Георгий Ушаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Георгий Ушаков
руски изследовател
Georgy Ushakov.jpg
Роден
Починал
3 декември 1963 г. (62 г.)
Националност Флаг на СССР СССР
Научна дейност
Образование Далекоизточен федерален университет
Георгий Ушаков в Общомедия

Георгий Алексеевич Ушаков е руски полярен изследовател, доктор на географските науки (1950).

Ранни години (1901 – 1926)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17(30) януари 1901 година в с. Лазарево, Руска империя, днешна Еврейска автономна област, в бедно семейство. Там преминават детските и юношеските му години.

Още съвсем млад участва в отряда на знаменития изследовател на Усурийския край Владимир Арсениев, като получава подготовка в тежки и опасни походи по дивата далекоизточна тайга и която подготовка е отлична школа за следващите му самостоятелни експедиции.

В годините на Гражданската война (1917 – 1922) се сражава в редиците на червената армия срещу белогвардейците. След войната учи в Далекоизточния университет и едновременно с това и работи.

Експедиционна дейност (1926 – 1935)[редактиране | редактиране на кода]

Изследване на остров Врангел (1926 – 1929)[редактиране | редактиране на кода]

На 26 март 1926 правителството взема решение за създаване на безлюдния арктичен остров Врангел постоянен населен пункт и изпращане на специална експедиция за неговото изследване и построяване на полярна радиостанция. За началник на експедицията е назначен младия, едва 25-годишен, Георгий Ушаков.

През тези трудни години изпълнението на тази задача е изключително трудно. Доставянето на снаряжение и продоволствие се сблъсква с трудно разрешими проблеми. През август 1926 корабът „Ставропол“, под командването на капитан Павел Георгиевич Миловзоров, доставя от Владивосток на остров Врангел първата партия съветски преселници (59 човека) начело с Георгий Ушаков. Новосъздадената полярна станция не получава даже една преносима радиостанция и хората месеци наред живеят откъснати от света преди да построят стационарната полярна радиостанция. След построяването на полярната радиостанция Ушаков предприема през март и април 1928 за 40 дни първото изследване на крайбрежието на острова, а през лятото на следващата година – вътрешните му части.

Остров Врангел става за Ушаков практическа школа за организатор и изследовател. Тук той натрупва ценни наблюдения над климата на острова и ледовия режим на водите около него. Събира богат материал по етнография на ескимосите, които посещават от време на време отдалечения остров и които му помагат изключително много при снабдяването и оборудването на станцията. Събира големи колекции от образци от растения, животни и минерали. Трите години прекарани на острова го издигат като един от видните руски полярни пътешественици.

Изследване на архипелага Северна Земя (1930 – 1932)[редактиране | редактиране на кода]

Още по време на пребиваването си на остров Врангел Ушаков разработва план за експедиция на Северна Земя. Осъществяването на този план се удава през 1930 – 1932, когато е назначен за началник на експедицията. За две години пребиваване на Северна Земя Ушаков, Николай Урванцев и още двама колеги изминават с кучешки впрягове над 5000 км, като на 2200 км от тях е извършена маршрутна инструментална топографска снимка, опираща се на 17 астрономически точки. Експедицията установява, че архипелага се състои от четири големи острова: Октомврийска революция (14 170 км2), Пионер (1 550 км2), Комсомолец (9 006 км2) и Болшевик (11 312 км2) и множество малки с обща площ 37 хил. км2 и протоците Червена армия, Шокалски (ширина 20 км) и Юнгщурм между тях.

За първи път Северна Земя е изследвана във физико-географско отношение: съставено е геоморфоложко и геоложко описание на архипелага, събран е ценен научен материал за фауната на сушата и околните води, изпълнени са множество маршрутни и стационарни метеорологически, ледово-хидрологически и геомагнитни наблюдения и са събрани ценни колекции. На базата на всичко тава на 16 октомври 1632 е публикувана първата карта на целия архипелаг. Северна Земя престава да бъде тайнствена суша и придобива реални форми.

Когато през 1950 възниква въпроса за присъждането на Ушаков степен доктор на географските науки, някой запитва „А къде Ви е дисертацията?“, председателят на комисията Владимир Обручев отговаря „Неговата дисертация можете да видите на всички карти на света“. На следващата година излиза книгата му „По нехоженой земле“ (1951, 3 изд. 1959) – основен документ на експедицията.

„Челюскин“ (1934)[редактиране | редактиране на кода]

На 13 февруари 1934, кораба „Челюскин“, с който се извършва експедиция с ръководител Ото Шмид, заклещен от ледовете по време на плаването му по Северния морски път от Мурманск до Владивосток, започва да потъва. Хората остават на леда, като пренасят материали, от които си построяват бараки. Така живеят в продължение на 3 месеца върху леда. Ушаков участва в спасяването на „челюскинците“ и ръководи евакуацията на лагера, която се осъществява с помощта на авиацията.

Експедиция на „Садко“ (1935)[редактиране | редактиране на кода]

През 1935 Ушалов ръководи първата съветска морска полярна експедиция на ледоразбивача „Садко“. Експедицията изследва източната част на Гренландско море (около 60 хил. км2), подводния праг Нансен (между Шпицберген и Гренландия) и североизточното крайбрежие на Шпицберген от Седемте острова до нос Ли Смит. На 1 септември 1935 открива остров Ушаков (80°48′ с. ш. 79°29′ и. д. / 80.8° с. ш. 79.483333° и. д.). Изследва западния и северен бряг на остров Шмид (81°10′ с. ш. 91°00′ и. д. / 81.166667° с. ш. 91° и. д.) от архипелага Северна Земя и в средата на септември достига до 82º 42` с.ш.

Последни години (1936 – 1963)[редактиране | редактиране на кода]

От 1936 до 1940 е началник на Главното управление на Хидрометеорологичната служба на СССР, а от 1940 до 1958 – председател на Академията на науките на СССР. Рязкото влошаване на здравословното му състояние го лишава от възможността да продължи експедиционната си дейност в Арктика.

През нощта на 2 срещу 3 декември 1963 година умира в Москва на 62-годишна възраст. Тленните му останки са погребани на остров Домашни в архипелага Северна Земя, там където в продължение на две години е домът, в който живеят четиримата изследователи на архипелага.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 491 – 494. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986 г., стр. 40 – 41, 43 – 46, 51. http://www.bookshunt.ru/b31132_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.5
  • Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989 г., стр. 22, 59, 71, 77, 92, 95 – 96, 100, 106, 113, 125, 132, 137, 157, 201, 204 – 205. http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=847