Волгоградска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Волгоградска област
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Волгоградска област на картата на РусияВолгоградска област на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 112 877 km²
Население (2017) 2 535 202 души
22,5 души/km²
Административен център Волгоград
Федерален окръг Южен федерален окръг
Губернатор Николай Максюта
Часова зона UTC +3
МПС код 34
Волгоградска област в Общомедия
Физикогеографска карта Волгоградской области

Волгоградска област е субект на Руската федерация, в състава на Южния Федерален окръг. Площ 112 877 km2 (31-во място в Руската Федерация, 0,66% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 2 535 202 души (19-то място в Руската Федерация, 1,73% от цялото население). административен център град Волгоград. Разстояние от Москва до Волгоград 1073 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Първото руско селище в региона възниква през 1555 г., а от 1589 г. е град под името Царицин, от 1925 г. Сталинград, а от 10 ноември 1961 г. Волгоград. През 1668 г. е основана крепостта Камишин, която по-късно е преобразувана в град Камишин. През 1734 г. възниква третото руско селище в района – укрепеният пункт Дубовка, който от 1803 г. е признат за град под същото име. На 10 януари 1934 г. с постановление на ВЦИК Нижневолжкия край е разделен на Саратовски край и Сталинградски край, който от 5 декември 1936 г. е преобразуван в Сталинградска област. От 10 ноември 1961 г. Волгоградска област. По време на Втората световна война на територията на областта се водят най-тежките и решаващи битки между немските войски и Червената армия – Битката при Сталинград.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Волгоградска област се намира в южната чста на Европейска Русия. На юг граничи с Астраханска област и Република Калмикия, на югозапад и запад – с Ростовска област, на северозапад – с Воронежка област, на север – със Саратовска област и на изток – с Казахстан. В тези си граници заема площ от 112 877 km2 (31-во място в Руската Федерация, 0,66% от нейната площ).[1]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Областта е разположена в югоизточната част на Източноевропейската равнина и от река Волга се дели на две части: западна – дяснобрежна и източна – Заволжие. Дяснобрежната част е по висока, силно разчленена от оврази и делета. Тук се простира южната част на Приволжкото възвишение (височина до 358 m – максималната кота на областта), северната част на възвишението Ергени, югоизточната част на Калачкото възвишение, източната част на Донските височини, Хопьорско-Бузулукската равнина и Сарпинската низина. Заволжието представлява низинна равнина. Между река Волга и левият ѝ ръкав Ахтуба се простира обширната заливна тераса на Волга, изобилстваща от протоци и езера-старици.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на областта е континентален, със студена, малоснежна зима и продължително, горещо и сухо лято. Средна януарска температура на югозапад -8 °C, на североизток -12 °C, средна юлска температура на северозапад 22 °C, на югоизток 24 °C. Годишната сума на вележите варира от 450 mm на северозапад до 270 mm на югоизток. Продължителността на вегетационния период е от 150 дни на север до 175 дни на юг.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Във Волгоградска област има 200 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина 8193 km и те се отнасят към 4 водосборни области: река Волга, вливаща се в Каспийско море, река Дон, вливаща се в Азовско море и две безотточни области – Прикаспийска на изток и Сарпинска на юг. По голямата част от територията на областта попада във водосборния басейн на река Дон с нейните големи притоци Хопьор, Медведица, Иловля, Бузулук и др. Волжкият водосборен басейн заема тясна полоса покрай долината на река Волга. В Прикаспийската безотточна област реките са малко и те се вливат главно в голямото солено езеро Елтон. Реките в Сарпинската безотточна област се стичат от източния склон на възвишението Ергени и се вливат в езерата Сарпа и Цаца. Подхранването на реките в региона е смесено с преобладаване на снежното (70 – 80%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, при което по-малките реки пресъхват и ясно изразено зимно маловодие. Волгоградските реки замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в началото на април. Между двете най-големи реки Волга и Дон, в района на най-голямото им сближаване е изграден Волго-Донския плавателен канал.[2]

Във Волгоградска област има над 6,1 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ около 4,2 хил.km2. Основният вид естествени езера са крайречните, но се срещат още лиманни, реликтови и тектонски езера. Крайречните езера-старици са разположени предимно във Волго-Ахтубинската заливна тераса, лиманните езера заемат затворени безотточни падини в Прикаспийската низина, а реликтовите езера са представени от Сарпинските езера, разположени по древната долина на Волга. Най-големите естествени езера във Волгоградска област са: солените Елтон, Боткул и Булухта и сладководното Сарпа. Площта на изкуствените водоеми е значително по-голяма от тази на естествените. Във Волгоградска област са изградени две от най-големите водохранилища в Русия – Волгоградското на река Волга и Цимлянското на река Дон.[2]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Над 83% от територията на областта е разположена в степната зона. Северозападната част е заета от черноземни почви (обикновени и южни), а в останалите райони са разпространени тъмнокафявите и кафявите почви. Крайните югоизточни части на областта са полупустинни, заето от светлокафяви почви с различна степен на засоленост с петна от солончаци и ливадно-кафяви почви. По речните долини са развити алувиално-ливадните почви с ливадна и дървесно-храстова растителност. Горите заемат едва 4% от територията на областта и са представени от дъб, клен и др. Голямо внимание се отделя на изкуственото лесозалесяване, като са изградени четири държавни лесозащитни пояса и множество по-малки между тях.[1]

