Самарска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Самарска област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Самарска област на картата на РусияСамарска област на картата на Русия
Страна Flag of Russia.svg Русия
Площ 53 565 km²
Население (2018) 3 193 514 души
59,6 души/km²
Административен център Самара
Федерален окръг Приволжски федерален окръг
Губернатор Николай Меркушкин
Часова зона UTC +4
МПС код 63
Самарска област в Общомедия

Самарска област е субект на Руската федерация, в Приволжки федерален окръг[1]. Площ 53 565 km2 (50-то място по големина в Руската Федерация, 0,31% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 3 193 514 души (12-то място в Руската Федерация, 2,17% от нейното население). Административен център град Самара. Разстояние от Москва до Самара 1098 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Първият руски град на територията на днешната Самарска област е Самара основан като отбранителен пункт през 1586 г. От 27 януари 1935 до 25 януари 1991 г. носи името Куйбишев. През 1683 г. също като отбранителен пункт е основан град Сизран. През 1738 г. като укрепен пункт е основан Ставропол, който през 1780 г. официално е утвърден за град Ставропол, а на 28 август 1964 г. е преименуван на град Толиати. Всичките останали осем града в областта са признати за такива през ХХ в. На 14 май 1928 г. Самарска губерния е преобразувана в Средневолжска област, която на 30 октомври 1929 г. е преименувана на Средневолжски край, а на 27 януари 1935 г. – Куйбишевски край. На 5 декември 1936 г. с приемането на новата Конституция на СССР става Куйбишевска област, а от 25 януари 1991 г. – Самарска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Самарска област се намира в югоизточната част на Европейска Русия, в Приволжки федерален окръг. На запад и северозапад граничи с Уляновска област, на север – с Република Татарстан, на изток – с Оренбургска област и на юг – със Саратовска област. В тези си граници заема площ от 53 565 km2 (50-то място по големина в Руската Федерация, 0,31% от нейната територия).[2]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Самарска област е разположена в югоизточната част на Източноевропейската равнина, по средното течение на река Волга, където тя образува остър завой, изпъкнал на изток – т.н. Самарска Лъка. Територията на областта се дели от реката на две части: западна (дяснобрежна, по-малка) и източна (лявобрежна). Дяснобрежната част е заета от Приволжското възвишение, силно набраздено от оврази и долове. В северната част на Самарската Лъка се издига възвишението Жигули (височина до 375 m, най-високата точка на областта), чиито северни склонове стръмно се спускат към реката, а южните му склонове са полегати. В лявобрежната част на северозапад е разположено Ниското Заволжие, а на североизток – хълмистото Високо Заволжие с височини над 300 m. Тук се открояват височините Сокски Яри, Соколи Яри и Кинелски Яри, всички те са части от обширното Бугулминско-Белебевско възвишение. На юг е разположена полегато-вълнистата равнина Среден Сърт, преминаваща в югоизточните части на областта във възвишението Общ Сърт (височина над 200 m) Тясното пространство между възвишенията Жигули на запад и Соколи Яри на изток е прорязано от долината на Волга и се нарича Жигульовски врати.[2]

Полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Самарска област заема видно място по запаси на нефт и газ, горящи шисти, сяра, гипс, мрамор, битуминозни доломити и др.[2]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на областта е континентален, засушлив. Средната януарска температура е от -13 °C на запад до -14 °C на изток, а средната юлска – от 20 °C на северозапад до 22 °C на югоизток. Годишната сума на валежите се колебае от 450 mm на запад и север до 300 mm и по-малко на юг. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 180 дни. В южните части на областта често явление през лятото са засушаванията и суховеите.[2]

Води[редактиране | редактиране на кода]

В Самарска област протичат 220 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина над 6500 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Волга. Главната река В областта е Волга, която протича през нея с част от средното си течение. Нейни основни притоци са: леви – Голям Черемшан, Сок, Самара (с десния си приток Голям Кинел), Чапаевка, Чагра, Голям Иргиз (горното течение) и др.; десни – Уса, Сизранка и др. Речната мрежа в областта е слабо развита, особено в южните райони. Реките са с преобладаващо снежното подхранване (до 96%). Речният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие и устойчиво лятно-есенно маловодие, през който период множество от по-малките реки в южната част на областта пресъхват. Те замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват през април.[3]

На територията на областта са разположени над 8,6 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 1870 km2, като само около 1,4 хил. от тях са с площ по-голяма от 10 дка. Те са предимно крайречни езера по долините на Волга, Самара и техните притоци. По високите надзаливни тераси на реките се срещат и суфозионни езера, остатъци от древни крайречни езера, а във възвишението Жигули има няколко малки карстови езера. Изкуствените водоеми в областта са много по-големи от естествени. Най-голими от тях са Куйбишевското и Саратовското водохранилища на река Волга и Кутулукското водохранилище на река Кутулук (ляв приток на Голям Кинел).[3]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Преобладаващите почви в Самарска област са черноземните. По деснобрежието са развити тъмносивите оподзолени и излужените черноземи, а по левобрежието – на североизток тучни черноземи, които на северозапад се смесват с оподзолени и обикновени черноземи. В южните степни части са развити южни черноземи и тъмнокафяви почви.[2]

