Билибино

Билибино Билибино
— град —
Изглед към Билибино
Билибино 68.05, 166.45 Билибино
Страна	Русия
Федерален субект	Чукотски автономен окръг
Район	Билибински район
Площ	22,15 km²
Надм. височина	270 m
Население (2016)	5453 души 246 души/km²
Кмет	Олга Кожевникова
Основаване	1955
Град от	1993
Пощенски код	689450
Телефонен код	+7 42738
МПС код	87
Часова зона	UTC+12
Официален сайт	www.bilchao.ru
Билибино в Общомедия

Били́бино (на руски: Билибино) е град в Чукотски автономен окръг, Русия. Разположен е на мястото, където се сливат реките Каралвеем и Болшой Кепервеем, на около 625 km северозападно от Анадир. Административен център е на Билибински район. Към 2016 г. населението му възлиза на 5453 души. Това е вторият по големина град в окръга, след Анадир.

История

Селището е основано през 1955 г. като Каралваам във връзка с откриването на златни залежи в района. Година по-късно е преименувано на Билибино в чест на откривателя на златните залежи в Колима – Юрий Билибин. През 1958 г. Билибино получава статут на селище от градски тип, а през 1961 г. административният център на района е преместен от село Анюйск в Билибино. През 1965 г. е взето решение за строежа на атомна електроцентрала Билибино. През 1974 г. вече заработва Билибинската АЕЦ – най-малката и най-северната АЕЦ в света. В следващите две години са пуснати в експлоатация още 3 реактора. През 1993 г. Билибино получава статут на град. През 2010 г. Билибино става център на Градско поселение Билибино, което включва и селото Кепервеем.

Население

По данни от преброяването през 1989 г., Билибино има население от 15 558 души. След разпадането на СССР населението рязко спада. Според преброяването от 2010 г., в Билилибино живеят 5506 души.

По относителна скорост на обезлюдяването Билибино е на второ място след Певек.

Население по години

1959	1970	1979	1989	1998	2000	2001
635	10 693	12 711	15 558	8600	7700	7500
2002	2006	2007	2008	2009	2010	2011
6181	5700	5700	5600	5453	5506	5494
2012	2013	2014	2015	2016
5486	5451	5588	5592	5453

Етнически състав

Етническият състав на населението към 2010 г. е: 71% руснаци, 15% украинци, 6% чукчи, 3% евени и 5% други.

Климат

Климатът в Билибино е субарктичен, граничещ с полярен, с много ниски температури целогодишно. Средната годишна температура тук е -13,9 °C, а средните годишни валежи са 198 mm.

Климатични данни за Билибино Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек Абсолютни максимални температури (°C) −0,7 11 −1 5,4 19 30 31,3 31,2 19 6 2,3 0,6 Средни максимални температури (°C) −28,1 −27,5 −20,2 −10,7 2,8 14,9 17,5 14,1 4,9 −9,1 −24,2 −27,6 Средни температури (°C) −31 −31 −26 −17 −2,5 9 11,5 8,5 0,5 −12,5 −26,5 −29,5 Средни минимални температури (°C) −34,1 −35,4 −32,4 −24,8 −7,5 4,2 6,6 3,3 −3,1 −16,3 −29,7 −32,9 Абсолютни минимални температури (°C) −55,4 −54 −52,5 −43,4 −31 −6,8 −6 −9,2 −17 −39 −54,5 −55,2 Средни месечни валежи (mm) 12 12 6 6 6 27 48 42 12 15 15 15 Източник: Meoweather

Икономика

Производството на електроенергия от Билибинската АЕЦ е основният отрасъл тук. Тя е единствената АЕЦ в Далечния Изток на Русия. Има четири реактора, всеки с мощност от 12 MW. Златното находище вече не се експлоатира. Произвеждат се хранителни продукти.

Транспорт

Районът на Билибино няма целогодишни пътища. Има черен път до летището в Кепервеем (40 km), черен път до речното пристанище в Черский (250 km), както и ледена магистрала до Певек.

Галерия

• 

  Зимна мъгла над Билибино, февруари 2012 г.

• 

  Изглед към Билибино, април 2016 г.

• 

  Изглед към АЕЦ Билибино, април 2016 г.

• 

  Изглед към АЕЦ Билибино, неизвестна дата.