Чукотски автономен окръг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Чукотски автономен окръг
Чукотский автономный округ
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Чукотски автономен окръг на картата на РусияЧукотски автономен окръг на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 721 481 km²
Население (2018) 49 348 души
0,0684 души/km²
Административен център Анадир
Федерален окръг Далекоизточен федерален окръг
Губернатор Роман Копин
Езици чукчи
Часова зона UTC +11
МПС код 87
Чукотски автономен окръг в Общомедия

Чуко́тски автономен окръг (Чукотка) е самостоятелен юридически субект в състава на Руската Федерация, в състава на Далекоизточния федерален окръг. Най-източната административна единица на Русия. Площ 721 481 km² (6-то място по големина в Руската федерация, 4,21% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 49 348 души към 2018 г.[1] (84-то, предпоследно място в Руската федерация, 0,03% от нейното население). Административен център град Анадир. Разстояние от Москва до Анадир 12 091 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

На 10 декември 1930 е създаден Чукотския национален окръг в състава на Далекоизточния край. На 22 юли влиза в състава на Камчатска област, от 28 май 1951 г. – в състава на Хабаровски край, а от 3 декември 1953 г. – в състава на Магаданска област. През 1977 г. е преименуван на Чукотски автономен окръг и на 17 юни 1992 г. излиза от състава на Магаданска област и става самостоятелен субект на Руската федерация. От юли 2008 г. губернатор на окръга е Роман Валентинович Копин.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Чукотският автономен окръг е разположен в крайната североизточна част на Азиатска Русия, като близо половината от територията му се намира северно от Северния полярен кръг. Тук се намира най-източната точка на Русия – нос Дежньов. Заема част от материка – Чукотски полуостров и редица острови – Врангел, Айон, Ратманов и др. На запад граничи с Република Якутия, на югозапад – с Магаданска област, на юг – с Камчатска област, на север се мие от водите на Източносибирско и Чукотско море, а на югоизток – от водите на Берингово море. В тези си граници заема площ от 721 481 km² (6-то място по големина в Руската федерация, 4,21% от нейната площ).[2]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Бреговете на Източносибирско и Чукотско море са слабо разчленени, като най-голям залив ту е Чаунска губа. Бреговата линия на Берингово море е силно разчленена с редица удобни и дълбоки фиорди (заливите Провидения, Глубокая и др.) и големи заливи (Лаврентия, Мечигменски, Кръст, Анадирски и др.) Моретата, миещи бреговете на окръга, голяма част от годината са покрити с ледове. Релефът е предимно планински, като преобладават платата, средно високи планини и отделни хребети. На запад са разположени планинските системи на хребетите Олойски (1816 m) и Уш Урекчен (1673 m), а в централните части – Анюйския хребет (1779 m) и Анадирското плато (1785 m). Източната част се заема от обширната Чукотска планинска земя (максимална височина 1887 m) с хребетите Пекулней (1362 m), Еквиватапски (1636 m) и др., на югозапад се простират крайните североизточни части на Колимската планинска земя (1787 m), а на югоизток – Корякската планинска земя. Централната част на окръга е заета от силно заблатената Анадирска низина, а на север по крайбрежията на Източносибирско и Чукотско море се намират Чаунската и Ванкаремската низина.[2]

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Чукотския автономен окръг притежава значителни залежи от нефт, природен газ, каменни въглища, злато, волфрам и калай. По-големи местонахождения: на калай – Валкумей, Пиркакай, въглища – Анадирско находище, Берингово находище.[2]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е суров, по крайбрежието – студен, морски, а във вътрешността рязко континентален. Продължителност на зимата е 8 – 9 месеца и е съпроводено от силни северни ветрове. Повсеместно е разпространена вечната замръзналост. Средната януарска температура по крайбрежието на Берингово море е от −15°C до -21°С, а във вътрешността от -27°С до −39°C, с минимални температури от -38°С до -55°С. Лятото е кратко, прохладно и дъждовно. Средната юлска температура на север е 5-8°C, по крайбрежието на Берингово море 9-10°C, а в Анадирската низина (село Марково) 13-14°С. Годишната сума на валежите е от 200 mm на запад до 300 – 500 mm в Анадирската низина. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) е от 75 дни (град Певек), 88 дни (град Анадир) до 101 дни (село Марково).[2]

Води[редактиране | редактиране на кода]

