се характеризира с ниска производителност на труда, както на работния, така и на управленския персонал в промишлеността и особено в селското стопанство, и нефективно използване на суровините. Други експерти, отбелязват значително увеличение на производителността на труда в националната икономика на СССР, по-специално това твърдение се отнася и за селското стопанство. Редица икономисти отбелязват, че в различни периоди от съветската история икономиката не е била еднаква по отношение на ефективността, според тях най-добрият период на съветската икономика е краят на 1940-те и 1950-те години, когато производителността на труда нараства бързо и производствените разходи намаляват. Частното предприемачество и липсата на работа за трудоспособни граждани в СССР са обявени за престъпни деяния от началото на 1930-те (след краят на новата икономическа политика) до края на 1980-те години (с перестройката). За да се поддържа социалната стабилност на обществото в СССР, информацията за нивото и начина на живот на номенклатурата и висшите чиновници се е пазела в най-строга тайна от останалите граждани. Стоково-паричните отношения в икономиката на СССР имат второстепенна роля. Само 14% от всички промишлени продукти на СССР навлизат на пазара, останалите 86% от промишлените продукти са разпределени, заобикаляйки пазарните механизми, чрез административни командни методи. В икономиката на СССР са хипертрофирани клонове от I раздел на общественото производство (индустрии, обслужващи производството на средства за производство и военно-промишлен комплекс), чийто дял в общия обществен продукт в края на 1980-те години е 68%. През 1970-те и 1980-те години СССР е на първо място в света по производство на почти всички видове продукти от основните индустрии: нефт, стомана, чугун, металообработващи машини, дизелови локомотиви, електрически локомотиви, трактори, комбайни, сглобяеми бетонни конструкции, желязна руда, кокс, хладилници, вълнени тъкани, кожени обувки, животинска мазнина, мляко, добив на природен газ, производство на калиеви торове, дървен материал, реакторен уран (50% от световното производство), синтетичен каучук, памучни тъкани, гранулирана захар, стоманени тръби, тухли, железопътен товарен и пътнически трафик, производство на много видове военно оборудване, от общия брой изстрелвания на космически апарати (50% от общия брой изстрелвания в света), брутната реколта от картофи, захарно цвекло. Съветския съюз е бил на второ място в света по улов на риба и добив на други морски дарове, брой овце, брой свине, производство на електроенергия, добив на злато, кафяви въглища, производство на цимент, първичен алуминий, азотни торове, фосфатни торове, добив на въглища и добив на кафяви въглища. редактиране  Знаете ли... къде се намира най-дълбоката дупка, изкопавана някога. че Ким Чен Ир е роден на територията на СССР, в село Вятское, на 70 км от Хабаровск, където е разположена 88-ма отделна бригада на Съветската армия, чийто батальон е командван от баща му, бъдещият лидер на КНДР Ким Ир Сен. че първите апарати, които кацат на Луната, Венера и Марс, са на Съветския съюз. че понеделник за първи път в света е обявен за първи ден от седмицата в Съветския съюз. че през 1933 г. Съветския съюз отпуска един милион рубли за създаването на високоскоростен влак с балон – шаропоезд. че на 10 август 1985 г., година преди аварията в Чернобил, в Съветския съюз се случва голяма радиационна авария в залива Чажма. редактиране  Избрана личност Йосиф Висарионович Сталин (с рождено име Иосеб Бесарионис дзе Джугашвили) е грузински революционер и съветски политик, генералисимус. Избран през 1922 г. за генерален секретар на Руската комунистическа партия (болшевики), през следващите години той се налага като едноличен диктатор начело на тоталитарния социалистически режим в Съветския съюз. От 1941 г. до смъртта си през 1953 г. е и председател на Съвета на министрите на СССР. редактиране  Репресии През цялата история на Съветския съюз милиони хора стават жертва на политическите репресии, които са инструмент на държавната власт след преврата на болшевиките (наречен Октомврийска революция) през 1917 г. Те са най-много при управлението на Йосиф Сталин (известни като „Сталински репресии“), продължават да се прилагат по време на „размразяването“ при управлението на Никита Хрушчов, последвано от засилващо се преследване на съветски дисиденти по време на периода известен като „брежневска стагнация“ и не престават да съществуват дори при перестройката на Михаил Горбачов. Наследство на политическата репресия все още оказва влияние върху живота на съвременна Русия и останалите бивши съветски републики. В периода 1932–1933 г. е предизвикан масов глад, наречен „гладомор“, засягащ най-много Съветска Украйна. Смятан е за една от най-тежките национални катастрофи в украинската история, като жертвите по различни оценки са няколко милиона души. Гладът е предизвикан умишлено от политиката на съветското правителство. В периода от 1930 до 1952 г. е извършена насилствена депортация на население, под ръководството на съветския лидер Йосиф Сталин и изпълнена от служителя на НКВД – Лаврентий