Република Алтай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Алтай (република))
Направо към: навигация, търсене
Република Алтай
Республика Алтай
Алтай Республика
Знаме на Република Алтай
(знаме)
Герб на Република Алтай
(герб)
Република Крим на картата на Русия
Официален език руски и алтайски
Столица Горно-Алтайск
Ръководителят на републиката Александър Бердников
Федерален окръг Сибирски федерален окръг
Площ
92 903 км²
Население
215 263 хил. души (2016)
Гъстота
2.32/км²
Часова зона UTC +7
Автомобилен код 04

Република Алтай е субект в състава на Руската Федерация.

Алтай се намира се в Сибирски федерален окръг и е част от икономически регион Западен Сибир. Разположен е на площ от 92 600 км2 (0,54% от РФ, 38-мо място в РФ).

Населението наброява 202 947 души (2002 г.), а гъстотата на населението е 2,2 д./km².

Официални езици в републиката са руски и алтайски. Столица на Алтай е град Горно-Алтайск.

История[редактиране | редактиране на кода]

Долините на Алтай са заселени още в каменната ера - преди около 1,5 млн. години. През 8 пр.н.е.3 пр.н.е. Алтай е населяван от скити. Хунско-сарматският период от историята на региона започва от края на 3 пр.н.е.. От 4 пр.н.е. Средна Азия е завладяна от потомците на хуните и предците на алтайците – тюрките.

Алтай се смята за прародина на всички съвременни тюркски народи по света. През 552 г. древните тюрки създават своя държава – хаганат, където се формира тюркският език, получил разпространение благодарение на появата на писмеността известна днес като "архейска руническа писменост". Заради геополитическото си разположение - центъра на Евразия, през различните исторически епохи, Алтай е обединявал различни етноси и култури. През дълъг период от време Алтай е център на държавата на калмикитеДжунгарското ханство.

През 1756 г., след падането на Джунгарската държава, Северен Алтай е анексиран от Руската империя.

Република Алтай е създадена на 1 юни 1922 г. като Ойротска автономна област в състава на Алтайския край, преименувана на 7 януари 1948 г. в Горноалтайска автономна област. От октомври 1990 г. статутът ѝ е повишен (Горноалтайска АССР), от 3 юли 1991 г. - Горноалтайска ССР в състава на РСФСР, от май 1992 г. - Република Горни Алтай, от 1993 г. - Република Алтай.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на страната е 202 947 души (0,14% от ФР, 79-то място в РФ), от които над 50 000 живеят в гр. Горно Алтайск, а останалата част - в селата. Населението е разпределено неравномерно - около 50 % от него е разпределено на 9 % от териториятата на страната (гр. Горноалтайски, Маймински и Шебалински райони).

Националният състав на населението е изключително разнообразен. В Република Алтай живеят над 100 националности и народности. По-голямата част от населението са руси (57,41%). Алтайците са коренното население на страната, като всъщност представляват съвкупност от малки тюркско говорещи народи - телеути, теленгити (1,17%), алтай-кижи, кумандинци, чалканци, тубалари и др. Те съставляват 30,64%, приблизително 60 0000 души, от населението на страната. 5,97% от населението са казахи, а останалата част се състои от тубалари (0,76%), украинци (0,71%), кумадинци (0,46%), немци, латвийци, естонци и др. За коренно население са признати и живеещите от над 200 г. в тези райони староверци.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Република Алтай се дели на следните райони:

  • Маймински;
  • Чойски;
  • Турочакски;
  • Чемалски;
  • Шебалински;
  • Онгудайски;
  • Усткански;
  • Усткоксински;
  • Улагански;
  • Кошагачски;
  • град Горно Алтайск

Физико-географски данни[редактиране | редактиране на кода]

Република Алтай се намира в южната част на Западен Сибир в басейна на реките Бия и Катун, в центъра на Евразийския континент. Има външна граница с Хакасия, Монголия, Казахстан и Алтайски край.

Климатът е рязко-континентален, с късо горещо лято и дълга студена зима. Средната температура през януари е -23,5оС, а през юли: +22оС

Релефът се характеризира с високи хребети, разделени от тесни и дълбоки речни долини и широки между планински котловини.

Най-високата планина е Белуха (Кадин-Бажи) - 4506 м, която е и най-високата точка на Сибир.

Хидрографската мрежа наброява над 20 хиляди потока с обща дължина над 60 хил. км и около 7 хиляди езера с обща площ над 600 км2. Най-големи реки са Катун и Бия, които при сливането си образуват река Об - най-голямата река в Сибир.

Най-голямо езеро — Телецкое (Алтин-Кьол) с площ 230,8 км2 се намира на 430м височина и дълбочината му достига 325 метра. Близо 70 реки се вливат в Телецкото езеро.

Най-известните находища на полезни изкопаеми са Акташското (живак) и Майско бердското на циментена суровина.

Разстояние от столицата Горно Алтайск до Москва: 3 641 км.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Развити са следните основни отрасли на промишлеността: хранително-вкусова, лека, дърводобивна и дървообработваща, електротехническа, строителни материали.

В селското стопанство е развито животновъдството - отглеждат се овце, кози, якове, сибирски марали, петнисти елени. Развито е и пчеларството.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]