Черкези

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Черкези
Общ брой над 150 000
Значителен
брой в

Флаг на Русия Русия: 128 528 (2002)

Флаг на България България: 367 (2001)
Език черкезки
Религия сунити
Сродни етно групи абхази, кабардинци, чеченци
Черкези в Общомедия

Черкезите (самоназвание: адиги или адъга) са кавказки народ,[1] произлизащ от областта Черкезия, като основната част от него е изселена оттам по време на проведения от Русия Черкезки геноцид след завършилата през 1864 година Кавказка война.

Преди геноцида черкезите се разделят на 12 подгрупи – абадзехи, бесленеевци, бжедуги, хатукайци, кабардинци, мамхеги, натухайци, шапсуги, темиргоевци, убъхи, егерукаевци и жанеевци.[2] Съвременните руски преброявания разглеждат черкезите като четири обособени етноса – кабардинци, адигейци, черкези и шапсуги.[3]

Повечето черкези са мюсюлмани сунити.[4] Те говорят черкезки, кавказки език с три основни диалекта и множество поддиалекти. Според руските преброявания в историческа Черкезия днес живеят около 700 хиляди черкези.[3] Броят на потомците на изселените черкези, частично асимилирани в местните етноси, се оценява на около 3,7 милиона души.[5] От тях към 2 милиона живеят в Турция, а около 300 хиляди в други страни от Близкия Изток, главно Сирия и Йордания.

История[редактиране | редактиране на кода]

Наименованието „черкез“ вероятно произлиза от „керкет“, с което древногръцките автори са наричали населението, живеещо по североизточното крайбрежие на Черно море. Съвременна Черкезия е заселена от адигски племена през V-VIII век. През XII-XIII век част от адигите се заселват по поречието на река Терек, основавайки княжествата на Голяма и Малка Кабарда.

През 1820 г. руската външна политика на император Александър I е насочена към постепенно овладяване на Северен Кавказ. Това предизвиква ожесточена съпротива на местните народи, в това число и черкезите, които се обединяват във военни съюзи и водят сражения с руски редовни части. Избухналата Кавказка война (1817 – 1864 г.) продължила почти 50 години, е изключително кръвопролитна. Въпреки добрата организираност и силният фанатизъм адигите не успяват да постигнат победа. На 21 май 1864 г. войната е официално прекратена, а клаузите на мирния договор са неприемливи за кавказците, които трябва да се изселват в равнинни райони и да започнат нов начин на живот.

По силата на двустранно сключен договор, Османската империя поема задължението по настаняването на кавказките изселници на територията на империята, а Руската империя в замяна на това приема християни, главно българи, които заселва в степите на днешна Украйна. Всъщност процесът на изселвания от Кавказ към тогавашна Турция започва след Кримската война от 1854 г. и продължава с различна интензвиност до 1864 г. и малко след това. Най-многочислени са изселническите вълни при Черкезкия геноцид през периода 1864 – 1867 г.

Високият брой на бежанците създава силни затруднения на османските власти по разселванията на кавказците. Допълнителен проблем се оказва липсата на достатъчен брой плавателни съдове за транспортиране на хората през Черно море, както и липсата на нормални хигиенни условия и медицинско обслужване. Много от кавказците не разполагат с храна, хилядии семейства боледуват и мнозина от тях умират по пътя. Поради превишаване на нормата за допустимия товар, много от корабите потъват на дъното заедно с екипажите и пътниците.

Високата порта взима решение за концентриране на черкезките бежанци в християтнските провинции на империята и основно: България, Македония, днешните части на Молдова, Румъния, Сърбия /района на Цариброд, Ниш и Лесковац/, Косово и част от Северна Гърция. В районите на разселване на черкезите, местното християнско население е било задължено да им изгради жилища. Целта е тези региони да се заселят с компактна маса мюсюлманско население, което в бъдеще да парира всеки опит за борба срещу султанската власт. Опитът по-късно показва, че черкезите успешно се използват в качеството им на милиции, особено по време на Априлското въстание през 1876 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „One Europe, Many Nations: A Historical Dictionary of European National Groups“, Questia Online Library, 25 August 2010, p. 12 
  2. Gammer, Mos%u030Ce (2004), „The Caspian Region: a Re-emerging Region“, London: Routledge, p. 67 
  3. а б (XLS). // Russian Federal State Statistics Service. Архив на оригинала от 24 April 2012.
  4. Главная страница проекта 'Арена' : Некоммерческая Исследовательская Служба СРЕДА. // Sreda.org. Посетен на 20 August 2013.
  5. Unrepresented Nations and Peoples Organization. Yearbook 1997. The Hague, Kluwer Law International, 1998. ISBN 90-411-1022-4. с. 67 – 69.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]