Капитализъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Капитализмът е икономическа система, при която търговията, индустрията и средствата за производство се контролират от частни собственици и с цел печалба в условията на пазарна икономика[1]. Основни характеристики на капитализма са натрупването на капитали, конкуренцията и пазара на труда. В капиталистическата икономика участниците в пазара определят цените на активите, стоките и услугите.

Някои изследователи използват и по-широки дефиниции на понятието капитализъм, като включват в него смесени икономики, като социалното пазарно стопанство, и дори икономическата система на комунистическите режими, разглеждана като държавен капитализъм.

Някои елементи на капитализма съществуват още в Античността, а през европейското Късно Средновековие процъфтява т.нар. търговски капитализъм.[2][3][4] Класическият капитализъм се формира в Западна Европа от 16 век,[5] и се превръща в преобладаващата система в региона в края на 18 век.[4] Той постепенно се разпространява и във вътрешността на континента, а през 19-20 век се превръща в основния двигател на индустриализацията в по-голямата част от света.[6]

Наименование[редактиране | edit source]

Други понятия, използвани понякога вместо капитализъм:

Наименованието „капитализъм“ произлиза от понятието „капитал“. То започва да се използва през 12-13 век със значение на фондове, запаси от стоки, суми пари или пари, носещи лихва,[2][13] като по това време за същата цел се използват и други синоними, като богатство, пари, фондове, стоки, активи, собственост и други.[2] По-късно, в средата на 17 век се появява и понятието „капиталист“, което означава собственик на капитал.[2] То се използва често в трудовете на Дейвид Рикардо в началото на 19 век.[14]

Понятието „капитализъм“ е използвано за пръв път от френските социалисти Луи Блан (1850) и Пиер-Жозеф Прудон (1861).[15] Малко по-късно Карл Маркс също го използва в своя труд „Капиталът“, макар че той говори далеч по-често за капиталистически начин на производство. През 70-те години понятието започва да се използва не само в социалистическата литература, но и в популярния печат.[13] В началото на 20 век то навлиза и в академичната литература, например в трудовете на Вернер Зомбарт[16] и Макс Вебер, който през 1904 година издава книгата „Протестантската етика и духът на капитализма“ („Die protestantische Ethik und der Geist des Kapitalismus“).

История[редактиране | edit source]

Марк Блок, в труда си „Апология на историята, или занаятът на историка“ отбелязва трудността да се укаже конкретното време на появата на капитализма:[17].

„Към коя дата следва да се отнесе появата на капитализма — не капитализма от определена епоха, а капитализма като такъв, Капитализъм с главна буква? Италия от 12 век? Фландрия от 13 век? Времената на Фугерите и антверпенската борса? 18 или даже 19 век? Колкото историци — толкова рождени дати.“

За епоха на първоначално натрупване на капитала в Европа се счита времето от средата на 15 век до средата на 18 век. В този период се наблюдава ръст на търговията, като и основаването и развитието на редица обслужващи я институции (банки, застраховане, акционерни дружество, запис на заповед и др.). Владетелите в Западна Европа започват да провеждат политика на меркантилизъм, която е основана на теорията, че е необходимо да се продава зад граница повече, отколкото се купува, а разликата да се получава в злато. За получаването на най-голям доход от износа, меркантилистската теория препоръчва използването на монополи, предоставянето на които превръща владетелите и приближените им в съюзници на търговците.[18] От 15 век, в Англия започва процес на отнемане на земята на селяните (т.н. ограждане), след известно време подобни процеси прогичат в Германия и други страни на Западна Европа, вследствие на което много селски жители се преселват в градовете, увеличавайки предлагането на труда в тях.

