Еврейска автономна област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Еврейска автономна област
Еврейская автономная область
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Еврейска автономна област на картата на РусияЕврейска автономна област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърБиробиджан
Площ36 271 km²
Население162 014 души (2018)
4,47 души/km²
Адм. центърБиробиджан
Федерален окръгДалекоизточен федерален окръг
ГубернаторАлександър Левинтал
Езицируски
Часова зонаUTC +10
МПС код79
Официален сайтwww.eao.ru
Еврейска автономна област в Общомедия

Еврейската автономна област е субект на Руската федерация, влизаща в състава на Далекоизточния федерален окръг[1]. Тя е единствената автономна област в състава на Руската федерация. Площ 36 271 km2 (60-о място по големина в Руската федерация, 0,21% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 162 014 души (82-ро място в Руската федерация, 0,11% от нейното население). Административен център е град Биробиджан. Разстоянието от Москва до Биробиджан е 8361 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

  • На 28 март 1928 г. Президиумът на ЦИК на СССР приема постановление „О закреплении за КОМЗЕТ-ом для нужд сплошного заселения трудящимися евреями свободных земель в приамурской полосе Дальневосточного края“.
  • На 20 август 1930 г. ЦИК на РСФСР приема постановление за „Образуване на Биро-Биджански национален район в състава на Далекоизточния край“.
  • На 7 май 1934 Президиумът на ВЦИК преобразува района в Еврейска автономна област в състава на РСФСР.
  • През 1938 г. след създаването на Хабаровския край Еврейската АО влиза в неговия състав.
  • През 1991 г. с постановление на Президиума на Върховния съвет на РСФСР Еврейската автономна област е отделена в самостоятелен субект на Руската федерация.
  • На 12 декември 1993 г. статутът на равноправен субект на Федерацията е узаконен с приемането на Конституцията на Руската федерация.

На 31 март 2005 г. депутатите от законодателното събрание на ЕАО създават работна група за подготовка на изменения в официалното название на региона. Според тях думата автономна в названието на ЕАО е анахронизъм, тъй като почти 15 години областта е самостоятелен субект на Федерацията.

След отмяната на „Закона за Еврейската автономна област“ през 1993 г. областта се оказва в странно юридическо положение. Нов закон за статута на ЕАО не е приет. От пет автономни области, съществуващи през съветско време на територията на РСФСР, към настоящия момент е останала само една – Еврейската (другите четири получават статут на републики в състава на РФ).

За първи път въпросът е поставен на федерално равнище още през 1992 г. неколкократно от депутатите в Руската дума, но поради юридическата сложност проблемът няма окончателно решение.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Еврейската автономна област е разположена в Далечния изток, покрай левия бряг от долното течение на река Амур. На северозапад граничи с Амурска област, на север, североизток и изток – с Хабаровски край, а на юг и запад – с Китай, като границата преминава по талвега на река Амур. В тези си граници заема площ от 36 271 km2 (60-о място по големина в Руската федерация, 0,21% от нейната площ).[2]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Територията на автономната област може да бъде разделена на приблизително две равни части: северозападна планинска и югозападна низинна. Северозападните части се заемат от ниските хребети Малък Хинган (883 m), Сутарски, Шчуки-Поктой и Помпеевски (1013 m), с преобладаващи височини 600 – 700 m. На север в пределите на областта навлизат южните разклонения на Бурейнския хребет с височини 800 – 100 m и максимална височина връх Чурбукондя 1360 m. На юг и югоизток, източно от река Бира се простира западната част на силно заблатената Средноамурска низина (височина 40 – 150 m).[2]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е мусонен. Зимата е студена, суха, с малко сняг със средна януарска температура от -21 °C до -26,5 °C. Лятото е топло и влажно със средна юлска температура 18 – 21 °C. Годишната сума на валежите варира от 700 – 800 mm в планинските части до 500 – 700 mm в равнините, като над 80% от валежите са през юли и август. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 170 – 175 дни в равнинните части и 155 – 165 дни в планинските части.[2]

Води[редактиране | редактиране на кода]

По територията на Еврейската автономна област протичат 5017 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 18 275 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Амур. Основната река в областта е Амур, която протича по границата с Китай и частично по границата с Хабаровски край. Нейни основни притоци са: Биджан, Бира и Тунгуска с десния си приток Урми. Речната мрежа е най-добре развита в планинските и предпланинските райони, а най-слабо – в равнинната част. Подхранването на реките е смесено с преобладаване на дъждовното (50 – 70%). Водният им режим се характеризира със слабо, разтегнато във времето лятно-есенно пълноводие, много често придружено с катастрофални прииждания и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват в средата или края на април.[3]

