Тамбовска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тамбовска област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Тамбовска област на картата на РусияТамбовска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърТамбов
Площ34 462 km²
Население1 033 552 души (2018)
30 души/km²
Адм. центърТамбов
Федерален окръгЦентрален федерален окръг
ГубернаторОлег Бетин
Часова зонаUTC +3
МПС код68
Официален сайтwww.tambov.gov.ru
Тамбовска област в Общомедия

Тамбовска област (неофициално се нарича Тамбовщина) е субект на Руската федерация, влизаща в състава на Централния федерален окръг[1]. Площ 34 462 km2 (63-то място по големина в Руската Федерация, 0,2% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 1 033 552 души (50-място в Руската Федерация, 0,7% от нейното население). Административен център град Тамбов. Разстояние от Москва до Тамбов 480 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Най-старият град в Тамбовска област е Тамбов, основан като укрепен пункт през 1636 г. Същата година е основано като укрепен пункт и селището Козлов, което през 1779 г. е утвърдено за град, преименуван през 1932 г. на град Мичуринск. През 1779 г. за градове са утвърдени още селищата Кирсанов и Моршанск, а останалите четири града са признати за такива през ХХ в. През 1796 г. Тамбовското наместничество е преобразувано в Тамбовска губерния. На 16 юли 1928 г. от бившите Воронежка, Курска, Орловска и Тамбовска губерния е образувана Централно-черноземната област. На 13 юни 1934 г. Централно-Черноземната област се разделя на Курска и Воронежка област, а на 27 септември 1937 г. от части от двете области е образувана Тамбовска област, границите на която почти съвпадат с тези на бившата Тамбовска губерния.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Тамбовска област се намира в централната част на Европейска Русия. На север граничи с Рязанска област, на изток – с Пензенска и Саратовска област, на юг – с Воронежка област и на запад – с Липецка област. В тези си граници заема площ от 34 462 km2 (63-то място по големина в Руската Федерация, 0,2% от нейната площ).[2]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Областта е разположена в центъра на Източноевропейската равнина, като заема централната част на Окско-Донската низина. За релефа са характерни плоските вододели, осеяни с множество оврази и долове, които се редуват с широки речни долини. Средна надморска височина 110 – 115 m. На изток (вододела между реките Цна и Ворона) на територята на областта навлизат западните склонове на Проволжкото възвишение с височина до 214 m.[2]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура -10,5 °C на югозапад, -11,5 °C на североизток. Годишната сума на валежите е от 450 mm на юг и югоизток до 500 mm на север с максимум (до 70%) от април до октомври. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 178 денонощия на север до 185 денонощия на юг.[2]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Речната система на Тамбовска област е представена от 1398 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина 9110 km и тя принадлежи към два водосборни басейна: на река Дон (57%), вливаща се в Азовско море и река Волга (43%), вливаща се в Каспийско море. Най-големите реки принадлежащи към басейна на Дон са Воронеж (ляв приток на Дон) с притоците си Полной Воронеж, Лесной Воронеж и Матира; Ворона и Савала (десни притоци на Хопьор, която е ляв приток на Дон) и Битюг (ляв приток на Дон). Най-голямата река принадлежаща към басейна на Волга е река Цна (ляв приток на Мокша, десен приток на Ока, която десен приток на Волга) с притоците си Челновая, Керша и Кашма. Реките в областта имат равнинен характер, малък наклон, бавно течение, заблатени заливни тераси. Имат смесено подхранване с преобладаване на снежното (60 – 70%). Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в средата или края на март.[3]

На територията на областта са разположени над 2,9 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 190 km2, като само 120 езера са по-големи от 10 дка. Болшинството от тях са крайречни, а на североизток има и няколко с ледников произход. Най-големите езера в Тамбовска област са Рамза, Илмен и Кипец, разположени в заливната тераса на река Ворона и с площ съответно 2,16, 1,65 и 1,08 km2. Най-големите изкуствени водоеми са Тамбовското (Котовското) водохранилище на река Лесной Тамбов (десен приток на Цна) и Шупшанското водохранилище на река Шупшанка (ляв приток на Лесной Воронеж). Блатата и заблатените земи заемат 439 km2, 1,27% от територията на областта.[3]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

