Иркутска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иркутска област
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Иркутска област на картата на РусияИркутска област на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 774 846 km²
Население (2017) 2 403 643 души
3,1 души/km²
Административен център Иркутск
Федерален окръг Сибирски федерален окръг
Губернатор Александър Тишанин
Часова зона UTC +8
МПС код 38
Иркутска област в Общомедия

Иркутска област е субект на Руската Федерация в Сибирския федерален окръг. Площ 774 846 km2 (4-то място по големина в Руската Федерация, 4,52% от нейната територия). Население на 1 януари 2017 г. 2 403 643 души (21-во място в Руската Федерация, 1,64% от нейното население). Административен център град Иркутск. Разстоние тоот Москва до Иркутск 5е 042 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Първите руски селища в региона се основават в средата на ХVІІ в. През 1652 г. е основано зимовище, което през 1661 г. прераства в острог (укрепено селище) на река Ангара. Този острог през 1686 г. е признат за град Иркутск. През ХVІІІ в. възникват днешните градове Киренск (1775 г.) на река Лена и Нижнеудинск (1783 г.).

На 11 октомври 2005 г. между властите на Иркутска област и Уст Ординския Бурятски автономен окръг (УОБАО) в градчето Уст Ордински е подписан договор за обединение на двете административни единици. Документът определя пълномощията на органите на държавните власти на субектите на Федерацията и бюджетните процеси в уедрения регион.
Новият субект на Руската федерация се нарича „Иркутска област“ и е правоприемник на двата субекта. УОБАО влиза в неговия състав с особен административен статут и се нарича Уст Ордински Бурятски окръг. Договорът предвижда, че регионалните данъци, събирани в УОБАО, ще остават в неговия бюджет.

На 11 октомври 2005 парламентите на Иркутска област и Уст Ординския Бурятски автономен окръг приемат обръщение към президента на Руската федерация „За образуване на новия субект на Федерацията“. В резултат от референдума за обединението новата обединена Иркутска област е обявена от 1 януари 2008 г.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Иркутска област е разположена в Азиатската част на Русия, в южната част на Сибир. На запад и северозапад граничи с Красноярски край, на североизток – с Република Якутия, на изток – със Забайкалски край, на югоизток и юг – с Република Бурятия и на югозапад – с Република Тува. В тези си граници заема площ от 774 846 km2 (4-то място по големина след Република Якутия, Красноярски край и Хабаровски край в Руската Федерация, 4,52% от нейната територия).[1]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Иркутска област заема югоизточните части на Средносибирското плато (средна височина 500 – 700 m), представено от Ангарското възвишение (Ангарски кряж), Лено-Ангарското плато и др. Средносибирското плато е силно разчленено от дълбоко врязаните в него речни долини. На юг и югозапад Средносибирското плато е ограничено от планината Източни Саяни (3114 m) с хребетите Агулски Белки, Бирюсински, Гутарски, Окински, Удински и др. На югоизток Средносибирското плато е ограничено от хребетите на Прибайкалието – Хамар-Дабан (2371 m), Приморски хребет (1746 m), Байкалски хребет (2588 m). В североизточната част на областта са разположени Северобайкалската планинска земя, Патомското плато (1771 m), части от Делюн-Уранския хребет (2023 m) и хребета Кодар (3072 m). Югоизточните и североизточните части на областта се отличават с висока сеизмичност.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на областта е остро континентален. Средната януарска температура варира от -15 °C по бреговете на езерото Байкал, до -21 °C в Иркутск и -33 °C в град Бодайбо на североизток. Снежната покривка се задържа 160 – 170 дни в годината. Средната юлска температура е от 17 °C на североизток до 19 °C на юг. Годишната сума на валежите е 350 – 430 mm с максимум през втората половина на лятото и началото на есента. На северозапад и по западните склонове на планините сумата на валежите достига до 800 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура над 5 °C) е от 116 дни на север до 127 дни на юг. На север и североизток и в планинските райони е разпространена вечно замръзналата почва.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

