Кировска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Кировска област
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Кировска област на картата на РусияКировска област на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 120 374 km²
Население (2017) 1 283 400 души
10,7 души/km²
Административен център Киров
Федерален окръг Приволжски федерален окръг
Губернатор Николай Шаклеин
Часова зона UTC +3
МПС код 43
Кировска област в Общомедия

Кировска област е субект в състава на Руската федерация в Приволжски федерален окръг. Площ 120 374 km2 (30-то място по големина в Руската Федерация, 0,7% от нейната територия). Население на 1 януари 2017 г. 1 283 400 души (38-мо място в Руската Федерация, 0,87% от нейното население). Административен център град Киров. Разстояние от Москва до Киров 896 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Първото руско селище в региона Кашкаров се споменава в летописите през 1143 г., преименуван на Котелнич през 1181 г., от 1780 г. град Котелнич. През 1374 г. от новгородците е основан град Вятка, от 1934 г. град Киров. През 1459 г. за първи път е споменат Орлов, като се предполага, че е основан през ХІІ в., през 1780 г. официално е признат за град Орлов. През 1584 г. са основани укрепените пунктове Уржум и Яранск (от 1780 градове), а през 1780 г. за градове са признати Слободской, Малмиж и Нолинск. На 7 декември 1934 г. с постановление на ВЦИК на СССР е образуван Кировски край, отделен от състава на Горкиевски край. На 5 декември 1936 г. Кировски край е преименуван на Кировска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Кировска област се намира в източната част на Европейска Русия, в Приволжски федерален окръг. На север граничи с Архангелска област и Република Коми, на изток – с Пермски край, на югоизток – с Република Удмуртия, на юг – с Република Татарстан, на югозапад – с Република Марий Ел и на запад – с Нижегородска, Костромска и Вологодска област. В тези си граници заема площ от 120 374 km2 (30-то място по големина в Руската Федерация, 0,7% от нейната територия).[1]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Кировска област е разположена в източната част на Източноевропейската равнина. Повърхността ѝ представлява хълмисто-вълниста равнина с общ наклон от север на юг. В централните части на областта, в меридиално направление се простира възвишението Вятски Ували (височина до 284 m). На североизток в пределите на областта попадат части от Верхнекамското възвишение (височина до 337 m – най-високата точка на областта), а на север – възвишението Северни Ували, по което преминава вододела между реките Волга и Северна Двина. По течението на река Вятка са разположени Верхневятската, Чепецката, Кирово-Котелническата и Килмезката низини. Централните и южни райони на областта са набраздени от дълбоки до 30 – 40 m суходолия и оврази. Срещат се и карстови форми – пещери, понори, ували и карстови езера.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умерено-континентален, с продължителна умерено студена зима и кратко, но сравнително топло лято. Средна януарска температура от -14 до -16°С, средна юлска температура от 17 до 19°С. Годишната сума на валежите се колебае от 550 – 600 mm в северните райони до 400 – 450 mm в южните райони. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) продължава от 155 дни на север до 170 дни на юг.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

В Кировска област има 19 753 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 66 628 km и те се отнасят към два водосборни басейна: на река Волга (около 90% от територията на областта), вливаща се в Каспийско море и на река Северна Двина (около 10%), вливаща се в Бяло море. Към водосборния басейн на Волга принадлежи нейния най-голям приток река Кама, която протича през източните райони на областта с част от горното си течение. Към нейния водосборен басейн се отнася най-голямата река в Кировска област река Вятка (десен приток на Кама) със своите големи притоци: леви – Белая Холуница, Чепца, Килмез; десни – Кобра, Летка, Великая, Молома. На запад в пределите на областта протича най-горното течение на река Ветлуга (ляв приток на Волга). Северозападните и крайните североизточни части на областта принадлежат към водосборния басейн на река Северна Двина. От тук води началото си и протича дясната съставяща на Северна Двина, река Юг с десния си приток Луза, а на североизток извира река Сисола, ляв приток на Вичегда, която е десен приток на Северна Двина.[2]

Поради това, че областта е разположена на вододела между две големи реки, основното количество от реките ѝ са представени предимно с горните си течения. Те са предимно равнинни реки, с бавно течение, малък наклон и много меандри. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното (60%). Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие прекъсвано от епизодични прииждания в резултата на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките в областта замръзват през първата половина на ноември, а се размразяват в началото на април (в южните части) и в края на април (в северните части).[2]

В областта има над 5,7 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 153 km2, в т.ч. около 1180 езера с площ над 10 дка. Най-разпространените езера са крайречните (старици), а по вододелните била се срещат карстово-суфозианни езера. Най-големите езера са разположени по заливната тераса на река Вятка, като много от тях не са изследвани и нямат имена. Най-големия изкуствен водоем е Белохолунецкото водохранилище (13 km2) на река Белая Холуница, ляв приток на Вятка. Блатата заемат 1,11% от територията на Кировска област – 1333 km2, като най-голямото блато е Саламатевското, разположено в североизточната ѝ част.[2]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Най-разпространените почви в областта са подзолистите (35% от територията) под иглолистни гори и ливадно-подзолистите (45%) под смесени гори. В района на възвишението Вятски Ували има по-плодородни ливадно-карбонатни, а по долините на реките – алувиално-ливадни почви (6%). По плоските вододели и в заблатените низини се срещат блатни почви (6%), а по десния бряг на река Вятка, в южните части на областта – сиви горски почви (7%).[1]

