Камишин

Камишин
Камышин
	Камишин Камышин
— Град —
	Камишин Камишин
Страна	Русия
Федерален субект	Волгоградска област
Площ	81 km²
Надм. височина	50 m
Население	117 983 души (2012)
Основаване	1668
Град от	1780
Пощенски код	403870–403895
Телефонен код	+7 84457
МПС код	34
Часова зона	UTC+3:00
Официален сайт	www.admkamyshin.info
	Камишин в Общомедия

Камѝшин (на руски: Камы́шин) е град в Русия, Волгоградска област, административен център на Камишински район.

География

Разположен е в североизточната част на областта край устието на река Камишинка (Камышинка), вливаща се във Волга. Населението на града е 117 983 души през 2012 година.

Има гара на Приволжката железопътна линия, крайна спирка на линията Тамбов – Камишин.

История

На мястото на Камишин е имало селище на Златната орда.^[1]

Счита се, че селището е основано през 1668 година, когато там е издигната крепост за охрана на волжкия търговски път. През 1692 година цар Петър I изпраща в устието на Камишинка полк стрелци и свободни селяни, а през 1693 г. – княз Б. И. Куракин да основе град на левия бряг на Камишинка.

Нарича се Дмитриевск от 1697 до 1780 г., когато придобива статут на град и е преименуван на Камишин.

Известни личности

Родени в Камишин

Алексей (Алекси) Апушкин – македоно-одрински опълченец, 20-годишен, техник, средно образование, 2 и 3 роти на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен^[2]
Алексей Маресиев – офицер, прототип на летеца Алексей Мересиев, описан в „Повест за истинския човек“ на Борис Полевой
Владимир Фере (1902 – 1971) – композитор

Източници

↑ Пачкалов А. В. К вопросу о локализации топонима Calmuzi Sara на карте Фра-Мауро (1459 г.) // Annali di ca' Foscari. Rivista della facolta di lingue e letterature straniere dell’universita ca' Foscari di Venezia. XLVI, 1. Venezia 2007. P. 311—318
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 50.

[1] Пачкалов А. В. К вопросу о локализации топонима Calmuzi Sara на карте Фра-Мауро (1459 г.) // Annali di ca' Foscari. Rivista della facolta di lingue e letterature straniere dell’universita ca' Foscari di Venezia. XLVI, 1. Venezia 2007. P. 311—318

[2] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 50.

[1]

[2]