Колективизация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Колективизацията представлява система от действия за въвеждане на колективна форма на собственост и стопанисване върху средствата за производство в селското стопанство (земята, оборудването, животните и растенията).

Комунистическа колективизация[редактиране | edit source]

Цел на колективизацията е формиране на управляеми от социалистическата държава производствени отношения в селското стопанство. Постига се чрез ликвидиране на частната собственост върху земята, продуктивните животни и средствата за производство до достигане на държавно управляемо производство на храни и налагане държавна ценова политика, различна от интересите на отделния производител или земеделски колектив от производители. Чрез колективизацията на селските стопани и национализацията на промишлените предприятия и банковия капитал се постига основната политическа задача на комунистическата идеология - пълен контрол върху обществото и поставянето му в пълна икономическа зависимост. Колективизацията на земята позволява извличане на стопански ресурс от селото за целите на индустриализацията, [1] за политическа дейност и създаване на мощна военна организация.

Колективизацията в Съветския съюз[редактиране | edit source]

Режимът на Сталин в Съветския съюз налага насилствена колективизация на земеделските стопанства в края на 1920-те години. Създават се колективните ферми - колхози и държавни земеделски стопанства совхози. В действителност колективизацията унищожава цялата земеделска прослойка и води до драстичен спад в жизнения стандарт на хората като цяло, и по-специално на населението в селските райони, както и до яростната съпротива срещу властта сред хората в тези райони. Сталин обвинява селяните (наречени „кулаци“) в спад на производството на храни, като ги нарича паразитни капиталисти, които организират съпротива срещу колективизацията. Хората обявени за „кулаци“ са потискани от режима чрез жестоки методи на убийства и депортиране в трудови лагери в Далечния Изток, като определението за „кулак“ се разширява и към оригиналното му знечение - заможен селянин, вече са добавени и всички, които се противопоставят на колективизацията, а това вече е определение, което включва много хора, които са далеч от богатите.

Колективизацията в България[редактиране | edit source]

В България в годините след завземането на властта от Отечествения фронт през 1944 г. и особено след разбиването на коалицията с БЗНС (ръководена от Никола Петков), започва повсеместно и насилствено обединение на дребните земеделски собственици в Трудово кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС-та). Колективизацията се налага със закони, принудителни административни мерки и репресии срещу селяните в някои села, целящи принуждаване на земеделския стопанин да предостави собствеността си в земеделска кооперация - ТКЗС. Впоследствие, след 1950 г., чрез уставите на кооперацията и други правителствени административни мерки се стига до пълно нарушаване на принципите на кооперирането за доброволното сдружаване и превръщането на земеделските кооперации със структура на държавни предприятия с назначаемо управление, контролирано, отговорно и практически подчинено на всички партийни структури на БКП по вертикалата на властта.[2]

Държавна сигурност следи

Доброволно колективното земеделие[редактиране | edit source]

Европа[редактиране | edit source]

Индия[редактиране | edit source]

Израел[редактиране | edit source]

Мексико[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]


Източници[редактиране | edit source]

  1. Знеполски, Ивайло, Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, стр. 201, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Ciela, София, 2008
  2. Фол, А. и др., Кратка история на България, Издателство "Наука и изкуство", София, 1981

Външни препратки[редактиране | edit source]