В Тамбовска област преобладават черноземните почви (над 80% от територията), като на юг са разпространени мощните черноземи, а в централните и северни райони – излужените черноземи. Покрай десните брегове на долините на реките Цна, Челновая и Воронеж са развити сиви горски почви, а по долините на реките – алувиално-ливадни почви.[2]

Тамбовска област попада в лесостепната зона, като обработваемите земи заемат около 70% от площта ѝ. Горите съставени от бор, дъб, бреза, осика, ела, липа, ясен, клен заемат около 10% от територията и са разположени основно по долините на реките Цна, Челновая, Воронеж и Ворона.[2]

В горските райони обитават мечки, лосове, вълци, диви свине, лисици, зайци, белки, бобри, мишки. Множество видове птици, а в реките различни видове риби.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 населението на Тамбовска област възлиза на 1 033 552 души (50-място в Руската Федерация, 0,7% от нейното население). Плътност 29,99 души/km2. Градско население 60,89%. При преброяването на населението на Руската Федерация през 2010 г. етническият състав на областта е бил следния: руснаци 1 037 097 (97%), украинци 7263 (0,7%), кюрди 6262 (0,6%), арменци 4544 (0,4%), цигани 4120 (0,4%).

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Тамбовска област

В административно-териториално отношение Тамбовска област се дели на 7 областни градски окръга, 23 муниципални района, 8 града, в т.ч. 7 града с областно подчинение и 1 град с районно подчинение (Жердевка) и 12 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Тамбовска област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Тамбов
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І. Кирсанов 11 16 682 гр. Кирсанов 16 682 95
ІІ. Котовск 17 30353 гр. Котовск 30 353 20
ІІІ. Мичуринск 78 93 690 гр. Мичуринск 93 690 73
ІV. Моршанск 19 39 362 гр. Моршанск 39 362 304
V. Расказово 36 43 958 гр. Расказово 43 958 40
VІ. Тамбов 91 290 365 гр. Тамбов 290 365
VІІ. Уварово 23 24 162 гр. Уварово 24 162 117
Муниципални райони
1. Бондарски 1254 11 059 с. Бондари 4052 69
2. Гавриловски 995 10 578 с. Гавриловка 2-я 3956 130
3. Жердевски 1397 27 554 гр. Жердевка 14 296 271
4. Знаменски 1102 16 791 сгт Знаменка 5635 33
5. Инжавински 1835 19 924 сгт Инжавино 8501 112
6. Кирсановски 1308 19 717 гр. Кирсанов 95
7. Мичурински 1655 32 994 гр. Мичуринск 73
8. Мордовски 1455 16 606 сгт Мордово 5930 214 Новопокровка
9. Моршански 2880 29 952 гр. Моршанск 304
10. Мучкапски 1181 13 229 сгт Мучкапски 6473 139
11. Никифоровски 1192 17 448 сгт Дмитриевка 7609 49
12. Первомайски 941 26 921 сгт Первомайски 11 742 110
13. Петровски 1779 16 900 с. Петровское 5710 111
14. Пичаевски 1294 12 818 с. Пичаево 3407 371
15. Расказовски 1802 21 312 гр. Расказово 40
16. Ржаксински 1415 15 835 сгт Ржакса 4487 85
17. Сампурски 1008 12 253 с. Сатинка 3567 61
18. Сосновски 2382 28 264 сгт Сосновка 8590 171
19. Староюревски 1008 12 563 с. Староюрево 6144 145
20. Тамбовски 2632 103 023 гр. Тамбов Новая Ляда
21. Токарьовски 1434 15 981 сгт Токарьовка 6676 239
22. Уваровски 1141 9881 гр. Уварово 117
23. Умьотски 1097 10 653 сгт Умьот 4368 112
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Тамбовской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

В тази област по-голямата част от земята е заета от черноземни почви. Ето защо развитието на селското стопанство се счита за приоритет.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 2437[4] 2068,3[5] 1766,9 1360,3[5] 1282,1[6] 1426,7 1757,1[6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Тамбовска област (Тамбо́вская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 31. Социално партньорство - Телевизия [Социальное партнёрство — Телевидение]. Москва, Издателство “Голяма руска енциклопедия“, 2016. ISBN 978-5-85270-368-2. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-02-04 в Wayback Machine. ((ru))
  2. а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Тамбовская область, том 25, стр. 243
  3. а б ((ru)) «Вода России» – Тамбовска област
  4. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  5. а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  6. а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))