Република Алтай
| Република Алтай Республика Алтай | |
| Субект на Руската федерация | |
  | |
_-_Altai_Republic.svg) Алтай на картата на Русия | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Столица | Горно-Алтайск |
| Площ | 92 600 km² |
| Население | 218 063 души (2018) 2,35 души/km² |
| Федерален окръг | Сибирски федерален окръг |
| Губернатор | Олег Хорохордин |
| Езици | алтайски, руски |
| Часова зона | UTC UTC+6 |
| МПС код | 04 |
| Официален сайт | www.altai-republic.ru |
| Република Алтай в Общомедия | |
Република Алтай (на руски: Республика Алтай) е субект в състава на Руската Федерация[1].
Република Алтай се намира се в Сибирския федерален окръг и е част от икономически регион Западен Сибир. Разположена е на площ от 92 600 km² (0,54% от РФ, 35-о място в РФ). Населението наброява 212 263 души (81-во място, 0,15%), а гъстотата на населението е 2,2 д./km². Официални езици в републиката са руски и алтайски. Столицата е град Горно-Алтайск. Разстояние от Горно Алтайск до Москва 3641 km.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Долините на Алтай са заселени още в каменната ера – преди около 1,5 млн. години. През 8 пр.н.е. – 3 пр.н.е. Алтай е населяван от скити. Хунско-сарматският период от историята на региона започва от края на 3 пр.н.е.. От 4 пр.н.е. Средна Азия е завладяна от потомците на хуните и предците на алтайците – тюрките.
Алтай се смята за прародина на всички съвременни тюркски народи по света. През 552 г. древните тюрки създават своя държава – хаганат, където се формира тюркският език, получил разпространение благодарение на появата на писмеността известна днес като „орхонска руническа писменост“. Заради геополитическото си разположение – центъра на Евразия, през различните исторически епохи, Алтай е обединявал различни етноси и култури. През дълъг период от време Алтай е център на държавата на калмиките – Джунгарското ханство. През 1756 г., след падането на Джунгарската държава, Северен Алтай е анексиран от Руската империя.[3]
Република Алтай е създадена на 1 юни 1922 г. като Ойротска автономна област в състава на Алтайския край, преименувана на 7 януари 1948 г. в Горноалтайска автономна област. От 25 октомври 1990 г. статутът ѝ е повишен на Горноалтайска АССР, от 3 юли 1991 г. – Горноалтайска ССР в състава на РСФСР, от 8 февруари 1992 г. – Република Горни Алтай, от12 декември 1993 г. – Република Алтай.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Република Алтай се намира в центъра на Евразийския континент, в южната част на Западен Сибир, като обхваща северните и централните части на планината Алтай и крайните западни хребети на планината Западни Саяни. На югоизток граничи с Монголия, на юг с Китай, на югозапад с Казахстан, на запад и северозапад с Алтайски край, на север с Кемеровска област, на североизток с Република Хакасия и на изток с Република Тува.[3]
Над 90% от територията на страната е заета от планини. В южната ѝ част, на границата с Казахстан са намира най-високата точка на цялата планина Алтай – връх Белуха 4509 m. Високи планински хребети (Катунски, Курайски, Северочуйски, Южночуйски и др.) разделят дълбоко всечените в тях долини или широки котловини, носещи названието степи (Абайска, Уймонска, Чуйска и др.).[3]
Климатът е рязко континентален, с късо хладно лято и дълга студена зима. Средната януарска температура е от -12 до -31,8 °C, а средната юлска от 9 до 18 °C. Годишната сума на валежите е от 100 mm в затворените междупланински котловини до 1000 mm в северозападните части на страната. Продължителността на вегетационния период (дни със средноденонощни температури над 0°) е от 75 до 120 дни.[3]
Речната мрежя на Република Алтай е представена от 12 209 реки с обща дължина 42 277 km и се отнася към водосборния басейн на Карско море и по-конкретно водосборния басейн на река Об. Основни речни артерии в страната са реките Катун и Бия, съответно лява и дясна съставящи на река Об, протичащи през нея със своите горни и средни течения. Други по-големи реки са Пижа (ляв приток на Бия), Чулишман (влива се в Телецкото езеро от басейна на Бия), Чуя (десен приток на Катун) и най-горните течения на Ануй и Чариш (леви притоци на Об). Част от тях се използват за транспортиране на дървен материал. Теченията на почти всички реки в страната са с планински характер и притежават огромни зепади от хидроенергия (9,6 млн. квт средногодишна мощност).[4]
В Република Алтай има около 6200 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 560 km², в т.ч. над 3000 езера с площ над 10 дка. Най-голямото езеро в страната и едно от 63-те големи езера на Русия е Телецкото езеро, от което изтича река Бия.[4]
В северозападните части на страната, нъ ниските склонове на планината Алтай и в долините на някои реки почвите са черноземни, а в останалата част – планински-горски.[3]
Горите заемат 25% от територията на страната, като преобладават иглолистните (сибирска лиственица, кедър, смарч, ела). В ниския планински горски пояс – бор, а от широколистните – бреза, осика, черна топола. Горната граница на горите е на 2000 – 2500 m, а нагоре следват субалпийски и алпийски пасища. В широките котловини растителността е представена от планинско-степни и полупустинни видове.[3]
Животинският свят е разнообразен и богат: планински козел, барс, мечка, вълк, елен марал, белка, собол и др. От птиците – жерав, глухар, тетерев, бяла и тундрова патица.[3]
Най-известните находища на полезни изкопаеми са Акташкото (живак) и Майско-Бердското на циментена суровина.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на страната е 202 947 души (0,14% от ФР, 79-о място в РФ), от които над 50 000 живеят в гр. Горно Алтайск, а останалата част – в селата. Населението е разпределено неравномерно – около 50% от него е разпределено на 9% от територията на страната (гр. Горноалтайски, Маймински и Шебалински райони).
