Саратовска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Саратовска област
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Саратовска област на картата на РусияСаратовска област на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 101 240 km²
Население (2018) 2 462 950 души
24,3 души/km²
Административен център Саратов
Федерален окръг Приволжски федерален окръг
Губернатор Павел Ипатов
Часова зона UTC +4
МПС код 64
Саратовска област в Общомедия

Саратовска област е субект на Руската федерация, в състава на Приволжския федерален окръг. Площ 101 240 km2 (32-ро място по големина в Руската Федерация, 0,59% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 2 462 950 души (20-то място в Руската Федерация, 1,68% от нейното население). Административен център град Саратов. Разстояние от Москва до Саратов 858 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Най-старият руски град в областта е Саратов, основан през 1590 г. През 1605 г. градът е преместен на сегашното си местоположение. През 1780 г. за градове са утвърдени с императорски укази Аткарск, Балашов, Волск, Петровск (основан като укрепленеие през 1698 г.) и Хвалинск, а през 1835 г. – градовете Николаевск (от 1918 г. Пугачов) и Новоузенск. Останалите 10 град в областта се признати за такива през ХХ в.

През 1780 г. е образувано Саратовското наместничество, което през 1797 г. прераства в Саратовска губерния. На 21 май 1928 г. Саратовска губерния е разформирована и е образувана Нижневолжска област, която съществува до 11 юни същата година. На 11 юни 1927 г. Нижневолжска област е преименувана на Нижневолжски край, който съществува до 10 януари 1934 г. когато е преименуван на Саратовски край. С приемането на новата Конституция на СССР на 5 декември 1936 г. Саратовски край става Саратовска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Саратовска област се намира в югоизточната част на Европейска Русия, в Приволжския федерален окръг. На изток и югоизток граничи с Казахстан, на юг – с Волгоградска област, на запад – с Воронежка и Тамбовска област, а на север – с Пензенска, Уляновска и Самарска област. В тези си граници заема площ от 101 240 km2 (32-ро място по големина в Руската Федерация, 0,59% от нейната територия).[1]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Саратовска област е разположена в югоизточната част на Източноевропейската равнина, в долното течение на река Волга (Долното Поволжие). От реката се дели на две части: западна – дяснобрежна част и източна – лявобрежна (Заволжие). Значителна част от дяснобрежната част заема Приволжското възвишение (височина до 370 m, максималната кота на областта), което е силно разчленено от оврази и долове, като гъстотата им достига 0,5 – 0,9 km/km2. В крайната западна част на областта се простира югоизточната периферия на Окско-Донската равнина. Заволжито е заето от съртова (слабохълмиста) равнина, а крайните югоизточни части попадат в северната периферия на Прикаспийската низина. По източната граница на областта с Казахстан се простират полегатите склонове на възвишението Общ Сърт.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е континентален. Средна януарска температура от -11 °C на югозапад до -14 °C на североизток, средна юлска – от 20 °C на северозапад до 24 °C на югоизток. Годишната сума на валежите варира от 450 mm на северозапад до 250 mm на югоизток. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) от 127 дни на север до 150 дни на юг.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

По територията на Саратовска област протичат 358 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина 12 331 km и те принадлежат към три водосборни басейна: на Волга, Дон и безотточната област на Камъш-Самирските езера. От север-североизток на юг-югозапад на протежение от 420 km протича част от долното течение на река Волга с притоците си Малък Иргиз, Голям Иргиз, Терешка, Еруслан и др. В западната част на областта протичат реките Хопьор, Медведица и Иловля, леви притоци на Дон, а в южната част – реките Голям Узен и Малък Узен, вливащи се в Камъш-Самирските безотточни езера, разположени на територията на Казахстан.[2]

Най-гъста и разклонена е речната мрежа в западните части на областта, а на юг и югоизток тя намалява. За реките от басейните на Волга и Дон е характерно смесеното подхранване с преобладаване на снежното, а за тези в южните и югоизточните райони – изключително само снежно. Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, устойчиво лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките замръзват в средата или края на ноември, а се размразяват през април.[2]