Парната машина на Джеймс Уат

Още през 14 век, в градовете на Италия възникват първите манифактури. Към 18 век те стават разпространено явление по цяла Западна Европа. Но възникването на промишления капитализъм се случва на границата между 18 и 19 век. Съгласно изказването на Карл Маркс, „мелницата създава феодализма, а парната машина — капитализма.“ („Misere de la philosophie“ (1847 г.)). Използването на парните машини довежда до това, че работилниците и фабриките се превръщат в огромни фабрики. Занаятчиите, първоначално владеещи техните собствени средства за производство, постепенно се превръщат в наемна класа на работници, лишени от от собственост върху средствата за производство - пролетариат. Собствениците на манифактури и банкерите се превръщат в капиталисти и формират новата управляваща класа, изтласкала старата земевладелска аристокрация. Индустриалната революция е придружена от рязко увеличаване на производителността, бърза урбанизация, началото на бърз икономически растеж (такъв растеж, като правило, е наблюдаван дотогава в рамките на столетие), исторически бързото нарастване на жизнения стандарт на населението. Индустриалната революция позволява в рамките едва на 3-5 поколения да се премине от земеделското общество (където по-голямата част от населението води натурално домакинство) към съвременната градска цивилизация.

Тъкачна фабрика в град Редиш, Великобритания

Бързата урбанизация и ръстът в броя на наемните работници изострят со­циалните проблеми. В протежение на 19 — началото на 20 век, жилищните условия на голяма част от градското население не отговарят на елементарни санитарно-хигиенни изисквания. Внедряването на машини позволява да се използват нискоквалифицирани работници с малък срок на обучение и непритежаващи голяма физическа сила. В промишлеността започва масово да се използва женски и детски труд.

Малолетна предачка в Южна Каролина, САЩ, 1908 г.

Във Франция, Великобритания и други страни още в края на 18 век се появява стремеж на работниците към образуване на профсъюзи. На тези обединения противодейства законодателството, забраняващо всякакъв род съединения и съюзи на работниците за преследване на общите им интереси под страх от углавно наказание. Съюзите на работниците започват да се организират тайно. В края на 18 и в първата половина на 19 век, недоволството на работниците от тяхното положение довежда до многочислени стачки и безпорядък, съпровождан от грабежи и разрушение. В същото време, работниците считат за причина на своето обедняване машините и фабриките и се обръщат против тях. Към такъв род вълнения се отнасят например, движението на лудитите във Великобритания, безпорядъците във Франция от 30-те и 40-те години, вълненията в Силезия през 1844 г. и др.

За първото организирано работническо движение може да се счита чартизма във Великобритания от 1837—1848 г. Чартистите искат предоставяне на работниците на избирателни права. В класовата борба на работниците се появяват два течения — икономическо и политическо. От една страна, работниците се обединяват в профсъюзи и устройват стачки за повишаване на работните заплати и подобряване на условията на труд, а от друга, осъзнавайки се като отделна социална класа, те се стремят да влияят на хода на политическия живот в страните си за приемането на законодателство, защитаващо правата им, и провеждането на социални реформи. При това, сред работниците започват да се разпространяват социалистически и комунистически, както и анархистки идеи. Най-радикалните поддръжници на тези идеи призовават към социална революция. Първата голяма революционна проява на работническата класа е Юнското въстание от 1848 г. в Париж. Във втората половина на 19 век, започват да възникват социалдемократическите партии, които отстояват интересите на работниците.

Стачката на миньорите в Даръм, Англия (1863 г.)

Социалните протести и стреме­жът да се намали политическата нестабилност заставят политиците да излязат в подкрепа на разработването на социални програми, държавно регулиране на отношенията между наемните работници и наемателите на труда им. Постепенно законодателните забрани за работническите организации са отменени. В края на 19-ти и началото на 20 век, в страните от Западна Европа са въведени държавното социално осигуряване в случай на нетрудоспособност, медицинското осигуряване, помощите за безработни, пенсиите по старост. Така възникват основите на социалната държава.

Характерен елемент на развиващия се капитализъм е колониализма. През 18—19 век, Великобритания създава колониална империя, която става пазар за нейната промишленост. През 19 век, бързата индустриализация довежда до ръст на търговията между европейските държави, техните колонии и САЩ. В този период, търговията с развиващите се страни често има неравнопоставен характер.

Първата световна война изостря социалните противоречия в капиталистическите страни и довежда до Октомврийската революция в Русия, в резултат на която средствата за производство са национализирани.

