Еврейска автономна област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Еврейска автономна област
Еврейская автономная область
Знаме на Еврейската област
(знаме)
Герб на Еврейската област
(герб)
Еврейската автономна област на картата на Русия
Национален език руски
Административен център Биробиджан
Губернатор Александър Левинтал
Федерален окръг Далекоизточен федерален окръг
Площ
36 266 км²
Население
166 140 хил. души (2016)
Гъстота
4,58/км²
Часова зона UTC +10
Автомобилен код 79

Еврейската автономна област е субект на Руската федерация. Намира се в Далечния изток. На юг граничи с Китай на река Амур, на запад – с Амурска област, а на изток – с Хабаровския край. Административен център на областта е град Биробиджан.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на областта е 166 120 души (2016). Титулният народ са евреите (около 1%), но мнозинството от населението са руснаци (92,7%).

Населени места с над 5 000 души са градовете Биробиджан и Облучие както и селата Николаевка, Ленинское и Амурзет. Населението на повечето селища, а и на областта като цяло намалява след разпадането на СССР. През 1991 г. населението на областта наброява над 220 000 души.

История[редактиране | редактиране на кода]

  • На 28 март 1928 г. Президиумът на ЦИК на СССР приема постановление О закреплении за КОМЗЕТ-ом для нужд сплошного заселения трудящимися евреями свободных земель в приамурской полосе Дальневосточного края.
  • На 20 август 1930 г. ЦИК на РСФСР приема постановление за Образуване на Биро-Биджански национален район в състава на Далекоизточния край.
  • На 7 май 1934 Президиумът на ВЦИК преобразува района в Еврейска автономна област в състава на РСФСР.
  • През 1938 г. след създаването на Хабаровския край Еврейската АО влиза в неговия състав.
  • През 1991 г. с постановление на Президиума на Върховния Съвета на РСФСР ЕАО отделена в самостоятелен субект на Руската Федерация.
  • На 12 декември 1993 г. статутът на равноправен субект на Федерацията е узаконен с приемането на Конституцията на Руската Федерация.

На 31 март 2005 г. депутатите от законодателното събрание на ЕАО създават работна група за подготовка към изменения в официалното название на региона. Според тях, думата автономна в названието на ЕАО е анахронизъм, тъй като почти 15 години областта се явява самостоятелен субект на Федерацията.

След отмяната на „Закона за Еврейската автономна област“ през 1993 г., областта се оказва в странно юридическо положение. Нов закон за статута на ЕАО не е приет и досега. От пет автономни области, съществуващи през съветско време на територията на РСФСР, към настоящия момент е останала само една – Еврейската (другите четири получават статут на републики в състава на РФ).

За първи път въпросът е поставен на федерално равнище още през 1992 г. неколкократно от депутатите в Руската Дума, но поради юридическата сложност проблемът няма окончателно решение.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През автономната област преминава Транссибирската магистрала (Транссиб).

Връзки[редактиране | редактиране на кода]