Берия. Принудително изселени са ок. 6 млн. души, от тях 1,8 милиона кулаци са депортирани през 1930–31 г., 1,0 милиона селяни и етнически малцинства през 1932–39 г. През 1940–52 г. са депортирани около 3,5 милиона етнически малцинства, сред тях компактни групи кримски татари, чеченци и ингуши. В края на 1930-те години с цел да укрепи и централизира властта и да премахне всяка възможна вътрешна съпротива, Йосиф Сталин провежда кампания от политически репресии и гонения, наречена – голяма чистка, наричан още „съветски холокост“ и „ежовщина“. В периода от 1923 до 1961 г. съществува Главно управление на наказателните лагери (ГУЛАГ) в които преминават ок. 18 млн. души, депортирани от различни части на страната, според официални данни броят на загиналите в тях е ок. 1,6 млн. души. редактиране  Административно деление Видове административно-териториални единици от второ ниво на СССР през 1983 г.:   Републики без подразделения   Области   Краеве/Окръзи   Автономни републики   Автономни области   Автономни окръзи Съветския съюз се поделя: съгласно Договора за образуване на СССР от 30 декември 1922 г. на РСФСР, Украинска ССР, Белоруска ССР и Закавказка съветска федеративна социалистическа република; през 1925 г. на още Узбекска ССР и Туркменска ССР (образувана от Туркестанска АССР, преди това част от РСФСР, Бухарска НСР и Хорезмска ССР, образувани на територията на бившето Хиванско ханство и Бухарско емирство, а не част от СССР по това време); през 1929 г. на още Таджикска ССР (образувана от Таджикска АССР, която е била част от Узбекска ССР); през 1936 г. на още Казахска ССР, Киргизка ССР (образувана от Казахска АССР и Киргизка АССР, които са били част от РСФСР), Грузинска ССР, Азербайджанска ССР, Арменска ССР (които са били част от Закавказка СФСР, премахната по време на тяхното формиране); през 1940 г. на още Молдовска ССР (образувана от част от Молдовска АССР, била част от Украинска ССР, като част от нейната територията е прехвърлена от Румъния на СССР), Латвийска ССР, Литовска ССР, Естонска ССР и Карело-финска ССР (образувана от Автономна Карелска ССР, била част от РСФСР и част от територията, анексирана след Съветско-финландската война). Украинска ССР присъединява Акерманска област (през същата година преименувана на Измаилска) и Чернивецка област образувана от част от прехвърлената от Румъния на Съветския съюз територия; през 1944 г. Тувинският автономен окръг (преди това независимата Тувинска народна република) става част от РСФСР; през 1945 г. Калининградска област (преди това част от Източна Прусия) става част от РСФСР, а Закарпатската област, прехвърлена от Чехословакия на Съветския съюз, става част от Украинска ССР; през 1946 г., в резултат на Втората световна война, южната част на остров Сахалин и Курилските острови, които преди това са принадлежали на Япония стават част от РСФСР; през 1956 г. Карело-финска ССР е премахната и нейната територия отново е включена в РСФСР като Карелска АССР. редактиране  Космонавтика Космическата програма на СССР започва през 1921 г. с основаването на Газодинамичната лаборатория към Червената армия, която през 1933 г. става част от Реактивния институт към Народния комисариат за тежката промишленост на СССР, а от 1955 до 1991 г. Министерството на общото машиностроене на СССР координира работата на всички предприятия и научни организации, ангажирани в създаването на ракетна и космическа техника. редактиране  Категории Съветски съюз Мъничета за Съветския съюз Административно деление на СССР Арменци в СССР Българи в СССР Евреи в СССР Икономика на СССР История на СССР Култура на СССР Монголци в СССР Наука в СССР Политика на СССР Съветско право Спорт в СССР Хора от СССР редактиране  За създаване Това е списък на статии, свързани със Съветския съюз, които все още не са създадени. Можете да помогнете на Уикипедия, като създадете нова статия от този списък. Можете и да преведете някоя от съществуващите статии в разделите на други езици в Уикипедия. Александър Лаврищев (ru) Александър Пузанов (ru) Анатолий Лаврентиев (ru) Виктор Шарапов (ru) Владимир Базовски (ru) Въоръжени сили на СССР в чужбина (ru) Георгий Денисов (ru) Дмитрий Федичкин (ru) Договор за образуване на СССР (ru) Държавен съвет на СССР (ru) Икономика на СССР (ru) Леонид Греков (ru) Министерство на общото машиностроене на СССР (ru) Михаил Бодров (ru) Народен комисариат за тежка промишленост на СССР (ru) Никита Толубеев (ru) Николай Органов (ru) Реактивен институт (ru) Степан Кирсанов (ru) Шаропоезд (ru) Юрий Приходов (ru) редактиране  За допълване Това е списък на статии, свързани със Съветския съюз, които представляват мъничета и се нуждаят от допълнение. Те са категоризирани в категория „Мъничета за Съветския съюз“. Можете да помогнете на Уикипедия, като ги разширите. редактиране  За обработка Това е списък на статии свързани с Съветския съюз, които се нуждаят от подобрение. Можете да помогнете на Уикипедия, като ги обработите. редактиране  Сродни портали Европа Азия Втора световна война История Руска империя Русия Ако желаете да допринесете за развитието на портала, можете да се включите в Уикипроект „Съветски съюз“.