В развитите капиталистически страни, след Първата световна война работническата класа се сдобива с въвеждането на всеобщо избирателно право, 8-часов работен ден, признаване на практиката на колективни трудови договори, приемането на по-прогресивно социално законодателство.[19]

Сериозен удар по световната капиталистическа система нанася световната икономическа криза в края на 1920-те и началото на 1930-те години. Възниква спешна нужда от мерки за държавно регулиране и социална защита, въведени в САЩ от правителството на Франклин Делано Рузвелт в рамките на „Новия курс“ . В Англия, значимо събитие в политическо-правния живот е доклада на Уилям Бевъридж в парламента (1942 г.), в който се говори за принципите на държава на всеобщото благосъстояние. Терминът, като цяло, е употребен като синоним на понятието „социална държава“. Започва да се говори за „модела на социална защита“ на Бевъридж. Правителството на лейбъристите реализира този модел във Великобритания, формирайки от 1945 г. система за социална защита, включваща предоставяне на държавна гаранция за населението, установяване на задължение за работодателя да осигури социална осигуряване за наемните работници с тяхното частично участие, както и задължение на работниците за допълнително лично осигуряване. Обезпечават се основни условия за живот — държавно (безплатно) здравеопазване, равни възможности за семействата във възпитанието на децата (учебни пособия), предотвратяване на масова безработица.

Втората световна война води до влизането в социалистическия лагер на още редица страни. В световната икономика, глобализацията ускорява темповете си. Това създава условия за привличане в световната икономика на по-слабо развитите страни, осигурява икономия на ресурси, стимулира световния прогрес, но има и някои негативни последствия.

Изглед на бизнес-квартала Дефанс в Париж.

През 1940-те и 1950-те години, в най-развитите страни настъпва периода на научно-техническата революция, в резултат на която произтича трансформацията на индустриалното общество в постиндустриално. Изменя се структурата на трудовите ресурси: намалява се дела на физическия и нараства дела на умствения висококвалифициран и творчески труд. Частта на сферата на услугите в БВП започва да преобладава над промишлеността.

Краят на 1970-те и началото на 1980-те години са белязани с криза на идеите за социална държава във Великобритания и САЩ, където преобладават съответно тачъризма и рейгъномиката.

В края на 1980-те и началото на 1990-те години перестройката в СССР и революциите от 1989 г. в Централна Европа довеждат до приватизация на средствата за производство в съответните страни и завръщането им към капиталистическата система. Монголия, Виетнам и Лаос също започват да се развиват по капиталистически път през 80-те години на 20 век.

Видове капитализъм[редактиране | edit source]

Има много съществуващи варианти на капитализма. Те се различават по страна и регион, по състава на институциите им и икономическите им политики. Общата черта на всички тези форми на капитализма е, че се основават върху производство за печалба, пазарно-ориентирано или смесено разпределение на ресурсите, и че са структурирани върху натрупването на капитали. Доминиращите форми на капитализъм са изброени по-долу:

Меркантилизъм[редактиране | edit source]

Меркантилизмът е националистическата форма на ранния капитализъм, която се появява приблизително в края на 16 век. Тя се характеризира с преплитането на националните икономически интереси с интересите на държавата и империализма, и впоследствие държавния апарат се използва за да благоприятства националните икономически интереси бизнес зад граница. Пример за това са колонистите, живеещи в Америка, на които е позволено да търгуват и купуват стоки само от съответните им метрополии (Великобритания, Франция и др.). Меркантилизмъв твърди, че богатството на една нация се увеличава посредством положителния баланс от търговията с други народи, и е фазата в капиталистическото развитие, наречена първоначално натрупване на капитал.

Капитализъм на свободния пазар[редактиране | edit source]

Капитализмът на свободния пазар е икономическа система, в която цените на стоките и услугите се определят свободно от силите на търсенето и предлагането и са оставени да достигнат точката си на равновесие, без намесата на правителството. Тя обикновено предполага подкрепа за силно конкурентните пазари и частната собственост на производствените предприятия. Лесе-фер е по-широката форма на свободния пазарен капитализъм, в която ролята на държавата е ограничена до защита на правата на собственост.

