Вернер Зомбарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вернер Зомбарт
Werner Sombart
германски икономист

Роден
Починал
18 май 1941 г. (78 г.)
Научна дейност
Област Икономика, социология, история
Образование Пизански университет
Берлински университет
Учил при Густав фон Шмолер
Работил в Бреслауски университет
Берлински университет
Вернер Зомбарт в Общомедия

Вернер Зомбарт (на немски: Werner Sombart) е германски икономист, социолог и историк, философ на културата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ученик е на Густав фон Шмолер и виден представител на германската историческа школа на икономическата теория, класик на германската социология.

От 1890 г. е професор в Бреслауския университет, а от 1906 г. в Берлинския университет.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

Зомбарт е много добър познавач на италианската икономика и автор на редица трудове по темата, като социално-икономическия етюд: „Die Römische Campagna“ (Лайпциг, 1888), очерк за италианската търговска политика по време на обединението на Кралство Италия (в сборника „Die Handelspolitik der wichtigeren Kulturstaaten“, Лайпциг, 1892) и много други ценни монографии, есета и т.н., публикувани в различни издания. Основният фокус на изследванията на Зомбарт е съсредоточен върху появата на капитализма в Западна Европа (за целта Зомбарт събира богат фактически материал), проблемите на социализма и социалните движения. Зомбарт търпи в младежките си години и известно влияние от трудовете на Карл Маркс. Откроява се за времето си сред немските икономисти със свои радикални възгледи по социално-политическите въпроси. Той предлага, теоретизирайки, разделянето на манталитета на хората на „естествен“ и „икономически“. Същността на разделението е приблизително същото като това при Валтер Шубарт („йоановски“ и „прометеевски“ тип), но вече от социално-икономическа гледна точка.

Теории и тези[редактиране | редактиране на кода]

Wirtschaftsleben im Zeitalter des Hochkapitalismus, 1928

Зомбарт намира верния път на икономическата наука като разумен синтез между стопанската теория и практика. Поставяйки практически стопанската система в центъра на своите изследвания, Зомбарт диференцира два основни обекта на анализ – капиталистическото стопанско предприятие и предприемача. Той използва социологическия подход и по тази причина разглежда стопанската система от мотивационна гледна точка. В този си анализ той естествено идва до необходимостта от разглеждане на ролята, мястото и значението на капиталистическия предприемач като представител на капиталистическата стопанска система, като антипод на занаятчията – собственик. Според Зомбарт предприемачът е обобщен образ на „изобретателя, учения, организатора, търговеца и завоевателя“, и е присъщ единствено на капиталистическата стопанска система. За него предприемачите са тези, които могат да извличат максимална производителност от хората, с които работят.

Зомбарт отделя много голямо значение на изясняването на проблема за същността на капиталистическото стопанско предприятие. Разглеждайки фирмата като основно стопанско формирование в капиталистическата производствена система, той изследва нарастването ѝ, и нейното влияние върху средата – икономическа и социална. Зомбарт прокарва теза, която представлява интерес за икономикса и има особено голямо значение за по-нататъшното развитие на предприемаческата идея. Основен белег на фирмата Зомбарт вижда в т.нар. „уплътняване“, което според него е следствие на свръхиндивидуализацията на фирмата, т.е. в способността ѝ за ѝ откъсването от физическите ѝ собственици и издигането ѝ над другите стопански форми (род, клан, гилдия, задруга, семейство и прочее). По този повод, обяснявайки влиянието ѝ върху външната среда, той пише, че фирмата „е мисловно произведение, което действа като материално чудовище“. Така Зомбарт пръв отбелязва институционалното отделяне на фирмата като организационно цяло (тяло) от нейните собственици и основатели. Зомбарт отделя правната същност на фирмата от търговската и сметководната ѝ, и на тази основа дефинира три основни функции на предприемача – организационни, търговски и сметководни. Тези функции обаче при Зомбарт са подчинени на идеята за все по-нарастваща планомерност и зависимост от систематизираното знание, което за него е практически победа над интуицията и инстинктите на докапиталистическите предприемачи.[източник? (Поискан преди 8 дни)]

Зомбарт за евреите, стопанската история и идеологиите[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Зомбарт в Берлин.

Според Зомбарт, както и според Маркс, евреите са измислили капитализма. Това твърди Зомбарт в своето произведение от 1911 г. „Евреите и икономическия живот“. При Зомбарт, както и при Макс Вебер, еврейският морал съставлява основата само на една разновидност на капитализма - на финансовата спекулация (докато при Вебер и на колониалните авантюри). В исторически план, според Зомбарт, капитализмът започва с превземането от османците на Константинопол. Значение за стимулирането му Зомбарт вижда в томизма. За него пуританският морал в Западна Европа е превърнат в извор на капиталистическата етика.[източник? (Поискан преди 8 дни)]

Според Зомбарт финансовият капитализъм се поражда от ашкеназите, емигрирали в Англия в средата на 17 век, които имат забележително присъствие в икономическия и политически живот на Англия от началото на 19 век. За него финансовият капитализъм е по необходимост паразитен и транснационален и се оказва еврейско изобретение и специалитет. Той често прибягва до афоризми и поговорки, за да илюстрира нагледно тезите си. Примерно, за да обясни склонността към спестовност, цитира немска поговорка, според която „рядко ще срещнеш козел без брада и евреин без спестявания“.[източник? (Поискан преди 8 дни)]

През 1934 г. Вернер Зомбарт публикува „Немският социализъм“, произведение, което му носи световна слава и го свързва в икономически аспект с идеята на консервативните революционери за „третия път“.[1]

Други произведения[редактиране | редактиране на кода]

Забележка! Подредбата е в хронологичен ред.

  • (1913). Noo-Soziologie, В., 1956: Studien zur Entwicklungsgeschichte des modernen Kapitalismus, Bd I-2, Münch. — Lpz., 1913;
  • (1932). Бъдещето на капитализма. [Die Zukunft des Kapitalismus. B.]
  • (1934). Немски социализъм. [Deutscher Sozialismus. B.]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, стр. 394-396. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]