Пермски край
Пермски край Пермский край |
|
---|---|
Субект на Руската федерация | |
![]() |
|
Страна |
![]() |
Площ | 160 236 km² |
Население (2017) |
2 632 097 души 16,4 души/km² |
Административен център | Перм |
Федерален окръг | Приволжски федерален окръг |
Губернатор | Олег Чиркунов |
Часова зона | UTC +5 |
МПС код | 59, 81 |
Официален сайт | www.perm.ru |
Пермски край в Общомедия |
Пермски край е субект на Руската федерация, разположен в Европейска Русия, в Приволжкия федерален окръг[1]. Площ 160 236 km2 (23-то място по големина в Руската Федерация, 0,94% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 2 632 097 души (18-то място в Руската Федерация, 1,79% от нейното население). Административен център град Перм. Разстояние от Москва до Перм 1386 km.
Съдържание
Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]
Първият руски град Чердин в региона е основан през 1472 г., а в края на ХVІІІ в. за градове са признати Перм (1780 г.), Кунгур и Соликамск (1781 г.). На 3 октомври 1938 г. е създадена Пермска област, която е отделена от състава на бившата Уралска област и включва в своя състава Коми-Пермяцкия автономен окръг. На 1 декември 2005 г. е образуван Пермски край в резултат на обединяването на Пермска област и Коми-Пермяцкия автономен окръг в съответствие с резултатите от референдума, проведен на 7 март 2003 г., когато над 83% от населението на двата субекта гласуват „За“ обединението.
Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Пермски край е разположен в североизточната част на Източноевропейската равнина и по западните склонове на Среден и Северен Урал, като 99,8% от територията му е в европейската част на Русия, а 0,2% – в азиатската част. На северозапад и север граничи с Република Коми, на изток – със Свердловска област, на юг – с Република Башкортостан, а на запад – с Република Удмуртия и Кировска област. В тези си граници заема площ от 160 236 km2 (23-то място по големина в Руската Федерация, 0,94% от нейната площ).[2]
В източната част на края са разположени предпланинските части и същинските хребети на Среден и Северен Урал с максимална височина връх Тулимски Камен 1469 m. В останалите райони преобладава хълмиста и вълниста равнина, простираща се от север на юг през централната част на края. На запад са разположени източните части на Верхнекамското възвишение (височина 200 – 300 m), продължаващо в централните части на края под името Оханско възвишение, на северозапад – слаборазчленените хълмове на възвишението Северни Ували (височина 200 – 250 m), на юг – ниското Тулвинско възвишение, а на югоизток – северната периферия на Уфимското плато, т.н. Силвински кряж, в който силно са развити карстовите форми (Кунгурска пещера).[2]
Пермския край е богат на полезни изкопаеми: нефт, природен газ, калиево-магнезиеви соли, каменна сол, торф, въглища, хромити.[2]
Климатът в региона е умереноконтинентален. Зимата е снежна, продължителна, а лятото е умерено топло. Средната януарска температура е от -18 °C на североизток до -15 °C на югозапад, а средната юлска съответно от 16 °C до 18,5 °C. Периодът с температури над 10 °C е от 100 до 125 денонощия. Годишната сума на валежите е от 450 до 600 mm на югозапад до 800 mm на североизток.[2]
