Направо към съдържанието

Костромска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Костромска област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Костромска област на картата на РусияКостромска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърКострома
Площ60 211 km²
Население643 330 души (2017)
10,7 души/km²
Адм. центърКострома
Федерален окръгЦентрален федерален окръг
ГубернаторВиктор Шершунов
Часова зонаUTC +3
МПС код44
Официален сайтadm44.ru
Костромска област в Общомедия

Костромска̀ област е субект на Руската федерация, влизаща в състава на Централния федерален окръг[1]. Площ 60 211 km2 (47-о място по големина в Руската Федерация, 0,35% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 643 330 души (67-о място в Руската Федерация, 0,44% от нейното население). Административен център град Кострома. Разстояние от Москва до Кострома 372 km.

Историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]

Първите градски центрове в района възникват през ХІІ в.: Кострома (1152 г.), Галич (1159 г.), Солигалич (1380 г., от 1778 г. град), Чухлома (1381 г., от 1778 г. град), Буй (1536 г.). На 13 август 1944 г. с постановление на ВЦИК на СССР Костромски окръг е отделен от състава на Ивановска област и е създадена Костромска област. През юни 1972 г., по случай 90-годишнината от рождението на Георги Димитров – деятел на българското и международното комунистическо и работническо движение, депутат от Костромска област във Върховния Съвет на СССР (1937 г.), Заволжкият район на град Кострома e преименуван в Димитровски.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Костромска област се намира в централната част на Европейска Русия, в Централния федерален окръг. На север граничи с Вологодска област, на изток – с Кировска област, на юг – с Нижегородска и Ивановска област и на запад – с Ярославска област. В тези си граници заема площ от 60 211 km2 (47-о място по големина в Руската Федерация, 0,35% от нейната площ).[2]

Областта е разположена в централната част на Източноевропейската равнина, в горния басейн на река Волга и нейните леви притоци. Територията ѝ представлява хълмиста равнина, разчленена от множество речни долини. На запад се намира Костромската низина (височина 80 – 100 m), в централната част – Галичко-Чухломското възвишение (височина до 293 m, най-високата точка на областта), покрай долното течение на река Унжа (ляв приток на Волга) – Волго-Унженската низина (височина до 150 m) и на североизток – западните части на възвишението Северни Ували (височина до 227 m).[2]

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -11,7 °C на югозапад до -14,2 °C на североизток, средна юлска температура – съответно 17,9 °C и 17,6 °C. Годишна сума на валежите 550 – 600 mm. вегетационен период (минимална денонощна температура 5 °C) 156 – 166 дни.[2]

В Костромска област има около 3,6 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 14,7 хил. km и те принадлежат към два водосборни басейна: на река Волга (99% от територията) и на река Северна Двина (1%). През южната част на областта протича част от горното течение на река Волга, а от север на юг нейните леви притоци: Кострома, мера, Немда, Унжа, Ветлуга и др. На север проточат най-горните течения на няколко малки реки, принадлежащи към водосборния басейн на река Северна Двина. Всичките реки имат равнинен характер, малък наклон и спокойно течение. Те имат смесено подхранване с преобладаване на снежното. За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват през ноември, а се размразяват в края на март или началото на април. В областта има над 4,3 хил. езера с обща площ около 640 km2, в т.ч. около 660 езера с площ над 10 дка. езерата са основно крайречни. Най-големите езера в областта са Галичкото (75,4 km2) и Чухломското (48,7 km2). Най-големия изкуствен водоем и Горковското водохранилище на река Волга, като в пределите на областта попада неговата „опашка“. Блатата и заблатените земи заемат 1,44% от територията на областта – 868 km2.[3]

Преобладават ливадно-подзолистите почви: глинести и песъчливо-глинести на запад и североизток и песъчливи – в централните части и на югоизток. В понижените участъци на релефа са разпространени торфено-блатни, а покрай реките и езерата – алувиални почви. Костромска област е разположена в горската зона, като горите заемат 67% от територията ѝ (4,1 млн.ха). По-малко от половината от горите са иглолистни (бор, смърч), а 53% са широколистни (бреза, осика и габър). Ливадна растителност е разпространена по долините на реките. Животинския свят е представен от кафява мечка, вълк, рис, лос, лисица, белка, отдатра и др.[2]

Административно териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]
Административно териториално деление на Костромска област

В административно-териториално отношение Костромска област се дели на 6 областни градски окръга, 24 муниципални района, 12 града, в т.ч. 8 града с областно подчинение (Буй, Волгореченск, Галич, Кострома, Мантурово, Нерехта, Нея и Шаря) и 7 града с районно подчинение и 7 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Костромска област към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2017 г.) 		Административен център Население
(2017 г.) 		Разстояние до Кострома
(в km) 		Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1. Буй 21 24 011 гр. Буй 24 011 103
2. Волгореченск 18 16 658 гр. Волгореченск 16 658 43
3. Галич 17 16 922 гр. Галич 16 922 121
4. Кострома 146 277 648 гр. Кострома 277 648
5. Мантурово 16 15 619 гр. Мантурово 15 619 261
6. Шаря 44 36 565 гр. Шаря 23 912 328 Ветлужки
Муниципални райони
1. Антроповски 2462 5838 с. Антропово 3237 224
2. Буйски 3248 10 329 гр. Буй 103 Чистие Бори
3. Вохомски 3379 8170 с. Вохма 4786 469
4. Галички 2811 7513 гр. Галич 121
5. Кадийски 2190 7304 сгт Кадий 3507 142
6. Кологривски 3533 5485 гр. Кологрив 3032 339
7. Костромски 2032 47 337 гр. Кострома
8. Красноселски 950 18 245 сгт Красное на Волга 7956 34
9. Макаревски 4850 13 473 гр. Макарев 6632 184
10. Мантуровски 2667 4017 гр. Мантурово 261
11. Межевски 2178 3689 с. Георгиевское 2767 316
12. Нейски 2657 12 476 гр. Нея 8964 237
13. Нерехтски 1140 32 605 гр. Нерехта 21 403 46
14. Октябърски 1862 4143 с. Боговарово 2450 487
15. Островски 2446 11 412 с. Островское 4849 84
16. Павински 1600 4098 с. Павино 3067 419
17. Парфеневски 2469 5640 с. Парфенево 2963 287
18. Поназиревски 2080 7177 сгт Поназирево 4564 373
19. Пищугски 1919 4489 с. Пищуг 3376 375
20. Солигалички 3070 8996 гр. Солигалич 5976 216
21. Судиславски 1528 12 458 сгт Судиславъл 4757 51
22. Сусанински 1050 6870 сгт Сусанино 3153 62
23. Чухломски 3660 9998 гр. Чухлома 5054 171
24. Шарински 3994 8975 гр. Шаря

Селско стопанство

[редактиране | редактиране на кода]

Половината от този сектор на икономиката - животновъдство; отглеждат ръж, пшеница, ечемик, овес.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 771[4] 661,7[5] 575,7 462,7[5] 328,8[6] 207,1 192,0[6]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Аршинова М.А., Комаров К.И. и др. Костромска̀ област (Костромска̀я область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 15. Република Конго - Кръщение [Конго — Крещение]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2010. ISBN 978-5-85270-346-0. с. 767. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  2. ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Костромска област
  3. ↑ ((ru)) «Вода России» – Костромска област
  4. ↑ Основные показатели сельского хозяйства по республикам, краям и областям // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  5. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  6. ↑ а б Федеральная служба государственной статистики. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Костромской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Костромска_област&oldid=11971537“.