Националният състав на населението е изключително разнообразен. В Република Алтай живеят над 100 националности и народности. По-голямата част от населението са руснаци (57,41%). Алтайците са коренното население на страната, като всъщност представляват съвкупност от малки тюркско говорещи народи – телеути, теленгити (1,17%), алтай-кижи, кумандинци, чалканци, тубалари и др. Те съставляват 30,64%, приблизително 60 0000 души, от населението на страната. 5,97% от населението са казахи, а останалата част се състои от тубалари (0,76%), украинци (0,71%), кумадинци (0,46%), немци, латвийци, естонци и др. За коренно население са признати и живеещите от над 200 г. в тези райони староверци.
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Република Алтай се дели на 1 Републикански градски окръг и 10 муниципални района. Има само един град Горно Алтайск.
| Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Горно Алтайск (в km) | Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Републикански градски окръзи | ||||||
| Горно Алтайск | 960 | 63 295 | гр. Горно Алтайск | 63 295 | ||
| Муниципални райони | ||||||
| Кош-Агачки | 19 845 | 19 025 | с. Кош-Агач | 9212 | 471 | |
| Маймински | 1285 | 33 042 | с. Майма | 17 824 | 10 | |
| Онгудайски | 11 696 | 14 328 | с. Онгудай | 5586 | 210 | |
| Турочакски | 11 015 | 12 330 | с. Турочак | 5715 | 142 | |
| Улагански | 18 394 | 11 463 | с. Улаган | 3516 | 410 | |
| Уст-Кански | 6244 | 14 704 | с. Уст Кан | 4542 | 284 | |
| Чемалски | 3019 | 10 242 | с. Чемал | 4011 | 77 | |
| Чойски | 4256 | 8397 | с. Чоя | 4011 | 61 | |
| Шебалински | 3794 | 13 777 | с. Шебалино | 5185 | 122 |
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Развити са следните основни отрасли на промишлеността: хранително-вкусова, лека, дърводобивна и дървообработваща, електротехническа, строителни материали.
В селското стопанство е развито животновъдството – отглеждат се овце, кози, якове, сибирски марали, петнисти елени. Развито е и пчеларството.
| Площ обработваема земя: | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| година | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | ||||||
| хиляди хектара | 146,5[5] | 132,1 | 106,6[5] | 103,4[6] | 103,3 | 108,3[6] | ||||||
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Република Алтай Архив на оригинала от 2014-02-16 в Wayback Machine.
- Коллективный блог журналистов Республики Алтай
- Новини от Горен Алтай Архив на оригинала от 2008-09-19 в Wayback Machine.
- Туризъм и отдих в Горен Алтай
- Туризъм в Република Алтай Архив на оригинала от 2006-01-28 в Wayback Machine.
- Туристически бази, къмпинги, хотели в Република Алтай Архив на оригинала от 2006-02-14 в Wayback Machine.
- Рудой А. Н., Кирьянова М. Р. Научное и рекреационное значение великих геологических памятников Алтая: к созданию Алтайского ледникового парка // Известия Русского географического общества, 2004. – Вып. 5. – С. 61 – 69. Архив на оригинала от 2012-05-22 в Wayback Machine.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Локтева Ж.В., Мереминский С.Г., Кызласов И.Л., Нечаев В.С., Якименко А.Е., Селевёрстов В.В., Цендина А.Д., Зинченко С.А. Република Алтай (Республика Алтай) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2004. ISBN 5-85270-329-X. с. 766. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-01-19 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ phttp://topmap.su/04/all/indexphis.html «Физико-административна карта» – Република Алтай]
- 1 2 3 4 5 6 7 ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Република Алтай
- 1 2 ((ru)) «Вода России» – Република Алтай
- 1 2 Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
- 1 2 Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Республика Алтай“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