Кировска област разполага с големи горски ресурси (дървесни запаси 800 млн.m3), като горския фонд заема около 7 млн.ха, основно смърч и ела. На юг горите са смесени. Основните горски масиви са съсредоточени в северните райони, където залесеността достига 70 – 90%. Смърчовите и еловите гори заемат 34,6% от цялата горска площ, боровите 21,5%, брезови 32,1%, осикови 105%, други 1,3%. Ливадите и пасищата (729 хил.ха) са разпространени по заливните тераси на река Вятка и нейните притоци.[1]

Животинския свят е представен от бялка, лисица, бял заек, видра, рис, мечка, лос, а на североизток северен елен. Аклиматизирани са ондатра, енотовидно куче, речен бобър. Реките и водоемите на областта са богати на различни видове риби.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2017 г. населението на Кировска област е наброявало 1 283 400 души (38-мо място в Руската Федерация, 0,87% от нейното население). Плътност 10,66 души/km2. Градско население 76,82%.

Национален състав[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно преброяването през 2010 г.:

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Кировска област се дели на 6 областни градски окръга, 39 муниципални района, 18 града, в т.ч. 5 града с областно подчинение (Вятски поляни, Киров, Кирово Чепецк, Котелнич и Слободской) и 13 града с районно подчинение и 40 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Кировска област към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Киров
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І.Вятски Поляни 28 32 817 гр. Вятски Поляни 32 817 350
ІІ.Киров 757 527 733 гр. Киров 501 468
ІІІ.Кирово Чепецк 53 73 279 гр. Кирово Чепецк 73 279 40
ІV.Котелнич 29 23 966 гр. Котелнич 23 966 124
V.Слободской 50 33 115 гр. Слободской 33 115 35
VІ.Первомайски[3] 840 6 534 сгт Первомайски 6 534 41
Муниципални райони
1.Арбажки 1 410 6 056 сгт Арбаж 3 207 204
2.Афанасиевски 5 230 12 547 сгт Афанасиево 3 454 270
3.Белохолуницки 4 236 17 445 гр. Белая Холуница 10 517 82
4.Богородски 1 443 4 172 сгт Богородское 2 554 127
5.Верхнекамски 10 370 27 783 гр. Кирс 9 589 281 Лесной, Руднични, Светлополянск
6.Верхошижемски 2 415 8 800 сгт Верхошижеме 4 172 85
7.Вятско-Полянски 908 28 003 гр. Вятски Поляни 350 Красная Поляна
8.Даровски 3 757 10 201 сгт Даровской 6 630 184
9.Зуевски 2 820 19 897 гр. Зуевка 10 595 121
10.Кикнурски 1 680 7 966 сгт Кикнур 4 521 301
11.Килмезки 3 106 11 409 сгт Килмез 5 636 358
12.Кирово-Чепецки 2 210 22 140 гр. Кирово Чепецк 40
13.Котелнически 3 979 13 485 гр. Котелнич 124
14.Куменски 1 911 16 479 сгт Кумени 4 741 65 Нижнеивкино
15.Лебяжски 1 336 7 371 сгт Лебяже 3 141 271
16.Лузки 5 360 15 997 гр. Луза 10 359 501 Лалск
17.Малмижски 2 190 23 533 гр. Малмиж 7 531 294
18.Мурашински 3 430 11 204 гр. Мураши 6 322 112
19.Нагорски 7 326 8 578 сгт Нагорск 4 476 157
20.Немски 2 158 6 928 сгт Нема 3 450 147
21.Нолински 2 250 19 556 гр. Нолинск 9 720 143 Аркул
22.Омутнински 5 168 40 915 гр. Омутнинск 22 317 190 Восточни, Песковка
23.Опарински 6 043 9 760 сгт Опарино 3 887 343
24.Оричевски 2 490 29 680 сгт Оричи 9 714 55 Льовинци, Мирни, Стрижи
25.Орловски 1 989 12 225 гр. Орлов 6 709 77
26.Пижански 1 160 9 773 сгт Пижанка 3 766 264
27.Подосиновски 4 265 14 247 сгт Подосиновец 3 777 454 Демяново, Пинюг
28.Санчурски 1 490 8 406 сгт Санчурск 4 169 312
29.Свечински 1 773 7 297 сгт Свеча 4 210 176
30.Слободской 3 712 30 730 гр. Слободской 35 Вахруши
31.Советски 2 330 25 146 гр. Советск 15 646 227
32.Сунски 1 260 5 910 сгт Суна 2 055 92
33.Тужински 1 530 6 592 сгт Тужа 4 288 219
34.Унински 2 130 7 934 сгт Уни 4 233 225
35.Уржумски 3 025 24 096 гр. Уржум 9 981 195
36.Фаленски 2 510 9 247 сгт Фаленки 4 788 151
37.Шабалински 3 916 9 365 сгт Ленинское 4 686 204
38.Юрянски 3 031 19 025 сгт Юря 7 373 68 Муригино
39.Ярански 2 431 23 753 гр. Яранск 16 106 257

Икономика и транспорт[редактиране | редактиране на кода]

В Киров има летище от регионално значение. Киров е свързан с железопътен транспорт с градовете от Транссибирската магистрала, (Москва и Владивосток).

Развита е и мрежата от автомобилни пътища с твърдо покритие.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article061432.html «Большая Советская Энциклопедия» – Кировска област
  2. а б в ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2556/Кировская_область «Вода России» – Кировска област
  3. закрито административно териториално образувание

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Кировской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.