Пермски край

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пермски край
Пермский край
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Пермски край на картата на РусияПермски край на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 160 236 km²
Население (2017) 2 632 097 души
16,4 души/km²
Административен център Перм
Федерален окръг Приволжски федерален окръг
Губернатор Олег Чиркунов
Часова зона UTC +5
МПС код 59, 81
Официален сайт www.perm.ru
Пермски край в Общомедия
Физикогеографска карта на Пермски край

Пермски край е субект на Руската федерация, разположен в Европейска Русия, в Приволжкия федерален окръг. Площ 160 236 km2 (23-то място по големина в Руската Федерация, 0,94% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 2 632 097 души (18-то място в Руската Федерация, 1,79% от нейното население). Административен център град Перм. Разстояние от Москва до Перм 1386 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Първият руски град Чердин в региона е основан през 1472 г., а в края на ХVІІІ в. за градове са признати Перм (1780 г.), Кунгур и Соликамск (1781 г.). На 3 октомври 1938 г. е създадена Пермска област, която е отделена от състава на бившата Уралска област и включва в своя състава Коми-Пермяцкия автономен окръг. На 1 декември 2005 г. е образуван Пермски край в резултат на обединяването на Пермска област и Коми-Пермяцкия автономен окръг в съответствие с резултатите от референдума, проведен на 7 март 2003 г., когато над 83% от населението на двата субекта гласуват „За“ обединението.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Пермски край е разположен в североизточната част на Източноевропейската равнина и по западните склонове на Среден и Северен Урал, като 99,8% от територията му е в европейската част на Русия, а 0,2% – в азиатската част. На северозапад и север граничи с Република Коми, на изток – със Свердловска област, на юг – с Република Башкортостан, а на запад – с Република Удмуртия и Кировска област. В тези си граници заема площ от 160 236 km2 (23-то място по големина в Руската Федерация, 0,94% от нейната площ).[1]

В източната част на края са разположени предпланинските части и същинските хребети на Среден и Северен Урал с максимална височина връх Тулимски Камен 1469 m. В останалите райони преобладава хълмиста и вълниста равнина, простираща се от север на юг през централната част на края. На запад са разположени източните части на Верхнекамското възвишение (височина 200 – 300 m), продължаващо в централните части на края под името Оханско възвишение, на северозапад – слаборазчленените хълмове на възвишението Северни Ували (височина 200 – 250 m), на юг – ниското Тулвинско възвишение, а на югоизток – северната периферия на Уфимското плато, т.н. Силвински кряж, в който силно са развити карстовите форми (Кунгурска пещера).[1]

Пермския край е богат на полезни изкопаеми: нефт, природен газ, калиево-магнезиеви соли, каменна сол, торф, въглища, хромити.[1]

Климатът в региона е умереноконтинентален. Зимата е снежна, продължителна, а лятото е умерено топло. Средната януарска температура е от -18 °C на североизток до -15 °C на югозапад, а средната юлска съответно от 16 °C до 18,5 °C. Периодът с температури над 10 °C е от 100 до 125 денонощия. Годишната сума на валежите е от 450 до 600 mm на югозапад до 800 mm на североизток.[1]

В Пермски край има 29 179 реки и потоци (с дължина над 1 km) с обща дължина 90 014 km. Над 99% от територията на края попада във водосборния басейн на река Кама, ляв приток на Волга, от басейна на Каспийско море, а останалия 1% са малки реки на северозапад и север, принадлежащи към водосборните басейни на реките Северна Двина и Печора, вливащи се в Северния ледовит океан. Главната река в Пермски край е Кама, протичаща през него от север на юг със своите притоци: Весляна, Вишера с Колва, Яйва, Косва, Чусовая със Силва (леви притоци) и Коса, Инва, Обва (десни притоци). Реките, водещи началото си от склоновете на Урал протичат между планински хребети в широки долини и имат бавно течение. Реките, течащи на юг, югозапад, запад и северозапад са с равнинен характер, с широки долини, множество меандри и бавни течения. Подхранването на реките в региона е смесено като преобладава снежното (50 – 60%). За тях е характерно ясно изразено пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодия, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките в края замръзват през втората половина на ноември, а се размразяват в края на април или началото на май.[2]

На територията на Пермския край има над 5,8 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ над 3,2 хил.km2. Голяма част от естествените езера са крайречни старици, реликтови в заблатените райони на север и карстови – на юг. Най-голямото естествено езеро в Пермски край е ерозионно-карстовото Чусовско езеро (18 km2), разположено в най-северната част. Най-големите изкуствени водохранилища са: Камското и Воткинското на река Кама и Широковското на река Косва.[2]

В почвената покривка подзолистите почви заемат 38%, ливадно-подзолистите 40%, сивите горски почви и деградираните черноземи 2,4% (на югозапад), блатните 6,8%, други 12,8%. около 60% от територията на края е заета от гори. Разпространени са средно и южноиглолистни смърчови гори, а на юг – смесени широколиство-смърчови гори с примеси на сибирска ела. В югоизточните части има лесостепна растителност. Запасите от дървесина се изчисляват на 1,24 млрд. m3, в т.ч. иглолистни – 1 млрд. m3.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2017 г. на територията на Пермски край живеят 2 632 097 души (18-то място в Руската Федерация, 1,79% от нейното население).

