Саратовска област

Саратовска област
Саратовская область
	Саратовска област Саратовская область
Субект на Руската федерация
	; Саратовска област на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Саратов
Площ	101 240 km²
Население	2 462 950 души (2018); 24,3 души/km²
Адм. център	Саратов
Федерален окръг	Приволжки федерален окръг
Губернатор	Павел Ипатов
Часова зона	UTC +4
МПС код	64
Официален сайт	saratov.gov.ru
	Саратовска област в Общомедия

Саратовска област е субект на Руската федерация, в състава на Приволжкия федерален окръг^[1]. Площ 101 240 km² (32-ро място по големина в Руската Федерация, 0,59% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 2 462 950 души (20-о място в Руската Федерация, 1,68% от нейното население). Административен център град Саратов. Разстояние от Москва до Саратов 858 km.

Историческа справка

Най-старият руски град в областта е Саратов, основан през 1590 г. През 1605 г. градът е преместен на сегашното си местоположение. През 1780 г. за градове са утвърдени с императорски укази Аткарск, Балашов, Волск, Петровск (основан като укрепленеие през 1698 г.) и Хвалинск, а през 1835 г. – градовете Николаевск (от 1918 г. Пугачов) и Новоузенск. Останалите 10 град в областта се признати за такива през ХХ в.

През 1780 г. е образувано Саратовското наместничество, което през 1797 г. прераства в Саратовска губерния. На 21 май 1928 г. Саратовска губерния е разформирована и е образувана Нижневолжка област, която съществува до 11 юни същата година. На 11 юни 1927 г. Нижневолжка област е преименувана на Нижневолжки край, който съществува до 10 януари 1934 г. когато е преименуван на Саратовски край. С приемането на новата Конституция на СССР на 5 декември 1936 г. Саратовски край става Саратовска област.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Саратовска област се намира в югоизточната част на Европейска Русия, в Приволжкия федерален окръг. На изток и югоизток граничи с Казахстан, на юг – с Волгоградска област, на запад – с Воронежка и Тамбовска област, а на север – с Пензенска, Уляновска и Самарска област. В тези си граници заема площ от 101 240 km² (32-ро място по големина в Руската Федерация, 0,59% от нейната територия).^[2]

Релеф

Саратовска област е разположена в югоизточната част на Източноевропейската равнина, в долното течение на река Волга (Долното Поволжие). От реката се дели на две части: западна – дяснобрежна част и източна – лявобрежна (Заволжие). Значителна част от дяснобрежната част заема Приволжкото възвишение (височина до 370 m, максималната кота на областта), което е силно разчленено от оврази и долове, като гъстотата им достига 0,5 – 0,9 km/km². В крайната западна част на областта се простира югоизточната периферия на Окско-Донската равнина. Заволжито е заето от съртова (слабохълмиста) равнина, а крайните югоизточни части попадат в северната периферия на Прикаспийската низина. По източната граница на областта с Казахстан се простират полегатите склонове на възвишението Общ Сърт.^[2]

Климат

Климатът е континентален. Средна януарска температура от -11 °C на югозапад до -14 °C на североизток, средна юлска – от 20 °C на северозапад до 24 °C на югоизток. Годишната сума на валежите варира от 450 mm на северозапад до 250 mm на югоизток. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) от 127 дни на север до 150 дни на юг.^[2]

Води

По територията на Саратовска област протичат 358 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина 12 331 km и те принадлежат към три водосборни басейна: на Волга, Дон и безотточната област на Камъш-Самирските езера. От север-североизток на юг-югозапад на протежение от 420 km протича част от долното течение на река Волга с притоците си Малък Иргиз, Голям Иргиз, Терешка, Еруслан и др. В западната част на областта протичат реките Хопьор, Медведица и Иловля, леви притоци на Дон, а в южната част – реките Голям Узен и Малък Узен, вливащи се в Камъш-Самирските безотточни езера, разположени на територията на Казахстан.^[3]

