Калужка област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Калужка област
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Калужка област на картата на РусияКалужка област на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 29 777 km²
Население (2018) 1 012 156 души
34 души/km²
Административен център Калуга
Федерален окръг Централен федерален окръг
Губернатор Анатолий Артамонов
Часова зона UTC +3
МПС код 40
Официален сайт http://www.admobl.kaluga.ru/main/
Калужка област в Общомедия

Калужка област е субект на Руската федерация, влизаща в състава на Централния федерален окръг. Площ 29 777 km2 (65-то място по големина в Руската Федерация, 0,17% от нейната площ). Население през 2018 г. 1 012 156 души (53-то място в Руската Федерация, 0,69% от цялото население). Административен център град Калуга. Разстояние от Москва до Калуга 188 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Калужка област е образувана на 5 юли 1944 г. с Указ на Върховния Съвет на СССР за сметка на части от Смоленска, Орловска и Тулска области.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Областта попада в централната част на Европейска Русия. На северозапад граничи със Смоленска област, на север и североизток – с Московска област и град Москва, на изток – с Тулска област, на югоизток – с Орловска област и на югозапад – с Брянска област. В тези си граници заема площ от 29 777 km2 (65-то място по големина в Руската Федерация, 0,17% от нейната площ).[1]

Калужка област е разположена в централната част на Източноевропейската равнина. Повърхността ѝ представлява хълмиста, на места плоска равнина, гъсто разчленена от долините на реките и суходолия. На запад и северозапад в нейните предели попадат части от Смоленско-Московското възвишение изградено от ниски моренни хълмове, а централните и източните части са заети от Средноруското възвишение, което представлява ерозионна равнина. Максималната надморска височина на областта е 270 – 280 m.[1]

Климатът на областта е умереноконтиненталан и се характеризира с умерено топло и влажно лято и умерено студена зима с устойчива снежна покривка. Средна юлска температура от 17,5 до 18,5°С, средна януарска – от -9 до -10,3°С. Годишна сума на валежите 550 – 650 mm, като количеството им намалява на югоизток. Около 70% от тях падат от април до октомври. Вегетационен период с минимални денонощни температура над 5°С е от 177 до 184 денонощия.[1]

В Калужка област има около 2000 реки и потоци (с дължина над 1 km) с обща дължина около 12 хил. km и те принадлежат към два водосборни басейна – на Волга (около 80% от територията на областта) и на Днепър (около 20%). Най-голямата река в областта е Ока (десен приток на Волга) с притоците си Жиздра, Угра и Протва. Към водосборния басейн на Днепър принадлежат реките Снопот и Болва (леви притоци на Десна, ляв приток на Днепър), протичащи в западната част на областта. Всичките реки в региона имат равнинен характер, малък наклон и спокойно течение. Имат смесено подхранване с преобладаване на снежното. Речният им режим се характерицзра с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват през ноември, а се размразяват в края на март или началото на април. В областта има над 1600 естествени и изкуствени езера с обща площ около 50 km2, като само около 190 езера са площ по-голяма от 10 дка. Те са предимно крайречни (старици), основно по долината на река Ока, а също ледникови (в северните и северозападните части) и карстови (на югозапад). Най-големите естествени езера са Бездон (на северозапад) и старицата Тиш (Желоховско езеро) на левия бряг на Ока, но те не превишават 0,3 km2. Изкуствените водоеми в областта значително превишат по площ естествените, като най-голямото е Ломпад (Горно-Людиновско водохранилище) на река Неполот, ляв приток на Болва и има площ от 8,7 km2.[2]

Преобладаващите почви в областта са ливадно средноподзолистите. В централните и източните части са разпространени светло-сиви горски почви, а на места се срещат ливадни, ливадно-карбонатни и типични подзолисти почви.[1]

Голяма част от областта попада в подзоната на смесените гори, а централните и източни части – в подзоната на широколистните гори (бреза, осика и др.). Горите заемат около 40% от територията на областта и са разпространени основно на северозапад.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2017 г година числеността на населението в областта е 1 011 069 души (53-то място в Руската Федерация, 0,69% от цялото население), от които (74,9%) градско и (25,1%) селско население.

През 1996 година националния състав на населението в областта е бил: руснаци 93,8%, украинци – 2,8%, беларуси – 0,8%, татари и цигани – 0,3%, азербайджанци, мордвинци и евреи – 0,2%, арменци и молдовци – по 0,1%, други националности – 1,2%.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Калужка област

В административно-териториално отношение Калужка област се дели на 2 областни градски окръга, 24 муниципални района, 22 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение (Калуга и Обнинск), 20 града с районно подчинение и 6 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Калужка област към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Калуга
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
25.Калуга 543 358 560 гр. Калуга 341 892
26.Обнинск 43 113 639 гр. Обнинск 113 639 74
Муниципални райони
1.Бабинински 847 18 707 пос. Бабинино 3 725 45 Воротинск
2.Барятински 1 110 6 101 с. Барятино 2 748 120
3.Боровски 760 61 620 гр. Боровск 10 966 106 гр. Балабаново, гр. Ермолино
4.Дзержински 1 336 53 266 гр. Кондрово 15 017 40 Полотняни Завод, Пятовски, Товарково
5.Думинички 1 174 14 163 сгт Думиничи 5 594 140
6.Жиздрински 1 282 10 418 гр. Жиздра 5 489 180
7.Жуковски 1 268 51 924 гр. Жуков 13 251 90 гр. Белоусово, гр. Кремьонки
8.Изновсковски 1 334 6 809 с. Износки 1 877 109
9.Кировски 1 000 40 835 гр. Киров 30 839 160
10.Козелски 1 523 37 009 гр. Козелск 16 370 72 гр. Сосенски
11.Куйбишевски 1 243 8 109 пос. Бетлица 3 589 220
12.Людиновски 955 43 056 гр. Людиново 38 846 200
13.Малоярославецки 1 547 49 909 гр. Малоярославец 27 791 61
14.Медински 1 148 12 785 гр. Медин 8 032 60
15.Мещовски 1 238 12 891 гр. Мещовск 4 037 85
16.Мосалски 1 320 8 549 гр. Мосалск 4 161 93
17.Перемишълски 1 156 13 861 с. Перемишъл 3 279 30
18.Спас-Деменски 1 369 7 312 гр. Спас Деменск 4 357 197
19.Сухинички 1 233 23 519 гр. Сухиничи 15 111 105
20.Таруски 715 15 175 гр. Таруса 9 302 70
21.Уляновски 1 656 7 140 с. Уляново 3 022 120
22.Ферзиковски 1 250 17 818 с. Ферзиково 4 837 39
23.Хвастовички 1 413 10 394 с. Хвастовичи 4 509 180
24.Юхновски 1 333 11 001 гр. Юхнов 6 079 85

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article058031.html «Большая Советская Энциклопедия» – Калужка област
  2. ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/1773/Калужская_область «Вода России» – Калужка област

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Калужской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.