В Саратовска област има над 7 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 2,6 хил.km2, като само 250 от тях са с площ по-голяма от 10 дка. Езерата са предимно крайречни, разположени по долините на големите реки. Най-голямото естествено езеро в Саратовска област е Наумовското езеро (2,3 km2) разположено в заливната тераса на река Голям Иргиз. Изкуствените водоеми са значително по-големи от естествените и най-големите са Саратовското и Волгоградското водохранилища на река Волга.[2]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Над 80% от територията на Саратовска област се намира в степната зона. Дяснобрежието и Заволжието (на север от долината на река Голям Иргиз) са покрити от черноземни почви (обикновени и южни), които заемат 52% от цялата площ. В останалата степна част на Заволжието са развити тъмнокафявите и кафявите почви (34%). По-голямата част от степните райони са земеделски усвоени. Северозападните части на областта попадат в лесостепната зона (15%) и са покрити с мощни излужени черноземни почви. На югоизток, в полупустинната зона (5%) са развити светлокафявите почви с петна от солончаци. По долините на реките са развити алувиално-ливадните почви с ливадна и дървесно-храстова растителност. Горите заемат 5% от територията на Саратовска област (липа, дъб, бреза и др.). Животинския свят е представен от различни видове гризачи (лалугер, полска мишка, скачаща мишка, хомяк), зайци, лисици, вълци. В горските райони се среща лос, а в степните дивата коза сайга. Аклиматизирани са ондатра, енотовидно куче, норка, петнист елен, бобър, дива свиня. Реките са богати на различни видове риби.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 г. населението на Саратовска област наброява 2 462 950 души (20-то място в Руската Федерация, 1,68% от нейното население). Гъстота 24,33 души/km2. Градско население 75,7%. При преброяването на населението на Руската Федерация през 2010 г. етническият състав на областта е бил следния: руснаци 2 151 215 души (87,55%), казахи 76 007 (3,09%), татари 52 884 (2,15%), украинци 41 942 (1,71%), арменци 23 841 (0,97%), азербайджанци 14 868 (0,6%), чуваши 12 261 (0,5%), мордовци (10 917 (0,44%).

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Саратовска област

В административно-териториално отношение Саратовска област се дели на 4 областни градски окръга, 38 муниципални района, 28 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение Саратов, 1 град Шихани[3] с особен статут и 16 града с районно подчинение и 25 селища от градски тип, в т.ч. 2 селища от градски тип с особен статут.

Административно-териториално деление на Саратовска област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Саратов
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І.Михайловски[3] 19 2 645 сгт Михайловски 2 645 252
ІІ.Саратов 394 845 300 гр. Саратов 845 300
ІІІ.Светли[3] 3 12 702 сгт Светли 12 702 36
ІV.Шихани[3] 10 5 665 гр. Шихани 5 665 130
Муниципални райони
1.Александрово-Гайски 2 699 15 735 с. Александров Гай 9 728 280
2.Аркадакски 2 237 22 572 гр. Аркадак 11 986 248
3.Аткарски 2 683 40 421 гр. Аткарск 25 384 92
4.Базарно-Карабулакски 2 294 28 883 сгт Базарни Карабулак 9 641 102 Свободни
5.Балаковски 3 204 211 498 гр. Балаково 191 260 161
6.Балашовски 2 925 107 155 гр. Балашов 77 391 226 Пинеровка
7.Балтайски 1 254 11 319 с. Балтай 3 873 135
8.Волски 3 840 89 695 гр. Волск 63 947 147 Сенной
9.Воскресенски 1 451 12 007 с. Воскресенское 3 309 114
10.Дергачевски 4 500 18 656 сгт Дергачи 7 890 218
11.Духовницки 1 978 11 799 сгт Духовницкое 5 010 235
12.Екатериновски 3 035 18 675 сгт Екатериновка 5 974 145
13.Ершовски 4 215 37 261 гр. Ершов 19 993 178
14.Ивантеевски 2 048 13 813 с. Ивантеевка 6 100 290
15.Калинински 3 200 30 964 гр. Калининск 15 841 121
16.Красноармейски 3 316 46 318 гр. Красноармейск 23 296 75 Каменски
17.Краснокутски 2 930 33 945 гр. Красни Кут 14 718 117
18.Краснопартизански 2 400 11 016 сгт Горни 4 874 251
19.Лисогорски 2 336 19 444 сгт Лисие Гори 7 247 96
20.Марксовски 2 908 63 563 гр. Маркс 31 788 60
21.Новобураски 1 735 16 179 сгт Новие Бураси 5 920 77
22.Новоузенски 4 123 29 825 гр. Новоузенск 15 929 202
23.Озински 4 094 17 401 сгт Озинки 8 717 291
24.Перелюбски 3 691 13 410 с. Перелюб 4 774 372
25.Петровски 2 332 42 326 гр. Петровск 29 376 104
26.Питерски 2 584 16 411 с. Питерка 5 439 170
27.Пугачовски 3 906 58 749 гр. Пугачов 41 056 246
28.Ровенски 2 145 17 194 сгт Ровное 4 439 110
29.Романовски 1 287 14 340 сгт Романовка 6 655 274
30.Ртишчевски 2 303 54 937 гр. Ртишчево 39 390 214
31.Самойловски 2 592 18 373 сгт Самойловка 6 773 202
32.Саратовски 1 936 50 632 гр. Саратов Красни Октябър, Соколови
33.Советски 1 434 26 642 сгт Степное 12 234 80 Советское
34.Татишчевски 2 077 29 504 сгт Татишчево 7 532 38
35.Турковски 1 407 11 093 сгт Турки 5 725 278
36.Фьодоровски 2 521 19 294 сгт Мокроус 6 384 151
37.Хвалински 1 922 22 412 гр. Хвалинск 12 556 232
38.Енгелски 3 233 309 487 гр. Енгелс 225 752 10 Приволжски
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Саратовской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article099692.html «Большая Советская Энциклопедия» – Саратовска област
  2. а б в ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2561/Саратовская_область «Вода России» – Саратовска област
  3. а б в г закрито административно-териториално образувание