Северна земя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Северна Земя)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Северна земя
Северная Земля
Severnaya Zemlya rus.svg
Карта на архипелага.
Страна Flag of Russia.svg Русия
Адм. единица Красноярски край
Акватория Северен ледовит океан
Карско море / Море Лаптеви
Площ 37 000 km²
Население 0 жители
0 души/km²
Russia edcp relief location map.jpg
79.75° с. ш. 98.25° и. д.
Местоположение в Русия
Relief Map of Krasnoyarsk Krai.jpg
79.75° с. ш. 98.25° и. д.
Местоположение в Красноярски край
Северна земя в Общомедия
Карта на Енисейската губерния от 1902 г. – на мястото на архипелага е изобразен само океан

Северна земя (на руски: Северная Земля), до 1926 г. Земя на император Николай II, е архипелаг в Северния ледовит океан на границата между Карско море на запад и море Лаптеви на изток и северно от полуостров Таймир. В административно отношение влиза в състава на Красноярски край на Русия.[1]

Изглед към остров Комсомолец

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Архипелагът е открит на 4 септември 1913 г. от хидрографска експедиция ръководена от Борис Вилкицки в Северния ледовит океан на ледоразбивачите „Таймир“ и „Вайгач“. Първоначално е наименуван от изследователите „Тайвай“ (по името на първите срички от експедиционните ледоразбивачи: „Таймир“ и „Вайгач“). Официалното название „Земя на император Николай II“, в чест на император Николай II, архипелагът получава през септември 1914 г.[2] Все още не е ясно кой предлага това име. Известно е, че Борис Вилкицки подкрепя това наименование.[3][4][5] На 11 януари 1926 г. островите са преименувани на „Северна земя“.[2]

Първоначално се е смятало, че архипелагът представлява един единствен остров. По-подробно е изследван през 1930-те години от експедиция на Георгий Ушаков, в чийто състав влизат радиста Василий Ходов, научния ръководител и геолог Николай Урванцев и промишленика Сергей Журавльов. Изминавайки около 11 хиляди километра и провеждайки инструментална топографска снимка, експедицията съставя първата точна карта на архипелага.[6]

На 1 декември 2006 г. Думата на Таймирския автономен окръг предлага връщането на името Земя на император Николай II на архипелага.[7] Въпреки това, след обединяването на окръга с Красноярски край, законодателното събрание на Красноярски край не подкрепя тази инициатива.[4]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Архипелагът е разположен в централната част на Северния ледовит океан. На запад бреговете му се мият от водите на Карско море, а на изток – от водите на море Лаптеви. От континенталната част (полуостров Таймир) е отделен чрез Вилкицкия с дължина от 130 km и ширина при най-тясното място 56 km. Състои се от 4 големи острова (Октомврийска революция, Болшевик, Комсомолец и Пионер) и няколко по-малки (Шмид, Малък Таймир, Старокадомски, Крупская и др.). Обща площ около 37 хил.km2.[1]

Най-северната точка на островната група е нос Арктически на остров Комсомолец, като разстоянието от него до Северния полюс е 990 km, поради което той често се използва като отправна точка за полярните експедиции.[8]

Геоложки строеж, релеф, брегова линия[редактиране | редактиране на кода]

Архипелагът представлява част от Таймиро-Североземелската нагъната област. В геоложкия му строеж взимат участие различни по възраст и състав седиментни (пясъчници, шисти, мергели, варовици, доломити), метаморфни и вулканогенни скали (диабази, гранити).[1]

Релефът е платообразен на остров Болшевик, нископланински и хълмист на остров Пионер, среднопланински (максимална височина 965 m) на остров Октомврийска революция и низинен на остров Комсомолец. В крайбрежните части на островите са разпространени терасирани низинни равнини, спускащи се полегато към морето и образуващи плитчини с широко развити пясъчно-чакълести коси и лагуни. На отделни места бреговете са скалисти и стръмни (височина до 300 m и повече), изрязани с дълбоки фиордообразни заливи.[1]

Климат, ледникова покривка, води[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на островите е типично арктичен. Средната годишна температура е –14 °C с кратко и студено лято и сурова и продължителна зима, отличаваща се с голямо количество дни със снежни виелици (до 100) и силни ветрове до 40 m/s. Средна януарска температура от –28 °C до –30 °C (с минимални зимни температури до –50 °C). Средна юлска температура от –0,5 °C до –1,6 °C. Често явление през лятото са продължителните мъгли. Гадишната сума на валежите се колебае от 150 – 200 mm по крайбрежието до 400 – 450 mm по високите ледникови куполи. Максимално количество валежи падад в северозападната част на архипелага.[9][10]

С количеството на валежите се обяснява основната особеност на съвременното заледяване на архипелага, заемащо 47% (17 472 km²) от площта му. На островите са разположени общо 20 големи ледника, като на южния остров Комсомолец те заемат 30% от площта му, а на северния остров Болшевик –65%. Островните ледени щитове се състоят от ледени куполи, от които към морето се спускат дълги ледени езици. Те покриват значителна част от високите плата и приповдигнатите равнини. Долинните ледници, спускащи се от ледените куполи частично заемат части от тесните и дълбоки фиорди на западното крайбрежие на островите Болшевик и Октомврийска революция, навлизат в морето и служат като източници на образуване на айсберги. Най-големият долинен ледник се нарича Арктически институт е дълъг около 40 km и е разположен на западното крайбрежие на остров Болшевик.[1]

През лятото краищата на топящите се ледници подхранват множество малки островни реки, не превишаващи по дължина 90 – 100 km (реките Ушаков и Езерна). Девет от реките на архипелага имат дължина по-голяма от 20 km. Те са покрити с лед от септември до юли. Езерата на островите са малки, като повечето не достигат площ повече от 3 km² и дълбочина до 100 m. Те съществуват благодарение на преграждането с ледове на стичащата се от ледниците вода и са разположени в бизост до заливите и фиордите (езерата Географи, Фиордово и др.).[11]

Почви, флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Типичните ландшафти на архипелага са арктическите пустини с бедна на видове фауна и петнист характер на почвената и растителната покривка. Преобладават примитивните недоразвити пясъчни и чакълесто-скелетни арктически почви. В растителната покривка господстват мъховете и лишеите, а от растенията се наброяват 61 вида. Дори и свободните от лед участъци на островите не са богати на растителност. На остров Болшевик територията, заета от арктична тундра, не превишава 10% от общата площ. На остров Октомврийска революция растителността съставлява 5%, а на остров Комсомолец въобще няма растителност. Флората е представена основно от мъхове и лишеи,[12] но се срещат и покритосеменните каменоломка, Alopecurus, Papaver radicatum и Draba.[9]

Животинският свят на островите е по-богат. От птиците се срещат полярна сова, снежна овесарка, бяла чайка, розова чайка, полярна чайка, трипръста чайка, полярен буревестник, ледена потапница и други. От бозайниците се срещат бяла мечка, северен елен, песец, леминги и други.[12] Крайбрежните води се обитават от пръстенчат тюлен, гренландски тюлен, белуга и моржове.[12]

Национален атлас на Русия[редактиране | редактиране на кода]

  • О-ви Северна Земя[13]

Източници[редактиране | редактиране на кода]