Чукотски автономен окръг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Чукотски автономен окръг
Чукотский автономный округ
Знаме на Чукотски автономен окръг
(знаме)
Герб на Чукотски автономен окръг
(герб)
Чукотски автономен окръг на картата на Русия
Национален език чукчи
Административен център Анадир
Губернатор Роман Копин
Федерален окръг Далекоизточен федерален окръг
Площ
721 481 км²
Население
50 157 (2016)
Гъстота
0.07/km²
Часова зона UTC +11
Автомобилен код 87

Чуко́тски автономен окръг (Чукотка) е самостоятелен юридически субект в състава на Руската Федерация. Площта му е 737 700 km², а населението – 50 157 души към 2016 г.[1] Намира се в крайната североизточна част на Русия. Административен център на окръга е град Анадир – 14 899 жители (2016). Като административно-териториална единица окръгът е създаден на 10 декември 1930 г.

Губернатор на Чукотка от юли 2008 г. е Роман Валентинович Копин.

География[редактиране | редактиране на кода]

Чукотският автономен окръг е разположен в крайната североизточна част на Русия. Заема част от материка – Чукотски полуостров и редица острови – Врангел, Айон, Ратманов и др. Голяма част от окръга се намира зад Северния полярен кръг. Граничи на югозапад с Република Якутия, на юг с Магаданска област, на югоизток с Корякския автономен окръг, на север, северозапад и североизток с Източносибирско море, Чукотско море и Берингово море. Силно разчленена брегова ивица. Най-висока точка Анадирски възвишения (1853 м.).

Почви – планинско-тундрови, торфни и рядко торфно-подзолести и алувиални.

Плавателни реки Анадир, Велика, Голям Анюй и Малък Анюй.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е суров, по крайбрежието – морски, а във вътрешността силно изразен континентален. Продължителност на зимата до 10 месеца. Повсеместно е разпространена вечната замръзналост.

Средна зимна температура от −15 °C до −39 °C (януари), средна лятна температура от 5 °C до 10 °C (юли). Годишни валежи – 200 – 500 mm.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Преобладава тундровия тип растителност. По поречието на по-големите реки островна растителност – предимно топола, бреза, ела и др. В някои по-северни части тундрова пустиня. Вегетационен период – в южните части на окръга 80 – 100 дни.

На територията на окръга се срещат лисица, вълк, белка, заек, кафява и бяла мечка, дива гъска, лебед, бяла яребица. По крайбрежието – кайра, чайка и др. Моретата, езерата и реките са богати на риба (кета, херинга и др.) и морски животни (морж, нерпа и др.). На о. Врангел е обособен резерват.

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Значителни залежи от нефт, природен газ, каменни въглища, злато, волфрам и олово. По-големи местонахождения: на олово – Валкумей, Пиркакай, въглища – Анадирско находище, Берингово находище.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Chukotka ao 2008.svg
Анадирски район
Билибински район
Градски окръг Егвекинот
Провиденски градски окръг
Чукотски район
Градски окръг Певек

Като административно-териториална единица окръгът е създаден на 10 декември 1930 г. През 1991 г. излиза от състава на Магаданска област и става автономен окръг.

Райони[редактиране | редактиране на кода]

Бивши райони[редактиране | редактиране на кода]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Към 2016 г. в Чукотски автономен окръг живеят 50 157 души.[1]

Населени места с повече от 1 000 души
Анадир 14 899 Уголние Копи 3 736 Лаврентия 1 345
Билибино 5 453 Егвекинот 2 815 Лорино 1 046
Певек 4 743 Провидения 2 082

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

По данни от преброяването през 2010 г. окръгът е населяван от:[2]

  руснаци (49.61%)  чукчи (25.28%)  украинци (5.68%)  ескимоси (3.03%)  евени (2.76%)  чуванци (1.78%)  татари (0.89%)  белоруси (0.72%)  други (10.25%)
Circle frame.svg

Обща карта[редактиране | редактиране на кода]

Легенда:

Green pog.svg Окръжен център, повече от 10 000 души
Yellow pog.svg от 4 000 до 10 000 души
Orange pog.svg от 1 000 до 4 000 души
Red pog.svg от 500 до 1 000 души
Purple pog.svg от 100 до 500 души

Промишленост и стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Основно е развита добивната промишленост (злато, олово, въглища и волфрам). Производство на строителни материали. Изградени са Билибинска АЕЦ, Чаунска и Анадирска ТЕЦ, Беринговска и Егвекинотска ГЕЦ, плаваща електроцентрала „Северно сияние“ на нос Шмид.

Развито еленовъдство, риболов, лов, млекодобивно животновъдство, свиневъдство, птицевъдство и оранжерийно зеленчукопроизводство.

Значително добре развито речно и морско корабоплаване. Пристанища – Певек, Провидения, Анадир, Егвекинот, Беринговски.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((ru)) Оценка численности постоянного населения на 1 января 2016 года и в среднем за 2015 год.
  2. ((ru)) Информационные материалы об окончательных итогах Всероссийской переписи населения 2010 года