Колхоз
Колхо́з (на руски: колхоз, от коллективное хозяйство; 
чуйте) е форма на колективно селско стопанство в СССР.
При нея производствените средства (земя, оборудване, животни, семена и др.) са съвместна собственост и резултатите на труда се разпределят според общото решение на участниците. Колхозите съществуват паралелно с открито държавните стопанства, наречени совхози. Двете форми възникват в резултат на колективизацията след Болшевишкия преврат в Русия през 1917 г. като начини за пълно ликвидиране на частната собственост върху обработваемата земя и добитъка и лишаването на селяните от Икономическа свобода.
Колхози при Сталин
[редактиране | редактиране на кода]
Колхозникът е получавал дял от продукцията и възнаграждение, според работните дни, докато совхозникът е бил на заплата. В действителност колхозниците са получавали парично възнаграждение много рядко. Към 1946 г. 30% от колхозите не са възнаграждавали с пари, а 73% са изплащали под 500 грама зърно на работен ден. Освен това колхозът е бил длъжен да продава зърно на държавата при фиксирани цени, докато тя е препродавала продуктите му в градовете по много по-високи – примерно 1 килограм масло се е купувал от колхоза за 4 рубли и се е продавал за 28 - 7 пъти по-висока цена, а килограм месо – за 14 копейки и 30 рубли съответно, или 214,28 пъти по-висока. На работещите в колхозите, създадени от земя, преди принадлежала на дребни и средни селяни, се е плащало в пъти по-малко, отколкото на тези в совхозите, създадени от одържавени земи на земевладелци, като така на практика първите са наказвани от съветската държава, защото те и предците им са имали собственост и икономическа свобода.[1]
Членовете на колхоза са имали право да разполагат с малко частна земя и животни. Площта на земята е била различна из различните части на Съветския съюз, но обикновено е била около 4 декара. В Царска Русия селянин с по-малко от 55 дка земя се е считал за твърде беден, за да издържа семейство. И все пак ако колхозникът не е извършвал задължителния минимум работа, той е подлежал на наказания, включващи отнемане на частната земя или 1 година затвор в трудов лагер. Но личните участъци са били облагани с държавни налози в размер на 10 – 15% от изчислената от съветските икономисти годишна доходност, и нормите нарастват непрекъснато – примерно през периода 1940 – та 1948 – ма налога за една крава се увеличава с 483,33%, за свиня – с 500%, картофено насаждение – с 1000%, а от коза или овца – със 775%, въпреки скорошната разруха от почти четиригодишната война с Германия, засегнала особено тежко важни земеделски райони като Украинска ССР, Молдавска ССР, Кубан и Поволжието, като нормите на доходност са били увеличени през годините 1942 – 1943 – та, когато тези райони са били под окупация или в тях са се водели тежки сражения. Заради това повишаване на нормите за доходност много съветски селяни са били принудени да се откажат от кравите, заменяйки ги с по-евтините кози, получили прякора "Сталински крави". Също така от личната си земя колхозниците са били длъжни да изпълняват планове за задължителни държавни доставки, наричани „оброк“, който също е растял – примерно през 1940 – 1948 – ма задължителните доставки на месо за колхозен двор нарастват с 25%, а на мляко – с между 33,33% и 55,56%, и също така през 48 – ма един колхозен двор задължително е бил длъжен да дава от 30 до 150 кокоши яйца. Тези доставки до 1954 – та са се изисквали и от колхозници, които са нямали местни селскостопански животни, или кокошки, защото са могли да бъдат заменяни с парични плащания или други продукти. През 1952 – ра с налог са обложени и пилетата, новородените прасенца, телетата и агнетата. Оброкът е отменен през 1958 – ма година. През периода 1927 – ма – 1958 – ма селяните редовно са принуждавани да купуват държавни облигации, които не са погасени, а всяко колхозно семейство е било задължено да прави и „доброволни“ такси. Колхозниците са били принуждавани да полагат принудителен безплатен труд за добив на дървесина и торф, а 6 дни годишно – и за строежа на пътища. А училищата, болниците, а при наличие – и детските градини са били издържани за сметка на колхозите. До 1964 – та колхозниците не получават пенсии, и в началото те са средно само по 12 рубли и 50 копейки месечно.[2]
През 20 – те години се осъществява доброволна колективизация, но резултатите ѝ са незадоволителни – през 1929 – та колхозниците са едва 3,9% от селяните в СССР, като малко от тях са идейни комунисти, а повечето са бедни селяни, нямащи какво да губят.