Социална пазарна икономика[редактиране | edit source]

Социално-пазарната икономика формално е свободна пазарна система, в която правителствената намеса в ценообразуването е сведена до минимум, но държавата осигурява важни услуги в областта на социалното осигуряване, обезщетения при безработица и признаване на трудовите права чрез национални колективни договори. Този модел е известен в западно- и североевропейските страни, макар и в малко по-различни конфигурации. В този икономически модел, по-голямата част от предприятията са частна собственост.

Държавен капитализъм[редактиране | edit source]

Държавният капитализъм се състои от държавна собственост върху средствата за производство в държавата. Дебатът между привържениците на частен срещу държавен капитализъм е центриран около въпросите на управленската и производствената ефективност, както и справедливото разпределение на богатството.

Според Алдо Мусачио, професор в Харвардската бизнес школа, това е система, в която правителствата, независимо дали са демократични или автократични, упражняват голямо влияние върху икономиката, или чрез директната си собственост или чрез различни дотации. Мусачио подчертава също така разликата между съвременния държавен капитализъм и неговите предшественици. Според него са отминали дните, когато правителствата са назначавали бюрократи да управляват компаниите. Най-големите държавни предприятия се търгуват на публичните пазари и се поддържат в добро състояние от големи институционални инвеститори.[20]

Корпоративен капитализъм[редактиране | edit source]

Корпоративният капитализъм е свободна или смесена пазарна икономика, характеризираща се с доминирането на йерархични, бюрократични корпорации, които са законово задължени да преследват печалба. Държавно-монополният капитализъм първоначално е марксистка концепция, отнасяща се до формата на корпоративен капитализъм, в която държавната политика се използва за облагодетелстване и насърчаване на интересите на господстващи или новоосновани предприятия, като ги защитава от конкурентния натиск или като им предоставя субсидии.

Смесена икономика[редактиране | edit source]

Смесената икономика е до голяма степен пазарна икономика, състояща се от и частна, и от публична собственост върху средствата за производство и икономически интервенционализъм чрез макроикономически политики, предназначени да коригират пазарните фалити, да намаляват нивото на безработица и да поддържат ниска инфлацията. Степента на намеса на пазарите варира между различни страни. Някои смесени икономики, като Франция при дирижизма, също така включват степен на непряко икономическо планиране.

Други[редактиране | edit source]

Други варианти на капитализма са:

Етика, морал и основни ценности на капитализма[редактиране | edit source]

Критики[редактиране | edit source]

Антикапиталистически графити с шаблон от Северна Гърция

Самото понятие „капитализъм“ възниква в социалистическите среди, подлагащи на критика икономическата система в Западна Европа в средата на 19 век. Капитализмът е критикуван по различни от представители на разнородни течения — социалисти, анархисти, комунисти, националсоциалисти, социалдемократи, фашисти, християндемократи, антиглобалисти.

Критиците на капитализма го свързват с различни негативни социални явления, като несправедливо разпределение на богатството и властта, тенденция към образуване на монополи и олигополи, олигархично държавно управление, империализъм, различни форми на стопанска и културна експлоатация, подтискане на работниците и профсъюзите, алиенация, икономическо неравенство, безработица, стопанска нестабилност, нерационално използване на природните ресурси.

Много социалисти смятат капитализма за ирационален, тъй като производството и управлението на икономиката не са предварително планирани, което създава вътрешни дисбаланси в стопанската система.[21] Крайните социалисти, като марксистите, се застъпват за насилствено премахване на капитализма чрез революция и установяване на алтернативна система - комунизъм. Практическите опити за осъществяване на тази идея довеждат до икономическа система с много сходства с капитализма, определяна понякога като държавен капитализъм. По-умерените критици на капитализма, като социалдемократи или християндемократи, се стремят към реформирането му чрез различни политически мерки, като регулиране на пазарите или частична национализация, които довеждат до възникването на т.нар. смесени икономики.

