Република Крим
| Република Крим Республика Крым Къырым Джумхуриети (Qırım Cumhuriyeti) Республіка Крим | |
| Субект на Руската федерация | |
.svg)  | |
 Република Крим на картата на Русия | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Столица | Симферопол |
| Площ | 26 081 km² |
| Население | 1 896 393 души (2022) 72,7 души/km² на 26 място в РФ |
| Федерален окръг | Южен федерален окръг |
| Президент | Сергей Аксьонов |
| Министър-председател | Сергей Аксьонов |
| Езици | руски, кримскотатарски и украински |
| Часова зона | UTC +3 |
| МПС код | 82 |
| Официален сайт | crimea.gov.ru |
| Република Крим в Общомедия | |
Република Крим (на руски: Республика Крым; на кримскотатарски: Къырым Джумхуриети, Qırım Cumhuriyeti; на украински: Республіка Крим) е де факто република, незаконно присъединен през 2014 г. субект на Руската федерация (РФ) в състава на Южния федерален окръг, след спорен референдум. Анексирането на Крим към РФ е признато от 10 държави и от 4 самопровъзгласили се републики, без международно признание. Общото събрание на ООН, 117 държави (две от които без пълно международно признание), в това число и правителството на България смятат областта за част от територията на Украйна. Столицата на Крим е град Симферопол.
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
История
[редактиране | редактиране на кода]Анексията през 2014 г.
[редактиране | редактиране на кода]През февруари 2014 г., след Революцията в Украйна, която свали украинския президент Виктор Янукович, руското ръководство решава „да започне работа по връщането на Крим в Русия“ (т.е. предвижда анексирането на полуострова). След превземането на Крим от руски въоръжени сили без отличителни знаци и проруски сепаратисти, територията в рамките на няколко седмици преминава под ефективен руски контрол.
За да улесни анексията политически, на 6 март парламентът на Крим и Градският съвет на Севастопол обявяват референдум относно присъединяване към Русия. Този референдум, чието провеждане нарушава Конституцията на Украйна, е насрочен за 16 март. Гласуването позволява на гражданите да изберат дали Крим да подаде молба за присъединяване към Русия като федерален субект или да възстанови Конституцията на Крим от 1992 г. и статута му на част от Украйна. Възможността за запазване на статуквото не е включена.
На 11 март 2014 г. парламентът на Крим и Съветът на Севастопол съвместно издават писмо за намерение едностранно да обявят независимост от Украйна в случай на положителен вот, позовавайки се на „прецедента Косово“. Процедурата е замислена така, че Русия да може да твърди, че „не е анексирала Крим от Украйна, а Република Крим е упражнила суверенното си право да се слее с Русия“.
На 16 март 2014 г., според организаторите на референдума, огромно мнозинство (96,77% от 81,36% избирателна активност) гласува за независимост на Крим от Украйна и присъединяване към Русия като федерален субект. Референдумът не е признат от по-голямата част от международната общност и резултатите са оспорени от множество независими наблюдатели. BBC съобщава, че повечето кримски татари бойкотират гласуването. Доклади на ООН критикуват условията на референдума, особено присъствието на паравоенни формирования, „самоотбрана“ и необозначени войници. ЕС, Канада, Япония и САЩ осъждат гласуването като незаконно.
След референдума кримските законодатели официално гласуват за отделяне от Украйна и подават молба за присъединяване към Русия. Градският съвет на Севастопол иска отделно приемане като федерален град. В същия ден Русия одобрява проектодоговора за приемане на самопровъзгласилата се Република Крим, а на 18 март 2014 г. политическият процес на анексия е формално завършен, с подписване на договора за присъединяване към Руската федерация. Присъединяването е отделно за двете административни единици – Република Крим и Севастопол като федерален град. Период на преход е предвиден до 1 януари 2015 г., за да се уреди интеграцията в икономическата, финансовата, кредитната и правната система на Русия.
Смяната на статута е призната само от няколко държави, повечето я считат за незаконна. Украйна отказва да приеме анексията, но от 19 март започва изтегляне на армията си от полуострова, а до 26 март Русия придобива пълен военен контрол над Крим.
