Камчатски край

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Камчатски край
Камчатский край
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Камчатски край на картата на РусияКамчатски край на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 464 275 km²
Население (2017) 314 729 души
0,678 души/km²
Административен център Петропавловск Камчатски
Федерален окръг Далекоизточен федерален окръг
Губернатор Алексей Кузмицки
Часова зона UTC +12
МПС код 41
Камчатски край в Общомедия

Камчатският край е субект в състава на Руската Федерация, част от Далекоизточния федерален окръг. Площ 464 275 km² (8-мо място в Руската Федерация, 2,71% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 314 729 души (79-то място в Руската Федерация, 0,21% от нейното население). Административен център град Петропавловск Камчатски. Разстояние от Москва до Петропавловск Камчатски 11 876 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Първото проникване на руските казаци на територията на Камчатския край е извършено през 1697 – 99 г. от руският първопроходец Владимир Атласов, който дава първите сведения за природа и населението на Камчатка. От 1737 до 1741 г. руският учен натуралист Степан Крашенинников извършва десетократно пресичане на полуострова в различни направления и извършва първото комплексно научно изследване на природата и населението на региона. През 1740 г. е основано пристанище, което от 1822 г. официално става град под името Петропавловски Порт, преименуван през 1924 г. на Петропавловск Камчатски.

На 20 октомври 1932 г. е създадена Камчатска област, която до 23 януари 1956 г. влиза в състава на Хабаровски край. На 10 декември 1930 г. е създаден Корякския автономен окръг в пределите на Камчатска област. На 23 октомври 2005 г. е проведен референдум, на който жителите на Камчатска област и Корякски автономен окръг одобряват сливането на двата федерални субекта. На 7 юли 2006 г. Съветът на федерацията на Русия одобрява Закона за образуване в състава на РФ на нов субект на РФ в резултат от обединяването на Камчатска област и Корякски автономен окръг. Образуването на Камчатски край се осъществява на 1 юли 2007 г.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Камчатски край е разположен в крайната североизточна част на Азиатска Русия, на полуостров Камчатка, районите от континента северно от него, остров Карагински и Командорските острови. На северозапад граничи с Магаданска област, на север и североизток – с Чукотския автономен окръг, а на юг чрез Първия Курилски проток – със Сахалинска област. На запад се мие от водите на Охотско море, а на изток – Тихия океан и Берингово море. Източното крайбрежие е значително разчленено, като образува големи заливи (Авачински, Кроноцки, Камчатски, Езерен, Карагински, Корф, Олюторски и др.) и дълбоко вдадени в морето скалисти полуострови (Шипунски, Кроноцки, Камчатски, Езерен и др.). Западното крайбрежие е много слабо разчленено, почти праволинейно с изключение на големия Пенжински завив (Петжинска губа) на север. В тези си граници Камчатски край има площ от 464 275 km² (8-мо място в Руската Федерация, 2,71% от нейната площ).[1]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Западната част на полуостров Камчатка е заета от Западнокамчатската низина, постепенно преминаваща на изток и север в наклонена равнина. По оста на полуострова (северно от река Плотникова) е разположен Средищния хребет (вулкана Ичинска Сопка 3621 m), простиращ се насевер до т.н. Параполски дол. Източно от него е разположена дългата и тясна (от 5 – 10 km на юг до 80 km на север) Централнокамчатска низина. Нейната повърхност се характеризира с ниски и плоски възвишения (ували), издигащи се на 100 – 200 m над морското равнище. По нея от юг на север тече река Камчатка с левия си приток Еловка, а на юг – река Бистрая (от басейна на Охотско море). В пределите на тази низина се извисяват вулканите от Ключевската група. Сред тях е един от най-високите вулкани в света Ключевска сопка 4688 m (най-високата точка на Камчатски край). Северно от тази група е разположен действащият вулкан Шивелуч 3307 m. От изток Централнокамчатската низина е ограничена от стръмните склонове на т.н. Източен хребет, представляващ сложна система от отделни хребети: Ганалски (до 2277 m), Валагински (до 1794 m), Тумрок (до 2485 m) и Кумроч (до 2346 m). Между нос Лопатка (най-южната точка на Камчатка) и Камчатския залив е разположено Източното вулканично плато (височина 600 – 1000 m) с извисяващите се над него конуси на изгаснали и действащи вулкани: Кроноцка сопка (3521 m), Корякска сопка (3456 m), Авачинска сопка (2741 m), Мутновска сопка (2322 m) и др. На полуостров Камчатка има над 160 вулкана, като 28 от тях са действащи, многочислени минерални и термални източници, кални вулкани и кипящи езера.[1]