Животинския свят е представен от гризачи (лалугер, мишка), заек, лисица, вълк, ондатра, енотовидно куче, много птици, влечуги и различни видове риби (основно есетрови) във водите на Волга и Дон.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2017 г. населението на Волгоградска област е наброявало 2 535 202 души (19-то място в Руската Федерация, 1,73% от цялото население). При преброяването през 2010 г. етническият състав на областта е бил следния (народи над 10 хил. души): руснаци 90%, казахи 1,8%, украинци 1,4%, арменци 1,1%, татари 0,9%, азербайджанци 0,6%, немци 0,4%.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Волгоградска област

В административно-териториално отношение Волгоградска област се дели на 6 областни градски окръга, 32 муниципални района, 19 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение (Волгоград, Волжск, Камишин, Михайловка, Урюпинск и Фролово) и 13 града с районно подчинение и 16 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Волгоградска област към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Волгоград
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
Волгоград 859 1 015 586 гр. Волгоград 1 015 586
Волжски 229 326 055 гр. Волжск 326 055 16
Камишин 118 111 775 гр. Камишин 111 775 200
Михайловка 3 723 83 533 гр. Михайловка 58 407 193
Урюпинск 39 38 267 гр. Урюпинск 38 267 340
Фролово 58 37 377 гр. Фролово 37 377 148
Муниципални райони
1.Алексеевски 2 297 16 202 ст-ца Алексеевская 3 836 302
2.Биковски 3 410 25 813 сгт Биково 7 650 155
3.Городищенски 2 181 60 245 сгт Городище 22 141 15 Ерзовка, Нови Рогачик
4.Даниловски 2 961 14 638 сгт Даниловка 4 718 262
5.Дубовски 3 140 29 570 гр. Дубовка 14 165 52
6.Елански 2 667 30 222 сгт Елан 14 006 363
7.Жирновски 2 970 39 759 гр. Жирновск 15 872 320 Красни Яр, Линьово, Медведицки
8.Иловлински 4 155 33 303 сгт Иловля 11 418 84
9.Калачевски 4 225 65 536 гр. Калач на Дон 24 237 85
10.Камишински 3 563 39 898 гр. Камишин 200 гр. Петров Вал
11.Киквидзенски 2 071 16 395 ст-ца Преображенская 5 533 299
12.Клетски 3 555 17 613 ст-ца Клетская 5 323 177
13.Котелниковски 3 471 36 621 гр. Котелниково 20 381 190
14.Котовски 2 479 31 321 гр. Котово 22 450 229
15.Кумилженски 2 958 19 822 ст-ца Кумилженская 7 953 243
16.Ленински 2 600 30 271 гр. Ленинск 15 149 78
17.Нехаевски 2 177 13 516 ст-ца Нехаевская 4 679 395
18.Николаевски 3 436 29 767 гр. Николаевск 13 840 190
19.Новоанински 3 081 33 679 гр. Новоанински 16 436 254
20.Новониколаевски 2 363 21 118 сгт Новониколаевски 9 678 306
21.Октябърски 3 811 20 371 сгт Октябърски 5 854 130
22.Олховски 3 226 17 623 с. Олховка 5 401 178
23.Паласовски 12 361 40 398 гр. Паласовка 14 940 301
24.Руднянски 1 947 15 582 сгт Рудня 6 568 347
25.Светлоярски 3 185 36 499 сгт Светли Яр 11 749 52
26.Серафимовички 4 324 23 575 гр. Серафимович 8 987 260
27.Среднеахтубински 1 957 60 815 сгт Средная Ахтуба 14 477 46 гр. Краснослободск
28.Старополтавски 4 077 18 670 с. Старая Полтавка 4 159 370
29.Суровикински 3 399 34 105 гр. Суровикино 18 954 155
30.Урюпински 3 460 26 596 гр. Урюпинск 340
31.Фроловски 3 259 13 965 гр. Фролово 148
32.Чернишковски 3 080 15 754 сгт Чернишковски 5 130 215

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article006214.html «Большая Советская Энциклопедия» – Волгоградска област
  2. а б ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2539/Волгоградская_область «Вода России» – Волгоградска област
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Волгоградской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.