Еврейска автономна област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Еврейска автономна област
Еврейская автономная область
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Еврейска автономна област на картата на РусияЕврейска автономна област на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 36 271 km²
Население (2018) 162 014 души
4,47 души/km²
Административен център Биробиджан
Федерален окръг Далекоизточен федерален окръг
Губернатор Александър Левинтал
Езици руски
Часова зона UTC +10
МПС код 79
Официален сайт http://www.eao.ru/
Еврейска автономна област в Общомедия

Еврейската автономна област е субект на Руската федерация, влизаща в състава на Далекоизточния федерален окръг. Тя е единствената автономна област в състава на Руската федерация. Площ 36 271 km2 (60-то място по големина в Руската федерация, 0,21% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 162 014 души (82-ро място в Руската федерация, 0,11% от нейното население). Административен център град Биробиджан. Разстояние от Москва до Биробиджан 8361 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

  • На 28 март 1928 г. Президиумът на ЦИК на СССР приема постановление „О закреплении за КОМЗЕТ-ом для нужд сплошного заселения трудящимися евреями свободных земель в приамурской полосе Дальневосточного края“.
  • На 20 август 1930 г. ЦИК на РСФСР приема постановление за „Образуване на Биро-Биджански национален район в състава на Далекоизточния край“.
  • На 7 май 1934 Президиумът на ВЦИК преобразува района в Еврейска автономна област в състава на РСФСР.
  • През 1938 г. след създаването на Хабаровския край Еврейската АО влиза в неговия състав.
  • През 1991 г. с постановление на Президиума на Върховния Съвета на РСФСР Еврейската автономна област отделена в самостоятелен субект на Руската Федерация.
  • На 12 декември 1993 г. статутът на равноправен субект на Федерацията е узаконен с приемането на Конституцията на Руската Федерация.

На 31 март 2005 г. депутатите от законодателното събрание на ЕАО създават работна група за подготовка към изменения в официалното название на региона. Според тях, думата автономна в названието на ЕАО е анахронизъм, тъй като почти 15 години областта се явява самостоятелен субект на Федерацията.

След отмяната на „Закона за Еврейската автономна област“ през 1993 г., областта се оказва в странно юридическо положение. Нов закон за статута на ЕАО не е приет. От пет автономни области, съществуващи през съветско време на територията на РСФСР, към настоящия момент е останала само една – Еврейската (другите четири получават статут на републики в състава на РФ).

За първи път въпросът е поставен на федерално равнище още през 1992 г. неколкократно от депутатите в Руската Дума, но поради юридическата сложност проблемът няма окончателно решение.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Еврейската автономна област е разположена в Далечния изток, покрай левия бряг от долното течение на река Амур. На северозапад граничи с Амурска област, на север, североизток и изток – с Хабаровски край, а на юг и запад – с Китай, като границата преминава по талвега на река Амур. В тези си граници заема площ от 36 271 km2 (60-то място по големина в Руската федерация, 0,21% от нейната площ).[1]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Територията на автономната област може да бъде разделена на приблизително две равни части: северозападна планинска и югозападна низинна. Северозападните части се заемат от ниските хребети Малък Хинган (883 m), Сутарски, Шчуки-Поктой и Помпеевски (1013 m), с преобладаващи височини 600 – 700 m. На север в пределите на областта навлизат южните разклонения на Бурейнския хребет с височини 800 – 100 m и максимална височина връх Чурбукондя 1360 m. На юг и югоизток, източно от река Бира се простира западната част на силно заблатената Средноамурска низина (височина 40 – 150 m).[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е мусонен. Зимата е студена, суха, с малко сняг със средна януарска температура от -21°С до -26,5°С. Лятото е топло и влажно със средна юлска температура 18 – 21°С. Годишната сума на валежите варира от 700 – 800 mm в планинските части до 500 – 700 mm в равнините, като над 80% от валежите са през юли и август. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) е 170 – 175 дни в равнинните части и 155 – 165 дни в планинските части.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

