Карачаево-Черкезия
| Карачаево-Черкесская Республика Къэрэшей-Шэрджэс Республикэ Къарачай-Черкес Республика | |
| Субект на Руската федерация | |
  | |
 Карачаево-Черкезия на картата на Русия | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Столица | Черкеск |
| Площ | 14 277 km² |
| Население | 466 432 души (2017) 32,7 души/km² |
| Федерален окръг | Севернокавказки федерален окръг |
| Президент | Мустафа Азре-Алиевич Батдиев |
| Министър-председател | Руслан Казаноков |
| Езици | руски, карачаевски, черкезки, абазински и ногайски |
| Часова зона | UTC +3 |
| МПС код | 09 |
| Официален сайт | www.kchr.info |
| Карачаево-Черкезия в Общомедия | |
Карача́ево-Черке́зка република (на руски: Карачаево-Черкесская Республика; на карачаево-балкарски: Къарачай-Черкес Республика; на кабардино-черкезки: Къэрэшей-Шэрджэс Республикэ), също наричана Карачаево-Черкезия, е субект на Руската Федерация[1]. Влиза в състава на Севернокавказкия федерален окръг и Севернокавказкия икономически район. Площ 14 277 km² (78-о място в Руската федерация, 0,08%). Население на 1 януари 2017 г. 466 432 души (75-о място, 0,32%). Столица е град Черкеск. Разстояние от Москва до Черкеск — 1674 km.
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]Карачаево-Черкезката автономна област е образувана на 12 януари 1922 г., като част от състава на Ставрополски край. На 2 ноември 1943 г. карачаевци са били обявени за съюзници на немците и са депортирани в Средна Азия, а територията ѝ е поделена между Грузия и Ставрополски край. С решение на ХХ конгрес на КПСС от 9 януари 1957 г. карачаевци са реабилитирани и Карачаево-Черкезката автономна област е създадена отново. На 3 юли 1991 г. е преобразувана в Карачаево-Черкезка ССР влиза в състава на ОНД, а на 25 декември 1993 г. е провъзгласена Карачаево-Черкезката република в състава на Руската Федерация.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Карачаево-Черкезката Република е разположена в югозападната част на Русия, по северните склонове на планината Голям Кавказ, от билото на Главния (Вододелен) хребет на юг до подножията на планината на север. На запад и северозапад граничи с Краснодарски край, на север и североизток – със Ставрополски край, на изток – с Република Кабардино-Балкария, на юг – с Грузия.[2]
По билото на Главния (Вододелен) хребет, минаващ по границата с Грузия се издигат върховете Пшиш 3790 m, Домбай-Улген 4048 m, Гвандра 3984 m и др. На север от Главния (Вододелен) хребет, по границата с Република Кабардино-Балкария, се издига късия, но висок Страничен хребет, в който се намира най-високата точка на Карачаево-Черкезия и на цяла Русия – връх Елбрус 4542 m. Между върховете Домбай-улген и Гвандра се намира Клухорския проход (2781 m), през който преминава шосе, свързващо Карачаево-Черкезия с град Сухуми на Черно море. Северно от Главния (Вододелн) хребет и успоредно на него са простира Скалистия хребет, представляващ поредица от куестови ридове – ридове с асиметрични склонове. Ту най-високата точка е връх Бермамит 2643 m. Крайната северна част на страната е заета от Прикубанската низина с надморска височина под 500 m.[2]
Сред полезните изкопаеми с промишлено значение са залежите на газ, мед, полиметали, каменни въглища и строителни материали.[2]
Републиката е разположена в умерения климатичен пояс и има височинна зонираност. Средната януарска температура е от -4,4 °C на север в Кубанската низина до -10 °C и по-ниски в планините, а средната юлска е съответно от 21 °C до 8 °C и по-ниска. В северната равнинна част вегетационния период (с денонощна температура над 10 °C) е 182 дни, до 75 – 50 дни в планините и още по-малко в най-високите южни части. Годишното количество на валежите е от 550 mm на север (по долината на река Кубан под 500 mm) до 2500 mm и повече на юг във високите части на Кавказ.[2]
В североизточната част на страната преминава участък от вододела между водосборните басейни на Азовско и Каспийско море, а по границата с Грузия – между Азовско и Черно море. Територията на Карачаево-Черкезия попада във водосборните басейни на три големи реки – Кубан (около 85%, от басейна на Азовско море) и Терек (около 2%) и Кума (около 13%) от басейна на Каспийско море. Най-голямата река в страната е Кубан с левите си притоци Теберда, Малък Зеленчук, Голям Зеленчук, Уруп, Голяма Лаба и др.). Втора е река Кума с десния си приток Подкумок. Към басейна на Терек са двете малки реки Кичмалка и Хасаут, леви притоци на река Малка (ляв приток на Терек). В Карачаево-Черкезия има 419 реки с обща дължина 4203 km, голяма част от които са малки реки и ручеи. Болшинството от реките са планински със смесено ледниково-снежно подхранване с ясно изразено пролетно-лятно и лятно пълноводие. В сраната има 430 езера и изкуствени водоеми с обща площ 59 km2. Почти всички езера са разположени в планинската част на републиката и са основно ледникови, карстови и лавинни. Най-големия изкуствен водоем е Кубанското водохранилище, в крайната североизточна част, източно от град Черкеск. В района на връх Елбрус, в подножията на някои върхове и по гребена на Главния (Вододелен) хребет има съвременни ледници.[3]
В северната част, в Кубанската низина почвите са черноземни, а на юг, с увеличаване на надморската височина преминават в кафяви горски и планинско-ливадни. Степната растителност в предпланинските части се сменя с лесостепна, а на юг в планините става широколистна (бук, габър, дъб), а по речните долини иглолистна (бор, ела, смърч) растителност. Още по-нагоре следвад субалпийските и алпийските пасища. Горите заемат 344 хил.ха от територията на Карачаево-Черкезия. В горите и високопланинските райони обитават кафяви мечки, рисове, диви котки, белки, диви свине, благороден елен, сърни, турове. В южната част е разположен Тебердинския държавен биосферен резерват, а крайната югозападна част на страната попада в Кавказкия държавен биосферен резерват.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Карачаево-Черкезия е многонационална република. На нейната територия живеят над 80 националности. Населението и на 1 януари 2017 г. е 446 442, което представлява 0,32% от това на Руската Федерация и по този показател републиката се нарежда на 75-о място в Русия.
