Република Алтай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Алтай (република))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Алтай.

Република Алтай
Республика Алтай
Алтай Республика
Знаме на Република Алтай
(знаме)
Герб на Република Алтай
(герб)
Република Алтай на картата на Русия
Официален език руски и алтайски
Столица Горно-Алтайск
Ръководителят на републиката Александър Бердников
Федерален окръг Сибирски федерален окръг
Площ
92 903 км²
Население
215 263 хил. души (2016)
Гъстота
2.32/км²
Часова зона UTC +7
Автомобилен код 04

Република Алтай (на руски: Республика Алтай) е субект в състава на Руската Федерация.

Алтай се намира се в Сибирски федерален окръг и е част от икономически регион Западен Сибир. Разположен е на площ от 92 600 км2 (0,54% от РФ, 38-мо място в РФ).

Населението наброява 202 947 души (2002 г.), а гъстотата на населението е 2,2 д./km².

Официални езици в републиката са руски и алтайски. Столица на Алтай е град Горно-Алтайск.

История[редактиране | редактиране на кода]

Долините на Алтай са заселени още в каменната ера – преди около 1,5 млн. години. През 8 пр.н.е.3 пр.н.е. Алтай е населяван от скити. Хунско-сарматският период от историята на региона започва от края на 3 пр.н.е.. От 4 пр.н.е. Средна Азия е завладяна от потомците на хуните и предците на алтайците – тюрките.

Алтай се смята за прародина на всички съвременни тюркски народи по света. През 552 г. древните тюрки създават своя държава – хаганат, където се формира тюркският език, получил разпространение благодарение на появата на писмеността известна днес като „архейска руническа писменост“. Заради геополитическото си разположение – центъра на Евразия, през различните исторически епохи, Алтай е обединявал различни етноси и култури. През дълъг период от време Алтай е център на държавата на калмикитеДжунгарското ханство.

През 1756 г., след падането на Джунгарската държава, Северен Алтай е анексиран от Руската империя.

Република Алтай е създадена на 1 юни 1922 г. като Ойротска автономна област в състава на Алтайския край, преименувана на 7 януари 1948 г. в Горноалтайска автономна област. От октомври 1990 г. статутът ѝ е повишен (Горноалтайска АССР), от 3 юли 1991 г. – Горноалтайска ССР в състава на РСФСР, от май 1992 г. – Република Горни Алтай, от 1993 г. – Република Алтай.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на страната е 202 947 души (0,14% от ФР, 79-то място в РФ), от които над 50 000 живеят в гр. Горно Алтайск, а останалата част – в селата. Населението е разпределено неравномерно – около 50 % от него е разпределено на 9 % от териториятата на страната (гр. Горноалтайски, Маймински и Шебалински райони).

Националният състав на населението е изключително разнообразен. В Република Алтай живеят над 100 националности и народности. По-голямата част от населението са руснаци (57,41%). Алтайците са коренното население на страната, като всъщност представляват съвкупност от малки тюркско говорещи народи – телеути, теленгити (1,17%), алтай-кижи, кумандинци, чалканци, тубалари и др. Те съставляват 30,64%, приблизително 60 0000 души, от населението на страната. 5,97% от населението са казахи, а останалата част се състои от тубалари (0,76%), украинци (0,71%), кумадинци (0,46%), немци, латвийци, естонци и др. За коренно население са признати и живеещите от над 200 г. в тези райони староверци.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Република Алтай се дели на следните райони:

  • Маймински;
  • Чойски;
  • Турочакски;
  • Чемалски;
  • Шебалински;
  • Онгудайски;
  • Усткански;
  • Усткоксински;
  • Улагански;
  • Кошагачски;
  • град Горно Алтайск

Физико-географски данни[редактиране | редактиране на кода]

Република Алтай се намира в южната част на Западен Сибир в басейна на реките Бия и Катун, в центъра на Евразийския континент. Има външна граница с Хакасия, Монголия, Казахстан и Алтайски край.

Климатът е рязко-континентален, с късо горещо лято и дълга студена зима. Средната температура през януари е -23,5оС, а през юли: +22оС

Релефът се характеризира с високи хребети, разделени от тесни и дълбоки речни долини и широки между планински котловини.

Най-високата планина е Белуха (Кадин-Бажи) – 4506 m, която е и най-високата точка на Сибир.

Хидрографската мрежа наброява над 20 хиляди потока с обща дължина над 60 хил. км и около 7 хиляди езера с обща площ над 600 км2. Най-големи реки са Катун и Бия, които при сливането си образуват река Об – най-голямата река в Сибир.

Най-голямо езеро – Телецкое (Алтин-Кьол) с площ 230,8 км2 се намира на 430 m височина и дълбочината му достига 325 метра. Близо 70 реки се вливат в Телецкото езеро.

Най-известните находища на полезни изкопаеми са Акташското (живак) и Майско бердското на циментена суровина.

Разстояние от столицата Горно Алтайск до Москва: 3 641 km.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Развити са следните основни отрасли на промишлеността: хранително-вкусова, лека, дърводобивна и дървообработваща, електротехническа, строителни материали.

В селското стопанство е развито животновъдството – отглеждат се овце, кози, якове, сибирски марали, петнисти елени. Развито е и пчеларството.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]