Границата между лесостепната (дяснобрежието и северната част на левобрежието) и степната (на юг) зона преминава приблизително по долината на река Самара. Горите заемат около 12% от територията на областта, а във възвишението Жигули залесеността достига до 70%. Преобладават широколистните гори с отделни петна от иглолистни. Във възвишението Жигули и по вододелите са развити широколистни (дъб, липа, клен) и частично смесени гори. По пясъчните почви по левия бряг на Волга и покрай река Самара има борови гори. Южната част на Самарска област е с типична степна растителност, която в естественото си състояние се среща рядко, тъй като почти навсякъде се използва за замеделие.[2]

В областта се срещат вълк, лисица, лос, сърна, бялка, различни видове зайци и гризачи, множество птици, а в реките – разнообразие от риби.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 г. населението на Самарска област наброява 3 193 514 души (12-то място в Руската Федерация, 2,17% от нейното население). Гъстота 59,62 души/km2. Градско население 79,98%. При преброяването на населението на Руската Федерация през 2010 г. етническият състав на Самарска област е следния: руснаци 2 645 127 души (85,6%), татари 126 124 (4,1%), чуваши 84 105 (2,7%), мордовци 65 447 (2,1%), украинци 42 168 (1,4%) и др.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Самарска област

В административно-териториално отношение Самарска област се дели на 10 областни градски окръга, 27 муниципални района, 11 града, в т.ч. 10 града с областно подчинение (Жигульовск, Кинел, Новокуйбишевск, Октябърск, Отрадни, Похвистнево, Самара, Сизран, Толияти и Чапаевск) и 1 град с районно подчинение и 13 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Самарска област към 1 януари 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Самара
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1. Жигульовск 94 58 747 гр. Жигульовск 54 343 92
2. Кинел 109 57 855 гр. Кинел 35 321 41 Алексеевка, Уст Кинелски
3. Новокуйбишевск 263 105 161 гр. Новокуйбишевск 102 933 20
4. Октябърск 22 26 478 гр. Октябърск 26 478 154
5. Отрадни 54 47 542 гр. Отрадни 47 542 91
6. Похвистнево 65 29 256 гр. Похвистнево 28 223 159
7. Самара 542 1 169 771 гр. Самара 1 169 719
8. Сизран 117 174 023 гр. Сизран 173 260 137
9. Толияти 315 710 567 гр. Толияти 710 567 95
10. Чапаевск 201 72 945 гр. Чапаевск 72 945 45
Муниципални райони
1. Алексеевски 1891 11 728 с. Алексеевка 4251 147
2. Безенчукски 1989 40 152 сгт Безенчук 23 005 63 Осинки
3. Богатовски 823 14 292 с. Богатое 5922 92
4. Болшеглушицки 2543 18 774 с. Болшая Глушица 9667 96
5. Болшечерниговски 2980 17 790 с. Болшая Черниговка 6356 145
6. Борски 2103 23 942 с. Борское 8953 121
7. Волжски 2481 93 388 гр. Самара Петра Дубрава, Рошчински, Смишляевка
8. Елховски 1201 9500 с. Елховка 3269 87
9. Исаклински 1587 12 566 с. Исакли 4451 155
10. Камишлийски 824 10 848 с. Камишла 4826 195
11. Кинелски 2049 32 689 гр. Кинел 41
12. Кинел-Черкаски 2461 44 490 с. Кинел-Черкаси 17 252 111
13. Клявлински 1256 14 666 с. Клявлино 450 215
14. Кошкински 1648 22 400 с. Кошки 7969 140
15. Красноармейски 2190 17 273 с. Красноармейское 5344 78
16. Красноярски 2433 56 492 с. Красний Яр 7958 40 Волжски, Мирни, Новосемейкино
17. Нефтегорски 1350 33 378 гр. Нефтегорск 18 119 103
18. Пестравски 1960 16 801 с. Пестравка 6675 110
19. Похвистневски 2104 27 693 гр. Похвистнево 159
20. Приволжски 1379 23 489 с. Приволжие 7841 145
21. Сергиевски 2749 45 339 с. Сергиевск 8661 135 Суходол
22. Сизрански 1876 25 007 гр. Сизран 137 Балашейка, Междуреченск
23. Ставрополски 3662 72 119 гр. Толияти 95
24. Хворостянски 1845 16 087 с. Хворостянка 5161 138
25. Челно-Вершински 1162 15 085 с. Челно-Вершини 5747 185
26. Шенталински 1338 15 597 с. Шентала 6613 204
27. Шигонски 2134 19 769 с. Шигони 5309 167

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Растениевъдството е повече от половината от бранша. Отглеждат се зърнени култури; фуражни и технически култури, картофи и зеленчуци.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 3166[4] 2678,5[5] 2414,8 1968,5[5] 1874,2[6] 1834 2016,7[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Самарска област (Сама́рская о́бласть). // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 29. Румъния – Сен-Жан-де-Луз [Румыния – Сен-Жан-де-Люз]. Москва, Издателство “Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-366-8. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) ((ru))
  2. а б в г д е ж ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Самарска област
  3. а б ((ru)) «Вода России» – Самарска област
  4. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите. // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  5. а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  6. а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Самарской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.