В областта има около 3 хил. езера с обща площ 65 km2, като голяма част от тях са крайречни (старици) и са разположени основно по долината на Амур и неговите притоци. Блатата и заблатените земи заемат площ от 9145 km2, които представлява 25,21% от територията на Еврейската автономна област.[3]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

В планинските части почвите са предимно кафяви горски, в Средноамурската низина – ливадно-блатни, ливадно-глинести и алувиални.[2]

Горите са разпространени предимно в планинските части и заемат 36% от територията на областта (около 1303 хил.ха), като преобладават масивите от смърч и ела (205 хил.ха), кедър (192 хил.ха), лиственица 150 хил.ха), дъб (327 хил.ха), бреза (202 хил.ха), липа (87 хил.ха). В Средноамурската низина растителността е ливадна, ливадно-блатна и блатна в съчетание с редки гори от дъб, бреза и лиственица. Голямо стопанско значение имат крайречните ливади, разположени по заливната тераса на Амур, на запад от устието на река Бира.[2]

Животинския свят е представен от белка, собол, енотовидно куче, норка, видра, лос, зубър, дива свеня, тигър (само в Малък Хинган). Реките са богати на различни видове риби.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на областта е 166 120 души към 2016 г.[4], а на 1 януари 2018 г. 162 014 души (82-ро място в Руската федерация, 0,11% от нейното население). Титулният народ са евреите (около 1%), но мнозинството от населението са руснаци (91%).

Населени места с над 5000 души са градовете Биробиджан и Облучие, както и селата Николаевка, Ленинское и Амурзет. Населението на повечето селища, а и на областта като цяло намалява след разпадането на СССР. През 1992 г. населението на областта е наброявало над 220 000 души.[5]

Населени места с повече от 2000 души:
Биробиджан 74 559 Бабстово 4465
Облучие 8792 Теплоозьорск 3771
Николаевка 6865 Приамурски 3661
Ленинское 6109 Птичник 3194
Амурзет 5051 Бира 2710
Смидович 4435 Биракан 1899

Според данни от преброяването на Руската федерация през 2010 г. етническият състав на Еврейската автономна област е следният:[6]

  руснаци (90.73%)
  украинци (2.76%)
  евреи (0.92%)
  татари (0.50%)
  беларуси (0.41%)
  молдовани (0.25%)
  други (4.06%)

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Еврейска АО

В административно-териториално отношение Еврейската автономна област се дели на 1 областен градски окръг, 5 муниципални района, 2 града, в т. ч. 1 град с областно подчинение (Биробиджан) и 1 град с районно подчинение (Облучие) и 11 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Еврейска автономна област към 1 януари 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Биробиджан
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1. Биробиджан 169 73 623 гр. Биробиджан 73 623
Муниципални райони
1. Биробиджански 4443 11 224 гр. Биробиджан
2. Ленински 6068 17 760 с. Ленинское 6109 122
3. Облученски 13 300 25 513 гр. Облучие 8540 159 Бира, Биракан, Известкови, Кулдур, Лондоко, Теплоозерск, Хинганск
4. Октябърски 6400 9708 с. Амурзет 5051 222
5. Смидомички 5900 24 186 сгт Смидович 4279 72 Волочаевка 2-я, Николаевка, Приамурски

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Отглежда се едър рогат добитък, свине, зърнени култури (ечемик, пшеница, овес), зеленчуци и картофи, както и соя. Има пчеларство.

Площ обработваема земя:
година 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 146,9[7] 121,7 79,7[7] 87,2[8] 108,4 125,9[8]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Еврейской автономной области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пуляева Д.А., Кузьменко Г.А. и др. Еврейската автономна област (Евре́йская автоно́мная о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 9. Атмосферна динамика – Железопътен възел [Динамика атмосферы – Железнодорожный узел]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2007. ISBN 978-5-85270-339-2. с. 767. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-06-02 в Wayback Machine. ((ru))
  2. а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Еврейска автономна област
  3. а б ((ru)) «Вода России» – Еврейска автономна област
  4. ((ru)) Оценка численности постоянного населения на 1 января 2016 года и в среднем за 2015 г.
  5. ((ru)) Численность постоянного населения на 1 января (человек) 1990 – 2013 года Архив на оригинала от 2015-02-12 в Wayback Machine.
  6. ((ru)) Официальный сайт Всероссийской переписи населения 2010 года.
  7. а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  8. а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]