Северно от полуострова, в континенталната част на Камчатски край релефът е преобладаващо планински. Тук, на изток се простира обширната Корякска планинска земя. Тя се състои от редица заоблени хребети, ридове и възвишения, като само отделни по-високи части (над 1700 m) имат алпийски характер. Най-високата точка е връх Ледена (2453 m). На северозапад, в пределите на Камчатски край попада източната част на Колимската планинска земя, включваща редица силно разчленени ридове с височина до 1500 m. Между двете планински земи от югозапад на североизток се простира Пенжинския хребет (до 1059 m), от двете страни на който са разположени Пенжинската низина на северозапад и низината Параполски дол на югоизток. Те са силно заблатени и осеяни с множество малки езера.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в Камчатски край е твърде разнообразен. На полуостров Камчатка е мусонен, като на запад е по-суров а на изток по-мек. В южните части е морски, в централните – умереноконтинентален, а на север, в Корякската планинска земя – субарктичен. Средните февруарски температури на запад са -15°С, на изток -11°С, в централните части -16°С, а на север от -24°С до -26°С. Средните августовски температури се както следва – 12°С, 12,5°С, 16°С, 10 – 14°С. Годишното количество на валежите се колебае от 1000 mm на изток, през 600 mm на запад до едва 300 mm на север.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Речната мрежа на Камчатския край е представена от над 140 хил. реки и потоци с обща дължина близо 360 хил. km и принадлежи към три водосборни басейна – на Охотско море, на Берингово море и директно на Тихия океан. Най-големите камчатски реки са: Пенжина с притоците си Белая и Оклан, Камчатка, Таловка, Тигил, Апука, Вивенка, Пахача, Хайрюзова, Болшая и др. Подхранването на камчатските реки е смесено спреобладаване на подземното (55 – 60%), а отделни реки и до 90%. По особеността на водния режим се поделят на реки с пролетно-лятно пълноводие, с пролетно лятно пълноводие и епизодични летни прииждания и пролетно пълноводие и пролетни прииждания. Камчатските реки замръзват предимно през ноември, а се размразяват в края на април или началото на май.[2]

В Камчатски край има над 100 хил. езера с обща площ окол 4 хил. km2. Най-голямо разпространение имат езерата свързани с вулканската дейност – калдерни, кратерни, лавови и др. По долините на реките има множество крайречни езера, а по крайбрежието – лагунни езера. Най-големите езера в Камчатски край са: Нерпиче, Кроноцко, Курилско, Ажабаче, Болшое. Блатата заемат 5,43% от територията на края – 25 233 km2. По най-високите части на камчатските планини има съвременни ледници с обща площ 866 km2, като тук се намира ледника Ерман – най-големия планински ледник в Русия.[2]

Почви, растителност[редактиране | редактиране на кода]