Най-гъста и разклонена е речната мрежа в западните части на областта, а на юг и югоизток тя намалява. За реките от басейните на Волга и Дон е характерно смесеното подхранване с преобладаване на снежното, а за тези в южните и югоизточните райони – изключително само снежно. Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, устойчиво лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките замръзват в средата или края на ноември, а се размразяват през април.^[3]

В Саратовска област има над 7 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 2,6 хил.km², като само 250 от тях са с площ по-голяма от 10 дка. Езерата са предимно крайречни, разположени по долините на големите реки. Най-голямото естествено езеро в Саратовска област е Наумовското езеро (2,3 km²) разположено в заливната тераса на река Голям Иргиз. Изкуствените водоеми са значително по-големи от естествените и най-големите са Саратовското и Волгоградското водохранилища на река Волга.^[3]

Почви, растителност, животински свят

Над 80% от територията на Саратовска област се намира в степната зона. Дяснобрежието и Заволжието (на север от долината на река Голям Иргиз) са покрити от черноземни почви (обикновени и южни), които заемат 52% от цялата площ. В останалата степна част на Заволжието са развити тъмнокафявите и кафявите почви (34%). По-голямата част от степните райони са земеделски усвоени. Северозападните части на областта попадат в лесостепната зона (15%) и са покрити с мощни излужени черноземни почви. На югоизток, в полупустинната зона (5%) са развити светлокафявите почви с петна от солончаци. По долините на реките са развити алувиално-ливадните почви с ливадна и дървесно-храстова растителност. Горите заемат 5% от територията на Саратовска област (липа, дъб, бреза и др.). Животинския свят е представен от различни видове гризачи (лалугер, полска мишка, скачаща мишка, хомяк), зайци, лисици, вълци. В горските райони се среща лос, а в степните дивата коза сайга. Аклиматизирани са ондатра, енотовидно куче, норка, петнист елен, бобър, дива свиня. Реките са богати на различни видове риби.^[2]

Население

На 1 януари 2018 г. населението на Саратовска област наброява 2 462 950 души (20-о място в Руската Федерация, 1,68% от нейното население). Гъстота 24,33 души/km². Градско население 75,7%. При преброяването на населението на Руската Федерация през 2010 г. етническият състав на областта е бил следния: руснаци 2 151 215 души (87,55%), казахи 76 007 (3,09%), татари 52 884 (2,15%), украинци 41 942 (1,71%), арменци 23 841 (0,97%), азербайджанци 14 868 (0,6%), чуваши 12 261 (0,5%), мордовци (10 917 (0,44%).

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Саратовска област се дели на 4 областни градски окръга, 38 муниципални района, 28 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение Саратов, 1 град Шихани^[4] с особен статут и 16 града с районно подчинение и 25 селища от градски тип, в т.ч. 2 селища от градски тип с особен статут.

