Камчатски край

Камчатски край
Камчатский край
	Камчатски край Камчатский край
Субект на Руската федерация
	; Камчатски край на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Петропавловск Камчатски
Площ	464 275 km²
Население	311 667 души (2021); 0,671 души/km²; на 79 място в РФ
Адм. център	Петропавловск Камчатски
Федерален окръг	Далекоизточен федерален окръг
Губернатор	Владимир Илюхин
Часова зона	UTC +12
МПС код	41
Официален сайт	kamgov.ru
	Камчатски край в Общомедия

Камчатският край е субект в състава на Руската Федерация, част от Далекоизточния федерален окръг^[1]. Площ 464 275 km² (8-о място в Руската Федерация, 2,71% от нейната площ). Население към 2018 г. по данни на Росстат 315 557 души (79-о място в Руската Федерация, 0,21% от нейното население). Административен център град Петропавловск Камчатски. Разстояние от Москва до Петропавловск Камчатски — 11 876 km.

Историческа справка

На 20 октомври 1932 г. е създадена Камчатска област, която до 23 януари 1956 г. влиза в състава на Хабаровски край. На 10 декември 1930 г. е създаден Корякския автономен окръг в пределите на Камчатска област. На 23 октомври 2005 г. е проведен референдум, на който жителите на Камчатска област и Корякски автономен окръг одобряват сливането на двата федерални субекта. На 7 юли 2006 г. Съветът на федерацията на Русия одобрява Закона за образуване в състава на РФ на нов субект на РФ в резултат от обединяването на Камчатска област и Корякски автономен окръг. Образуването на Камчатски край се осъществява на 1 юли 2007 г.

Географска характеристика

За природата на Камчатска област виж

Основна статия: Камчатка

Население

В Камчатски край живеят 316 116 души към 2016 г.^[2]

Населени места с повече от 2000 души
Петропавловск Камчатски	180 963	Палана	2947
Елизово	38 824	Пионерски	2782
Вилючинск	21 763	Коряки	2735
Милково	8251	Раздолни	2425
Ключи	4834	Осора	2051
Уст Камчатск	4352	Термални	2001

Етнически състав

Според данни от преброяването през 2010 г. Камчатски край е населен от:^[3]

руснаци (78.43%)

украинци (3.57%)

коряки (2.06%)

ителмени (0.74%)

татари (0.74%)

беларуси (0.58%)

евени (0.58%)

други (13.3%)

Обща карта

Легенда:

	Краев център, повече от 100 000 души
	от 10 000 до 50 000 души
	от 3000 до 10 000 души
	от 1000 до 3000 души
	от 500 до 1000 души
	по-малко от 500 души

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Камчатски край се дели на 3 краеви градски окръга и 11 муниципални района. Има 3 града, в т.ч. 1 град с краево подчинение (Петропавловск Камчатски), 1 град с районно подчинение (Елизово) и 1 град с особен статут (Вилючинск) и 2 селища ог градски тип

**Административно-териториално деление на Камчатски край към 2017 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Петропавловск Камчатски (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Краеви градски окръзи
Петропавловск Камчатски	362	180 454	гр. Петропавловск Камчатски	1 480 454
Вилючинск^[4]	341	21 942	гр. Вилючинск	21 942	62
Палана	15	2922	сгт Палана	2922	990
Муниципални райони
1. Алеутски	1580	688	с. Николское	688	580
2. Бистрински	23 377	2439	с. Есо	1923	510
3. Елизовски	40 996	63 611	гр. Елизово	38 771	32	Вулканни
4. Карагински	40 641	3663	с. Осора	2017	750^[5]
5. Милковски	22 590	9616	с. Милково	8466	309
6. Олюторски	72 352	3938	с. Тиличики	1330	930^[5]
7. Пенжински	116 086	2128	с. Каменское	565	1140^[5]
8. Соболевски	21 076	2459	с. Соболево	1669	727
9. Тигилски	63 484	3686	с. Тигил	1518	510^[5]
10. Уст Болшерецки	20 626	7413	с. Уст Болшерецк	1873	220
11. Уст Камчатски	40 837	9770	с. Уст Камчатск	3967	522

Селско стопанство

Отглежда се едър рогат добитък, свине, птици, елен, зеленчуци (в оранжерии), картофи.

Площ обработваема земя:
година	1959	1990	1995	2000	2005	2010	2015
хиляди хектара	15^[6]	64,9^[7]	54,8	32,6^[7]	18,8^[8]	22	20,8^[8]

Източници

↑ Самойлова Г.С., Шапиро М.Н. и др. Камчатският край (Камча́тский край) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 12. Исландия - Канцеларски думи [Исландия — Канцеляризмы]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2008. ISBN 978-5-85270-343-9. с. 767. Посетен на 31 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2020-10-14 в Wayback Machine. ((ru))
↑ ((ru)) Оценка численности постоянного населения на 1 января 2016 года и в среднем за 2015 г.
↑ ((ru)) Всероссийская перепись населения 2010 года.
↑ закрито административно-териториално образувание
1 2 3 4 по въздушен път
↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
1 2 Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
1 2 Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Камчатского края“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[БРЭ-том-12-1] Самойлова Г.С., Шапиро М.Н. и др. Камчатският край (Камча́тский край) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 12. Исландия - Канцеларски думи [Исландия — Канцеляризмы]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2008. ISBN 978-5-85270-343-9. с. 767. Посетен на 31 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2020-10-14 в Wayback Machine. ((ru))

[2] ((ru)) Оценка численности постоянного населения на 1 января 2016 года и в среднем за 2015 г.

[3] ((ru)) Всероссийская перепись населения 2010 года.

[4] закрито административно-териториално образувание

[по_въздушен_път-5] 1 2 3 4 по въздушен път

[Стат-1960-6] Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))

[Стат-1990-2002-7] 1 2 Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

[Стат-2005-2015-8] 1 2 Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]