По територията на Еврейската автономна област протичат 5017 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 18 275 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Амур. Основната река в областта е Амур, която протича по границата с Китай и частично по границата с Хабаровски край. Нейни основни притоци са: Биджан, Бира и Тунгуска с десния си приток Урми. Речната мрежа е най-добре развита в планинските и предпланинските райони, а най-слабо – в равнинната част. Подхранването на реките е смесено с преобладаване на дъждовното (50 – 70%). Водният им режим се характеризира със слабо, разтегнато във времето лятно-есенно пълноводие, много често придружено с катастрофални прииждания и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват в средата или края на април.[2]

В областта има около 3 хил. езера с обща площ 65 km2, като голяма част от тях са крайречни (старици) и са разположени основно по долината на Амур и неговите притоци. Блатата и заблатените земи заемат площ от 9145 km2, които представлява 25,21% от територията на Еврейската автономна област.[2]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

В планинските части почвите са предимно кафяви горски, в Средноамурската низина – ливадно-блатни, ливадно-глинести и алувиални.[1]

Горите са разпространени предимно в планинските части и заемат 36% от територията на областта (около 1303 хил.ха), като преобладават масивите от смърч и ела (205 хил.ха), кедър (192 хил.ха), лиственица 150 хил.ха), дъб (327 хил.ха), бреза (202 хил.ха), липа (87 хил.ха). В Средноамурската низина растителността е ливадна, ливадно-блатна и блатна в съчетание с редки гори от дъб, бреза и лиственица. Голямо стопанско значение имат крайречните ливади, разположени по заливната тераса на Амур, на запад от устието на река Бира.[1]

Животинския свят е представен от белка, собол, енотовидно куче, норка, видра, лос, зубър, дива свеня, тигър (само в Малък Хинган). Реките са богати на различни видове риби.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на областта е 166 120 души към 2016 г.[3], а на 1 януари 2018 г. 162 014 души (82-ро място в Руската федерация, 0,11% от нейното население). Титулният народ са евреите (около 1%), но мнозинството от населението са руснаци (91%).

Населени места с над 5 000 души са градовете Биробиджан и Облучие както и селата Николаевка, Ленинское и Амурзет. Населението на повечето селища, а и на областта като цяло намалява след разпадането на СССР. През 1992 г. населението на областта е наброявало над 220 000 души.[4]

Населени места с повече от 2 000 души:
Биробиджан 74 559 Бабстово 4 465
Облучие 8 792 Теплоозьорск 3 771
Николаевка 6 865 Приамурски 3 661
Ленинское 6 109 Птичник 3 194
Амурзет 5 051 Бира 2 710
Смидович 4 435 Биракан 1 899

Според данни от преброяването на Руската федерация през 2010 г. етническият състав на Еврейската автономна област е следния:[5]

  руснаци (90.73%)  украинци (2.76%)  евреи (0.92%)  татари (0.50%)  белоруси (0.41%)  азербайджанци (0.37%)  молдовци (0.25%)  други (4.06%)
Circle frame.svg

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Еврейска АО

В административно-териториално отношение Еврейска автономна област се дели на 1 областен градски окръг, 5 муниципални района, 2 града, в т. ч. 1 град с областно подчинение (Биробиджан) и 1 град с районно подчинение (Облучие) и 11 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Еврейска автономна област към 1 януари 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Биробиджан
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1.Биробиджан 169 73 623 гр. Биробиджан 73 623
Муниципални райони
1.Биробиджански 4 443 11 224 гр. Биробиджан
2.Ленински 6 068 17 760 с. Ленинское 6 109 122
3.Облученски 13 300 25 513 гр. Облучие 8 540 159 Бира, Биракан, Известкови, Кулдур, Лондоко, Теплоозерск, Хинганск
4.Октябърски 6 400 9 708 с. Амурзет 5 051 222
5.Смидомички 5 900 24 186 сгт Смидович 4 279 72 Волочаевка 2-я, Николаевка, Приамурски
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Еврейской автономной области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]