В почвената покривка преобладават богатите на питателни минерални вещества ливадно-подзолисти почви. В Централно камчатската низина те се развиват под гори от смърч, лиственица и някои широколистни видове. В периферните, по-високи части на низината са развити ливадните почви под гори от различни видове брезови гори. В Западнокамчатската низина най-широко разпространени са торфено-блатните почви. Като цяло всички почви на полуостров Камчатка имат премеси от вулканска пепел. Най-плодородни са тъмноцветните ливадни и алувиални почви, разпространени по долината на река Камчатка. На север, в района на Параполски дол растителността е представена като мъхова тундра, а още по-на север са разпространени тундровите и торфено-блатните почви. Останалите райони на Камчатка се отличават с изключително богата растителност. В централнитечасти са разпространени иглолистни гори от даурска лиственица и аянски смърч. По долините на реките – гори от топола, ива и елша и обширни ливади и пасища.[1]

Животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Животинския свят в Камчатски край е беден във видово разнообразие, но много богат по количество. Тук обитават: собол, лисица, мечка, вълк, росомаха, видра, хермелин, бял зяек, песец, белка, ондатра, американска норка, снежен овен, див северен елен. По крайбрежието тюлен, морска крава, морска видра, патици, гъски, лебеди, чайки и др.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

В Камчатски край живеят 316 116 души към 2016 г.[3]

Населени места с повече от 2 000 души
Петропавловск Камчатски 180 963 Палана 2 947
Елизово 38 824 Пионерски 2 782
Вилючинск 21 763 Коряки 2 735
Милково 8 251 Раздолни 2 425
Ключи 4 834 Осора 2 051
Уст Камчатск 4 352 Термални 2 001

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Според данни от преброяването през 2010 г. Камчатски край е населен от:[4]

  руснаци (78.43%)  украинци (3.57%)  коряки (2.06%)  ителмени (0.74%)  татари (0.74%)  белоруси (0.58%)  евени (0.58%)  други (13.3%)
Circle frame.svg

Обща карта[редактиране | редактиране на кода]

Легенда:

Green pog.svg Краев център, повече от 100 000 души
Lightgreen pog.svg от 10 000 до 50 000 души
Yellow pog.svg от 3 000 до 10 000 души
Orange pog.svg от 1 000 до 3 000 души
Red pog.svg от 500 до 1 000 души
Purple pog.svg по-малко от 500 души

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Камчатски край

В административно-териториално отношение Камчатски край се дели на 3 краеви градски окръга и 11 муниципални района. Има 3 града, в т.ч. 1 град с краево подчинение (Петропавловск Камчатски), 1 град с районно подчинение (Елизово) и 1 град с особен статут (Вилючинск) и 2 селища ог градски тип

Административно-териториално деление на Камчатски край към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Петропавловск Камчатски (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Краеви градски окръзи
Петропавловск Камчатски 362 180 454 гр. Петропавловск Камчатски 1480 454
Вилючинск[5] 341 21 942 гр. Вилючинск 21 942 62
Палана 15 2 922 сгт Палана 2 922 990
Муниципални райони
1.Алеутски 1 580 688 с. Николское 688 580
2.Бистрински 23 377 2 439 с. Есо 1 923 510
3.Елизовски 40 996 63 611 гр. Елизово 38 771 32 Вулканни
4.Карагински 40 641 3 663 с. Осора 2 017 750[6]
5.Милковски 22 590 9 616 с. Милково 8 466 309
6.Олюторски 72 352 3 938 с. Тиличики 1 330 930[6]
7.Пенжински 116 086 2 128 с. Каменское 565 1140[6]
8.Соболевски 21 076 2 459 с. Соболево 1 669 727
9.Тигилски 63 484 3 686 с. Тигил 1 518 510[6]
10.Уст Болшерецки 20 626 7 413 с. Уст Болшерецк 1 873 220
11.Уст Камчатски 40 837 9 770 с. Уст Камчатск 3 967 522

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article058372.html «Большая Советская Энциклопедия» – Камчатски край
  2. а б ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2582/Камчатский_край «Вода России» – Камчатски край
  3. ((ru)) Оценка численности постоянного населения на 1 января 2016 года и в среднем за 2015 г.
  4. ((ru)) Всероссийская перепись населения 2010 года.
  5. закрито административно-териториално образувание
  6. а б в г по въздушен път

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Камчатского края“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.