Саратовска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Саратовска област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Саратовска област на картата на РусияСаратовска област на картата на Русия
Страна Flag of Russia.svg Русия
Площ 101 240 km²
Население (2018) 2 462 950 души
24,3 души/km²
Административен център Саратов
Федерален окръг Приволжски федерален окръг
Губернатор Павел Ипатов
Часова зона UTC +4
МПС код 64
Саратовска област в Общомедия

Саратовска област е субект на Руската федерация, в състава на Приволжския федерален окръг[1]. Площ 101 240 km2 (32-ро място по големина в Руската Федерация, 0,59% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 2 462 950 души (20-то място в Руската Федерация, 1,68% от нейното население). Административен център град Саратов. Разстояние от Москва до Саратов 858 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Най-старият руски град в областта е Саратов, основан през 1590 г. През 1605 г. градът е преместен на сегашното си местоположение. През 1780 г. за градове са утвърдени с императорски укази Аткарск, Балашов, Волск, Петровск (основан като укрепленеие през 1698 г.) и Хвалинск, а през 1835 г. – градовете Николаевск (от 1918 г. Пугачов) и Новоузенск. Останалите 10 град в областта се признати за такива през ХХ в.

През 1780 г. е образувано Саратовското наместничество, което през 1797 г. прераства в Саратовска губерния. На 21 май 1928 г. Саратовска губерния е разформирована и е образувана Нижневолжска област, която съществува до 11 юни същата година. На 11 юни 1927 г. Нижневолжска област е преименувана на Нижневолжски край, който съществува до 10 януари 1934 г. когато е преименуван на Саратовски край. С приемането на новата Конституция на СССР на 5 декември 1936 г. Саратовски край става Саратовска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Саратовска област се намира в югоизточната част на Европейска Русия, в Приволжския федерален окръг. На изток и югоизток граничи с Казахстан, на юг – с Волгоградска област, на запад – с Воронежка и Тамбовска област, а на север – с Пензенска, Уляновска и Самарска област. В тези си граници заема площ от 101 240 km2 (32-ро място по големина в Руската Федерация, 0,59% от нейната територия).[2]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Саратовска област е разположена в югоизточната част на Източноевропейската равнина, в долното течение на река Волга (Долното Поволжие). От реката се дели на две части: западна – дяснобрежна част и източна – лявобрежна (Заволжие). Значителна част от дяснобрежната част заема Приволжското възвишение (височина до 370 m, максималната кота на областта), което е силно разчленено от оврази и долове, като гъстотата им достига 0,5 – 0,9 km/km2. В крайната западна част на областта се простира югоизточната периферия на Окско-Донската равнина. Заволжито е заето от съртова (слабохълмиста) равнина, а крайните югоизточни части попадат в северната периферия на Прикаспийската низина. По източната граница на областта с Казахстан се простират полегатите склонове на възвишението Общ Сърт.[2]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е континентален. Средна януарска температура от -11 °C на югозапад до -14 °C на североизток, средна юлска – от 20 °C на северозапад до 24 °C на югоизток. Годишната сума на валежите варира от 450 mm на северозапад до 250 mm на югоизток. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) от 127 дни на север до 150 дни на юг.[2]

Води[редактиране | редактиране на кода]

По територията на Саратовска област протичат 358 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина 12 331 km и те принадлежат към три водосборни басейна: на Волга, Дон и безотточната област на Камъш-Самирските езера. От север-североизток на юг-югозапад на протежение от 420 km протича част от долното течение на река Волга с притоците си Малък Иргиз, Голям Иргиз, Терешка, Еруслан и др. В западната част на областта протичат реките Хопьор, Медведица и Иловля, леви притоци на Дон, а в южната част – реките Голям Узен и Малък Узен, вливащи се в Камъш-Самирските безотточни езера, разположени на територията на Казахстан.[3]

Най-гъста и разклонена е речната мрежа в западните части на областта, а на юг и югоизток тя намалява. За реките от басейните на Волга и Дон е характерно смесеното подхранване с преобладаване на снежното, а за тези в южните и югоизточните райони – изключително само снежно. Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, устойчиво лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките замръзват в средата или края на ноември, а се размразяват през април.[3]

В Саратовска област има над 7 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 2,6 хил.km2, като само 250 от тях са с площ по-голяма от 10 дка. Езерата са предимно крайречни, разположени по долините на големите реки. Най-голямото естествено езеро в Саратовска област е Наумовското езеро (2,3 km2) разположено в заливната тераса на река Голям Иргиз. Изкуствените водоеми са значително по-големи от естествените и най-големите са Саратовското и Волгоградското водохранилища на река Волга.[3]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Над 80% от територията на Саратовска област се намира в степната зона. Дяснобрежието и Заволжието (на север от долината на река Голям Иргиз) са покрити от черноземни почви (обикновени и южни), които заемат 52% от цялата площ. В останалата степна част на Заволжието са развити тъмнокафявите и кафявите почви (34%). По-голямата част от степните райони са земеделски усвоени. Северозападните части на областта попадат в лесостепната зона (15%) и са покрити с мощни излужени черноземни почви. На югоизток, в полупустинната зона (5%) са развити светлокафявите почви с петна от солончаци. По долините на реките са развити алувиално-ливадните почви с ливадна и дървесно-храстова растителност. Горите заемат 5% от територията на Саратовска област (липа, дъб, бреза и др.). Животинския свят е представен от различни видове гризачи (лалугер, полска мишка, скачаща мишка, хомяк), зайци, лисици, вълци. В горските райони се среща лос, а в степните дивата коза сайга. Аклиматизирани са ондатра, енотовидно куче, норка, петнист елен, бобър, дива свиня. Реките са богати на различни видове риби.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 г. населението на Саратовска област наброява 2 462 950 души (20-то място в Руската Федерация, 1,68% от нейното население). Гъстота 24,33 души/km2. Градско население 75,7%. При преброяването на населението на Руската Федерация през 2010 г. етническият състав на областта е бил следния: руснаци 2 151 215 души (87,55%), казахи 76 007 (3,09%), татари 52 884 (2,15%), украинци 41 942 (1,71%), арменци 23 841 (0,97%), азербайджанци 14 868 (0,6%), чуваши 12 261 (0,5%), мордовци (10 917 (0,44%).

