Кулак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Кулак (от руски: „юмрук“) e понятие създадено и придобило популярност в Русия преди Октомврийската революция, като е използвано за обозначаване на определена селска прослойка. Познатата сега специфична употреба на термина е характерна за терминологията на руския марксизъм, има по-друго съдържание и възниква през 20-те и 30-те години в СССР, по време на национализирането и „кооперирането“ на земята. Съгласно марксическата теория от 20-те години на ХХ век селячеството се дели на :

  • Кулаци – така са наричани по-заможните селяни, които използват наемен труд, притежават търговски или производствени обекти за услуги или за обработка на селскостопански продукт. Точно определение на характерните признаци на кулачеството не са дадени, както и няма законови документи за размера на богатството или влиянието им в селските общински управи. Кулакът е наричан „класов враг“. Тази неопределеност на понятието е позволявало всяка съпротива срещу комунистическото управление да бъде обозначавана като кулашка и да се прилагат различни репресивни мерки в процеса на т. нар. „разкулачване“. За „народни врагове“ и кулаци са обявявани дори семейства, които не искат доброволно да предадат единствената си крава в колхоза. Така в болшевишката теория и управленческа практика се налага този термин и не означава хора с влияние, не е някаква морална или нравствена характеристика, а обозначава враг и придобива политизиран смисъл и значение. Понятието кулак Владимир Ленин формулира по следния начин:
„Кулак: всеки селянин, който е произвел пшеница (храна) със своя труд и даже без използването на наемен труд, но крие пшеницата, се превръща в експлоататор, кулак, спекулант.“[1]
  • Селски бедняци, предлагащи труда си срещу заплащане като наемни работници.
  • Средни селяни, които в икономическо отношение са между двете горни категории – притежават собственост и с труда си получават доходи за семействата си.

От определението на Ленин се вижда колко е размита границата между кулака и средния селянин, и за болшевиките не експлоатацията на наемния работник е основният критерии за определяне на класовия враг.

Кулаци в България[редактиране | редактиране на кода]

След 1945 г. терминът е възприет и в България, където има същият смисъл, същото политическо значение и е употребяван за насаждане отрицателно отношение към селяни, неприемащи колективизацията и създаването на ТКЗС в страната. Това не е само морална категория, а и политическа репресия срещу земеделските собственици с методите на държавното управление,[2] дори и след приемането им в ТКЗС. Оценката и обявяването за „враг на народа“ и кулак на един селянин е оставено да се извърши от местните партийни органи. Политическото преследване на кулаците и семействата им, репресиите срещу тях и лишаването им от собственост е наричано „разкулачване“. То се извършва както от местните, така и от държавните органи на властта, без никакво правно основание и без никакви причини за нарушениия съгласно законите на страната.[3] Практически с отнемането на собствеността те са превръщани в пролетарии. Въпреки това съдбата на всеки от семейството на кулак, в т. ч. и децата, се предопределя и от официално издавани характеристики от местните партийни и общински структури. Те са предназначени да следват лицето в трудови, милиционерски или други държавни структури, и се изискват и издават при всяка промяна в битието на хората до края на живота им, независимо от това че правената проверка се извършва от органи, понякога териториално разположени много далеч, от мястото където е обявен „врагът на народа“. Тези характеристики се съхраняват секретно в трудовите и други досиетата и се приемат като абсолютна истина, не подлежат на какъвто и да е контрол, не подлежат на проверка или на правно опровергаване на фактите в тях чрез съдебни решения. Това определя отношението към лицата за работа, обучение особено във висшите учебни заведения, задгранични пътувания или работа зад граница и др., защото се определят като неблагонадеждни, описват се като „врагове на народа“, които „не приемат мероприятията на народната власт“, въпреки че „нямат противообществени прояви“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ленин В.И. Полн. собр. соч. Т. 36. С. 447, 501, 59.
  2. Справка до Тодор Живков за насоките на вражеската дейност в страната юли 1956 г. <http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t1/f378bop1ae1031list1-12.pdf>
  3. Архивни документи за село Бутан, област Враца. поз. № 105. Протокол от заседание на Управата при Общинско управление – с. Бутан, 3 септември 1950 г. с данни за обявените за кулаци жители на селото и иззети от тях земи, гори, инвентар. Ф. 521, оп. 1, а.е. 2, л. 82-84, оригинал, машинопис. ТД на Държавен архив – Враца