Вернер Зомбарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вернер Зомбарт
немски икономист
Вернер Зомбарт 
Роден: 19 януари 1863
Ермслебен, Саксония-Анхалт
Починал: 18 май 1941
Берлин, Германска империя (1933-1945)

Вернер Зомбарт (на немски: Werner Sombart) е немски икономист, социолог и историк, философ на културата.

Биография[редактиране | edit source]

Ученик е на Густав фон Шмолер и виден представител на немската историческа школа на икономическата теория, класик на немската социология.

От 1890 г. е професор в Бреслауския (днес Вроцлав) университет, а от 1906 г. в Берлинския университет. Зомбарт е интересен и със своите икономически изследвания по еврейския въпрос.

Изследвания[редактиране | edit source]

Зомбарт е много добър познавач на италианската икономика и автор на редица трудове по темата, като социално-икономическия етюд: «Die Römische Campagna» (Лайпциг, 1888), очерк за италианската търговска политика по време на обединението на Кралство Италия (в сборника «Die Handelspolitik der wichtigeren Kulturstaaten», Лайпциг, 1892) и много други ценни монографии, есета и т.н., публикувани в различни издания. Основния фокус на изследванията на Зомбарт е съсредоточен върху появата на капитализма в Западна Европа (за целта Зомбарт събира богат фактически материал), проблемите на социализма и социалните движения. Зомбарт търпи в младежките си години и известно влияние от трудовете на Карл Маркс. Откроява се за времето си сред немските икономисти, като професор със свои радикални възгледи по социално-политическите въпроси. Той предлага теоретизирайки, разделянето на манталитета на хората на "естествен" и "икономически". Същността на разделението е приблизително същото като това при Валтер Шубарт ("йоановски" и "прометеевски" тип), но вече от социално-икономическа гледна точка.

Теории и тези[редактиране | edit source]

Зомбарт намира верния път на икономическата наука като разумен синтез между стопанската теория и практика. Поставяйки практически стопанската система в центъра на своите изследвания, Зомбарт диференцира два основни обекта на анализ – капиталистическото стопанско предприятие и предприемача. Той използва социологическия подход и по тази причина разглежда стопанската система от мотивационна гледна точка. В този си анализ, той естествено идва до необходимостта от разглеждане на ролята, мястото и значението на капиталистическия предприемач като представител на капиталистическата стопанска система, като антипод на занаятчията – собственик. Според Зомбарт предприемачът е обобщен образ на “изобретателя, учения, организатора, търговеца и завоевателя”, и е присъщ единствено на капиталистическата стопанска система. За него предприемачите са тези, които могат да извличат максимална производителност от хората, с които работят.

Зомбарт отделя много голямо значение на изясняването на проблема за същността на капиталистическото стопанско предприятие. Разглеждайки фирмата като основно стопанско формирование в капиталистическата производствена система, той изследва нарастването ѝ, и нейното влияние върху средата – икономическа и социална. Зомбарт прокарва теза, която представлява интерес за икономикса и има особено голямо значение за по-нататъшното развитие на предприемаческата идея. Основен белег на фирмата Зомбарт вижда в т.нар. “уплътняване” на фирмата, което според него е следствие на свръхиндивидуализацията на фирмата, т.е. в способността ѝ за ѝ откъсването от физическите ѝ собственици и издигането ѝ над другите стопански форми (род, клан, гилдия, задруга, семейство и прочее). По този повод, обяснявайки влиянието ѝ върху външната среда, той пише, че фирмата “е мисловно произведение, което действа като материално чудовище”. Така Зомбарт пръв отбелязва институционалното отделяне на фирмата като организационно цяло (тяло) от нейните собственици и основатели. Зомбарт отделя правната същност на фирмата от търговската и сметководната ѝ, и на тази основа дефинира три основни функции на предприемача – организационни, търговски и сметководни. Тези функции обаче при Зомбарт са подчинени на идеята за все по-нарастваща планомерност и зависимост от систематизираното знание, което за него е практически победа над интуицията и инстинктите на докапиталистическите предприемачи.

Зомбарт за евреите, стопанската история и идеологиите[редактиране | edit source]

Според Зомбарт, както и според Маркс, евреите са измислили капитализма. Това твърди Зомбарт в своето произведение от 1911 г. "Евреите и икономическия живот". При Зомбарт, както и при Макс Вебер, еврейският морал съставлява основата само на една разновидност на капитализма - на финансовата спекулация (докато при Вебер и на колониалните авантюри). В исторически план, според Зомбарт, капитализмът почва с превземането от османците на Константинопол. Значение за стимулирането му, Зомбарт вижда в томизма. За него пуританският морал в Западна Европа е превърнат в извор на капиталистическата етика.

Според Зомбарт, финансовият капитализъм се поражда от ашкеназите, емигрирали в Англия в средата на 17 век, които имат забележително присъствие в икономическия и политически живот на Англия от началото на 19 век. За него финансовият капитализъм е по необходимост паразитен и транснационален и се оказва еврейско изобретение и специалитет. Той често прибягва до афоризми и поговорки, за да илюстрира нагледно тезите си. Примерно, за да обясни склонността към спестовност, цитира немска поговорка, според която "рядко ще срещнеш козел без брада и евреин без спестявания".

През 1934 г. Вернер Зомбарт публикува "Немският социализъм", произведение, което му носи световна слава и го свързва в икономически аспект с идеята на консервативните революционери за третия път.[1]

Други произведения[редактиране | edit source]

  • Noo-Soziologie, В., 1956: Studien zur Entwicklungsgeschichte des modernen Kapitalismus, Bd I-2, Münch. — Lpz., 1913;
  • Die Zukunft des Kapitalismus. B., 1932.
  • Deutscher Sozialismus. B., 1934.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, стр. 394-396. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]