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Саратовска област

В административно-териториално отношение Саратовска област се дели на 4 областни градски окръга, 38 муниципални района, 28 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение Саратов, 1 град Шихани[4] с особен статут и 16 града с районно подчинение и 25 селища от градски тип, в т.ч. 2 селища от градски тип с особен статут.

Административно-териториално деление на Саратовска област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Саратов
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І. Михайловски[4] 19 2645 сгт Михайловски 2645 252
ІІ. Саратов 394 845 300 гр. Саратов 845 300
ІІІ. Светли[4] 3 12 702 сгт Светли 12 702 36
ІV. Шихани[4] 10 5665 гр. Шихани 5665 130
Муниципални райони
1. Александрово-Гайски 2699 15 735 с. Александров Гай 9728 280
2. Аркадакски 2237 22 572 гр. Аркадак 11 986 248
3. Аткарски 2683 40 421 гр. Аткарск 25 384 92
4. Базарно-Карабулакски 2294 28 883 сгт Базарни Карабулак 9641 102 Свободни
5. Балаковски 3204 211 498 гр. Балаково 191 260 161
6. Балашовски 2925 107 155 гр. Балашов 77 391 226 Пинеровка
7. Балтайски 1254 11 319 с. Балтай 3873 135
8. Волски 3840 89 695 гр. Волск 63 947 147 Сенной
9. Воскресенски 1451 12 007 с. Воскресенское 3309 114
10. Дергачевски 4500 18 656 сгт Дергачи 7890 218
11. Духовницки 1978 11 799 сгт Духовницкое 5010 235
12. Екатериновски 3035 18 675 сгт Екатериновка 5974 145
13. Ершовски 4215 37 261 гр. Ершов 19 993 178
14. Ивантеевски 2048 13 813 с. Ивантеевка 6100 290
15. Калинински 3200 30 964 гр. Калининск 15 841 121
16. Красноармейски 3316 46 318 гр. Красноармейск 23 296 75 Каменски
17. Краснокутски 2930 33 945 гр. Красни Кут 14 718 117
18. Краснопартизански 2400 11 016 сгт Горни 4874 251
19. Лисогорски 2336 19 444 сгт Лисие Гори 7247 96
20. Марксовски 2908 63 563 гр. Маркс 31 788 60
21. Новобураски 1735 16 179 сгт Новие Бураси 5920 77
22. Новоузенски 4123 29 825 гр. Новоузенск 15 929 202
23. Озински 4094 17 401 сгт Озинки 8717 291
24. Перелюбски 3691 13 410 с. Перелюб 4774 372
25. Петровски 2332 42 326 гр. Петровск 29 376 104
26. Питерски 2584 16 411 с. Питерка 5439 170
27. Пугачовски 3906 58 749 гр. Пугачов 41 056 246
28. Ровенски 2145 17 194 сгт Ровное 4439 110
29. Романовски 1287 14 340 сгт Романовка 6655 274
30. Ртишчевски 2303 54 937 гр. Ртишчево 39 390 214
31. Самойловски 2592 18 373 сгт Самойловка 6773 202
32. Саратовски 1936 50 632 гр. Саратов Красни Октябър, Соколови
33. Советски 1434 26 642 сгт Степное 12 234 80 Советское
34. Татишчевски 2077 29 504 сгт Татишчево 7532 38
35. Турковски 1407 11 093 сгт Турки 5725 278
36. Фьодоровски 2521 19 294 сгт Мокроус 6384 151
37. Хвалински 1922 22 412 гр. Хвалинск 12 556 232
38. Енгелски 3233 309 487 гр. Енгелс 225 752 10 Приволжски
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Саратовской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

40% от селското стопанство е растениевъдство (на цена). Отглеждат култури и технически култури; картофи, зеленчуци, пъпеши и плодове и ягодоплодни култури.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 6399[5] 5564,5[6] 4438,4 3589,5[6] 3604,6[7] 3604,6 3730,9[7]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Саратовска област (Сара́товская о́бласть). // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 29. Румъния - Сен-Жан-де-Луз [Румыния — Сен-Жан-де-Люз]. Москва, Издателство “Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-366-8. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) ((ru))
  2. а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Саратовска област
  3. а б в ((ru)) «Вода России» – Саратовска област
  4. а б в г закрито административно-териториално образувание
  5. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите. // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  6. а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  7. а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))