В колхозите, както и в совхозите, на членовете им е било забранено да напускат кооперацията или да мигрират от селските райони към градските. Така селяните остават неразделно свързани с колхозите и совхозите в продължение на поколения. Поради това населението на СССР е сравнявало тази система с отмененото през 1861 г. крепостничество и е тълкувало неофициално тогавашната абревиатура на управляващата партия ВКП (б) като „Второ крепостно право (болшевики)“.[3] При това съветското крепостничество е било по-тежко от царското. При второто е имало теоретична възможност крепостника да откупи свободата си от помешчика, докато излизането от колхоза е било невъзможно. Освен това на държавно ниво са били налагани далеч по-брутални наказания на колхозниците, отколкото на крепостните селяни дори и от най-бруталните помешчици – например през декември 1932 година в Ленинградския затвор „Крести“ са разстреляни шестима колхозници от района на Царское село, взели след коситба няколко наръча сено, за да нахранят кравите си.[4]
Доказателство за стопанската неефикасност на колхозите е фактът, че независимо от това, че делът на частните селскостопански парцели в СССР е бил между 5 и 7% от площта на обработваемата земя, през 1940 г. те са давали по задължителните държавни доставки до 30% от картофите, 25% от птичето и животинското месо, 100% от яйцата, 26% от млякото и 22% от вълната.[5]
Статистики за СССР
[редактиране | редактиране на кода]Колхози и совхози в СССР: брой селски стопанства, среден размер и дял в аграрната продукция
| Година | Брой колхози | Брой совхози | Размер на колхоза, ha | Размер на совхоза, ha | Дял на колхозите | Дял на совхозите | Дял на домакинствата |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1960 | 44 000 | 7400 | 6600 | 26 200 | 44% | 18% | 38% |
| 1965 | 36 300 | 11 700 | 6100 | 24 600 | 41% | 24% | 35% |
| 1970 | 33 000 | 15 000 | 6100 | 20 800 | 40% | 28% | 32% |
| 1975 | 28 500 | 18 100 | 6400 | 18 900 | 37% | 31% | 32% |
| 1980 | 25 900 | 21 100 | 6600 | 17 200 | 35% | 36% | 29% |
| 1985 | 26 200 | 22 700 | 6500 | 16 100 | 36% | 36% | 28% |
| 1990 | 29 100 | 23 500 | 5900 | 15 300 | 36% | 38% | 26% |
Колхози след 1991 г.
[редактиране | редактиране на кода]След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. започва процес на преминаване от планова икономика към пазарна такава. Преструктурирането на селските стопанства е било важна стъпка в този преходен период. Прието са закони, разрешаващи корпорациите. Тези корпорации са можели да се организират по различни начини, включително пак като колхози и совхози. Все пак, по мнението на повечето членове и мениджъри на тези корпорации, те все още продължават да функционират като старите колхози.
Брой на колхозите и корпоративни селски стопанства в Русия, Украйна и Молдова в периода 1990 – 2005 г.
| Русия | Украйна | Молдова | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Година | Брой колхози | Брой корпоративни стопанства | Брой колхози | Брой корпоративни стопанства | Брой колхози | Брой корпоративни стопанства |
| 1990 | 12 800 | 29 400 | 8354 | 10 792 | 531 | 1891 |
| 1995 | 5522 | 26 874 | 450 | 10 914 | 490 | 1232 |
| 2000 | 3000 | 27 645 | 0 | 14 308 | 41 | 1386 |
| 2005 | 2000 | 22 135 | 0 | 17 671 | 4 | 1846 |
В останалите части на бившия СССР колхозите са отстранени почти напълно.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Цена трудодня: барщина и оброк по-советски // Архивиран от оригинала на 2021-10-07. Посетен на 2021-10-07.
- ↑ Повинности советских крестьян при Сталине
- ↑ Второе крепостное право: коллективизация 1929 – 1934 гг.
- ↑ А. Солженицин, Архипелаг „Гулаг“, Единадесета глава ВИСШАТА МЯРКА
- ↑ Повинности советских крестьян при Сталине
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Exile and Discipline: The June 1948 campaign against Collective Farm shirkers by Jean Levesque, с. 13
- Caroline Humphrey, Karl Marx Collective: Economy, society and religion in a Siberian collective farm, Cambridge University Press, Кембридж (1983), с. 96.
- Leonard E. Hubbard, The Economics of Soviet Agriculture, Macmillan, Лондон (1939), с. 233.
- Roy D. Laird, Collective Farming in Russia: A Political Study of the Soviet Kolkhozy, University of Kansas Publications, Лоурънс, Канзас (1958), с. 120.
- Fedor Belov, The History of a Soviet Collective Farm, Praeger, Ню Йорк (1955), с. 87.
- Fedor Belov, op. cit., с. 110 – 111.
- Caroline Humphrey, op., с. 14.
- Leonard E. Hubbard, op., с. 275.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kolkhoz в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |