Костромска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Костромска област
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Костромска област на картата на РусияКостромска област на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 60 211 km²
Население (2017) 643 330 души
10,7 души/km²
Административен център Кострома
Федерален окръг Централен федерален окръг
Губернатор Виктор Шершунов
Часова зона UTC +3
МПС код 44
Костромска област в Общомедия

Костромска̀ област е субект на Руската федерация, влизаща в състава на Централния федерален окръг. Площ 60 211 km2 (47-мо място по големина в Руската Федерация, 0,35% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 643 330 души (67-мо място в Руската Федерация, 0,44% от нейното население). Административен център град Кострома. Разстояние от Москва до Кострома 372 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Първите градски центрове в района възникват през ХІІ в.: Кострома (1152 г.), Галич (1159 г.), Солигалич (1380 г., от 1778 г. град), Чухлома (1381 г., от 1778 г. град), Буй (1536 г.). На 13 август 1944 г. с постановление на ВЦИК на СССР Костромски окръг е отделен от състава на Ивановска област и е създадена Костромска област. През юни 1972 г., по случай 90-годишнината от рождението на Георги Димитров – деятел на българското и международното комунистическо и работническо движение, депутат от Костромска област във Върховния Съвет на СССР (1937 г.), Заволжският район на град Кострома e преименуван в Димитровски.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Костромска област се намира в централната част на Европейска Русия, в Централния федерален окръг. На север граничи с Вологодска област, на изток – с Кировска област, на юг – с Нижегородска и Ивановска област и на запад – с Ярославска област. В тези си граници заема площ от 60 211 km2 (47-мо място по големина в Руската Федерация, 0,35% от нейната площ).[1]

Областта е разположена в централната част на Източноевропейската равнина, в горния басейн на река Волга и нейните леви притоци. Територията ѝ представлява хълмиста равнина, разчленена от множество речни долини. На запад се намира Костромската низина (височина 80 – 100 m), в централната част – Галичко-Чухломското възвишение (височина до 293 m, най-високата точка на областта), покрай долното течение на река Унжа (ляв приток на Волга) – Волго-Унженската низина (височина до 150 m) и на североизток – западните части на възвишението Северни Ували (височина до 227 m).[1]

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -11,7°С на югозапад до -14,2°С на североизток, средна юлска температура – съответно 17,9°С и 17,6°С. Годишна сума на валежите 550 – 600 mm. вегетационен период (минимална денонощна температура 5°С) 156 – 166 дни.[1]

В Костромска област има около 3,6 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 14,7 хил. km и те принадлежат към два водосборни басейна: на река Волга (99% от територията) и на река Северна Двина (1%). През южната част на областта протича част от горното течение на река Волга, а от север на юг нейните леви притоци: Кострома, мера, Немда, Унжа, Ветлуга и др. На север проточат най-горните течения на няколко малки реки, принадлежащи към водосборния басейн на река Северна Двина. Всичките реки имат равнинен характер, малък наклон и спокойно течение. Те имат смесено подхранване с преобладаване на снежното. За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват през ноември, а се размразяват в края на март или началото на април. В областта има над 4,3 хил. езера с обща площ около 640 km2, в т.ч. около 660 езера с площ над 10 дка. езерата са основно крайречни. Най-големите езера в областта са Галичкото (75,4 km2) и Чухломското (48,7 km2). Най-големия изкуствен водоем и Горковското водохранилище на река Волга, като в пределите на областта попада неговата „опашка“. Блатата и заблатените земи заемат 1,44% от територията на областта – 868 km2.[2]

Преобладават ливадно-подзолистите почви: глинести и песъчливо-глинести на запад и североизток и песъчливи – в централните части и на югоизток. В понижените участъци на релефа са разпространени торфено-блатни, а покрай реките и езерата – алувиални почви. Костромска област е разположена в горската зона, като горите заемат 67% от територията ѝ (4,1 млн.ха). По-малко от половината от горите са иглолистни (бор, смърч), а 53% са широколистни (бреза, осика и габър). Ливадна растителност е разпространена по долините на реките. Животинския свят е представен от кафява мечка, вълк, рис, лос, лисица, белка, отдатра и др.[1]

Административно териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно териториално деление на Костромска област

В административно-териториално отношение Костромска област се дели на 6 областни градски окръга, 24 муниципални района, 12 града, в т.ч. 8 града с областно подчинение (Буй, Волгореченск, Галич, Кострома, Мантурово, Нерехта, Нея и Шаря) и 7 града с районно подчинение и 7 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Костромска област към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Кострома
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1. Буй 21 24 011 гр. Буй 24 011 103
2.Волгореченск 18 16 658 гр. Волгореченск 16 658 43
3.Галич 17 16 922 гр. Галич 16 922 121
4.Кострома 146 277 648 гр. Кострома 277 648
5.Мантурово 16 15 619 гр. Мантурово 15 619 261
6.Шаря 44 36 565 гр. Шаря 23 912 328 Ветлужски
Муниципални райони
1.Антроповски 2 462 5 838 с. Антропово 3 237 224
2.Буйски 3 248 10 329 гр. Буй 103 Чистие Бори
3.Вохомски 3 379 8 170 с. Вохма 4 786 469
4.Галички 2 811 7 513 гр. Галич 121
5.Кадийски 2 190 7 304 сгт Кадий 3 507 142
6.Кологривски 3 533 5 485 гр. Кологрив 3 032 339
7.Костромски 2 032 47 337 гр. Кострома
8.Красноселски 950 18 245 сгт Красное на Волга 7 956 34
9.Макаревски 4 850 13 473 гр. Макарев 6 632 184
10.Мантуровски 2 667 4 017 гр. Мантурово 261
11.Межевски 2 178 3 689 с. Георгиевское 2 767 316
12.Нейски 2 657 12 476 гр. Нея 8 964 237
13.Нерехтски 1 140 32 605 гр. Нерехта 21 403 46
14.Октябърски 1 862 4 143 с. Боговарово 2 450 487
15.Островски 2 446 11 412 с. Островское 4 849 84
16.Павински 1 600 4 098 с. Павино 3 067 419
17.Парфеневски 2 469 5 640 с. Парфенево 2 963 287
18.Поназиревски 2 080 7 177 сгт Поназирево 4 564 373
19.Пищугски 1 919 4 489 с. Пищуг 3 376 375
20.Солигалички 3 070 8 996 гр. Солигалич 5 976 216
21.Судиславски 1 528 12 458 сгт Судиславъл 4 757 51
22.Сусанински 1 050 6 870 сгт Сусанино 3 153 62
23.Чухломски 3 660 9 998 гр. Чухлома 5 054 171
24.Шарински 3 994 8 975 гр. Шаря

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article065257.html «Большая Советская Энциклопедия» – Костромска област
  2. ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/1774/Костромская_область «Вода России» – Костромска област

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Костромской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.