По територията на Чукотския автономен район протичат 315 425 реки и ручеи (с дължина над 1 km) с обща дължина 734 788 km и принадлежат към три водосборни басейна: на Източносибирско и Чукотско море части от Северния Ледовит океан и на Берингово море част от Тихия океан. Към басейна на Източносибирско море принадлежат десните притоци на река Колима: Омолон с притоците си Олой и Олойчан и Анюй с двете съставящи я реки Голям и Малък Анюй; Раучуа, Чаун с притока си Паляваам; Пегтимел. Към водосборния басейн на Чукотско море принадлежи река Амгуема. Най-голямата река, вливаща се Берингово море на територията на окръга е Анадир с притоците си: Майн, Белая, Танюрер, Канчалан и Великая. Повечето от реките в Чукотския автономен район протичат през през планинско-тундрови и планинско-горски зони и имат планински характер, а тези течащи по тундровите низини на север и в Анадирската низина – равнинен характер. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното и дъждовното. Речният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, епизодични лятно-есенни прииждания и продължително и ясно изразено зимно маловодие. замръзват в края на септември или началото на октомври, а се размразяват в края на май или началото на юни.[3]

В Чукотския автономен окръг има около 13,5 хил. езера, като са разположени предимно в равнинните райони и по произход се делят на крайречни, проточни, термокарстови, лагунни, ледникови и кратерни. Най-големи са езерата Червено (458 km², крайречно) и Пекулней (435 km², лагунно), Елгигитгин (кратерно). Блатата и заблатените земи заемат 28 330 km², 3,93% от територията на окръга.[3]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Преобладават планинско-тундровите почви. В низините са разпространени торфени, торфено-блатни и торфно-подзолести, а по долините на реките алувиални почви.[2]

Преобладава тундровия тип растителност. В планинските райони са разпространени планински сухи тундри с храсти джуджета и каменоломки, а низините са заети от лишейна и мъхова тундра с рядка нискостеблена растителност и се използват от северните елени за пасища. По поречието на по-големите реки има островна растителност – предимно топола, бреза, ела и др. Покрай Северния Ледовит океан и островите в него е тундрова пустиня.[2]

На територията на окръга се срещат лисица, вълк, белка, заек, кафява и бяла мечка, дива гъска, лебед, бяла яребица. По крайбрежието – кайра, чайка и др. Моретата, езерата и реките са богати на риба (кета, херинга и др.) и морски животни (морж, нерпа и др.). На о. Врангел е обособен резерват.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на 1 януари 2018 г. на Чукотския автономен окръг наброява 49 348 души (84-то, предпоследно място в Руската федерация, 0,03% от нейното население).[1]

Населени места с повече от 1 000 души
Анадир 14 899 Уголние Копи 3 736 Лаврентия 1 345
Билибино 5 453 Егвекинот 2 815 Лорино 1 046
Певек 4 743 Провидения 2 082

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

По данни от преброяването през 2010 г. етническият състав на окръга е бил следния:[4]

  руснаци (49.61%)  чукчи (25.28%)  украинци (5.68%)  ескимоси (3.03%)  евени (2.76%)  чуванци (1.78%)  татари (0.89%)  белоруси (0.72%)  други (10.25%)
Circle frame.svg

Легенда:

Green pog.svg Окръжен център, повече от 10 000 души
Yellow pog.svg от 4 000 до 10 000 души
Orange pog.svg от 1 000 до 4 000 души
Red pog.svg от 500 до 1 000 души
Purple pog.svg от 100 до 500 души

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Chukotka ao 2008.svg

В административно-териториално отношение Чукотския автономен окръг се дели на 4 окръжни градски окръга, 3 муниципални района, 3 града, в т.ч. 2 града с окръжно подчинение и 1 град с районно подчинение и 5 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Чукотски автономен окръг към 1 януари 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Анадир
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Окръжни градски окръзи
1.Анадир 20 16 091 гр. Анадир 16 091
2.Певек 58 100 5 327 гр. Певек 4 329 636[5]
3.Провидения 27 420 3 695 сгт Провидения 2 151 450[5]
4.Егвекинот 134 600 4 734 сгт Егвекинот 3 034 240[5] Нос Шмид
Муниципални райони
1.Анадирски 287 900 8 079 гр. Анадир Беринговски, Уголние Копи
2.Билибински 174 700 7 369 гр. Билибино 5 292 615[5]
3.Чукотски 30 700 4 053 с. Лаврентия 1 185 540[5]
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Чукотского автономного округа“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Промишленост и стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Основно е развита добивната промишленост (злато, олово, въглища и волфрам). Производство на строителни материали. Изградени са Билибинска АЕЦ, Чаунска и Анадирска ТЕЦ, Беринговска и Егвекинотска ГЕЦ, плаваща електроцентрала „Северно сияние“ на нос Шмид.

Развито еленовъдство, риболов, лов, млекодобивно животновъдство, свиневъдство, птицевъдство и оранжерийно зеленчукопроизводство.

Значително добре развито речно и морско корабоплаване. Пристанища – Певек, Провидения, Анадир, Егвекинот, Беринговски.

Източници[редактиране | редактиране на кода]