В Пермски край има 29 179 реки и потоци (с дължина над 1 km) с обща дължина 90 014 km. Над 99% от територията на края попада във водосборния басейн на река Кама, ляв приток на Волга, от басейна на Каспийско море, а останалия 1% са малки реки на северозапад и север, принадлежащи към водосборните басейни на реките Северна Двина и Печора, вливащи се в Северния ледовит океан. Главната река в Пермски край е Кама, протичаща през него от север на юг със своите притоци: Весляна, Вишера с Колва, Яйва, Косва, Чусовая със Силва (леви притоци) и Коса, Инва, Обва (десни притоци). Реките, водещи началото си от склоновете на Урал протичат между планински хребети в широки долини и имат бавно течение. Реките, течащи на юг, югозапад, запад и северозапад са с равнинен характер, с широки долини, множество меандри и бавни течения. Подхранването на реките в региона е смесено като преобладава снежното (50 – 60%). За тях е характерно ясно изразено пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодия, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките в края замръзват през втората половина на ноември, а се размразяват в края на април или началото на май.[3]
На територията на Пермския край има над 5,8 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ над 3,2 хил.km2. Голяма част от естествените езера са крайречни старици, реликтови в заблатените райони на север и карстови – на юг. Най-голямото естествено езеро в Пермски край е ерозионно-карстовото Чусовско езеро (18 km2), разположено в най-северната част. Най-големите изкуствени водохранилища са: Камското и Воткинското на река Кама и Широковското на река Косва.[3]
В почвената покривка подзолистите почви заемат 38%, ливадно-подзолистите 40%, сивите горски почви и деградираните черноземи 2,4% (на югозапад), блатните 6,8%, други 12,8%. около 60% от територията на края е заета от гори. Разпространени са средно и южноиглолистни смърчови гори, а на юг – смесени широколиство-смърчови гори с примеси на сибирска ела. В югоизточните части има лесостепна растителност. Запасите от дървесина се изчисляват на 1,24 млрд. m3, в т.ч. иглолистни – 1 млрд. m3.[2]
Население[редактиране | редактиране на кода]
На 1 януари 2017 г. на територията на Пермски край живеят 2 632 097 души (18-то място в Руската Федерация, 1,79% от нейното население).
- Национален състав по данни от преброяването през 2010 г. В таблицата са описани всички етноси с над 4 хил. човека[4]
- Руснаци – 2 191 423 (87,1 %)
- Татари – 115 544 (4,6 %)
- Коми-пермяки – 81 084 (3,2 %)
- Башкири – 32 730 (1,3 %)
- Удмурти – 20 819 (0,8 %)
- Украинци – 16 269 (0,6 %)
- Белоруси – 6 570 (0,3 %)
- Немци – 6 252 (0,3 %)
- Чуваши – 4 715 (0,2 %)
- Марийци – 4 121 (0,2 %)
Общо в Пермски край живеят представители на 125 етноса.[5]
Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]
В административно-териториално отношение Пермски край се дели на 8 краеви градски окръга, 40 муниципални района, 25 града, в т.ч. 14 града с краево подчинение (Александровск, Березники, Гремячинск, Губаха, Добрянка, Кизел, Краснокамск, Кудимкар, Кунгур, Лисва, Перм, Соликамск, Чайковски, Чусовой) и 11 града с районно подчинение и 27 селища от градски тип.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Перм (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Краеви градски окръзи | ||||||
V.Перм | 803 | 1 048 011 | гр. Перм | 1 048 011 | ||
І.Березники | 66 | 145 115 | гр. Березники | 145 115 | 278 | |
9.Губаха | 1 010 | 34 586 | гр. Губаха | 20 289 | 142 | Углеуралски, Широковски |
ІІІ.Кудимкар | 25 | 31 265 | гр. Кудимкар | 31 265 | 104 | |
ІV.Кунгур | 69 | 66 157 | гр. Кунгур | 66 157 | 101 | |
23.Лисва | 3 700 | 73 766 | гр. Лисва | 62 592 | 135 | |
VІ.Соликамск | 167 | 94 628 | гр. Соликамск | 94 628 | 368 | |
ІІ.Звездни[6] | 91 | 9 303 | сгт Звездни | 9 303 | 35 | |
Муниципални райони | ||||||
1.Александровски | 5 530 | 28 386 | гр. Александровск | 12 841 | 185 | Всеволодо-Вилва, Яйва |
