Еврейска автономна област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Еврейска автономна област
Еврейская автономная область
Знаме на Еврейската област
(знаме)
Герб на Еврейската област
(герб)
Еврейската автономна област на картата на Русия
Национален език руски
Административен център Биробиджан
Губернатор Александър Левинтал
Федерален окръг Далекоизточен федерален окръг
Площ
36 266 km²
Население
166 120 (2016)
Гъстота
4,58/km²
Часова зона UTC +10
Автомобилен код 79

Еврейската автономна област е субект на Руската федерация. Намира се в Далечния изток. На юг граничи с Китай на река Амур, на запад – с Амурска област, а на изток – с Хабаровския край. Административен център на областта е град Биробиджан.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на областта е 166 120 души към 2016 г.[1] Титулният народ са евреите (около 1%), но мнозинството от населението са руснаци (91%).

Населени места с над 5 000 души са градовете Биробиджан и Облучие както и селата Николаевка, Ленинское и Амурзет. Населението на повечето селища, а и на областта като цяло намалява след разпадането на СССР. През 1992 г. населението на областта наброява над 220 000 души.[2]

Населени места с повече от 2 000 души
Биробиджан 74 559 Бабстово 4 465
Облучие 8 792 Теплоозьорск 3 771
Николаевка 6 865 Приамурски 3 661
Ленинское 6 109 Птичник 3 194
Амурзет 5 051 Биракан 1 899
Смидович 4 435

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Според данни от преброяването от 2010 г. Еврейската автономна област е населена от:[3]

  руснаци (90.73%)  украинци (2.76%)  евреи (0.92%)  татари (0.50%)  белоруси (0.41%)  азербайджанци (0.37%)  молдовци (0.25%)  други (4.06%)
Circle frame.svg

История[редактиране | редактиране на кода]

  • На 28 март 1928 г. Президиумът на ЦИК на СССР приема постановление О закреплении за КОМЗЕТ-ом для нужд сплошного заселения трудящимися евреями свободных земель в приамурской полосе Дальневосточного края.
  • На 20 август 1930 г. ЦИК на РСФСР приема постановление за Образуване на Биро-Биджански национален район в състава на Далекоизточния край.
  • На 7 май 1934 Президиумът на ВЦИК преобразува района в Еврейска автономна област в състава на РСФСР.
  • През 1938 г. след създаването на Хабаровския край Еврейската АО влиза в неговия състав.
  • През 1991 г. с постановление на Президиума на Върховния Съвета на РСФСР ЕАО отделена в самостоятелен субект на Руската Федерация.
  • На 12 декември 1993 г. статутът на равноправен субект на Федерацията е узаконен с приемането на Конституцията на Руската Федерация.

На 31 март 2005 г. депутатите от законодателното събрание на ЕАО създават работна група за подготовка към изменения в официалното название на региона. Според тях, думата автономна в названието на ЕАО е анахронизъм, тъй като почти 15 години областта се явява самостоятелен субект на Федерацията.

След отмяната на „Закона за Еврейската автономна област“ през 1993 г., областта се оказва в странно юридическо положение. Нов закон за статута на ЕАО не е приет и досега. От пет автономни области, съществуващи през съветско време на територията на РСФСР, към настоящия момент е останала само една – Еврейската (другите четири получават статут на републики в състава на РФ).

За първи път въпросът е поставен на федерално равнище още през 1992 г. неколкократно от депутатите в Руската Дума, но поради юридическата сложност проблемът няма окончателно решение.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През автономната област преминава Транссибирската магистрала (Транссиб).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ru)) Оценка численности постоянного населения на 1 января 2016 года и в среднем за 2015 год.
  2. ((ru)) Численность постоянного населения на 1 января (человек) 1990-2013 года
  3. ((ru)) Официальный сайт Всероссийской переписи населения 2010 года.

Връзки[редактиране | редактиране на кода]