Интеграция след анексията
[редактиране | редактиране на кода]Процесът на интеграция започва веднага. На 24 март 2014 г. руският рубла влиза в официално обращение, като паралелно се допуска употребата на украинската гривна до 1 януари 2016 г., но данъци и заплати вече се изплащат само в рубли. На 29 март часовниците са преместени на московско време. На 31 март руското външно министерство обявява, че чужденците, посещаващи Крим, трябва да кандидатстват за руска виза.
На 3 април 2014 г. Москва уведомява Украйна за прекратяване на споразуменията за базирането на Черноморския флот на Русия на украинска територия. До този момент Русия плаща $530 млн. годишно на Украйна за базата и предоставя отстъпка за газа. След анексията Кремъл обявява, че договорите вече не са валидни. Крим и Севастопол стават част от Южния военен окръг на Русия.
На 11 април парламентът на Крим приема нова конституция, която обявява Република Крим за демократична държава в състава на Руската федерация. Броят на депутатите е намален от 100 на 75. Същия ден в руската Конституция официално са включени новите субекти – Република Крим и град Севастопол.
На 12 април Конституцията на Крим влиза в сила. Тя съдържа 10 глави и 95 члена, аналогични на руската Конституция. Прокламира Крим като демократична и правова държава в рамките на Руската федерация.
На 1 юни 2014 г. рублата става единственото законно платежно средство.
На 7 май 2015 г. телефонният код на Крим е сменен към руската система.
През юли 2015 г. премиерът Дмитрий Медведев заявява, че Крим е напълно интегриран в Русия.
През юли 2016 г. Крим престава да бъде отделен федерален окръг и става част от Южния федерален окръг.
След анексията Русия насърчава миграция към Крим – според официалните данни до 2021 г. 205 559 руски граждани са се преместили на полуострова. Украински източници твърдят, че реалният брой е много по-голям.
Инфраструктура
[редактиране | редактиране на кода]На 31 март 2014 г. премиерът Медведев обявява програми за бързо интегриране на Крим в руската икономика и инфраструктура, включително създаването на Министерство на кримските дела. Русия инвестира значително в пътища, болници и построява Кримския мост към руския материк.
През 2017 г. започва модернизация на летище Симферопол, а новият терминал е открит през април 2018 г.
Русия осигурява електричество чрез кабел под Керченския пролив. През юни 2018 г. настъпва пълен електрически срив, който е отстранен за около час.
На 28 декември 2018 г. Русия завършва високотехнологична ограда по границата между Крим и Украйна.
Реакция на Украйна
[редактиране | редактиране на кода]След загубата на контрол над полуострова през 2014 г. Украйна спира подаването на вода по Севернокримския канал, който доставя 85% от питейната вода на полуострова. Русия започва труден процес по намиране на алтернативни източници. През 2022 г. след превземането на части от Херсонска област Русия възстановява водоподаването в Крим.
На 15 април 2014 г. украинският парламент обявява Крим и Севастопол за „окупирани територии“.
През 2021 г. Украйна стартира инициативата „Кримска платформа“, целяща защита правата на жителите на Крим и обръщане на незаконната анексия.
Статут
[редактиране | редактиране на кода]За Русия
[редактиране | редактиране на кода]В съответствие с подписания договор за присъединяване на Крим са образувани 2 субекта на Руската федерация в състава на новосъздадения само за тях Кримски федерален окръг[1]:
- Република Крим – на територията на Автономна република Крим;
- град от федерално значение Севастопол – на територията на града със специален статут Севастопол[2].
Кримският ФО е закрит на 28 юли 2016 година с президентски указ № 375, като Република Крим и градът от федерално значение Севастопол са включени в състава на Южния федерален окръг[3].
За Украйна
[редактиране | редактиране на кода]Украйна не признава излизането на АР Крим и града със специален статут Севастопол от нейния състав и счита присъединяването им към РФ за окупация от Русия на тяхната територия[4].
