Море Лаптеви

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
море Лаптеви
Информация
Страни с излаз Русия
Площ 700 000 km2
Средна дълбочина 578 m
Максимална дълбочина 3385 m
Обем 403 000 km3
море Лаптеви в Общомедия
Границите на море Лаптеви съгласно Международната хидрографска организация
Море Лаптеви
Море Лаптеви. Ледени тороси
Море Лаптеви. Залез на слънцето
Катер на въздушна възглавница „Хивус-10“

Море Лаптеви (на руски: море Лаптевых) е периферно море на Северения Ледовит океан, край северните брегове на Азия, между Новосибирските острови на изток и полуостров Таймир и архипелага Северна Земя на запад. На изток чрез протоците Дмитрий Лаптев, Етерикан и Санников и северно от остров Котелни се свързва с Източносибирско море, а на запад чрез протоците Вилкицки, Шокалски и Червена Армия – с Карско море. Северната граница на морето преминава от нос Арктически на остров Комсомолец до северозападния нос на остров Котелни. В тези си граници площта му е около 700 хил.km2, а обемът 403 хил.km3. Средна дълбочина 578 m, максимална 3385 m – в северната му част.

Морето е наименувана на двата братовчеди Харитон и Дмитрий Лаптев, участници във Великата Северна експедиция на Русия 1733 – 1743 г., допринесли за откриването, опознаването и картирането на бреговете му и островите в него.[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Брегове, заливи, острови, речен приток[редактиране | редактиране на кода]

Най-големите заливи – Хатангски (на югозапад), Оленьокски (на юг), Буор-Хая (на югоизток) и др. се вдават в ниски и полегати брегове. В море Лаптеви има няколко десетки острова с обща площ 3784 km2, предимно в западната му част. В стръмните обриви по бреговете на Новосибирските острови се срещат изходи на реликтов лед със значителна дебелина. Топенето на този лед и морската ерозия силно ускоряват рушенето на тези брегове. Например, откритите през 1815 г. острови Семьоновски и Василевски 74°12′с.ш. и 133°и.д. са изчезнали от картата. В откритите слоеве лед се намират многочислени останки от скелети на мамути.

В море Лаптеви се вливат няколко големи и множество малки реки: Голяма Балахня, Хатанга, Попигай, Анабар, Оленьок, Лена, Яна и др.[1]

Релеф на дъното[редактиране | редактиране на кода]

Море Лаптеви е разположено в пределите на континенталния шелф, който стръмно се спуска към дъното на океана. Дълбочините под 50 m заемат около 53% от площта му, а над 1000 m – 22%. Дъното в дълбоководната част е покрито с тиня, а в останалите части – с пякък и теня. В източните му части под тънкия слой морски наслаги се среща второ „ледено“ дъно изгардено от реликтов лед. За формирането на дънния релеф съществена роля са изиграли древните реки и ледници.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на море Лаптеви е един от най-суровите от всички арктически морета. Около 3 месеца на юг и 5 месеца на север продължава полярната нощ и също толкова – полярния ден. Температура на въздуха под 0°С се наблюдава на север около 11 месеца, а на юг – 9 месеца. Средна януарска температура от –31°С до –34°С (минимална около –50°С), средна юлска в северните части 0-1°С (максимална 4°С), на юг 5-7°С (максимална 10°С), доката по брега тя може да достигне през август 22-24°С. През зимата често явление са щормовите ветрове, виелиците и навяванията, а през лятото – снеговалежите и мъглите.[1]

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Море Лаптеви се отличава с ниската си температура на водата. Зимата температурата на подледения слой вода е –0,8°С в югоизточните части, –1,8°С в северните части и в дълбочина – от –1,6°С до –1,7°С. В дълбоководните части на морето на дълбочина 250 – 300 m проникват по-топли (до 1,5°С) атлантически води. Под този слой температурата на водата се запазва от порядъка на –0,8°С. През лятото в очистилите се от ледовете райони горния слой вода в плитките заливи се нагрява до 8-10°С, 2-3° в централните части, а в покритите с ледове райони температурата на водата се запазва близка до точката на замръзване.

Върху солеността на водата силно влияние оказват топенето на ледовете и речния приток (около 730 km3), като за една година може да се образува слой прясна вода с дебелина 135 см (второ място в Световния океан след Карско море). През зимата солеността в югоизточните му части съставлява 20 – 25‰, а в северните до 34‰. През лятото солеността се понижава до 5 – 10‰ на югоизток и 30 – 32‰ на север.

Повърхностните течения образуват цикличен кръговрат на водата. Приливите са предимно полуденонощни със средна амплитуда около 0,5 m, с изключение на Хатангския залив, където нарастват до 2 m. Приливно-отливните колебания на нивото в заливите надвишават 2,5 m.

Ледообразуването започва през септември на север и през октомври на юг. През зимата цалата югоизточна част на морето е скована от неподвижен лед (припай). Под въздействието на преоблазаващите южни ветрове в далечния от брега припай ежегодно се натрупват огромни камари от ледени маси наречени тороси. Северно от припая се образува дрейфуваща ледена покривка. През лятото припая се разрушава, а ледовете на северозапад и югоизток образуват устойчиви ледени масиви. През неблагоприятни години почти цяло лято ледовете не се отдръпват, а в благоприятни – от тях се освобождава цялото море.[1]

Животински свят, стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

В крайбрежните води обитават множество видове риби, а от бозайниците се срещат моржове, тюлени, бял северен кит, полярна мечка.

Източносибирско море се явява част от Северния морски път на Русия. Главно пристанище Тикси на западния бряг на залива Буор-Хая.[1]

Национален атлас на Русия[редактиране | редактиране на кода]

  • море Лаптеви[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article068747.html «Большая Советская Энциклопедия» – Лаптевых море, т. 14, стр. 164-165
  2. http://национальныйатлас.рф/cd1/330-331.html
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Русия“         Портал „Русия