Борис Полевой

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борис Полевой
руски съветски писател, журналист и офицер
Polevoy B.N.jpg
Роден
Борис Николаевич Кампов
Починал
12 юли 1981 г. (73 г.)
Москва, СССР
ПогребанНоводевическо гробище, Москва, Русия

НационалностFlag of Russia.svg Русия
Работил вписател
НаградиЧервено знаме
Орден „Ленин“
Герой на социалистическия труд
Октомврийска революция
Червено знаме на труда (СССР)
Червена звезда
Литература
Период1927 – 1981
Жанровеочерк, мемоари, разказ
Направлениесоциалистически реализъм
Дебютни творби„Мемоарите на неприличния човек“ (1927)
Известни творбиПовест за истинския човек“ (1947)
НаградиСталинска премия II степен (1947, 1949)
Семейство
СъпругаЮлия Осиповна
Деца2 сина и дъщеря

Уебсайт
Борис Полевой в Общомедия

Борис Николаевич Кампов (4/17 март 1908, Москва – 12 юли 1981, Москва), повече известен с литературния си псевдоним Борис Полевой, е руски съветски писател, журналист и офицер. Слава и Сталинска премия му донася написаната за 19 дни „Повест за истинския човек“ (1946).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Москва през 1908 г., син на юрист[1]. Родителите му са Николай Петрович и Лидия Василиевна Кампов. Преселват се в гр. Твер, където той завършва техническо училище. Работи като технолог в текстилна фабрика в града.

През 1928 г. започва журналистическа кариера в Твер. Преселва се в Москва през 1941 г. Има многобройни статии за войната, публикувани в най-значимите съветски вестници, в които обрисува зверствата на германците наред със славния героизъм на съветския човек. Най-известен е с репортажите си, публикувани във в-к „Правда“, за зверствата в Аушвиц след освобождаването на концлагера от руснаците. Когато започва да пише за в-к „Правда“ (1939 или 1941 г.) служи в Червената армия като подполковник, после и полковник. След това продължава като кореспондент за вестника до 1945 г.

Първата му книга (с очерци) излиза в Твер (1927), забелязана е от Максим Горки[2]. Тя е подписана с истинската му фамилия, а след нея използва само псевдонима за литературните си произведения. Избира псевдонима си в чест на Николай Полевой - писател и редактор от 19 в., известен със своите исторически романи, основани стриктно на факти. Написва 4 книги за Втората световна война, обединени в „Тези четири години“ („Эти четыре года“). По-малко известни остават материалите „В края на краищата“ („В конце концов“) от личните му наблюдения на Нюрнбергския процес като кореспондент на в-к „Правда“ (1969).

Член е на редица обществени организации, включително секретар на Управителния съвет на Съюза на писателите на СССР от 1967 г. Бил е депутат във Върховния съвет на РСФСР (1946-1958).

Жени се за Юлия Осиповна през 1939 г. Имат 2 сина и дъщеря.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Мемоарите на неприличния човек“ (1927)
  • „Горещият цех“ (1940)
  • Повест за истинския човек“ (1947)
  • „Ние сме съветски хора“ (1948)
  • „Злато“ (1950)
  • „Съвременници“ (1952)
  • „Американски дневници“ (1956)
  • „Дълбокият тил“ (1959)
  • „Нашият Ленин“ (1961)
  • „На дивия бряг“ (1962)
  • „Доктор Вера“ (1967)
  • „До Берлин – 896 километра“ (1973)
  • „Тези четири години“ (1974)
  • „Силуети“ (1978)
  • „Най-запомнящите се“ (1980)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Евг. Ставровский, Писатель Борис Полевой и Шуя
  2. Русские писатели и поэты. Краткий биографический словарь. Москва, 2000