Социалдемокрация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Социалдемократи.

Социалдемокрацията е политическа идеология, която се заражда в края на XIX век от социалистическото движение. За разлика от марксизма, чиято цел е премахването на капитализма, то цел на социалдемокрацията е преобразуването му и премахването на неговите недостатъци. Напоследък се наблюдава все повече отдалечаване на социалдемократическите партии от техните корени. Модерната социалдемократическа мисъл разглежда демократичния социализъм като един дълъг и продължителен процес на социални промени, които включва цяла система от етапи, ценности и реформистки преобразувания на обществото.

Като цяло, съвременните поддръжници на социалната демокрация проповядват следните виждания:

  • Смесена икономическа система, съставена главно от частна собственост, но и от субсидирани или притежавани от държавата програми за образование, здравеопазване и други социални дейности.
  • Правителствени институции, които регулират частните компании с оглед опазване интересите на работещите, консуматорите и за защита на конкуренцията.
  • Широка система за социална защита (противодействие на бедността, помощи за безработица, развита пенсионна система).
  • Средно до високо данъчно облагане от прогресивен тип за осигуряване на финансиране на правителствените разходи.

История[редактиране | edit source]

Епохата на Първия интернационал (1863-1889)[редактиране | edit source]

Спорът за реформа или революция (1889-1914)[редактиране | edit source]

Двете световни войни, Великата депресия и революции и контрареволюции (1914-1945)[редактиране | edit source]

Студената война и кейнсианството (1945-1979)[редактиране | edit source]

Отговор на неолиберализма (1979-сега)[редактиране | edit source]

Икономическата криза в Западния свят от средата до края на 70-те години на XX в. водят до възхода на неолиберализма и избирането на политици с неолиберални платформи като британския министър-председател Маргарет Тачър и американския президент Роналд Рейгън.