**Административно-териториално деление на Саратовска област към 2018 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2018 г.)	Административен център	Население (2018 г.)	Разстояние до Саратов (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І. Михайловски^[4]	19	2645	сгт Михайловски	2645	252
ІІ. Саратов	394	845 300	гр. Саратов	845 300
ІІІ. Светли^[4]	3	12 702	сгт Светли	12 702	36
ІV. Шихани^[4]	10	5665	гр. Шихани	5665	130
Муниципални райони
1. Александрово-Гайски	2699	15 735	с. Александров Гай	9728	280
2. Аркадакски	2237	22 572	гр. Аркадак	11 986	248
3. Аткарски	2683	40 421	гр. Аткарск	25 384	92
4. Базарно-Карабулакски	2294	28 883	сгт Базарни Карабулак	9641	102	Свободни
5. Балаковски	3204	211 498	гр. Балаково	191 260	161
6. Балашовски	2925	107 155	гр. Балашов	77 391	226	Пинеровка
7. Балтайски	1254	11 319	с. Балтай	3873	135
8. Волски	3840	89 695	гр. Волск	63 947	147	Сенной
9. Воскресенски	1451	12 007	с. Воскресенское	3309	114
10. Дергачевски	4500	18 656	сгт Дергачи	7890	218
11. Духовницки	1978	11 799	сгт Духовницкое	5010	235
12. Екатериновски	3035	18 675	сгт Екатериновка	5974	145
13. Ершовски	4215	37 261	гр. Ершов	19 993	178
14. Ивантеевски	2048	13 813	с. Ивантеевка	6100	290
15. Калинински	3200	30 964	гр. Калининск	15 841	121
16. Красноармейски	3316	46 318	гр. Красноармейск	23 296	75	Каменски
17. Краснокутски	2930	33 945	гр. Красни Кут	14 718	117
18. Краснопартизански	2400	11 016	сгт Горни	4874	251
19. Лисогорски	2336	19 444	сгт Лисие Гори	7247	96
20. Марксовски	2908	63 563	гр. Маркс	31 788	60
21. Новобураски	1735	16 179	сгт Новие Бураси	5920	77
22. Новоузенски	4123	29 825	гр. Новоузенск	15 929	202
23. Озински	4094	17 401	сгт Озинки	8717	291
24. Перелюбски	3691	13 410	с. Перелюб	4774	372
25. Петровски	2332	42 326	гр. Петровск	29 376	104
26. Питерски	2584	16 411	с. Питерка	5439	170
27. Пугачовски	3906	58 749	гр. Пугачов	41 056	246
28. Ровенски	2145	17 194	сгт Ровное	4439	110
29. Романовски	1287	14 340	сгт Романовка	6655	274
30. Ртишчевски	2303	54 937	гр. Ртишчево	39 390	214
31. Самойловски	2592	18 373	сгт Самойловка	6773	202
32. Саратовски	1936	50 632	гр. Саратов			Красни Октябър, Соколови
33. Советски	1434	26 642	сгт Степное	12 234	80	Советское
34. Татишчевски	2077	29 504	сгт Татишчево	7532	38
35. Турковски	1407	11 093	сгт Турки	5725	278
36. Фьодоровски	2521	19 294	сгт Мокроус	6384	151
37. Хвалински	1922	22 412	гр. Хвалинск	12 556	232
38. Енгелски	3233	309 487	гр. Енгелс	225 752	10	Приволжки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Саратовской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Селско стопанство

40% от селското стопанство е растениевъдство (на цена). Отглеждат култури и технически култури; картофи, зеленчуци, пъпеши и плодове и ягодоплодни култури.

Площ обработваема земя:
година	1959	1990	1995	2000	2005	2010	2015
хиляди хектара	6399^[5]	5564,5^[6]	4438,4	3589,5^[6]	3604,6^[7]	3604,6	3730,9^[7]

Външни препратки

Официален сайт на Саратовската областна администрация Архив на оригинала от 2010-12-30 в Wayback Machine.

Източници

↑ Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Саратовска област (Сара́товская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 29. Румъния - Сен-Жан-де-Луз [Румыния — Сен-Жан-де-Люз]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-366-8. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))
1 2 3 4 ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Саратовска област
1 2 3 ((ru)) «Вода России» – Саратовска област
1 2 3 4 закрито административно-териториално образувание
↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
1 2 Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
1 2 Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

[БРЭ-том-29-1] Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Саратовска област (Сара́товская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 29. Румъния - Сен-Жан-де-Луз [Румыния — Сен-Жан-де-Люз]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-366-8. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))

[bse-2] 1 2 3 4 ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Саратовска област

[water-3] 1 2 3 ((ru)) «Вода России» – Саратовска област

[закрито_административно-териториално_образувание-4] 1 2 3 4 закрито административно-териториално образувание

[Стат-1960-5] Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))

[Стат-1990-2002-6] 1 2 Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

[Стат-2005-2015-7] 1 2 Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]