Билибино
Билибино Билибино |
|
---|---|
— град — | |
![]() Изглед към Билибино |
|
Страна |
![]() |
Федерален субект | Чукотски автономен окръг |
Район | Билибински район |
Площ | 22,15 km² |
Надм. височина | 270 m |
Население |
5453 души (2016) 246 души/km² |
Кмет | Олга Кожевникова |
Основаване | 1955 |
Град от | 1993 |
Пощенски код | 689450 |
Телефонен код | +7 42738 |
МПС код | 87 |
Часова зона | UTC+12 |
Официален сайт | www.bilchao.ru |
Билибино в Общомедия |
Били́бино (на руски: Билибино) е град в Чукотски автономен окръг, Русия. Разположен е на мястото, където се сливат реките Каралвеем и Болшой Кепервеем, на около 625 km северозападно от Анадир. Административен център е на Билибински район. Към 2016 г. населението му възлиза на 5453 души.[1] Това е вторият по големина град в окръга, след Анадир.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селището е основано през 1955 г. като Каралваам във връзка с откриването на златни залежи в района. Година по-късно е преименувано на Билибино в чест на откривателя на златните залежи в Колима – Юрий Билибин. През 1958 г. Билибино получава статут на селище от градски тип, а през 1961 г. административният център на района е преместен от село Анюйск в Билибино. През 1965 г. е взето решение за строежа на атомна електроцентрала Билибино. През 1974 г. вече заработва Билибинската АЕЦ – най-малката и най-северната АЕЦ в света. В следващите две години са пуснати в експлоатация още 3 реактора. През 1993 г. Билибино получава статут на град.[2] През 2010 г. Билибино става център на Градско поселение Билибино, което включва и селото Кепервеем.[3]
Население[редактиране | редактиране на кода]
По данни от преброяването през 1989 г., Билибино има население от 15 558 души.[4] След разпадането на СССР населението рязко спада. Според преброяването от 2010 г., в Билилибино живеят 5506 души.[5]
По относителна скорост на обезлюдяването Билибино е на второ място след Певек.[6]
1959[6] | 1970[6] | 1979[6] | 1989[4] | 1998[6] | 2000[6] | 2001[6] |
---|---|---|---|---|---|---|
635 | 10 693 | 12 711 | 15 558 | 8600 | 7700 | 7500 |
2002 | 2006[6] | 2007[6] | 2008[6] | 2009 | 2010[5] | 2011 |
6181 | 5700 | 5700 | 5600 | 5453 | 5506 | 5494 |
2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016[1] | ||
5486 | 5451 | 5588 | 5592 | 5453 |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Етническият състав на населението към 2010 г. е: 71% руснаци, 15% украинци, 6% чукчи, 3% евени и 5% други.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът в Билибино е субарктичен, граничещ с полярен, с много ниски температури целогодишно. Средната годишна температура тук е -13,9 °C, а средните годишни валежи са 198 mm.[7]
Климатични данни за Билибино
|
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Производството на електроенергия от Билибинската АЕЦ е основният отрасъл тук. Тя е единствената АЕЦ в Далечния Изток на Русия. Има четири реактора, всеки с мощност от 12 MW.[9] Златното находище вече не се експлоатира. Произвеждат се хранителни продукти.
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
Районът на Билибино няма целогодишни пътища. Има черен път до летището в Кепервеем (40 km), черен път до речното пристанище в Черский (250 km), както и ледена магистрала до Певек.[10]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б ((ru)) Численность населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2016 года.
- ↑ ((ru)) Общие сведения о районе – Муниципальное образование Билибинский муниципальный район
- ↑ ((ru)) Закон на Чукотския автономен окръг от 20 октомври 2010 г. № 88-ОЗ
- ↑ а б ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1989 г.
- ↑ а б ((ru)) Всероссийская перепись населения 2010
- ↑ а б в г д е ж з и к ((ru)) Народная энциклопедия городов и регионов России «Мой Город» – Билибино
- ↑ ((en)) Climate: Bilibino
- ↑ ((en)) Bilibino weather history. Bilibino average weather by month. Weather history for Bilibino, Chukot, Russian Federation. Посетен на 31 май 2016 г.
- ↑ ((en)) Russia's Nuclear Fuel Cycle
- ↑ ((en)) Petit futé. Chukotka.
|