Чукотски автономен окръг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знамето на Чукотски автономен окръг
Чукотски автономен окръг

Чуко́тски автономен окръг (Чукотка) е самостоятелен юридически субект в състава на Руската Федерация. Площ - 737 700 км². Население 68 900 жители (2001). Намира се в крайната североизточна част на Русия. Административен център на окръга е град Анадир - 13 200 жители (1998). Като административно-териториална единица окръгът е създаден на 10 декември 1930 г.

Губернатор на Чукотка от юли 2008 г. е Роман Валентинович Копин.

География[редактиране | edit source]

Чукотският автономен окрег е разположен в крайната североизточна част на Русия. Заема част от материка - Чукотски полуостров и редица острови - Врангел, Айон, Ратманов и др. Голяма част от окръга се намира зад Северния полярен кръг. Граничи на югозапад с Република Якутия, на юг с Магаданска област, на югоизток с Корякския автономен окръг, на север, северозапад и североизток с Източносибирско море, Чукотско море и Берингово море. Силно разчленена брегова ивица. Най-висока точка Анадирски възвишения (1853 м.).

Почви - планинско-тундрови,торфни и рядко торфно-подзолести и алувиални.

Плавателни реки Анадир, Велика, Голям Анюй и Малък Анюй.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът е суров, по крайбрежието - морски, а във вътрешността силно изразен континентален. Продължителност на зимата до 10 месеца. Повсеместно е распространена вечната замръзналост.

Средна зимна температура от −15 °C до −39 °C (януари), средна летна температура от +5 °C до +10 °C (юли). Годишни валежи - 200-500 мм.

Флора и фауна[редактиране | edit source]

Преобладава тундровия тип растителност. По поречието на по-големите реки островна растителност - предимно топола, бреза, ела и др. В някои по-северни части тундрова пустиня. Вегетационен период - в южните части на окръга 80-100 дни.

На територията на окръга се срещат лисица, вълк, белка, заек, кафява и бяла мечка, дива гъска, лебед, бяла яребица. По крайбрежието - кайра, чайка и др. Моретата, езерата и реките са богати на риба (кета, херинга и др.) и морски животни (морж, нерпа и др.). На о. Врангел е обособен резерват.

Природни ресурси[редактиране | edit source]

Значителни залежи от нефт, природен газ, каменни въглища, злато, волфрам и олово. По-големи местонахождения: на олово — Валкумей, Пиркакай, въглища— Анадирско находище, Берингово находище.

Население[редактиране | edit source]

Националният състав на населението е доста разнороден: руснаци — 66,1%, украинци — 16,8%, северни народи — 9,8% (в т. ч. чукчи — 7,3%, ескимоси — 0,9%, евенки — 0,8%, чуванци — 0,6%), беларуси — 1,9%, други националности — 5,4%.

История[редактиране | edit source]

Като административно-териториална единица окръгът е създаден на 10 декември 1930 г. През 1991 г. излиза от състава на Магаданска област и става автономен окръг.

Промишленост и стопанство[редактиране | edit source]

Основно е развита добивната промишленост (злато, олово, въглища и волфрам). Производство на строителни материали. Изградени Билибинска АЕЦ, Чаунска и Анадирска ТЕЦ, Беринговска и Егвекинотска ГЕЦ, плаваща електроцентрала "Северно сияние" на нос Шмид.

Развито еленовъдство, рибоов, лов, млекодобивно животновъдство, свиневъдство, птицевъдство и оранжерийно зеленчукопроизводство.

Значително добре развито речно и морско корабоплаване. Пристанища - Певек, Провидение, Анадир, Егвекинот, Беринговский.

Райони[редактиране | edit source]