На 27 март 2014 година Общото събрание на ООН приема резолюция 68/262 за своята привързаност към териториалната цялост на Украйна в рамките на нейните международно признати граници. Резолюцията е приета с мнозинство – за нея гласуват 100 от всичко 193 члена на ООН[5].
Международен статут
[редактиране | редактиране на кода]Официалният отговор на ЕС, САЩ и Австралия е, че те няма да дават визи на жители на Крим с руски паспорти.[6][7] Въпреки това, някои руски медии твърдят, че жителите на крим са получили визи от някои страни в ЕС.[8][9]
На 21 март 2014 г. Армения признава референдума в Крим за легитимен, в отговор на което Украйна изтегля посланика си от тази страна.[10] Непризнатата Нагорно-Карабхска република също признава референдума.[11] На 22 март Афганистан признава референдума,[12] последван от Беларус на 23 март.[13] На 27 март Никарагуа безусловно признава вливането на Крим в Русия.[14]
На 27 март 2014 г. Общото събрание на ООН гласува необвързваща резолюция, според която референдумът е невалиден и подкрепящ териториалната цялост на Украйна, със 100 гласа „за“, 11 „против“, 58 „въздържали се“ и 24 „неприсъствали“.[15][16] Сред гласувалите против са: Армения, Беларус, Боливия, Куба, Северна Корея, Никарагуа, Судан, Сирия, Венецуела и Зимбабве.[17] Сред отсъстващите държави са: Китай, Индия, Бразилия и Израел. След гласуването руските медии обвиняват западните страни в „политическо изнудване и икономически заплахи“,[18] докато западните медии обвиняват Русия в „наказателни действия срещу определени източноевропрейски и централноазиатски държави, ако подкрепят резолюцията“.[19]
География
[редактиране | редактиране на кода]За природата на Република Крим виж
Деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Република Крим се дели на 11 републикански градски окръга и 14 муниципални района. Има 16 града, в т.ч. 11 града с републиканско подчинение и 5 града с районно подчинение и 56 селища от градски тип.
| Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Симферопол (в km) | Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Републикански градски окръзи | ||||||
| Симферопол | 107 | 361 647 | гр. Симферопол | 341 155 | Аграрное, Аерофлотски, Гресовски, Комсомолское | |
| Армянск | 162 | 24 388 | гр. Армянск | 21 956 | 148 | |
| Алуща | 600 | 53 951 | гр. Алуща | 29 668 | 45 | Партенит |
| Джанкой | 26 | 38 714 | гр. Джанкой | 38 714 | 125 | |
| Евпатория | 66 | 119 734 | гр. Евпатория | 106 158 | 72 | Заозерное, Мирни, Новоозерное |
| Керч | 108 | 149 566 | гр. Керч | 149 566 | 211 | |
| Красноперекопск | 22 | 25 769 | гр. Красноперекопск | 25 769 | 126 | |
| Саки | 29 | 24 885 | гр. Саки | 24 885 | 53 | |
| Судак | 539 | 32 674 | гр. Судак | 16 756 | 94 | Нови Свет |
| Феодосия | 350 | 100 492 | гр. Феодосия | 67 993 | 113 | Коктебел, Курортное, Орджоникидзе, Приморски, Щебетовка |
| Ялта | 283 | 138 833 | гр. Ялта | 79 457 | 79 | гр. Алупка, Береговое, Виноградное, Восход, Гаспра, Голубой Залив, Гурзуф, Кацивели, Кореиз, Краснокаменка, Курпати, Ливадия, Масандра, Никита, Ореанда, Отрадное, Парковое, Понизовка, Санаторное, Симеиз, Советское, Форос |
| Муниципални райони | ||||||
| Бахчисарайски | 1589 | 90 029 | гр. Бахчисарай | 27 188 | 35 | Куйбишево, Научни, Почтовое |
| Белогорски | 1887 | 60 595 | гр. Белогорск | 16 442 | 41 | Зуя |
| Джанкойски | 2667 | 66 873 | гр. Джанкой | 125 | Азовское, Волное | |
