Лудити

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вождът на лудитите, гравюра от 1812 г.

Лудитите са социално движение от XIX век на английските производители на текстил, които протестират, често унищожавайки механизирани тъкачни станове, обявявайки се срещу промените, предизвикани от промишлената революция.

Смятат, че тези промени ги оставят без работа и променят начина им на живот. Движението е наречено на генерал Нед Лъд или на крал Лъд – митична фигура, за която се е смятало, че живее в Шеруудската гора, като Робин Худ[1].

Възникване[редактиране | редактиране на кода]

Движението възниква по време на трудните години от и след Наполеоновите войни и тежките условия на работа в новите текстилни фабрики. Главният протест на лудитите е срещу широките механизирани станове, които могат да бъдат управлявани от евтина, относително неквалифицирана работна ръка, което води до загуба на работни места за множество квалифицирани текстилни работници, които ползват ръчен труд. Движението започва в Нотингам през 1811 г. и се разпространява бързо в Англия през 1811 и 1812 г. Фабрики и оборудване са изгаряни от тъкачите и за кратко време лудитите са толкова силни, че дори водят сражения с британската армия. Много текстилни фабрики за вълна и памук са унищожени, преди британското правителство да потуши метежа.

Развитие[редактиране | редактиране на кода]

Лудитите се събират нощем по блатата, обграждащи индустриалните градове, където провеждат военно обучение, и често се радват на местна подкрепа. Главните области на бунта са Нотингамшър през ноември 1811 г., последван от Йоркшър през 1812 г. и Ланкашър от март 1813 г. Битките между лудитите и военните започват в Ланкашър при фабриката на Бъртън в Мидълтън, до Манчестър, и при фабриката на Уестингтън. Магистрати и търговци на хранителни стоки са заплашвани със смърт и са атакувани от анонимния Нед Лъд и поддръжниците му. Някои индустриалци дори построяват специални камери в сградите си, които да могат да се използват като убежище в случай на бунт[2].

Чупене на станове (1812)

Реакция на властите[редактиране | редактиране на кода]

Мерките, предприети от британското правителство да потуши метежа, включват масов съдебен процес в Йорк през 1812 г., който приключва с много смъртни и каторжни присъди. Лудитското движение може да бъде разглеждано като част от британските работнически вълнения в началото на 19 век, (например въстанието в Пентридж през 1817 г., което е водено от безработния производител на чорапи и вероятно бивш лудит Джеремая Брандит). Селскостопански вариант на лудитизма, свързан с чупенето на вършачки, са Суинг бунтовете през 1830 година в южна и източна Англия.

Изследването на Кевин Бинфилд[3] е особено полезно, за да се постави движението в неговия исторически контекст – като организирано движение на производителите на чорапи, което е имало своите проявления от 1675 г. и по-късно, и самите лудитски бунтове са свързани с тежкото икономическо положение по време на Наполеоновите войни.

„Унищожаването на машини“ (индустриалният саботаж) е обявено за углавно престъпление чрез закона Frame Breaking Act, 52 Geo. 3, c. 16[4] и Закона за вредителството (Malicious Damage Act of 1812, 52 Geo. 3, c. 130)[5] – законодателство, което е осъждано от Джордж Байрон, виден защитник на лудитите.

17 души са екзекутирани след процес в Йорк през 1813 г. Много други са изпратени на каторга в Австралия. Имало е момент, в който срещу лудитите са воювали повече английски войници, отколкото срещу Наполеон в Полуостровната война[6]. 3 лудити, водени от Джордж Мелър, залавят от засада и убиват собственика Уилиям Хорсфол, притежаващ фабрика Отиуелс в Марсдън, Западен Йоркшир. С изстрел в слабините Мелър смъртоносно ранява фабриканта. Убийците са обесени в Йорк и оттогава нататък лудитизмът е в упадък.

Съвременен смисъл[редактиране | редактиране на кода]

Днес „лудит“ се употребява за тези, които се противопоставят на индустриализацията, автоматизацията, компютъризацията или на новите технологии изобщо[7].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници
  1. Who were the Luddites and what did they want?. // The National Archives, 15 August 2006. Посетен на 19 August 2011.
  2. Workmen discover secret chambers. // BBC News, 15 August 2006. Посетен на 11 May 2010.
  3. "Luddites and Luddism" extract from Binfield, Kevin ed., Writings of the Luddites Baltimore, Maryland: The Johns Hopkins University Press, 2004. Посетен на 4 юни 2008.
  4. "Destruction of Stocking Frames, etc. Act 1812" at books.google.com
  5. "The Malicious Damage Act, 1812 at books.google.com
  6. Eric Hobsbawm (1964), „The Machine Breakers“ in Labouring Men. Studies in the History of Labour, London, Weidenfeld and Nicolson, page 6. Hobsbawm has popularized this comparison and refers to the original statement in Darvall, Frank Ongley (1969), Popular Disturbances and Public Order in Regency England, London, Oxford University Press, page 260
  7. "Luddite" Compact Oxford English Dictionary at AskOxford.com. Посетен на 22 февруари 2010.
Допълнителни източници

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]