Немският социализъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Немският социализъм
Deutscher Sozialismus
Автор Вернер Зомбарт
Първо издание 1934 г.
Германска империя
Оригинален език немски
Жанр икономика, философия на културата и финанси

бележки

"Немският социализъм" (на немски: Deutscher Sozialismus) е книга-описание под формата на студия на историята на социализма по немските земи - от марксическия социализъм до пруския социализъм.

Произведението е оценявано и като пронацистко и като антинацистко, съответно от либерални и комунистически позиции.

Резюме[редактиране | редактиране на кода]

Авторът сравнява идеята на социализма с капитализма - понятие появило се за първи път през 1880 г. и употребено от Франц Меринг и Фридрих Енгелс. Зомбарт разглежда т.нар. капитализъм като изграждането на Вавилонската кула или на Иродовия храм, в което съграждане участват все повече работници, машини и технологии увеличаващи силата на международния финансов капитал. Това води до обезличаване на отделните народи и нации и на органическия стил на живот на селяните и занаятчиите, а оттук и до изчезване на националната държава. По този начин индивидът се обезличава и превръща в "сит роб" с двойно предназначение - на пасивен потребител и на производител "като гайка" в една огромна машина. Трудът според Зомбарт по този начин се лишава от смисъл защото е елементарен, а не творчески, както при осмисления труд на занаятчията. Даже интелектуалния труд, според Зомбарт, се механизира и превръща в средство за унищожение на природата с нейните естествени закони и извращава културата, като този социален процес ще доведе, по примера на Балтазар, до изчезването на тази цивилизация с примитивни форми на живот и в крайна степен ще настъпи (само)унищожение вследствие на "капиталистическата рационализация" на социума под натиска на "технологизирането на обществения живот".

В книгата си Замбарт за първи път отхвърля по-раншния си основен възглед, че капиталистическото стопанство може да се саморегулира, като изтъква в подкрепа на новата си фундаментална теза настъпването на Голямата депресия от 1929 г. Зомбарт продължава разсъжденията си по-насетне в книгата в духа и традициите на Германската историческа школа - ще настъпи моментът в който новият роб, в който се е превърнал човекът в индустриалното общество, ще се освободи от оковите си, поради настъпването на логичния край на този социален процес или експеримент.

Изходът според Зомбарт е в държавното регулиране на икономиката с частична национализация на картеловата монополна собственост, намаляване ролята на финансовия капитал в икономиката и поддръжка и подпомагане на дребните производители. За Зомбарт, за да се спаси немската икономика и да излезе от кризата, тя трябва да навлизе в автаркия и да се затвори за влияние от международния финансов капитал. Авторът препоръчва държавна подкрепа да получават за в бъдеще единствено земеделските производители и занаятчии, които са основата на немския национален живот.

Интересното в това произведение на Зомбарт е обстоятелството, че авторът отделя в него особено внимание на въпросите на екологията. Критиката противоречиво разглежда и оценява "Немският социализъм". От една страна някои виждат в произведението предтеча на икономическата философия на ЕС, а други осъвременена за времето си консервативна утопия по пруския пример на Фихте за затворената държава.

Оценки[редактиране | редактиране на кода]

Жак Атали оценява "Немският социализъм" и Вернер като

едно открито пронацистко произведение, което ще му донесе слава, официално признание и ще го дискредитира завинаги

.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]