Още един факт, отбелязан по време на преброяването – наблюдава се значителен естествен прираст на карачаевците в сравнение с другите националности, което се наблюдава и при други преброявания.
| преброяване 1926 | преброяване 1939 | преброяване 1959 | преброяване 1970 | преброяване 1979 | преброяване 1989 | преброяване 2002 | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| карачаевци | 52 875 (52,0%) | 70 932 (29,2%) | 67 830 (24,4%) | 97 104 (28,2%) | 109 196 (29,7%) | 129 449 (31,2%) | 169 198 (38,5%) |
| черкези | 16 186 (15,9%) | 17 667 (7,3%) | 24 145 (8,7%) | 31 190 (9,0%) | 34 430 (9,4%) | 40 241 (9,7%) | 49 591 (11,3%) |
| абазини | 13 731 (13,5%) | 14 138 (5,8%) | 18 159 (6,5%) | 22 896 (6,6%) | 24 245 (6,6%) | 27 475 (6,6%) | 32 346 (7,4%) |
| руснаци | 2593 (2,6%) | 118 785 (48,8%) | 141 843 (51,0%) | 162 442 (47,1%) | 165 451 (45,1%) | 175 931 (42,4%) | 147 878 (33,6%) |
| ногайци | 6263 (6,2%) | 6869 (2,8%) | 8903 (3,2%) | 11 062 (3,2%) | 11 872 (3,2%) | 12 993 (3,1%) | 14 873 (3,4%) |
| други | 9961 (9,8%) | 14 810 (6,1%) | 17 079 (6,1%) | 19 957 (5,8%) | 21 917 (6,0%) | 28 881 (7,0%) | 25 584 (5,8%) |
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]
В административно-териториално отношение Карачаево-Черкезия се дели на 2 републикански градски окръга и 10 муниципални района. Има 4 града, в т.ч. 2 град с републиканско подчинение (Черкеск и Карачаевск) и 2 града с районно подчинение и 7 селища от градски тип.
| Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Черкеск (в km) | Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Републикански градски окръзи | ||||||
| Карачаевск | 22 | 38 598 | гр. Карачаевск | 21 040 | 64 | гр. Теберда, Домбай, Орджоникидзевски, Елбруски |
| Черкеск | 70 | 122 478 | гр. Черкеск | 122 478 | ||
| Муниципални райони | ||||||
| Абазински | 300 | 17 450 | аул Инжич-Чукун | 2618 | 32 | |
| Адиге-Хабълски | 326 | 15 712 | аул Адиге-Хабъл | 3888 | 20 | |
| Зеленчукски | 2931 | 48 159 | ст-ца Зеленчукская | 13 449 | 75 | |
| Карачаевски | 3916 | 31 855 | гр. Карачаевск | 64 | Нови Карачай, Правокубански | |
| Малокарачаевски | 1365 | 43 473 | с. Учкекен | 16 512 | 80 | |
| Ногайски | 202 | 15 657 | пос. Еркен Шахар | 4184 | 26 | |
| Прикубански | 960 | 28 907 | пос. Кавказки | 3022 | 20 | Ударни |
| Урупски | 2782 | 22 975 | ст-ца Преградная | 7466 | 105 | Медногорски |
| Уст Джегутински | 911 | 50 398 | гр. Уст Джегута | 30 468 | 15 | |
| Хабезки | 565 | 30 770 | аул Хабез | 6392 | 26 |
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Развито е машиностроенето, хранително-вкусовата и лека промишленост, добивът на нефт и газ, химическата, въгледобивна и минна промишленост.
В селското стопанство републиката е специализирана в животновъдството (предимно овце и коне). Отглеждат се захарно цвекло, царевица, слънчоглед, пшеница.
| Площ обработваема земя: | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| година | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | ||||||
| хиляди хектара | 192,3[4] | 155,2 | 142[4] | 117,6[5] | 121,9 | 141,9[5] | ||||||
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Петрушина М.Н., Горячко М.Д. и др. Карача́ево-Черке́зка република (Карачаево-Черкесия) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 13. Правителствена агенция (за събиране на глоби) - Киргизи [Канцелярия конфискации — Киргизы]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2009. ISBN 978-5-85270-344-6. с. 783. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2017-08-05 в Wayback Machine. ((ru))
- 1 2 3 4 5 ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Карачаево-Черкезия
- ↑ ((ru)) «Вода России» – Карачаево-Черкезия
- 1 2 Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
- 1 2 Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное делении Карачаево-Черкесии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| |||||||||