Кубан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кубан.

Кубанска област, 1900 г.

Кубан (на руски: Кубань; на адигейски: Пшызэ) е географски регион в Южна Русия около река Кубан, между Понтийско-Каспийската степ, делтата на Волга и Кавказ. Краснодарският край често неофициално е наричан „Кубан“, въпреки че терминът включва в себе си също републиките Адигея, Карачаево-Черкезия и части от Ставрополски край от Ростовска област.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Според една версия, названието Кубан произлиза от древногръцкото Гипанис – „конска река“, в смисъл на бурна и мощна.[1] Според друга версия, названието произхожда от карачаевското Къобхан – „надигаща се, разливаща се река“.

Към 18 век регионът е населяван основно от адигейци. По това време тук се заселват казаци, които да защитават южната граница на Руската империя. Земите са предадени на казаците с указ на Екатерина II и тогава бива основан град Екатеринодар, който става център на Кубанската казашка войска. След Руско-турската война (1768 – 1774) населението в региона започва да приема про-руско настроение.[2]

В началото на 19 век тук се преселват черкезки арменци – черкесогаи и основават град Армавир. От 1860 до 1918 г. земите на Кубанските войски са оформени административно в Кубанска област. От края на 19 век регионът започва активно да се заселва с освободени от крепостна зависимост селяни от Централна Русия.

След Октомврийската революция болшевиките превземат Екатеринодар. В хода на Първия кубански поход през пролетта на 1918 г. градът е щурмуван от белите войски на генерал Лавър Корнилов, но щурмът е удържан, а генералът е убит. В хода на Втория кубански поход през есента на 1918 г., Екатеринодар и цялата Кубанска област са превзети, а болшевиките – изгонени. Следва система на двойна власт – Кубанската рада провъзгласява Кубанската народна република. Де факто територията се подчинява на генерал Антон Деникин.

В началото на 1920 г. генерал Деникин претърпява поражение и неудачно евакуира войските си през пристанище Новоросийск, в резултат на което настъпващите болшевики издевателстват над пленниците и мирното население. Към средата на 1920 г. Пьотър Врангел и войските му извършват десант от Крим в Кубан, завършил с неуспех.

Периодът от 1920-те до 1950-те години е тежък за Кубан и е свързан със събития като разказачване, колективизация, масов глад[3] и Втората световна война.

Към днешно време регионът е един от най-привлекателните в Русия за вътрешна миграция.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ru)) Кубань – Этимологический словарь Фасмера
  2. А. С. Азаренкова, И. Ю. Бондарь, Н. С. Вертышева. Основные административно-территориальные преобразования на Кубани (1793 – 1985 гг.). Краснодарское книжное издательство, 1986.
  3. Осадченко Е. В., Руднева С. Е.. Голод на Кубани 1932 – 1933.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кубань (регион)“ и страницата „Kuban“ в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.