Калужка област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Калужка област
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Калужка област на картата на РусияКалужка област на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 29 777 km²
Население (2018) 1 012 156 души
34 души/km²
Административен център Калуга
Федерален окръг Централен федерален окръг
Губернатор Анатолий Артамонов
Часова зона UTC +3
МПС код 40
Официален сайт http://www.admobl.kaluga.ru/main/
Калужка област в Общомедия

Калужка област е субект на Руската федерация, влизаща в състава на Централния федерален окръг. Площ 29 777 km2 (65-то място по големина в Руската Федерация, 0,17% от нейната площ). Население през 2018 г. 1 012 156 души (53-то място в Руската Федерация, 0,69% от цялото население). Административен център град Калуга. Разстояние от Москва до Калуга 188 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Калужка област е образувана на 5 юли 1944 г. с Указ на Върховния Съвет на СССР за сметка на части от Смоленска, Орловска и Тулска области.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Областта попада в централната част на Европейска Русия. На северозапад граничи със Смоленска област, на север и североизток – с Московска област и град Москва, на изток – с Тулска област, на югоизток – с Орловска област и на югозапад – с Брянска област. В тези си граници заема площ от 29 777 km2 (65-то място по големина в Руската Федерация, 0,17% от нейната площ).[1]

Калужка област е разположена в централната част на Източноевропейската равнина. Повърхността ѝ представлява хълмиста, на места плоска равнина, гъсто разчленена от долините на реките и суходолия. На запад и северозапад в нейните предели попадат части от Смоленско-Московското възвишение изградено от ниски моренни хълмове, а централните и източните части са заети от Средноруското възвишение, което представлява ерозионна равнина. Максималната надморска височина на областта е 270 – 280 m.[1]

Климатът на областта е умереноконтиненталан и се характеризира с умерено топло и влажно лято и умерено студена зима с устойчива снежна покривка. Средна юлска температура от 17,5 до 18,5°С, средна януарска – от -9 до -10,3°С. Годишна сума на валежите 550 – 650 mm, като количеството им намалява на югоизток. Около 70% от тях падат от април до октомври. Вегетационен период с минимални денонощни температура над 5°С е от 177 до 184 денонощия.[1]

В Калужка област има около 2000 реки и потоци (с дължина над 1 km) с обща дължина около 12 хил. km и те принадлежат към два водосборни басейна – на Волга (около 80% от територията на областта) и на Днепър (около 20%). Най-голямата река в областта е Ока (десен приток на Волга) с притоците си Жиздра, Угра и Протва. Към водосборния басейн на Днепър принадлежат реките Снопот и Болва (леви притоци на Десна, ляв приток на Днепър), протичащи в западната част на областта. Всичките реки в региона имат равнинен характер, малък наклон и спокойно течение. Имат смесено подхранване с преобладаване на снежното. Речният им режим се характерицзра с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват през ноември, а се размразяват в края на март или началото на април. В областта има над 1600 естествени и изкуствени езера с обща площ около 50 km2, като само около 190 езера са площ по-голяма от 10 дка. Те са предимно крайречни (старици), основно по долината на река Ока, а също ледникови (в северните и северозападните части) и карстови (на югозапад). Най-големите естествени езера са Бездон (на северозапад) и старицата Тиш (Желоховско езеро) на левия бряг на Ока, но те не превишават 0,3 km2. Изкуствените водоеми в областта значително превишат по площ естествените, като най-голямото е Ломпад (Горно-Людиновско водохранилище) на река Неполот, ляв приток на Болва и има площ от 8,7 km2.[2]

Преобладаващите почви в областта са ливадно средноподзолистите. В централните и източните части са разпространени светло-сиви горски почви, а на места се срещат ливадни, ливадно-карбонатни и типични подзолисти почви.[1]

Голяма част от областта попада в подзоната на смесените гори, а централните и източни части – в подзоната на широколистните гори (бреза, осика и др.). Горите заемат около 40% от територията на областта и са разпространени основно на северозапад.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2017 г година числеността на населението в областта е 1 011 069 души (53-то място в Руската Федерация, 0,69% от цялото население), от които (74,9%) градско и (25,1%) селско население.

През 1996 година националния състав на населението в областта е бил: руснаци 93,8%, украинци – 2,8%, беларуси – 0,8%, татари и цигани – 0,3%, азербайджанци, мордвинци и евреи – 0,2%, арменци и молдовци – по 0,1%, други националности – 1,2%.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Калужка област

В административно-териториално отношение Калужка област се дели на 2 областни градски окръга, 24 муниципални района, 22 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение (Калуга и Обнинск), 20 града с районно подчинение и 6 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Калужка област към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Калуга
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
25.Калуга 543 358 560 гр. Калуга 341 892
26.Обнинск 43 113 639 гр. Обнинск 113 639 74
Муниципални райони
1.Бабинински 847 18 707 пос. Бабинино 3 725 45 Воротинск
2.Барятински 1 110 6 101 с. Барятино 2 748 120
3.Боровски 760 61 620 гр. Боровск 10 966 106 гр. Балабаново, гр. Ермолино
4.Дзержински 1 336 53 266 гр. Кондрово 15 017 40 Полотняни Завод, Пятовски, Товарково
5.Думинички 1 174 14 163 сгт Думиничи 5 594 140
6.Жиздрински 1 282 10 418 гр. Жиздра 5 489 180
7.Жуковски 1 268 51 924 гр. Жуков 13 251 90 гр. Белоусово, гр. Кремьонки
8.Изновсковски 1 334 6 809 с. Износки 1 877 109
9.Кировски 1 000 40 835 гр. Киров 30 839 160
10.Козелски 1 523 37 009 гр. Козелск 16 370 72 гр. Сосенски
11.Куйбишевски 1 243 8 109 пос. Бетлица 3 589 220
12.Людиновски 955 43 056 гр. Людиново 38 846 200
13.Малоярославецки 1 547 49 909 гр. Малоярославец 27 791 61
14.Медински 1 148 12 785 гр. Медин 8 032 60
15.Мещовски 1 238 12 891 гр. Мещовск 4 037 85
16.Мосалски 1 320 8 549 гр. Мосалск 4 161 93
17.Перемишълски 1 156 13 861 с. Перемишъл 3 279 30
18.Спас-Деменски 1 369 7 312 гр. Спас Деменск 4 357 197
19.Сухинички 1 233 23 519 гр. Сухиничи 15 111 105
20.Таруски 715 15 175 гр. Таруса 9 302 70
21.Уляновски 1 656 7 140 с. Уляново 3 022 120
22.Ферзиковски 1 250 17 818 с. Ферзиково 4 837 39
23.Хвастовички 1 413 10 394 с. Хвастовичи 4 509 180
24.Юхновски 1 333 11 001 гр. Юхнов 6 079 85

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article058031.html «Большая Советская Энциклопедия» – Калужка област
  2. ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/1773/Калужская_область «Вода России» – Калужка област

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Калужской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.