Северна земя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Северна Земя)
Направо към: навигация, търсене
Северна земя
Северная Земля
Severnaya Zemlya rus.svg
Карта на архипелага.
Страна Flag of Russia.svg Русия
Адм. единица Красноярски край
Акватория Северен ледовит океан
Карско море / Море Лаптеви
Площ 37 000 km²
Население 0 жители
0 души/km²
Russia edcp relief location map.jpg
79.75° с. ш. 98.25° и. д.
Местоположение в Русия
Relief Map of Krasnoyarsk Krai.jpg
79.75° с. ш. 98.25° и. д.
Местоположение в Красноярски край
Северна земя в Общомедия

Северна земя (на руски: Северная Земля; до 1926 г. – Земя на император Николай II) е архипелаг на Русия в Северния ледовит океан. Административно принадлежи на Таймирски Долгано-Ненецки район на Красноярски край.

Има площ от 37 000 km². Необитаем. Най-високата му точка е 965 m, разположена на остров Октомврийска революция. Средната годишна температура е −14 °C. Климатът е полярен. Архипелагът е открит на 4 септември 1913 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Енисейската губерния от 1902 г. – на мястото на архипелага е изобразен само океан.
Изглед към остров Комсомолец.

Архипелагът е открит на 4 септември 1913 г. от хидрографска експедиция на Борис Вилкицки в Северния ледовит океан. Първоначално е наименуван от изследователите „Тайвай“ (по името на първите срички от експедиционните ледоразбивачи: „Таймир“ и „Вайгач“). Официалното название „Земя на император Николай II“, в чест на император Николай II, архипелагът получава през септември 1914 г.[1] Все още не е ясно кой предлага това име. Известно е, че Борис Вилкицки подкрепя това наименование.[2][3][4] На 11 януари 1926 г. островите са преименувани на „Северна земя“.[1]

Първоначално се е смятало, че архипелагът представлява един единствен остров. По-подробно е изследван през 1930-те години от експедиция на Георгий Ушаков, в чийто състав влизат радиста Василий Ходов, научния ръководител и геолог Николай Урванцев и промишленика Сергей Журавльов. Изминавайки около 11 хиляди километра и провеждайки инструментално измерване на площта, експедицията съставя първата точна карта на архипелага.[5]

На 1 декември 2006 г. Думата на Таймирския автономен окръг предлага връщането на името Земя на император Николай II на архипелага.[6] Въпреки това, след обединяването на окръга с Красноярски край, законодателното събрание на Красноярски край не подкрепя тази инициатива.[3]

География[редактиране | редактиране на кода]

Архипелагът е разположен в централната част на Северния ледовит океан. На запад бреговете му се мият от водите на Карско море, а на изток – на море Лаптеви. От континенталната част на Красноярски край архипелагът е разделен чрез Вилкицкия пролив с дължина от 130 km и ширина при най-тясното място от 56 km. Най-северната точка на островната група е нос Арктически на остров Комсомолец, като разстоянието от него до Северния полюс е 990 km, поради което носър често се използва като отправна точка за полярните експедиции.[7]

Основните острови от групата са: Октомврийска революция (най-голям), Болшевик, Комсомолец, Пионер и Шмид.

47 % (17,5 хил. km²) от площта на Северна земя е покрита от ледове. На островите са разположени общо 20 големи ледника. Местата, където ледниците навлизат в моето, често служат като източници на образуване на айсберги.

Най-високата точка на архипелага е 965 m и е разположена на остров Октомврийска революция.

Езерата на островите са малки, като повечето не достигат повече от 3 km². Девет реки на архипелага имат дължина, по-голяма от 20 km. Те са покрити с лед от септември до юли.[8]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на островите е морски полярен. Средната годишна температура е -14° C.[9] Минималната температура достига -47° C, а щормовите ветрове, достигащи скорост от 40 m/s, са често срещани.[10] През лятото най-високата температура достига 6,2° C. Средната януарска температура е между −28 и −30° C, а средната юлска е от 0 до 2 ° C.[11] Годишното количество валежи е между 200 и 500 mm, като основно падат през летните месеци.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Дори и свободните от лед участъци на островите не са богати на растителност. На остров Болшевик територията, заета от арктична тундра, не превишава 10% от общата площ. На остров Октомврийска революция растителността съставлява 5%, а на остров Комсомолец въобще няма растителност. Флората е представена основно от мъхове и лишеи,[11] но се срещат и покритосеменните каменоломка, Alopecurus, Papaver radicatum и Draba.[9]

Животинският свят на островите е по-богат. От птиците се срещат полярна сова, снежна овесарка, бяла чайка, розова чайка, полярна чайка, трипръста чайка, полярен буревестник, ледена потапница и други. От бозайниците се срещат бяла мечка, северен елен, песец, леминги и други.[11] Крайбрежните води се обитават от пръстенчат тюлен, гренландски тюлен, белуга и моржове.[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]