Неолиберализъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Неолиберализмът е политическа философия, която се застъпва за икономическа либерализация, свободна търговия и свободни пазари, приватизация, дерегулация, намаляване на мащаба на държавния сектор, при засилване ролята на частния сектор в съвременното общество.

Неолиберализмът е за ненамеса на държавата в дейността на предприятията и против развитието на държавната собственост.

Неолиберализмът е идеология,[1] основана на икономическия либерализъм. Идеологията е благосклонна към икономически политики, базирани на неокласическите теории в икономиката, които минимализират ролята на държавата и максимализират частния бизнес сектор. Терминът „неолиберализъм“ също така е започнал да има широка употреба в културните изследвания, за да опише социални, културни и политически практики и политики, които използват езика на пазарите, ефикасността, консуматорския избор, трансакционното мислене и индивидуалната автономия, за да се премести рискът от правителствата и корпорациите към индивидите, и да се увеличава този тип пазарна логика в една реалност на социалното и на афективните взаимоотношения.[2]

През 70-те години на ХХ век някои латиноамерикански икономисти започват да използват „неолиберализмо“ (neoliberalismo), за да опишат своята програма за пазарноориентирани реформи. От 90-те години на ХХ век обаче лявоориентирани икономисти и теоретици като Джон К. Гълбрайт, Дейвид Харви и др. употребяват термина „неолиберализъм“ в пейоративен смисъл, означаващ икономическа политика, защитаваща интересите на глобалния капитал във вреда на тези на наемния труд и обществото като цяло. Консервативните критици от своя страна отхвърлят термина „неолиберализъм“ като „запазена фраза“, изобретена от американските радикали, с която да омаловажат идеите на Милтън Фридман и Фридрих фон Хайек.[3] Либертарианецът Роналд Хамови асоциира термина „неолиберализъм“ с националистите и утопичните социалисти, които се противопоставят на свободните пазари.[4]

Политически импликации[редактиране | редактиране на кода]

В по-широк смисъл неолиберализмът търси да прехвърли контрола на икономиката от публичния към частния сектор[5] заради убеждението, че ще допринесе за по-ефективно управление и ще подобри икономическото състояние на нацията.[6] Пълното изразяване на конкретни политики, защитавани от неолиберализма, често се смята да е това на Джон-Уилямсоновия[7]вашингтонски консенсус“ — списък от политически предложения, които изглежда, че са получили единодушно одобрение от базираните във Вашингтон международни икономически организации (като Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Turner, S. (2008) Neo-Liberal Ideology; History, Concepts and Policies. Edinburgh University Press
  2. ((en)) Ong, Aihwa. (2006). Neoliberalism as Exception: Mutations in Citizenship and Sovereignty. Duke University Press.
  3. ((en)) Manfred B. Steger, Ravi K. Roy, Neoliberalism: A Very Short Introduction (2010)
  4. ((en)) Ronald Hamowy, The encyclopedia of libertarianism (2008) p. 208
  5. ((en)) Cohen, Joseph Nathan (2007) „The Impact of Neoliberalism, Political Institutions and Financial Autonomy on Economic Development, 1980 – 2003“ Dissertation, Department of Sociology, Princeton University. 2007
  6. ((en)) Prasad, (2006)
  7. ((en))Williamson, John (1990) „What Washington Means by Policy Reform“ in John Williamson, ed. Latin American Adjustment: How Much Has Happened? (Washington, DC: Institute for International Economics
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Neoliberalism“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]