Витим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Витим
Vitim posle Bambuyki.jpg
Relief Map of Irkutsk Oblast.png
54.3399° с. ш. 112.4206° и. д.
59.4523° с. ш. 112.5967° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Русия Русия
Република Бурятия
Забайкалски край
Иркутска област
Република Якутия (Саха)
Дължина 1837 km
Водосборен басейн 225 000 km²
Отток 206 (устие) m³/s
Начало
Място Чина (лява съставяща)
Витимкан (дясна съставяща)
Република Бурятия
Координати 54°20′23.64″ с. ш. 112°25′14.16″ и. д. / 54.3399° с. ш. 112.4206° и. д.
Надм. височина 1209 m
Устие
Място Ленаморе Лаптеви
Координати 59°27′08.28″ с. ш. 112°35′48.12″ и. д. / 59.4523° с. ш. 112.5967° и. д.
Надм. височина 176 m
Витим в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Лена
Устието на Витим
Карта на водосборния басейн на река Витим

Витѝм (на евенкски: Видым) е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Република Бурятия, Забайкалски край Иркутска област и Република Якутия (Саха), десен приток на Лена. Дължината ѝ е 1837 km, която ѝ отрежда 14-то място по дължина сред реките на Русия. Заедно с дясната съставяща я река Витимкан дължината на река Витим става 1978 km.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Витим се образува от сливането на двете съставящи я реки Чина (132 km, лява съставяща) и Витимкан (141 km, дясна съставяща), на 1171 m н.в., в западната част на Витимското плато, на 4 km североизточно от село Варварински, в Република Бурятия. Река витимкан води началото си он най-високата част на Икатския хребет, а река Чина – от северозападната, висока част на Витимското плато.

След образуването си първите близо 200 km Витим тече в южна посока, след което завива на изток и следва тази посока около 160 km до село Романовка, Република Бурятия през югозападните части на Витимското плато. В този 360-километров участък Витим е типична планинска река, с тясна, правоъгълна долина, с наченки на заливна и надзаливна тераса. Руслото на реката образува врязани завои, на които изпъкналите брегове са стръмни, на места отвесни. Средният наклон в този участък е около 0,5‰.

След село Романовка Витим завива на североизток и следва тази посока близо 400 km по югоизточната част на Витимското плато до устието на река Каренга. В този участък долината ѝ се разширява и става плитка (до 50-60 m), склоновете ѝ стават полегати, а скоростта на течението намалява. В маловодни години тук се образуват езеровидни разширения по реката, съединени с плитки ръкави. След устието на Каренга реката завива на север и тече вече по източната част на Витимското плато. След като приеме отляво и отдясно двата си най-големи притока Калар и Ципа Витим пресича Южномуйския хребет в дълбоко каньоновидно дефиле и излиза в Муйската котловина, където широко се разлива в заливната си тераса и образува множество старици, ръкави и острови. След като пресече Муйската котловина Витим проломява отново в дълбоко дефиле Северомуйския хребет. Наклонът на реката рязко се увеличава и се повишава и скоростта на течението до 5 m/s. Образува множество прагове (най-големи Парамски – при 658 km, Делюн-Оронски – m,r 518 km и други по малки) и водопади. От Делюн-Оронския праг до град Бодайбо реката тече в тясна долина със слабо развити заливни и надзаливни тераси, като в този участък Витим заобикаля от юг и югозапад Патомската планинска земя. След устието на река Мама започва долното течение на реката. Тук долината ѝ се разширява от 300 до 1500 m, появява се обширна заливна тераса и руслото на реката добива типичен равнинен характер – праволинейно русло с единични разклонения и ръкави. Ширината на коритото на Витим се изменя от 160 m в горното течение до 400 m в долното, а на някои места и до 1600 m. Влива отдясно в река Лена чрез два ръкава, при нейния 2714 km, на 176 m н.в., при посьолок Витим, Република Якутия (Саха). 470 km Витим протича по територията на Република Бурятия, следващите 800 km по границата между Република Бурятия и Забайкалски край, над 500 km през Иркутска област и последните 50 km в Република Якутия (Саха).

Водосборен басейн[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на Витим има площ от 225 хил. km2, което представлява 9,04% от водосборния басейн на река Лена и се простира на части от Република Бурятия (североизточната част), Забайкалски край (северозападната част), Иркутска област (североизточната част) и Република Якутия (Саха) (югозападна част). Във физикогеографско отношение водосборния басейн обхваща: цялата територия на Витимското плато, големи части от Северобайкалската планинска земя (в т.ч. Северомуйския и Южномуйския хребет), южните и югозападни части на Патомската планинска земя, Западните и централни части на Каларския хребет и крайните северни части на Яблоновия хребет и хребета Черски.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на северозапад – водосборните басейни на реките Чая и Чуя, десни притоци на Лена;
  • на изток – водосборните басейни на реките Голям Патом и Ольокма, десни притоци на Лена;
  • на югоизток – водосборния басейн на река Амур, вливаща се в Охотско море;
  • на юг – водосборния басейн на река Селенга, вливаща се в езерото Байкал;
  • на запад – водосборните басейни на реките Баргузин и Горна Ангара, вливащи се в езерото Байкал.

Притоци[редактиране | редактиране на кода]

Река Витим получава над 120 притока с дължина над 15 km, като 18 от тях са с дължина над 100 km:

Хидрографска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на реката е смесено, като преобладава дъждовното. От 75 до 90% от оттока се формира от дъждовна вода. За Витим е характерно разтегнато във времето пълноводие (от май до октомври) с покачване на нивото на водата до 8-10 m в средното и до 10-12 m в долното течение. Среден многогодишен отток при град Бодайбо 1530 m3/s, в устието около 2200 m3/s, което като обем представлява 69,434 km3/год, максимален 15000 m3/s. Най-многоводен месец е юни (до 4900 m3/s), а през март и април до 80 m3/s. Есенният ледоход продължава 2-3 седмици, като започва от средата на октомври и продължава до края на октомври или началото на ноември. Дебелината на леда достига до 1,5-1,9 m, а в горното течение на отделни участъци реката замръзва до дъно. Размразяването на реката започва от горното към долното течение и продължава 7-8 дни през втората половина на месец май.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

Поради това, че по-голямата част от течението на реката преминава през планински райони по нейните брегове има малко населени места:

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

От юни до октомври реката е плавателна до село Лужки, Иркутска област (на 297 km от устието). При високи води Витим е плавателен за плиткогазещи съдове чак до село Романовка (на 1475 km от устието), но на отделни участъци. Витим е основна транспортна магистрала за доставка на товари в Бодайбинския златодобивен басейн и Мамско-Чуйския минно-промишлен район. В басейна на реката освен добив на злато се разработват и находища на нефрит и слюда. Изработен е проект за строителството на Витимска каскада от ВЕЦ-ове, като първата от тях ще бъде Мокската ВЕЦ в Република Бурятия. Използва се и като обект на воден туризъм – рафтинг от село Романовка до град Бодайбо.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]