Чукотски автономен окръг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Чукотски автономен окръг
Чукотский автономный округ
Знаме на Чукотски автономен окръг
(знаме)
Герб на Чукотски автономен окръг
(герб)
Чукотски автономен окръг на картата на Русия
Национален език чукчи
Административен център Анадир
Губернатор Роман Копин
Федерален окръг Далекоизточен федерален окръг
Площ
721 481 км²
Население
50 150 хил. души (2016)
Гъстота
0.07/км²
Часова зона UTC +11
Автомобилен код 87

Чуко́тски автономен окръг (Чукотка) е самостоятелен юридически субект в състава на Руската Федерация. Площ - 737 700 км². Население 50 540 жители (2015). Намира се в крайната североизточна част на Русия. Административен център на окръга е град Анадир - 14 326 жители (2015). Като административно-териториална единица окръгът е създаден на 10 декември 1930 г.

Губернатор на Чукотка от юли 2008 г. е Роман Валентинович Копин.

География[редактиране | редактиране на кода]

Чукотският автономен окрег е разположен в крайната североизточна част на Русия. Заема част от материка - Чукотски полуостров и редица острови - Врангел, Айон, Ратманов и др. Голяма част от окръга се намира зад Северния полярен кръг. Граничи на югозапад с Република Якутия, на юг с Магаданска област, на югоизток с Корякския автономен окръг, на север, северозапад и североизток с Източносибирско море, Чукотско море и Берингово море. Силно разчленена брегова ивица. Най-висока точка Анадирски възвишения (1853 м.).

Почви - планинско-тундрови,торфни и рядко торфно-подзолести и алувиални.

Плавателни реки Анадир, Велика, Голям Анюй и Малък Анюй.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е суров, по крайбрежието - морски, а във вътрешността силно изразен континентален. Продължителност на зимата до 10 месеца. Повсеместно е распространена вечната замръзналост.

Средна зимна температура от −15 °C до −39 °C (януари), средна летна температура от +5 °C до +10 °C (юли). Годишни валежи - 200-500 мм.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Преобладава тундровия тип растителност. По поречието на по-големите реки островна растителност - предимно топола, бреза, ела и др. В някои по-северни части тундрова пустиня. Вегетационен период - в южните части на окръга 80-100 дни.

На територията на окръга се срещат лисица, вълк, белка, заек, кафява и бяла мечка, дива гъска, лебед, бяла яребица. По крайбрежието - кайра, чайка и др. Моретата, езерата и реките са богати на риба (кета, херинга и др.) и морски животни (морж, нерпа и др.). На о. Врангел е обособен резерват.

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Значителни залежи от нефт, природен газ, каменни въглища, злато, волфрам и олово. По-големи местонахождения: на олово – Валкумей, Пиркакай, въглища— Анадирско находище, Берингово находище.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Националният състав на населението е доста разнороден: руснаци — 49,61%, украинци — 5,68%, северни народи — (в т. ч. чукчи — 25,28%, ескимоси — 3,03%, евенки — 2,76%, чуванци — 1,78%), беларуси — 0,72%, други националности — 5,4%.

История[редактиране | редактиране на кода]

Като административно-териториална единица окръгът е създаден на 10 декември 1930 г. През 1991 г. излиза от състава на Магаданска област и става автономен окръг.

Промишленост и стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Основно е развита добивната промишленост (злато, олово, въглища и волфрам). Производство на строителни материали. Изградени са Билибинска АЕЦ, Чаунска и Анадирска ТЕЦ, Беринговска и Егвекинотска ГЕЦ, плаваща електроцентрала "Северно сияние" на нос Шмид.

Развито еленовъдство, риболов, лов, млекодобивно животновъдство, свиневъдство, птицевъдство и оранжерийно зеленчукопроизводство.

Значително добре развито речно и морско корабоплаване. Пристанища - Певек, Провидения, Анадир, Егвекинот, Беринговски.

Райони[редактиране | редактиране на кода]

Бивши райони[редактиране | редактиране на кода]