Национален състав по данни от преброяването през 2010 г. В таблицата са описани всички етноси с над 4 хил. човека[3]

Общо в Пермски край живеят представители на 125 етноса.[4]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Пермски край)

В административно-териториално отношение Пермски край се дели на 8 краеви градски окръга, 40 муниципални района, 25 града, в т.ч. 14 града с краево подчинение (Александровск, Березники, Гремячинск, Губаха, Добрянка, Кизел, Краснокамск, Кудимкар, Кунгур, Лисва, Перм, Соликамск, Чайковски, Чусовой) и 11 града с районно подчинение и 27 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Пермски край край към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2017 г.) 		Административен център Население
(2017 г.) 		Разстояние до Перм
(в km) 		Други градове и сгт с районно подчинение
Краеви градски окръзи
V.Перм 803 1 048 011 гр. Перм 1 048 011
І.Березники 66 145 115 гр. Березники 145 115 278
9.Губаха 1 010 34 586 гр. Губаха 20 289 142 Углеуралски, Широковски
ІІІ.Кудимкар 25 31 265 гр. Кудимкар 31 265 104
ІV.Кунгур 69 66 157 гр. Кунгур 66 157 101
23.Лисва 3 700 73 766 гр. Лисва 62 592 135
VІ.Соликамск 167 94 628 гр. Соликамск 94 628 368
ІІ.Звездни[5] 91 9 303 сгт Звездни 9 303 35
Муниципални райони
1.Александровски 5 530 28 386 гр. Александровск 12 841 185 Всеволодо-Вилва, Яйва
2.Бардимски 2 382 25 202 с. Барда 168
3.Березовски 1 977 15 479 с. Березовка 6 904 136
4.Болшесосновски 2 220 12 612 с. Болшая Соснова 4 432 154
5.Верешчагински 1 621 40 270 гр. Верешчагино 22 194 120
6.Гайнски 14 934 12 149 с. Гайни 4 050 380
7.Горнозаводски 7 065 23 984 гр. Горнозаводск 11 477 192 Бисер, Кусе-Александровски, Медведка, Нововилвенски, Пашия, Промисла, Сарани, Стари Бисер, Тьоплая Гора
8.Гремячински 1 321 11 319 гр. Гремячинск 9 011 174 Усва
10.Добрянски 5 193 56 458 гр. Добрянка 33 083 91 Полазна
11.Еловски 1 449 9 311 с. Елово 5 334 230
12.Илински 3 069 19 029 с. Илински 6 288 117 гр. Чермоз
13.Карагайски 2 394 21 468 с. Карагай 6 682 106
14.Кизеловски 1 390 20 525 гр. Кизел 166
15.Кишертски 1 401 11 767 с. Уст Кишерт 4 617 121
16.Косински 3 459 6 455 с. Коса 2 383 354
17.Кочевски 2 718 10 263 с. Кочево 3 504 278
18.Красновишерски 15 376 20 629 гр. Красновишерск 15 587 489
19.Краснокамски 957 74 044 гр. Краснокамск 53 864 37 Оверята
20.Кудимкарски 4 741 22 968 гр. Кудимкар 201
21.Куедински 2 616 24 984 с. Куеда 9 551 210
22.Кунгурски 4 416 42 135 гр. Кунгур 101
24.Нитвенски 1 655 42 071 гр. Нитва 18 804 84 Новоилински, Уралски
25.Октябърски 3 445 28 056 сгт Октябърски 9 961 229 Сарс
26.Ордински 1 418 14 878 с. Орда 5 375 133
27.Осински 2 057 28 786 гр. Оса 21 072 146
28.Охански 1 516 16 126 гр. Оханск 7 072 73
29.Очорски 1 330 22 834 гр. Очор 14 240 125 Павловски
30.Пермски 3 753 107 986 гр. Перм
31.Сивински 2 517 14 101 с. Сива 4 659 161
32.Соликамски 5 420 16 320 гр. Соликамск 368
33.Суксунски 1 977 19 632 сгт Суксун 8 127 156
34.Уински 1 555 10 647 с. Уинское 4 304 191
35.Усолски 4 544 14 233 гр. Усоле 6 236 343
36.Чайковски 2 155 105 241 Чайковски 83 486 260
37.Частински 1 632 12 920 с. Частие 4 859 239
38.Чердински 20 873 20 731 гр. Чердин 4 687 470 Нироб
39.Чернушински 1 676 50 652 гр. Чернушка 33 010 250
40.Чусовски 3 496 68 073 гр. Чусовой 45 291 136 Калино, Лямино, Скални
41.Юрлински 3 803 8 656 с. Юрла 4 094 246
42.Юсвински 3 080 17 886 с. Юсва 4 679 222

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Пермски край
  2. ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Пермски край
  3. ↑ www.gks.ru
  4. ↑ Катаева А. Куклы в думе// Российская газета. 2009. 2 апреля. № 57 (4881).
  5. ↑ закрито административно-териториялно образувание
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Пермского края“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пермски_край&oldid=9423163“.