На територията на областта протичат 65 041 реки и потоци (с дължина над 1 km) с обща дължина 309 355 km и принадлежат към два водосборни басейна: на река Енисей (около 3/5 от територията на областта), вливаща се в Карско море и на река Лена (около 2/5 от територията на областта), вливаща се в море Лаптеви. Към водосборния басейн на Енисей принадлежи най-голямата река в Иркутска област Ангара (около 1 100 km в пределите на областта), десен приток на Енисей, заедно със своите големи притоци Иркут, Китой, Белая, Ока, Илим, Чуна, Бирюса и др. В северната част на областта протича река Долна Тунгуска, десен приток на Енисей. Източните и североизточни части на областта попадат във водосборния басейн на река Лена. Тя води началото си от Байкалския хребет и протича през Иркутска област с горното си течение на около 1 500 km. Нейни основни притоци в областта са: Киренга, Чуя, Витим и др. В най-източната част протича река Чара, ляв приток на Ольокма от басейна на Лена.[2]

Разнообразния релеф на областта обуславя наличието на планински, полупланински и равнинни реки. Основното им подхранване е дъждовно и снежно. Техният воден режим се характеризира с пролетно, силно разтегнато във времето пълноводие, повишен отток през летния сезон и ясно изразено зимно маловодие. Повечето иркутските реки замръзват през ноември, а се размразяват през април. Средният многогодишен речен отток съставлява 309,4 km3.[2]

На територията на областта има 229 естествени и изкуствени езера с обща площ от 7732,5 km2, а с акваторията на езерото Байкал – около 19 хил.km2. Те са с тектонски, ледников и крайречен произход. Най-голямото естествено езеро в областта е Байкал, на границата с Република Бурятия, което е най-дълбокото и едно от най-големите езера в света. Второ по големина естествено езеро е Орон, разположено в басейна на река Витим, в най-източната част на областта. Изкуствените водоеми в областта са няколко големи водохранилища по течението на река Ангара – Богучанско, Братско, Иркутско и Уст Илимско. Братското водохранилище е най-голямото в света по обем речно водохранилище.[2]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

На голяма част от територията на Иркутска област са разпространени горските почви. На север те са ливадно-карбонатни, ливадно-подзолисти и подзолисто-блатни. На запад преобладават подзолистите почви с различна степен на оподзоляване, а в южната, лесостепна част – тъмно кафявите и тъмно сивите горски слабо оподзолени почви. В приангарските лесостепи и на територията на бившия Уст Ординско Бурятски национален окръг са разпространени черноземни почви, на места засолени. В планините са разпространени планински горски, планинско-тундрови и ливадни почви.[1]

Около 75% от територията на Иркутска област (581 хил.km2) е заета от гори, като запасите се изчисляват на 8,2 млрд.m3. Разпространени са светли иглолистни гори от лиственица и бор и тъмни иглолистни гори – кедър, смърч и ела. Степната и лесостепната растителност се е съхранила на отделни необработваеми територии. В планинските райони преобладава клекова и планинско тундрова растителност.[1]

В горите обитават много животни с ценни кожи (собол, бялка, хермелин), копитни (зубър, елен, лос). във водоемите и реките се среща ондатра и множество ценни видови риби.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2017 г. населението на Иркутска област е наброявало 2 403 643 души (21-во място в Руската Федерация, 1,64% от нейното население). Етническия състав е следния (над 5 хил. души): руснаци 91,41%, буряти 3,31%, украинци 1,31%, татари 0,98%, белоруси 0,4%, арменци 0,28%, азербайджанци 0,23%.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Иркутска област.
С цифри са обозначени муниципалните райони.
С червена линия са обозначени границите на административно-териториалните единици с особен статут в бившия Уст Ордински Бурятски окръг.

В административно-териториално отношение Иркутска област се дели на 10 областни градски окръга, 32 муниципални района, 22 града, в т.ч. 14 града с областно подчинение (Ангарск, Бодайбо, Братск, Зима, Иркутск, Нижнеудинск, Саянск, Свирск, Тайшет, Тулун, Усоле Сибирское, Уст Илимск, Черемхово и Шелехов) и 8 града с районно подчинение и 52 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Иркутска област към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Иркутск
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
Ангарск 1 150 238 508 гр. Ангарск 229 592 40 Мегет
Братск 428 231 602 гр. Братск 231 602 490[3]
Зима 53 31 229 гр. Зима 31 229 251
Иркутск 277 623 736 гр. Иркутск 623 736
Саянск 82 38 897 гр. Саянск 38 897 270
Свирск 22 13 110 гр. Свирск 13 110 152
Тулун 134 41 671 гр. Тулун 41 671 390
Усоле Сибирское 74 77 989 гр. Усоле Сибирское 77 989 75
Уст Илимск 227 82 455 гр. Уст Илимск 82 455 700[3]
Черемхово 114 51 230 гр. Черемхово 51 230 130
Муниципални райони
1.Аларски[4] 2 651 20 520 пос. Кутулик 4 870 161
3.Балагански 6 341 8 608 сгт Балаганск 3 909 281
4.Баяндаевски[4] 3 756 11 018 с. Баяндай 2 626 134
5.Бодайбински 91 987 19 438 гр. Бодайбо 13 104 1110[3] Артьомовски, Балахнински, Кропоткин, Мамакан
6.Бохански[4] 3 668 24 923 с. Бохан 5 132 123
7.Братски 33 024 52 223 гр. Братск 490[3] гр. Вихоревка
8.Жигаловски 22 822 8 452 сгт Жигалово 4 983 403
9.Заларински 7 617 27 958 сгт Залари 9 576 195 Тирет 1-ая
10.Зимински 7 019 13 205 гр. Зима 251
11.Иркутски 11 672 119 275 гр. Иркутск Болшая Речка, Листвянка, Маркова
12.Казачинско-Ленски 33 276 17 046 с. Казачинское 2 607 560[3] Кунерма, Магистрални, Улкан
13.Катангски 139 264 3 362 с. Ербогачен 1 939 1145[3]
14.Качугски 31 395 17 032 сгт Качуг 6 950 257
15.Киренски 43 904 18 015 гр. Киренск 11 310 710[3] Алексеевск
16.Куйтунски 11 147 28 555 сгт Куйтун 9 487 312
17.Мамско-Чуйски 43 362 4 002 сгт Мама 2 969 1030[3] Витимски, Горно-Чуйски, Луговски, Согдиондон
18.Нижнеилимски 36 823 49 049 гр. Железногорск Илимски 23 643 1222 Видим, Новая Игирма, Радишчев, Рудногорск, Хребтовая, Шестаково, Янгел
19.Нижнеудински 49 977 63 918 гр. Нижнеудинск 33 954 506 гр. Алзамай, Атагай, Ук, Шумски
20.Нукутски[4] 2 473 15 711 пос. Новонукутски 3 408 218
21.Олхонски 13 651 9 655 с. Еланци 4 028 250
22.Осински[4] 4 400 21 245 с. Оса 4 536 152
23.Слюдянски 6 301 39 455 гр. Слюдянка 18 241 127 гр. Байкалск, Култук
24.Тайшетски 27 725 74 188 гр. Тайшет 33 364 670 гр. Бирюсинск, Квиток, Новобирюсински, Шиткино, Юрти
25.Тулунски 13 561 25 535 гр. Тулун 390
26.Усолски 6 261 50 620 сгт Белореченски 7 790 77 Мишеловка, Средни, Тайтурка, Телма
27.Уст Илимски 36 596 15 274 гр. Уст Илимск 700[3] Железнодорожни
28.Уст Кутски 34 599 49 726 гр. Уст Кут 42 272 610[3] Звездни, Янгал
29.Уст Удински 8 282 13 549 сгт Уст Уда 5 144 240[3]
30.Черемховски 9 887 28 719 гр. Черемхово 130 Михайловка
31.Чунски 27 757 33 239 сгт Чунски 14 135 808 Лесогорск, Октябърски
32.Шелеховски 1 969 65 429 гр. Шелехов 20 20 Болшой Луг
33.Ехирит-Булагатски[4] 5 153 29 531 пос. Уст Ордински 14 557 69

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article056521.html «Большая Советская Энциклопедия» – Иркутска област
  2. а б в ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2576/Иркутская_область «Вода России» – Иркутска област
  3. а б в г д е ж з и к л по въздушен път
  4. а б в г д е с особен статут
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Иркутской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.