2.Бардимски | 2 382 | 25 202 | с. Барда | 168 | ||
3.Березовски | 1 977 | 15 479 | с. Березовка | 6 904 | 136 | |
4.Болшесосновски | 2 220 | 12 612 | с. Болшая Соснова | 4 432 | 154 | |
5.Верешчагински | 1 621 | 40 270 | гр. Верешчагино | 22 194 | 120 | |
6.Гайнски | 14 934 | 12 149 | с. Гайни | 4 050 | 380 | |
7.Горнозаводски | 7 065 | 23 984 | гр. Горнозаводск | 11 477 | 192 | Бисер, Кусе-Александровски, Медведка, Нововилвенски, Пашия, Промисла, Сарани, Стари Бисер, Тьоплая Гора |
8.Гремячински | 1 321 | 11 319 | гр. Гремячинск | 9 011 | 174 | Усва |
10.Добрянски | 5 193 | 56 458 | гр. Добрянка | 33 083 | 91 | Полазна |
11.Еловски | 1 449 | 9 311 | с. Елово | 5 334 | 230 | |
12.Илински | 3 069 | 19 029 | с. Илински | 6 288 | 117 | гр. Чермоз |
13.Карагайски | 2 394 | 21 468 | с. Карагай | 6 682 | 106 | |
14.Кизеловски | 1 390 | 20 525 | гр. Кизел | 166 | ||
15.Кишертски | 1 401 | 11 767 | с. Уст Кишерт | 4 617 | 121 | |
16.Косински | 3 459 | 6 455 | с. Коса | 2 383 | 354 | |
17.Кочевски | 2 718 | 10 263 | с. Кочево | 3 504 | 278 | |
18.Красновишерски | 15 376 | 20 629 | гр. Красновишерск | 15 587 | 489 | |
19.Краснокамски | 957 | 74 044 | гр. Краснокамск | 53 864 | 37 | Оверята |
20.Кудимкарски | 4 741 | 22 968 | гр. Кудимкар | 201 | ||
21.Куедински | 2 616 | 24 984 | с. Куеда | 9 551 | 210 | |
22.Кунгурски | 4 416 | 42 135 | гр. Кунгур | 101 | ||
24.Нитвенски | 1 655 | 42 071 | гр. Нитва | 18 804 | 84 | Новоилински, Уралски |
25.Октябърски | 3 445 | 28 056 | сгт Октябърски | 9 961 | 229 | Сарс |
26.Ордински | 1 418 | 14 878 | с. Орда | 5 375 | 133 | |
27.Осински | 2 057 | 28 786 | гр. Оса | 21 072 | 146 | |
28.Охански | 1 516 | 16 126 | гр. Оханск | 7 072 | 73 | |
29.Очорски | 1 330 | 22 834 | гр. Очор | 14 240 | 125 | Павловски |
30.Пермски | 3 753 | 107 986 | гр. Перм | |||
31.Сивински | 2 517 | 14 101 | с. Сива | 4 659 | 161 | |
32.Соликамски | 5 420 | 16 320 | гр. Соликамск | 368 | ||
33.Суксунски | 1 977 | 19 632 | сгт Суксун | 8 127 | 156 | |
34.Уински | 1 555 | 10 647 | с. Уинское | 4 304 | 191 | |
35.Усолски | 4 544 | 14 233 | гр. Усоле | 6 236 | 343 | |
36.Чайковски | 2 155 | 105 241 | Чайковски | 83 486 | 260 | |
37.Частински | 1 632 | 12 920 | с. Частие | 4 859 | 239 | |
38.Чердински | 20 873 | 20 731 | гр. Чердин | 4 687 | 470 | Нироб |
39.Чернушински | 1 676 | 50 652 | гр. Чернушка | 33 010 | 250 | |
40.Чусовски | 3 496 | 68 073 | гр. Чусовой | 45 291 | 136 | Калино, Лямино, Скални |
41.Юрлински | 3 803 | 8 656 | с. Юрла | 4 094 | 246 | |
42.Юсвински | 3 080 | 17 886 | с. Юсва | 4 679 | 222 |
Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]
Отглежда се едър рогат добитък, птици, фуражни, зърнени култури, картофи, зеленчуци. Има пчеларство.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 2118[7] | 1850,3[8] | 1501,9 | 1289[8] | 999,5[9] | 795,2 | 757,2[9] |
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Пермски край (Пе́рмский край). // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 25. П - Функция на възмущение [П — Пертурбационная функция]. Москва, Издателство “Голяма руска енциклопедия“, 2014. ISBN 978-5-85270-362-0. с. 765. Посетен на 29 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Пермски край
- ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Пермски край
- ↑ www.gks.ru
- ↑ Катаева А. Куклы в думе// Российская газета. 2009. 2 апреля. № 57 (4881).
- ↑ закрито административно-териториялно образувание
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите. // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Пермского края“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |