Адигея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Република Адигея
Знаме
    
Герб
Map of Russia - Adygea.svg
Страна Flag of Russia.svg Русия
Столица Майкоп
Площ 7 792 км² km²
Население (2016) 451 471 души души
Ръководител Аслан Тхакушинов
Езици адигейски, руски
Република Адигея в Общомедия

Република Адигея (на адигейски: Адыгэ Республик, на руски: Респу́блика Адыге́я), или само Адигея, е субект в състава на Руската Федерация (република). Намира се в Южния федерален окръг, в икономически регион Северен Кавказ, в часови пояс с време СМТ +0300. Разположена е на площ 7600 km2 (0,04% от РФ, 86-то място в РФ). Столица е град Майкоп (разстояние до Москва – 1669 km). Територията на Адигея е анклав на територията на Краснодарски край с площ 7 792 км² (81-во място, 0,05%). По данни от преброяване от 2016 г. населението е 451 471 души (75-то място, 0,31%). В републиката живеят над 80 народности, като основната част от жителите са руснаци и адигейци. Държавни езици: руски и адигейски.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Езерото Наки

Република Адигея е разположена в югозападната част на Русия и се явява анклав в Краснодарски край. Северните части на страната се простират в пределите на слабохълмистата Прикубанска равнина, покрай левите брегове на река Кубан и нейния ляв приток река Лаба. Средните части се заемат от предпланините на Кавказ (до 300 m височина), а най-южните части – в самата планина Кавказ. Най-висока точка на Република Адигея е връх Чугуш 3238 m (43°47′51″ с. ш. 40°12′42″ и. д. / 43.7975° с. ш. 40.211667° и. д.), разположен в най-южната ѝ част.[1]

Климатът в региона е умерено топъл и влажен. Средна януарска температура в град Майкоп -1,6°С, средна юлска 22,2°С. Валежите са около 700 mm годишно, с максимум от април до ноември.[1]

Речната мрежа на Република Адигея е представена от 973 реки с обща дължина 5238 km и изцяло принадлежи към водосборния басейн на река Кубан, вливаща се в Азовско море. За 90% от реките в Адигея е характерно дъждовното подхранване, много по-малък е процентът на снежното подхранване, а за някои от малките реки в Кавказ – ледниковото. Основни реки в региона са: Кубан, протичаща по северната граница на републиката, със своите леви притоци – Лаба (протича по източната и североизточна граница), Белая, Пшиш, Псекупс, Афипс и др. В Адигея има над 680 броя естествени и изкуствени езера с обща площ над 440 km2, в т.ч. около 60 езера с площ над 10 дка. От изкуствените езера най-големи са Краснодарското водохранилище на река Кубан, Шапсугското на река Афипс и Октябърското водохранилище.[2]

Голяма част от територията на страната е заета от черноземни почви. Значителни масиви заемат и алувиално-ливадните и ливадно-блатните почви в долините на реките, а в южните планински части преобладават горските почви. Горите заемат 39,2% от територията на страната (предимно в южната, планинска част), като преобладават дъб, бук, габър, клен, ясен и други широколистни видове. Най-южните части на Адигея попадат в Кавказкия държавен биосферен резерват.[1]

Сред природните ресурси на Адигея с най-голямо значение са големите находища от нефт и газ, злато и сребро. На територията на републиката има значителни ловни ресурси.

История[редактиране | редактиране на кода]

От 24 август 1922 до 13 август 1928 г. носи името Адигейска (Черкезка) автономна област, до 3 юли 1991 г. – Адигейска автономна област в състава на Краснодарския край, а от 3 юли 1991 г. – Република Адигея в състава на Руската федерация.

През декември 1991 г. се провеждат избори за депутати във Върховния съвет на Република Адигея. Формира се първият в историята на Адигея парламент. През януари 1992 г. е избран първият президент на страната Аслан Джаримов, а Адам Тлеуж е избран като първи председател на Върховния съвет на Република Адигея през март 1992 г.

За 5 години Адигея развива всички атрибути на държавността, като се почне от държавната символика и се завърши с приемането на Конституцията на Република Адигея и формирането на органи на държавната власт. Конституцията на Република Адигея е приета от Законодателното събрание (Хасъ) на 10 март 1995 г.

Население[редактиране | редактиране на кода]

По данни от преброяване от октомври 2002 г. населението е 447 109 души, плътността е 58,8 д./км2. Населението съставлява 0,31% от населението на Руската федерация, което я нарежда на 74-то място в Русия.

По национален състав населението е разпределено, както следва:

Урбанизацията на населението е 52,54%.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Републиката се дели на 2 републикански градски окръга и 7 муниципални района. Има 2 града и 3 селища от градски тип (сгт).

Административно-териториално деление на Република Адигея
Административно-териториално деление на Република Адигея към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Майкоп (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Адигейск 32 15 166 гр. Адигейск 12 701 100
Майкоп 57 166 708 гр. Майкоп 143 343
Муниципални райони
Гиагински 790 31 278 ст-ца Гиагинская 13 776 35
Кошехабълски 606 29 886 аул Кошехабъл 7 202 60
Красногвардейски 726 31 511 с. Красногвардейское 9,462 80
Майкопски 3 667 60 135 посьолок Тулски 10 878 12
Тахтамукайски 440 81 488 аул Тахтамукай 5 328 118 Енем, Тлюстенхабъл, Яблоновски
Теучежски 710 20 949 аул Понежукай 3 338 79
Шовгеновски 521 16 345 аул Хакуринохабъл 3 923 60
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Адыгея“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Адигея е промишлено-аграрна република, с добре развити отрасли на промишлеността: хранително-вкусова, дърводобивна и дървообработваща, производство на хартия, машиностроене и металообработване.

В основата на местното производство са растениевъдство, свиневъдство, овцевъдство, промишлено птицевъдство, племенно коневъдство.

На територията на републиката действат местни авиолинии, развит е автомобилният и железопътният транспорт, има корабоплаване по река Кубан.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Най-древният паметник на културата на адигейските народи е Нартският епос.

В Адигея има 8 държавни и 23 обществени музея.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article002471.html «Большая Советская Энциклопедия» – Република Адигея
  2. ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2206/Республика_Адыгея «Вода России» – Република Адигея