| Кировски | 1208 | 51 084 | сгт Кировское | 7064 | 121 | гр. Стари Крим |
| Красногвардейски | 1766 | 84 727 | сгт Красногвардейское | 11 134 | 68 | Октябърское |
| Красноперекопски | 1231 | 24 369 | гр. Красноперекопск | 126 | ||
| Ленински | 2919 | 59 679 | сгт Ленино | 7636 | 168 | гр. Шчолкино, Багерово |
| Нижнегорски | 1212 | 44 901 | сгт Нижнегорски | 8741 | 91 | |
| Первомайски | 1474 | 32 262 | сгт Первомайское | 8470 | 97 | |
| Раздолненски | 1231 | 30 609 | сгт Раздолное | 7326 | 135 | Новоселовское |
| Сакски | 2258 | 76 075 | гр. Саки | 53 | Новофьодоровка | |
| Симферополски | 1753 | 158 317 | гр. Симферопол | Гвардейское, Молодьожное, Николаевка | ||
| Советски | 1079 | 31 693 | сгт Советски | 10 365 | 135 | |
| Черноморски | 1509 | 30 302 | сгт Черноморское | 11 039 | 130 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ (по Федералния конституционен закон на Руската федерация № 6-ФКЗ от 21 март 2014 година „О принятии в Российскую Федерацию Республики Крым и образовании в составе Российской Федерации новых субъектов – Республики Крым и города федерального значения Севастополя“, 11 април 2014 г.)
- ↑ Крым провозглашен независимым суверенным государством – Республикой Крым
- ↑ Указ Президента Российской Федерации от 28.07.2016 № 375 „О Южном федеральном округе“ // Архивиран от оригинала на 7 август 2017. Посетен на 16 август 2016.
- ↑ Закон Украины „Об обеспечении прав и свобод граждан и правовом режиме на временно оккупированной территории Украины“ от 15 апреля 2014 года
- ↑ Генеральная Ассамблея ООН призвала уважать территориальную целостность Украины
- ↑ Bad_Memory // The Economist. 11 юни 2015.
- ↑ Crimean residents may not be able to visit Western countries using Russian passports // uatoday.tv.
- ↑ TASS: Russia – Crimean citizens get Schengen visas in Moscow despite EU ban // TASS.
- ↑ Греция выдаст крымчанам шенгенские визы // Горящие туры в Египет, туры в Турцию, Грецию. Скидки. Поиск туров – Турскидки.ру. Архивиран от оригинала на 12 май 2017. Посетен на 29 март 2019.
- ↑ Ukraine Recalls Ambassador to Armenia over Crimea Recognition // Asbarez Armenian News. 21 март 2014.
- ↑ Karabakh Foreign Ministry Issues Statement on Crimea // Asbarez Armenian News. 17 март 2014.
- ↑ Afghanistan respects Crimea's right to self-determination – Karzai // Russia Today. 22 март 2014.
- ↑ Belarusian president: Crimea is de facto part of Russia // Russia Today. 23 март 2014.
- ↑ Nicaragua unconditionally recognises incorporation of Crimea into Russia // The Voice of Russia. 27 март 2014. Архивиран от оригинала на 6 октомври 2014. Посетен на 29 март 2019.
- ↑ United Nations News Centre // UN News Service Section. 27 March 2014.
- ↑ U.N. General Assembly declares Crimea secession vote invalid // Reuters. 27 март 2014. Архивиран от оригинала на 1 октомври 2015. Посетен на 29 март 2019.
- ↑ UN Gen Assembly adopts resolution backing Ukraine's territorial integrity // RT English.
- ↑ UN vote shows Russia far from isolated – Churkin // RT English.
- ↑ Charbonneau, Louis. Russia Threatened Countries Ahead Of UN Vote On Ukraine, Diplomats Say // 28 март 2014. Посетен на 28 март 2014.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Държавен съвет на Република Крим (на руски, украински, кримскотатарски)
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно территориальное делинии Республики Крым“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