Капитализмът е критикуван и въз основа на религиозни съображения. Традиционните авраамически религии - юдаизъм, християнство и ислям - изрично забраняват заемането на пари срещу лихва, което е един от основните елементи на капитализма. Някои християнски автори критикуват капитализма за неговите материалистични аспекти.[22]

Контрааргументът на критиките за изчерпването на ограничените природни ресурси се състои от икономическия закон за намаляващата възвращаемост, алтернативната цена, както и недостига в икономиката – движещи фактори на ценообразуването и предлагането. Тези принципи означават, че колкото повече някой има от даден продукт, толкова по-малко той е готов да плати за една допълнителна единица от същия продукт, способността на човек да консумира е ограничена от фактори, които причиняват даването на приоритети в производството и потреблението; а с увеличаването на недостига на една стока, толкова по-високи стават цените за нея. Саморегулиращият се характер на пазара, е това, което известният икономист и философ Адам Смит нарича Невидимата ръка.

Друго

След Първата световна война, с последвалите я революции, в отличие от либералния капитализъм на запада и болшевишкия комунизъм на изтока се оформя технократския и корпоративен т.нар. Трети път, който „примирява“ хищническата природа на необуздания капитализъм със зверските страсти на ленинизма (според Уинстън Чърчил) по одържавяването и национализацията на цялата гражданска собственост в бившата Руска империя.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Chris Jenks. Core Sociological Dichotomies. "Capitalism, as a mode of production, is an economic system of manufacture and exchange which is geared toward the production and sale of commodities within a market for profit, where the manufacture of commodities consists of the use of the formally free labour of workers in exchange for a wage to create commodities in which the manufacturer extracts surplus value from the labour of the workers in terms of the difference between the wages paid to the worker and the value of the commodity produced by him/her to generate that profit." London, England, UK; Thousand Oaks, California, USA; New Delhi, India: SAGE. p. 383.
  2. а б в г ((en)) Braudel, Fernand. Production, or Capitalism away from home. // The Wheels of Commerce, Vol. 2, Civilization & Capitalism 15th–18th Century. Los Angeles, University of California Press, 1982. ISBN 9780520081154. с. 231–373.
  3. ((en)) Banaji, Jairus. Islam, the Mediterranean and the rise of capitalism. // Journal Historical Materialism 15. Brill Publishers, 2007. DOI:10.1163/156920607X171591. с. 47–74.
  4. а б в ((en))  Capitalism. Encyclopedia Britannica, 2006.
  5. ((en))  capitalism. // Encyclopædia Britannica Online. Encyclopædia Britannica, 2011. Посетен на 14 септември 2011.
  6. ((en)) Scott, John. Industrialism: A Dictionary of Sociology. Oxford University Press, 2005.
  7. ((en)) Werhane, P.H. Adam Smith and His Legacy for Modern Capitalism. // The Review of Metaphysics 47 (3). Philosophy Education Society, Inc., 1994.
  8. а б в ((en))  free enterprise. // Roget's 21st Century Thesaurus, Third Edition. Philip Lief Group, 2008.
  9. ((en))  Barrons Dictionary of Finance and Investment Terms. 1995. с. 74.
  10. ((en))  market economy. // merriam-webster.com. Merriam-Webster, 2011. Посетен на 14 септември 2011.
  11. ((en))  About Cato. // Cato.org. Посетен на 6 ноември 2008.
  12. ((en))  The Achievements of Nineteenth-Century Classical Liberalism. //
  13. а б ((en)) Murray, James Augustus Henry. Capital. // A New English Dictionary on Historical Principles. Oxford English Press. с. 93.
  14. ((en)) Ricardo, David. Principles of Political Economy and Taxation. John Murray Publisher, 1821.
  15. ((en)) Braudel, Fernand. The Wheels of Commerce: Civilization and Capitalism 15–18 Century. Harper and Row, 1979. с. 237.
  16. ((bg)) Атали, Жак. Евреите, светът и парите. Рива, 2009. ISBN 954-320-002-5. с. 391.
  17. Марк Блок. Апология истории, IV, 3
  18. Н.Розенберг, Л. Е. Бирдцелл, мл."Как Запад стал богатым"
  19. Статья "Рабочий класс" в БСЭ
  20. Musacchio, Aldo. Economist Debates: State capitalism: Statements. //
  21. ((en)) Brander, James A. Government policy toward business. 4th ed. Mississauga, Ontario, John Wiley & Sons Canada, 2006.
  22. ((en))  III. The Social Doctrine of the Church. // The Vatican. Посетен на 26 февруари 2008.

Литература[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Капитализъм в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)