Адигея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Република Адигея
Знаме
    
Герб
Map of Russia - Adygea.svg
Страна Flag of Russia.svg Русия
Столица Майкоп
Площ 7792 км² km²
Население (2016) 451 471 души души
Ръководител Аслан Тхакушинов
Езици адигейски, руски
Република Адигея в Общомедия

Република Адигея (на адигейски: Адыгэ Республик, на руски: Респу́блика Адыге́я), или само Адигея, е субект в състава на Руската Федерация (република). Намира се в Южния федерален окръг, в икономически регион Северен Кавказ, в часови пояс с време СМТ +0300. Разположена е на площ 7600 km2 (0,04% от РФ, 86-то място в РФ). Столица е град Майкоп (разстояние до Москва – 1669 km). Територията на Адигея е анклав на територията на Краснодарски край с площ 7792 км² (81-во място, 0,05%). По данни от преброяване от 2016 г. населението е 451 471 души (75-то място, 0,31%). В републиката живеят над 80 народности, като основната част от жителите са руснаци и адигейци. Държавни езици: руски и адигейски.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Езерото Наки

Република Адигея е разположена в югозападната част на Русия и е анклав в Краснодарски край. Северните части на страната се простират в пределите на слабохълмистата Прикубанска равнина, покрай левите брегове на река Кубан и нейния ляв приток река Лаба. Средните части се заемат от предпланините на Кавказ (до 300 m височина), а най-южните части – в самата планина Кавказ. Най-висока точка на Република Адигея е връх Чугуш 3238 m (43°47′51″ с. ш. 40°12′42″ и. д. / 43.7975° с. ш. 40.211667° и. д.), разположен в най-южната ѝ част.[1]

Климатът в региона е умерено топъл и влажен. Средна януарска температура в град Майкоп -1,6 °C, средна юлска 22,2 °C. Валежите са около 700 mm годишно, с максимум от април до ноември.[1]

Речната мрежа на Република Адигея е представена от 973 реки с обща дължина 5238 km и изцяло принадлежи към водосборния басейн на река Кубан, вливаща се в Азовско море. За 90% от реките в Адигея е характерно дъждовното подхранване, много по-малък е процентът на снежното подхранване, а за някои от малките реки в Кавказ – ледниковото. Основни реки в региона са: Кубан, протичаща по северната граница на републиката, със своите леви притоци – Лаба (протича по източната и североизточна граница), Белая, Пшиш, Псекупс, Афипс и др. В Адигея има над 680 броя естествени и изкуствени езера с обща площ над 440 km2, в т.ч. около 60 езера с площ над 10 дка. От изкуствените езера най-големи са Краснодарското водохранилище на река Кубан, Шапсугското на река Афипс и Октябърското водохранилище.[2]

Голяма част от територията на страната е заета от черноземни почви. Значителни масиви заемат и алувиално-ливадните и ливадно-блатните почви в долините на реките, а в южните планински части преобладават горските почви. Горите заемат 39,2% от територията на страната (предимно в южната, планинска част), като преобладават дъб, бук, габър, клен, ясен и други широколистни видове. Най-южните части на Адигея попадат в Кавказкия държавен биосферен резерват.[1]

Сред природните ресурси на Адигея с най-голямо значение са големите находища от нефт и газ, злато и сребро. На територията на републиката има значителни ловни ресурси.

История[редактиране | редактиране на кода]

От 24 август 1922 до 13 август 1928 г. носи името Адигейска (Черкезка) автономна област, до 3 юли 1991 г. – Адигейска автономна област в състава на Краснодарския край, а от 3 юли 1991 г. – Република Адигея в състава на Руската федерация.

През декември 1991 г. се провеждат избори за депутати във Върховния съвет на Република Адигея. Формира се първият в историята на Адигея парламент. През януари 1992 г. е избран първият президент на страната Аслан Джаримов, а Адам Тлеуж е избран като първи председател на Върховния съвет на Република Адигея през март 1992 г.

За 5 години Адигея развива всички атрибути на държавността, като се почне от държавната символика и се завърши с приемането на Конституцията на Република Адигея и формирането на органи на държавната власт. Конституцията на Република Адигея е приета от Законодателното събрание (Хасъ) на 10 март 1995 г.

Население[редактиране | редактиране на кода]

По данни от преброяване от октомври 2002 г. населението е 447 109 души, плътността е 58,8 д./км2. Населението съставлява 0,31% от населението на Руската федерация, което я нарежда на 74-то място в Русия.

По национален състав населението е разпределено, както следва:

Урбанизацията на населението е 52,54%.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Републиката се дели на 2 републикански градски окръга и 7 муниципални района. Има 2 града и 3 селища от градски тип (сгт).

Административно-териториално деление на Република Адигея
Административно-териториално деление на Република Адигея към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Майкоп (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Адигейск 32 15 166 гр. Адигейск 12 701 100
Майкоп 57 166 708 гр. Майкоп 143 343
Муниципални райони
Гиагински 790 31 278 ст-ца Гиагинская 13 776 35
Кошехабълски 606 29 886 аул Кошехабъл 7202 60
Красногвардейски 726 31 511 с. Красногвардейское 9,462 80
Майкопски 3667 60 135 посьолок Тулски 10 878 12
Тахтамукайски 440 81 488 аул Тахтамукай 5328 118 Енем, Тлюстенхабъл, Яблоновски
Теучежски 710 20 949 аул Понежукай 3338 79
Шовгеновски 521 16 345 аул Хакуринохабъл 3923 60
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Адыгея“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Адигея е промишлено-аграрна република, с добре развити отрасли на промишлеността: хранително-вкусова, дърводобивна и дървообработваща, производство на хартия, машиностроене и металообработване.

В основата на местното производство са растениевъдство, свиневъдство, овцевъдство, промишлено птицевъдство, племенно коневъдство.

На територията на републиката действат местни авиолинии, развит е автомобилният и железопътният транспорт, има корабоплаване по река Кубан.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Най-древният паметник на културата на адигейските народи е Нартският епос.

В Адигея има 8 държавни и 23 обществени музея.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article002471.html «Большая Советская Энциклопедия» – Република Адигея
  2. ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2206/Республика_Адыгея «Вода России» – Република Адигея